Ad Config - Website header

 

Article_top

Преди един месец беше време за прогнози и очаквания. Вече е време за равносметка. Световното в Русия мина на един дъх и по мое мнение станахме свидетели на най-интересния Мондиал от 2002 година насам. 

Отбелязаните 169 гола са само с 2 по-малко от върховото постижение, регистрирано през 1998 г. във Франция и 2014 г. - в Южна Африка. Имаше и куп изненади, макар и жребият на пръв поглед да не го предполагаше. Бе въведена и системата за видеоповторения, което доведе до подобряването на рекорда за отсъдени дузпи - 29. И само една от срещите завърши 0:0, което ме кара да перифразирам Ръсел Кроу: Were you not entertained?

Що се отнася до шампиона - Франция игра хитро, мина груповата фаза с досада и показа истинското си лице срещу Аржентина, когато за кратък период изоставаше в резултата. След това без фанфари (и всъщност доста скучновато) отстрани последователно Уругвай и Белгия, за да стигне до финала, в който надигра симпатичния на целия свят отбор на Хърватия.

Хърватите на свой ред трябваше да минат през бараж по пътя си към финалите и никой не ги слагаше в сметките. Или поне не ги слагаха преди да дойде побоят с 3:0 над Лео Меси и компания в груповата фаза. В елиминаците „шахматистите“ надделяха с дузпи над Дания и Русия и (за щастие) попречиха на футбола „да се прибере у дома“, спирайки пътя на Англия. С което секнаха и нелепите коментари на английската преса.

В края на първенството идва ред за анализи и оценки, което ми дава добър повод да избера най-добрите 11 футболисти (поне според мен), изявили се по руските терени през последния един месец (бел. ред. Клуб Z се присъединява към избора на Теодоси, тези 11 могат да се считат и за нашите. Плюс-минус един или двама играчи, но всички посочени от него стоят солидно в този списък. Изборът на някои постове е труден).

Паралелно с това ще направя и съпоставка с официалната „Най-добра единадесеторка“, избрана от ФИФА снощи.

Мой избор на схема: 1 - 4 - 2 - 3 - 1

Избор на ФИФА: 1 - 4 - 2 - 3 - 1 

Изборът на футболистите предопредели тази постройка, а не обратното, така че тук няма много-много какво да се коментира.

Вратар

Мой избор: Тибо Куртоа (Белгия)

Трудно можем да отличим един-единствен страж, който безспорно и категорично да заеме поста, но все пак се спирам на Тибо Куртоа. Белгийският вратар бе с основна заслуга за победата над Бразилия в четвъртфиналите.

И направи каквото можа, за да опази вратата си от втори гол в полуфинала с Франция, което опази интригата в двубоя до самия му край. Беше солиден и в мача за 3-тото място, запази вратата си суха.

Тибо Куртоа (Белгия)

Избор на ФИФА: Юго Лорис (Франция)

Меко казано странно решение, предвид факта, че "Златната ръкавица" за най-добър вратар на Мондиала бе присъдена на Куртоа, а в Идеалната 11-орка попада французинът.

Ще го запомним с отлично спасяване срещу Уругвай и ужасяваща грешка в стил „Кариус“ на финала срещу Хърватия. За негово щастие, дошла при резултат 4:1 за „петлите“.

Юго Лорис (Франция)

Десен защитник

Мой избор: Киърън Трипиър (Англия)

Макар и да бе използван от Гарет Саутгейт като десен краен защитник/дясно крило ("Трите лъва" играха в схема 1-3-5-2) в клубния си „Тотнъм“ Трипиър играе като класически десен бранител, заради което изборът ми пада върху него на този пост.

Киърън Трипиър (Англия)

Бранителят определено е най-добре представилият се играч в селекцията на Саутгейт в Русия. Отчете се със страхотен гол от пряк свободен удар срещу Хърватия, непрестанни включвания по фланга, довели до опасни центрирания, а и стабилна игра в защита, когато на англичаните се налагаше да се приберат пред собствената врата.

Избор на ФИФА: Киърън Трипиър

 

Централен защитник №1

Мой избор: Рафаел Варан (Франция)

И двамата централни бранители на французите бяха на ниво, но Варан е с лека преднина пред Юмтити, поне според мен. Талантливият защитник на „Реал“ (Мадрид) игра във всичките 7 мача на Мондиала и бе на висота във всеки един от тях.

Особено в четвъртфинала и полуфинала, когато шампионите не допуснаха попадения нито от Уругвай, нито от атомното нападение на Белгия.

Рафаел Варан (Франция)

Избор на ФИФА: Рафаел Варан

 

Централен защитник №2

Мой избор: Хари Магуайър (Англия)

Англичаните станаха пословични с попаденията си от статични положения, а в основата на много от тях бе именно Хари Магуайър. Макар да дава вид на играч от неделната лига, бранителят на „Лестър“ се представи отлично на Мондиала и обра много центрирания както в собственото, така и в противниковото наказателно поле.

Очаквам да премине в по-голям отбор още през това лято.

Хари Магуайър (Англия, №6)

Избор на ФИФА: Деян Ловрен (Хърватия)

Предполагам, че от ФИФА са прочели изказването на Ловрен, който се самоопредели за един от най-добрите защитници в света в момента и са го включили в най-добрите 11 на турнира като компенсация за загубения финал.

Хърватинът вече определено не е повод за подигравки, както беше през по-голямата част от сезона, но смятам, че съотбоникът му Домагой Вида, колумбийският исполин Йери Мина, както и избраният от мен Хари Магуайър, са по-подходящи партньори на Рафаел Варан в класацията за Идеален отбор.

Деян Ловрен (Хърватия)

Ляв защитник

Мой избор: Люка Ернандес (Франция)

Очакваше се Бенжамен Менди да играе отляво в защитата на „петлите“, но фактът, че пропусна по-голямата част от сезона заради контузия постави Люка Ернандес на титулярното място.

А след силното Световно първенство на играча на „Атлетико“ изявите на Менди най-вероятно ще бъдат лимитирани само до туитър. Солиден и в двете фази на играта, Ернандес е само на 22 и още дълги години ще носи екипа на Франция. 

Люка Ернандес (Франция)

Избор на ФИФА: Ашли Йънг (Англия)

Честно казано нямам обяснение. Няма да запомня изявите на Ашли Йънг в Русия с нищо.

Ашли Йънг (Англия)

Вътрешен халф №1

Мой избор: Лука Модрич (Хърватия)

Заедно с Мбапе бе голямата звезда на Мондиала. Остави всичко от себе си на терена и бе движещата сила на хърватите по пътя към знаменитото им участие на финал. Резонно получи "Златната топка" на турнира и се бетонира като най-добрият плеймейкър в света в момента.

Нищо чудно през януари да бъде поне в тройката за другата "Златна топка" - тази на „Франс футбол“.

Лука Модрич (Хърватия)

Избор на ФИФА: Лука Модрич

 

Вътрешен халф №2

Мой избор: Пол Погба (Франция)

Със сигурност Нголо Канте заслужава не по-малко от Погба да получи място в идеалния отбор. Ако бях на мястото на Флорентино Перес, щях да си продам бъбреците, за да доведа Канте в „Реал“ (Мадрид). От друга страна обаче, Пол Погба за пръв път от преминаването си в „Манчестър Юнайтед“ насам загатна, че платената за него сума, която тогава го направи най-скъпия трансфер в историята, може би не е съвсем случайна.

През последните 2 сезона французинът бе съсипван от критики и то напълно основателно, а прическите му (къде комични, къде не чак толкова) предизвикваха по-голям интерес от представянията му на терена.

На първенството в Русия Погба се превърна в диригента на френския тим и умело направляваше играта на „петлите“, както в защита, така и в нападение. В допълнение към това голът му за 3:1 напрактика реши финала. Макар и да не го харесвам, смятам за справедливо включването му в тази 11-орка.

Пол Погба (Франция)

Избор на ФИФА: Паулиньо (Бразилия)

Подобно на Ашли Йънг, изборът тук е озадачаващ. Също толкова странен беше и трансферът му в „Барселона“ през миналото лято. Дни след отпадането на Бразилия от Мондиала Паулиньо се завърна обратно в Китай, отдаден под наем на бившия си клуб „Гуангджоу Евъргранде“.

Предвид факта, че след седмица става на 30, е възможно повече никога да не чуем за него, но при всички положения ще има не една или две истории, които да разкаже на внуците си.

Паулиньо (Бразилия)

Десен халф-крило

Мой избор: Еден Азар (Белгия)

Гласеният за заместник на Кристиано Роналдо в „Реал“ белгиец направи страхотен шампионат. Според мнозина именно Азар и компания бяха големият фаворит за титлата след като се справиха със „селесао“ на четвъртфиналите, а футболистът на „Челси“ бе най-добрият в редиците им в хода на целия турнир.

Разочарованието за пропуснатия шанс със сигурност е огромно, но Еден Азар има всички шансове да бъде една от звездите и в Катар след 4 години. Защо пък да не стъпи на най-високия футболен връх именно там?

Eден Азар (Белгия)

Избор на ФИФА: Еден Азар

 

Атакуващ халф

Мой избор: Филипе Коутиньо (Бразилия)

Очакванията бяха Неймар да води Бразилия, но в действителност в техен лидер се превърна футболистът на „Барселона“. Вкара един от головете на турнира срещу Швейцария, спечели мача срещу Коста Рика в 90-ата минута и беше моторът на тима по време на цялото първенство.

Бе на косъм да доведе сблъсъка с Белгия поне до продължения, но не му стигна прецизност в завършващия удар в последните мигове на мача. Ако тимът на Бразилия беше  продължил по-напред, той щеше да е основният "виновник". Притесненията кой ще замества Андрес Иниеста при „каталунците“ би трябвало вече да са се изпарили.

Филипе Коутиньо (Бразилия)

Избор на ФИФА: Антоан Гризман (Франция)

Бе на ниво, но влиянието му върху мачовете сякаш бе по-ограничено, отколкото на Евро 2016. Три от четирите му гола бяха от дузпи, а от игра - подарък от уругвайския вратар. Въпреки това изборът на нападателя на „Атлетико“ има своя резон, тъй като водеше атаката на „петлите“ успешно.

Въпреки че в групите не изглеждаше да му се играе кой знае колко много, в мачовете на истината се представи добре и се отчете с ключови асистенции срещу Уругвай, Белгия и Хърватия, както и с две хладнокръвно реализирани дузпи. Бих го поставил веднага след Коутиньо.

Антоан Гризман (Франция)

Ляв халф-крило

Мой избор: Иван Перишич (Хърватия)

Отново трудно решение. Ако Кристиано Роналдо бе успял да добута Португалия поне до четвъртфинал (гарниран с още 1-2 негови гола), щеше да заслужи мястото си в Идеалния отбор. Но при положение, че не успя, трябва да потърсим играч за тази позиция другаде.

Иван Перишич бе с основна заслуга за победата над Англия и се отчете с хубав гол на финала в Москва. Тресна и по веднъж гредите срещу Дания и Русия, което можеше да спести изпълнението на дузпи и в двата мача, но за съжаление, късметът не бе с него. Има много поводи да запомни Мондиала с добро.

Иван Перишич (Хърватия)

Избор на ФИФА: Неймар (Бразилия)

Вместо да бъде голямата звезда на турнира, бразилецът се превърна в посмешище с безкрайните си симулации. Не успя да окаже влияние във важните моменти и чак в последните минути на двубоя с Белгия загатна за качествата си.

Поставянето му в идеалния отбор е по-скоро евтин маркетингов ход, а излагациите му по руските терени предизвикаха бразилския графичен дизайнер Лусиано Якоб да направи шрифт, вдъхновен от театралните изпълнения на футболиста. (https://www.demilked.com/neymar-fall-font-luciano-jacob/)

Неймар (Бразилия)

Нападател

Мой избор: Килиан Мбапе (Франция)

Поставям Мбапе в позицията на централен нападател, защото не смятам, че Ромелу Лукаку и Хари Кейн я заслужават. Двамата вкараха 9 от общо 10-те си гола на Тунис и Панама и бяха фигуранти в елиминационната фаза. Ако отборите им можеха да разчитат на тях отвъд групите, може би щяха да достигнат до повече от мач за трето и четвърто място.

Килиан Мбапе пък разгърна пълния си потенциал - скорост, дрибъл, голове... Французинът става на 20 по-късно през тази година и цялото бъдеще е пред него. Според мен това няма да е единствената му световна титла, а сравненията с Пеле вече звучат подобаващо.

В интерес на истината остави и неприятно впечатление с няколко нелепи симулации най-вече в мача срещу Белгия, но в спортно-техническо отношение представянето му бе почти съвършено.

Килиан Мбапе (Франция)

Избор на ФИФА: Килиан Мбапе

 

Ако трябваше да избера и резервни футболисти, това щяха да са Даниел Субашич (Хърватия), Домагой Вида (Хърватия), Бенжамен Павар (Франция), Нголо Канте (Франция) и Денис Черишев (Русия), представянето на които също заслужава да бъде отбелязано.

Субашич се превърна в герой с 4-те спасени дузпи срещу Дания и Русия, докато неговият сънародник Вида направи солидна заявка за трансфер в някой от еврограндовете вследствие на чуденста си игра в отбрана. Бенжамен Павар пък бе едно от откритията на Мондиала и по мое мнение отбеляза гола на турнира в осминафинала срещу Аржентина, тъй като хем беше изключително красив, хем положи началото на обрата в сблъсъка.

Бенжамен Павар (Франция)

За Нголо Канте вече писах по-горе, а Денис Черишев получи шанс за изява заради контузията на Алан Дзагоев още в началото на откриващия мач от първенството и се възползва по най-добрия начин от отворилата му се възможност, вкарвайки общо 4 гола. 

Толкова и с равносметката. На юбилейната 20-годишнина от последното участие на България на Световно първенство се нагледахме на голове и драма и ще има с какво да запомним домакинството на Русия на най-големия футболен форум.

Умът ми не побира как клубните европейски първенства ще се напаснат към провеждането на следващото световно първенство, но нека все пак обратното броене до 21 ноември 2022 година започне. Пък ще му мислим тогава.

До свидания, Москва! Благодаря за емоциите!

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Преди един месец беше време за прогнози и очаквания. Вече е време за равносметка. Световното в Русия мина на един дъх и по мое мнение станахме свидетели на най-интересния Мондиал от 2002 година насам. 

Отбелязаните 169 гола са само с 2 по-малко от върховото постижение, регистрирано през 1998 г. във Франция и 2014 г. - в Южна Африка. Имаше и куп изненади, макар и жребият на пръв поглед да не го предполагаше. Бе въведена и системата за видеоповторения, което доведе до подобряването на рекорда за отсъдени дузпи - 29. И само една от срещите завърши 0:0, което ме кара да перифразирам Ръсел Кроу: Were you not entertained?

Що се отнася до шампиона - Франция игра хитро, мина груповата фаза с досада и показа истинското си лице срещу Аржентина, когато за кратък период изоставаше в резултата. След това без фанфари (и всъщност доста скучновато) отстрани последователно Уругвай и Белгия, за да стигне до финала, в който надигра симпатичния на целия свят отбор на Хърватия.

Хърватите на свой ред трябваше да минат през бараж по пътя си към финалите и никой не ги слагаше в сметките. Или поне не ги слагаха преди да дойде побоят с 3:0 над Лео Меси и компания в груповата фаза. В елиминаците „шахматистите“ надделяха с дузпи над Дания и Русия и (за щастие) попречиха на футбола „да се прибере у дома“, спирайки пътя на Англия. С което секнаха и нелепите коментари на английската преса.

В края на първенството идва ред за анализи и оценки, което ми дава добър повод да избера най-добрите 11 футболисти (поне според мен), изявили се по руските терени през последния един месец (бел. ред. Клуб Z се присъединява към избора на Теодоси, тези 11 могат да се считат и за нашите. Плюс-минус един или двама играчи, но всички посочени от него стоят солидно в този списък. Изборът на някои постове е труден).

Паралелно с това ще направя и съпоставка с официалната „Най-добра единадесеторка“, избрана от ФИФА снощи.

Мой избор на схема: 1 - 4 - 2 - 3 - 1

Избор на ФИФА: 1 - 4 - 2 - 3 - 1 

Изборът на футболистите предопредели тази постройка, а не обратното, така че тук няма много-много какво да се коментира.

Вратар

Мой избор: Тибо Куртоа (Белгия)

Трудно можем да отличим един-единствен страж, който безспорно и категорично да заеме поста, но все пак се спирам на Тибо Куртоа. Белгийският вратар бе с основна заслуга за победата над Бразилия в четвъртфиналите.

И направи каквото можа, за да опази вратата си от втори гол в полуфинала с Франция, което опази интригата в двубоя до самия му край. Беше солиден и в мача за 3-тото място, запази вратата си суха.

Тибо Куртоа (Белгия)

Избор на ФИФА: Юго Лорис (Франция)

Меко казано странно решение, предвид факта, че "Златната ръкавица" за най-добър вратар на Мондиала бе присъдена на Куртоа, а в Идеалната 11-орка попада французинът.

Ще го запомним с отлично спасяване срещу Уругвай и ужасяваща грешка в стил „Кариус“ на финала срещу Хърватия. За негово щастие, дошла при резултат 4:1 за „петлите“.

Юго Лорис (Франция)

Десен защитник

Мой избор: Киърън Трипиър (Англия)

Макар и да бе използван от Гарет Саутгейт като десен краен защитник/дясно крило ("Трите лъва" играха в схема 1-3-5-2) в клубния си „Тотнъм“ Трипиър играе като класически десен бранител, заради което изборът ми пада върху него на този пост.

Киърън Трипиър (Англия)

Бранителят определено е най-добре представилият се играч в селекцията на Саутгейт в Русия. Отчете се със страхотен гол от пряк свободен удар срещу Хърватия, непрестанни включвания по фланга, довели до опасни центрирания, а и стабилна игра в защита, когато на англичаните се налагаше да се приберат пред собствената врата.

Избор на ФИФА: Киърън Трипиър

 

Централен защитник №1

Мой избор: Рафаел Варан (Франция)

И двамата централни бранители на французите бяха на ниво, но Варан е с лека преднина пред Юмтити, поне според мен. Талантливият защитник на „Реал“ (Мадрид) игра във всичките 7 мача на Мондиала и бе на висота във всеки един от тях.

Особено в четвъртфинала и полуфинала, когато шампионите не допуснаха попадения нито от Уругвай, нито от атомното нападение на Белгия.

Рафаел Варан (Франция)

Избор на ФИФА: Рафаел Варан

 

Централен защитник №2

Мой избор: Хари Магуайър (Англия)

Англичаните станаха пословични с попаденията си от статични положения, а в основата на много от тях бе именно Хари Магуайър. Макар да дава вид на играч от неделната лига, бранителят на „Лестър“ се представи отлично на Мондиала и обра много центрирания както в собственото, така и в противниковото наказателно поле.

Очаквам да премине в по-голям отбор още през това лято.

Хари Магуайър (Англия, №6)

Избор на ФИФА: Деян Ловрен (Хърватия)

Предполагам, че от ФИФА са прочели изказването на Ловрен, който се самоопредели за един от най-добрите защитници в света в момента и са го включили в най-добрите 11 на турнира като компенсация за загубения финал.

Хърватинът вече определено не е повод за подигравки, както беше през по-голямата част от сезона, но смятам, че съотбоникът му Домагой Вида, колумбийският исполин Йери Мина, както и избраният от мен Хари Магуайър, са по-подходящи партньори на Рафаел Варан в класацията за Идеален отбор.

Деян Ловрен (Хърватия)

Ляв защитник

Мой избор: Люка Ернандес (Франция)

Очакваше се Бенжамен Менди да играе отляво в защитата на „петлите“, но фактът, че пропусна по-голямата част от сезона заради контузия постави Люка Ернандес на титулярното място.

А след силното Световно първенство на играча на „Атлетико“ изявите на Менди най-вероятно ще бъдат лимитирани само до туитър. Солиден и в двете фази на играта, Ернандес е само на 22 и още дълги години ще носи екипа на Франция. 

Люка Ернандес (Франция)

Избор на ФИФА: Ашли Йънг (Англия)

Честно казано нямам обяснение. Няма да запомня изявите на Ашли Йънг в Русия с нищо.

Ашли Йънг (Англия)

Вътрешен халф №1

Мой избор: Лука Модрич (Хърватия)

Заедно с Мбапе бе голямата звезда на Мондиала. Остави всичко от себе си на терена и бе движещата сила на хърватите по пътя към знаменитото им участие на финал. Резонно получи "Златната топка" на турнира и се бетонира като най-добрият плеймейкър в света в момента.

Нищо чудно през януари да бъде поне в тройката за другата "Златна топка" - тази на „Франс футбол“.

Лука Модрич (Хърватия)

Избор на ФИФА: Лука Модрич

 

Вътрешен халф №2

Мой избор: Пол Погба (Франция)

Със сигурност Нголо Канте заслужава не по-малко от Погба да получи място в идеалния отбор. Ако бях на мястото на Флорентино Перес, щях да си продам бъбреците, за да доведа Канте в „Реал“ (Мадрид). От друга страна обаче, Пол Погба за пръв път от преминаването си в „Манчестър Юнайтед“ насам загатна, че платената за него сума, която тогава го направи най-скъпия трансфер в историята, може би не е съвсем случайна.

През последните 2 сезона французинът бе съсипван от критики и то напълно основателно, а прическите му (къде комични, къде не чак толкова) предизвикваха по-голям интерес от представянията му на терена.

На първенството в Русия Погба се превърна в диригента на френския тим и умело направляваше играта на „петлите“, както в защита, така и в нападение. В допълнение към това голът му за 3:1 напрактика реши финала. Макар и да не го харесвам, смятам за справедливо включването му в тази 11-орка.

Пол Погба (Франция)

Избор на ФИФА: Паулиньо (Бразилия)

Подобно на Ашли Йънг, изборът тук е озадачаващ. Също толкова странен беше и трансферът му в „Барселона“ през миналото лято. Дни след отпадането на Бразилия от Мондиала Паулиньо се завърна обратно в Китай, отдаден под наем на бившия си клуб „Гуангджоу Евъргранде“.

Предвид факта, че след седмица става на 30, е възможно повече никога да не чуем за него, но при всички положения ще има не една или две истории, които да разкаже на внуците си.

Паулиньо (Бразилия)

Десен халф-крило

Мой избор: Еден Азар (Белгия)

Гласеният за заместник на Кристиано Роналдо в „Реал“ белгиец направи страхотен шампионат. Според мнозина именно Азар и компания бяха големият фаворит за титлата след като се справиха със „селесао“ на четвъртфиналите, а футболистът на „Челси“ бе най-добрият в редиците им в хода на целия турнир.

Разочарованието за пропуснатия шанс със сигурност е огромно, но Еден Азар има всички шансове да бъде една от звездите и в Катар след 4 години. Защо пък да не стъпи на най-високия футболен връх именно там?

Eден Азар (Белгия)

Избор на ФИФА: Еден Азар

 

Атакуващ халф

Мой избор: Филипе Коутиньо (Бразилия)

Очакванията бяха Неймар да води Бразилия, но в действителност в техен лидер се превърна футболистът на „Барселона“. Вкара един от головете на турнира срