Ad Config - Website header

 

Article_top

Въпросът за Доналд Тръмп не е дали е “идиот”, “предател”, “лъжец”, “психопат”, “нарцис”, “простак” и пр. Въпросът не е и дали иска друг световен ред, или само да руши сегашния.
Това са лесните въпроси и отговорите им са очевидни. Истинският въпрос е как такъв индивид стана президент на най-голямата демокрация. Как застана на поста с най-много власт в света, как ще я използва и ще има ли втори мандат?

Обяснението с дългата ръка на Кремъл не стига, дори да е вярно. Ръцете на Кремъл винаги са били и ще бъдат дълги. Но невинаги са можели да пипат там, където демокрациите правят своя свободен избор. Ако през есента на 2016 г. Кремъл наистина е напипал слабо място на Запада, то не се казва Тръмп. То се казва криза на доверието и погнуса от елитите. Тръмп е техен продукт и въплъщение.

Нещото, което Кремъл е напипал, не се казва популизъм. Популизмът е следствието. Причината са реални проблеми на демокрациите, които хранят популизма. Държа на глагола “хранят”. Защото популизмът паразитира върху проблеми, без да ги решава. Ако няма проблем, той няма от какво да се храни. Колкото по-голям е проблемът, толкова по-голям популист отхранва той. Популизмът не се гони със заклинания. Колкото повече ставаха те през последното десетилетие на кризи, толкова повече позиции печелеше той – не само в САЩ, но и в Гърция, Унгария, Полша, Австрия, Италия и в такава крепост на демокрацията като Обединеното кралство.

Обвиняват Тръмп, че отслабва и разединява Запада и предава европейските си съюзници на милостта на Русия. Но как самата Европа се погрижи за своите сила и единство, когато още в Белия дом нямаше никакъв Тръмп? Икономическата и финансовата криза я завариха напълно неподготвена – с една валута и 19 системи на икономическо управление. Охраната на външните граници стана приоритет (по-важен от преразпределението на незаконно влезлите) едва три години след пика на миграционната криза през 2015 г., две години след референдума за “Брекзит” и когато пет от 28 правителства (между тях и едно на държава основателка) се оказаха в ръцете на антисистемни партии. Охраната на границите можеше и да не стане приоритет, ако досегашната политика не беше заплашила целостта на германското федерално правителство.

Исканията на Тръмп Европа да харчи повече за отбрана може да се безцеромонни, но не са безпочвени и не са нови. Да, САЩ сами са се нагърбили с ролята на световен полицай след края на Втората световна война и съответно с разходите, които тази роля предполага. Но всяка диспропоция в подялбата на тежестите в НАТО има разумни граници. Потребители на сигурността, която Америка осигурява от Корейския полуостров през Близкия изток до източните граници на ЕС с голямата си и скъпа тояга, са всички, вкючително и най-богатите европейски държави. Европа може ли някъде да замести САЩ, щом е толкова чувствителна към претенциите им? Един път европейците решиха да се намесят сами, без Вашингтон, срещу самозабравил се диктатор и изведнъж насред кампанията им срещу Либия през 2011 г. се оказа, че нямат способности, с които разполага само Америка. И тя, от немай къде, се съгласи да ги подкрепи извън преките бойни действия. Шокът на Европа, че трябва да си плаща за американската закрила, не противоречи ли на собствената й мантра, че солидарността върви ръка за ръка с отговорността? Тя не повтаря ли същото на задлъжнелите си държави или на попадналите под най-силен миграционен натиск?

Тръмп не е първият американски президент, който иска от Европа да поеме повече отговорности за своята сигурност. Това правеха ред негови предшественици, но по-дипломатично. Тонът обаче не променя нито проблема, нито същността на искането. Още през първия си мандат предшественикът на Тръмп Барак Обама обяви, че центърът на американската външна политика се мести в Азия и Тихия океан. Това, съчетано със серията кризи, отключени от Арабската пролет, накара част от елитите на Европа да заговорят за неин автономен отбранителен капацитет и за европейски стълб в НАТО. Това говорене се засили след авторитарния завой на Турция, която има вето над желанията на европейците в Алианса, който решава с единодушие. Но първите практически стъпки към своя отбранителна автономност ЕС направи едва преди две години, когато разбра, че британското вето в тази област ще отпадне. Лисабонският договор от девет години позволява това вето да бъде заобиколено чрез постоянното структурирано сътрудничество в отбраната (междуправителствена форма на отбранителна интеграция), но никой не пожела да използва тази възможност. Дори когато Русия на Владимир Путин пречертаваше граници и откъсна части от Грузия и от Украйна.

Ако наричат Тръмп “предател”, как да наречем Ангела Меркел и Франсоа Оланд, признали откъсването на Донбас от Украйна с Минските споразумения, които Русия още не е изпълнила и изглежда не възнамерява да изпълнява?

Защо Европа не предотврати анексията на Крим? Може би Европа не е постъпила “предателски”, защото остави Путин да си вземе чужди, а не нейни неща? Както през 1938 г. остави на Хитлер Чехословакия. Защо срещата на Тръмп с Путин реабилитира господаря на Кремъл, а договорките на Германия и Франция с него не правят същото? Защо да забравяме, че далече преди Тръмп при Путин се изредиха европейски лидери като Матео Ренци, Еманюел Макрон, Виктор Орбан? Че сред гостите в Москва напоследък са Матео Салвини и Румен Радев. Защо Тръмп върши “предателство”, а ЕС – не, когато след 2014 година прекрои цялата си политика за Източно партньорство, така че да не дразни повече Русия?

Тръмп се договарял с неприемливия Путин. А турският президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото европейците не само се договарят, но и още преговарят за членство на страната му в съюза им, по-приемлив ли е? Дори когато ги нарича "нацисти"? С международни провокатори като Путин и Ердоган или трябва да се биеш, или да преговаряш. Не си спомням за американски президент, който е избрал първата опция. Има и трета - да ги изолираш, но тя не накара Русия да върне Крим и да се оттегли от Донбас. Пък и не е реалистично да изолираш страна с толкова много и евтини горива. Като говорим за горива, защо никой не изолира Саудитска Арабия? Защо тази средновековна монархия е по-приемлива от руската автокрация? Защо да се договаряш с иранските аятоласи е приемливо, а с Путин - неприемливо? Защо никой не съди израелския премиер Бенямин Нетаняху, че си шушука с Путин и два пъти му ходи на крака тази година - единия за парада на 9 май?

Ако Тръмп върши “предателство”, какво е опитът на Германия да заобиколи европейския енергиен съюз с проекта “Северен поток”? Пряката газова връзка по дъното на Балтийско море убива в зародиш главната идея на този съюз – ЕС солидарно да договаря условията на доставка от Русия – включително цената. “Северен поток” е пример за сепаративно договаряне с Москва за сметка на всички останали. Същото е т.нар. Нормандски формат (Русия, Германия, Франция и Украйна), в който се обсъжда украинската криза – извън Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, която в случая не се знае за какво служи. Това не са неща, по-различни от вчерашните разговори на Тръмп в Хелзинки. Защо на Меркел те да са простени, а на него не? Да не говорим, че в ЕС никой не смее да каже със същата прямота на германската канцлерка това, което той й каза за “Северен поток”. Малодушието на 27-те пред Германия не изглежда по-симпатично от безцеремонността на Тръмп.

Тръмп може да вбесява традиционните елити, но забравените от тях хора го предпочитат. Същата е картината с европейските популисти. Хранителната среда на популизма са нещата, които не работят – в икономиката, в социалната и мирационната политика, в сигурността. Те произвежат масово недоволство и оттам – съгласия и мнозинства между идеологически несъвместими сили – крайна левица и националисти в Гърция; между леви популисти и крайна десница в Италия; между десноцентристи и крайнодесни в Австрия. Тръмп може да не обича Европа, може да се радва на “Брекзит”, но не той е родителят на евроскептицизма и еврофобията. Те са Мade in Europe. Далече преди него Европа си имаше “екзистенциални проблеми” първо с кризата на еврото, после с миграционната криза. Не той й е виновен.

За разлика от партиите на статуквото популистите имат разказ. При Тръмп той е озаглавен “Америка на първо място”. При брекзитърите  – “Да си върнем контрола”. Тези разкази може да са лъжливи, но са съблазнителни. Защото докосват истински чувствителности, тревоги и страхове. Тези разкази са еднакво разбираеми за всички – като евангелие. Защото какво е евангелието, ако не разказ – за живота, за смъртта и за възкресението на Исус?

Европа има изобилие от договори, харта за основните права, стълб на социалните права, речи за състоянието на съюза и обикновени речи, директиви, регламенти, комуникации, бели книги, зелени книги, решения, доклади, резолюции, меморандуми. Няма обаче разказ. Европа има само дървен език. Не виждам с какво той е по-добър от разговорния език и от туитовете на Тръмп. Американският президент не е виновен, че когато Европа влезе в телевизора, европейците го изключват. Колко избори и референдуми още трябва да изгубят европейските елити, за да им светне, че хората предпочитат разбираемата лъжа пред неразбираемата истина?

 

Въпросът за Доналд Тръмп не е дали е “идиот”, “предател”, “лъжец”, “психопат”, “нарцис”, “простак” и пр. Въпросът не е и дали иска друг световен ред, или само да руши сегашния.
Това са лесните въпроси и отговорите им са очевидни. Истинският въпрос е как такъв индивид стана президент на най-голямата демокрация. Как застана на поста с най-много власт в света, как ще я използва и ще има ли втори мандат?

Обяснението с дългата ръка на Кремъл не стига, дори да е вярно. Ръцете на Кремъл винаги са били и ще бъдат дълги. Но невинаги са можели да пипат там, където демокрациите правят своя свободен избор. Ако през есента на 2016 г. Кремъл наистина е напипал слабо място на Запада, то не се казва Тръмп. То се казва криза на доверието и погнуса от елитите. Тръмп е техен продукт и въплъщение.

Нещото, което Кремъл е напипал, не се казва популизъм. Популизмът е следствието. Причината са реални проблеми на демокрациите, които хранят популизма. Държа на глагола “хранят”. Защото популизмът паразитира върху проблеми, без да ги решава. Ако няма проблем, той няма от какво да се храни. Колкото по-голям е проблемът, толкова по-голям популист отхранва той. Популизмът не се гони със заклинания. Колкото повече ставаха те през последното десетилетие на кризи, толкова повече позиции печелеше той – не само в САЩ, но и в Гърция, Унгария, Полша, Австрия, Италия и в такава крепост на демокрацията като Обединеното кралство.

Обвиняват Тръмп, че отслабва и разединява Запада и предава европейските си съюзници на милостта на Русия. Но как самата Европа се погрижи за своите сила и единство, когато още в Белия дом нямаше никакъв Тръмп? Икономическата и финансовата криза я завариха напълно неподготвена – с една валута и 19 системи на икономическо управление. Охраната на външните граници стана приоритет (по-важен от преразпределението на незаконно влезлите) едва три години след пика на миграционната криза през 2015 г., две години след референдума за “Брекзит” и когато пет от 28 правителства (между тях и едно на държава основателка) се оказаха в ръцете на антисистемни партии. Охраната на границите можеше и да не стане приоритет, ако досегашната политика не беше заплашила целостта на германското федерално правителство.

Исканията на Тръмп Европа да харчи повече за отбрана може да се безцеромонни, но не са безпочвени и не са нови. Да, САЩ сами са се нагърбили с ролята на световен полицай след края на Втората световна война и съответно с разходите, които тази роля предполага. Но всяка диспропоция в подялбата на тежестите в НАТО има разумни граници. Потребители на сигурността, която Америка осигурява от Корейския полуостров през Близкия изток до източните граници на ЕС с голямата си и скъпа тояга, са всички, вкючително и най-богатите европейски държави. Европа може ли някъде да замести САЩ, щом е толкова чувствителна към претенциите им? Един път европейците решиха да се намесят сами, без Вашингтон, срещу самозабравил се диктатор и изведнъж насред кампанията им срещу Либия през 2011 г. се оказа, че нямат способности, с които разполага само Америка. И тя, от немай къде, се съгласи да ги подкрепи извън преките бойни действия. Шокът на Европа, че трябва да си плаща за американската закрила, не противоречи ли на собствената й мантра, че солидарността върви ръка за ръка с отговорността? Тя не повтаря ли същото на задлъжнелите си държави или на попадналите под най-силен миграционен натиск?

Тръмп не е първият американски президент, който иска от Европа да поеме повече отговорности за своята сигурност. Това правеха ред негови предшественици, но по-дипломатично. Тонът обаче не променя нито проблема, нито същността на искането. Още през първия си мандат предшественикът на Тръмп Барак Обама обяви, че центърът на американската външна политика се мести в Азия и Тихия океан. Това, съчетано със серията кризи, отключени от Арабската пролет, накара част от елитите на Европа да заговорят за неин автономен отбранителен капацитет и за европейски стълб в НАТО. Това говорене се засили след авторитарния завой на Турция, която има вето над желанията на европейците в Алианса, който решава с единодушие. Но първите практически стъпки към своя отбранителна автономност ЕС направи едва преди две години, когато разбра, че британското вето в тази област ще отпадне. Лисабонският договор от девет години позволява това вето да бъде заобиколено чрез постоянното структурирано сътрудничество в отбраната (междуправителствена форма на отбранителна интеграция), но никой не пожела да използва тази възможност. Дори когато Русия на Владимир Путин пречертаваше граници и откъсна части от Грузия и от Украйна.

Ако наричат Тръмп “предател”, как да наречем Ангела Меркел и Франсоа Оланд, признали откъсването на Донбас от Украйна с Минските споразумения, които Русия още не е изпълнила и изглежда не възнамерява да изпълнява?

Защо Европа не предотврати анексията на Крим? Може би Европа не е постъпила “предателски”, защото остави Путин да си вземе чужди, а не нейни неща? Както през 1938 г. остави на Хитлер Чехословакия. Защо срещата на Тръмп с Путин реабилитира господаря на Кремъл, а договорките на Германия и Франция с него не правят същото? Защо да забравяме, че далече преди Тръмп при Путин се изредиха европейски лидери като Матео Ренци, Еманюел Макрон, Виктор Орбан? Че сред гостите в Москва напоследък са Матео Салвини и Румен Радев. Защо Тръмп върши “предателство”, а ЕС – не, когато след 2014 година прекрои цялата си политика за Източно партньорство, така че да не дразни повече Русия?

Тръмп се договарял с неприемливия Путин. А турският президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото европейците не само се договарят, но и още преговарят за членство на страната му в съюза им, по-приемлив ли е? Дори когато ги нарича "нацисти"? С международни провокатори като Путин и Ердоган или трябва да се биеш, или да преговаряш. Не си спомням за американски президент, който е избрал първата опция. Има и трета - да ги изолираш, но тя не накара Русия да върне Крим и да се оттегли от Донбас. Пък и не е реалистично да изолираш страна с толкова много и евтини горива. Като говорим за горива, защо никой не изолира Саудитска Арабия? Защо тази средновековна монархия е по-приемлива от руската автокрация? Защо да се договаряш с иранските аятоласи е приемливо, а с Путин - неприемливо? Защо никой не съди израелския премиер Бенямин Нетаняху, че си шушука с Путин и два пъти му ходи на крака тази година - единия за парада на 9 май?

Ако Тръмп върши “предателство”, какво е опитът на Германия да заобиколи европейския енергиен съюз с проекта “Северен поток”? Пряката газова връзка по дъното на Балтийско море убива в зародиш главната идея на този съюз – ЕС солидарно да договаря условията на доставка от Русия – включително цената. “Северен поток” е пример за сепаративно договаряне с Москва за сметка на всички останали. Същото е т.нар. Нормандски формат (Русия, Германия, Франция и Украйна), в който се обсъжда украинската криза – извън Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, която в случая не се знае за какво служи. Това не са неща, по-различни от вчерашните разговори на Тръмп в Хелзинки. Защо на Меркел те да са простени, а на него не? Да не говорим, че в ЕС никой не смее да каже със същата прямота на германската канцлерка това, което той й каза за “Северен поток”. Малодушието на 27-те пред Германия не изглежда по-симпатично от безцеремонността на Тръмп.

Тръмп може да вбесява традиционните елити, но забравените от тях хора го предпочитат. Същата е картината с европейските популисти. Хранителната среда на популизма са нещата, които не работят – в икономиката, в социалната и мирационната политика, в сигурността. Те произвежат масово недоволство и оттам – съгласия и мнозинства между идеологически несъвместими сили – крайна левица и националисти в Гърция; между леви популисти и крайна десница в Италия; между десноцентристи и крайнодесни в Австрия. Тръмп може да не обича Европа, може да се радва на “Брекзит”, но не той е родителят на евроскептицизма и еврофобията. Те са Мade in Europe. Далече преди него Европа си имаше “екзистенциални проблеми” първо с кризата на еврото, после с миграционната криза. Не той й е виновен.

За разлика от партиите на статуквото популистите имат разказ. При Тръмп той е озаглавен “Америка на първо място”. При брекзитърите  – “Да си върнем контрола”. Тези разкази може да са лъжливи, но са съблазнителни. Защото докосват истински чувствителности, тревоги и страхове. Тези разкази са еднакво разбираеми за всички – като евангелие. Защото какво е евангелието, ако не разказ – за живота, за смъртта и за възкресението на Исус?

Европа има изобилие от договори, харта за основните права, стълб на социалните права, речи за състоянието на съюза и обикновени речи, директиви, регламенти, комуникации, бели книги, зелени книги, решения, доклади, резолюции, меморандуми. Няма обаче разказ. Европа има само дървен език. Не виждам с какво той е по-добър от разговорния език и от туитовете на Тръмп. Американският президент не е виновен, че когато Европа влезе в телевизора, европейците го изключват. Колко избори и референдуми още трябва да изгубят европейските елити, за да им светне, че хората предпочитат разбираемата лъжа пред неразбираемата истина?

Коментари

Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Е какъв е изводът - да научим ЕС да лъже разбираемо, ли?

След като "народът" разбира само от разказ, никакви ангажименти и промени на ЕС или Макрон или Меркел няма да свършат работа така или иначе - те нямат разказ. Или когато всичко е наред няма нужда от разказ? Това е голямо подценяване на фашизоидния импулс. Той съществува и в охолната Швеция и в охолната Холандия и въобще не се нуждае от проблеми. За Тръмп не гласуваха само или най-вече онеправданите.
Европа има дълга история на флирт с фашизоидния популизъм. Щатите досега не са били в подобна ситуация. САЩ винаги са били онзи остров на толерантност и свобода, за който Европа мисли като за спасение, когато сгази лука за пореден път. Само че сега Тръмп успя да енергизира антисистемната и ксенофобската (!) омраза така както никой никога не е посмявал да прави в Америка. И за това е виновна разбира се Републиканската партия която му позволи да печели гласове паразитирайки върху низмени страсти. Тръмп унищожи "разказа" за спасителните Щати. А това е голям проблем и не само от наративно естество.

Благодаря Ви за

Благодаря Ви за аргументираната критика. Но не съм съгласен.
1.Макрон имаше разказ и затова спечели с него. Това беше разказът за европейския суверенитет и за възродената Франция. Разира се, помогнаха му провалите на партиите на статуквото, но без собствен разказ, сигурно би отстъпил на Льо Пен.
2.Богати страни като Швеция и Холандия също имат проблеми. Просто техният критерий за проблем е различен от този в други страни, като нашата например.
3.Мисля, че на Тръмп унищожи разказа за спасителните САЩ. По-скоро Тръмп е знак, че този разказ се е "уморил". Америка е силна, но не всесилна. Тя не може вечно да носи света на гърба си. Изборът на Тръмп е сигнал за това.
4.Не е коректно от думите да се прави изводът, че ЕС трябва да се научи да лъже разбираемо. Трябва да се научи да казва така истината.

Не съм съгласен!

Проблемът с Тръмп не е че промени образа на Америка като спасител и последна надежда, а в това как го направи.
Каквото и да направи Тръмп, на него винаги ще му липсва манталитета и културата на човека, който трябва да заема толкова отговорната длъжност президент на най-силната страна в света..
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

И Европа, и Америка

имат еднаква нужда от безразсъдността, безочието и ако щете - от бруталността на Доналд Тръмп. Именно - нужда. Безцеремонно късайки всякакви етикети и наричайки нещата със собствените им имена, той хвърля камък в политическото блато. В световното политическо блато. Вдигналата се от дъното зловонна тиня всъщност са екскрементите на политическите глупотевини извършвани от десетилетия от политици и от двете страни на океана. Сега се размириса яко. Ако Тръмп е виновен, че вдигна мътилката, по-малко ли са виновни всички които са я създали? Редно е някой да ги накара да се почувстват неудобно - всички наоколо гнусливо да запушват нос от неприятната миризма на техните политически изпражнения.
Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Да спазваме принципите на ЕС

Съгласен съм с г-н Желев, че Тръмп е симптом и проява на дълбочинни процеси.
Щастие в нещастието е, че Тръмп е “идиот”, “предател”, “лъжец”, “психопат”, “нарцис”, “простак” и пр., тъй като се надявам, че тези му негативни качества ще спомогнат да се търси решение на повечето му (не всички) грешни политики. Но постът който заема увеличава като с лупа личните му негативи и от тях наистина може да лумне пожар.
Печално трагичното поведение на срещата с НАТО, във Великобритания, последвано от фиаското в Хелзинки и снощното му "пояснение" са последните примери за това.

Вярно е също, че подобни процеси има не само в Европа, но и по целия свят.
Отвращението от елитите може да обяснява, но не оправдава. Въпросът не е само срещу какво се бориш, а за какво се бориш. След исканата промяна какво ще последва, какъв ще е "Новият ред"?

Рененсансът на национализъм за мен е абсолютно погрешен, независимо че става все по-популярен. Когато всеки си закачи табелка ".....First", историята ни учи, че от това следват само конфликти и трагедии.

Затова за мен решението е просто неотклонимото и упорито спазване на следните изстрадани от европейците принципи, ясно записани в чл.2 на Договора за Европейския Съюз.

Чл.2 на Договор за Европейския Съюз
Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.

Ако всички ги спазват, би могло да потушим развихрящата се буря
Ако не - този път стотици милиони ще си отидат (отидем) и страдат (страдаме).

И не мога да простя на Тръмп, че обявява ЕС за неприятел, дори само под формата на търговски отношения. Не мога да му простя, че с несъстоятелната му "бизнесменска" визия, работи против единството на ЕС.

Не мога.
cos's picture
cos
cos

cos

Съгласен с аргументите на Г-н Желев. Светът драматично се промени последните 20 г. и иска нов ред и адекватни лидери-визионери.

Sin

Съгласен съм със статията на г-н Желев. Отдавна не е имало такава друга аналитична статия за Тръмп и световната политика. Не мога да разбера издания, които винаги чета, и които съобщават твърде едностранчиво попаденията на Тръмп. Като Медияпул, примерно. Започвам да мисля, че цялата световна преса и медии недолюбват Тръмп по задание. Защото непрекъснато ни навират личните му особености, семейството му, бизнеса му, като че ли тези подробности най-много ни интересуват. И непременно трябва да са политически коректни.
"Ако Тръмп върши “предателство”, какво е опитът на Германия да заобиколи европейския енергиен съюз с проекта “Северен поток”?" - това казва всичко. За каква Европа пледираш, когато пренебрегваш интересите на толкова много страни в нея и съюзничеството със САЩ ? И защо Тръмп да няма право да назове тези неща с истинските им имена ? Това е дотиране на режима на Путин - директно. За сметка на страни като България, Полша, Балтийските държави. За какво ни е тогава такъв ЕС ? Примери в тази насока колкото щеш.
Защо военните разходи не са 2% ? Защо търговският баланс на Германия е така неуравновесен ? Как всъщност стои въпросът с митата и насрещните такива САЩ-ЕС ? Защо споразумението с Канада за свободна търговия се бави, със САЩ изобщо не се дикутира, а с Япония се сключва веднага ? Въпроси, въпроси на които няма кой да даде отговор. Юнкер едва ли е в състояние, а Меркел и Макрон са на друга планета. Да не говорим за емиграцията, Брексит, Гърция и пр.
Както се казва красиво - имаме в Европа една генерация от калпави политици и бюрократи. За нашите псевдо-такива дори не си струва да се говори - ялки, неграмотни, ограничени и престъпни.

Защитниците се обадиха вече

Те дори не са го почнали, ама защитниците вече се наредиха на барикадата!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Тръмп явно се е поддал на лакомията си, сам се превърна в

политически смешник и ако САЩ наистина са действаща демокрация - импиичмънт и евтаназия!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията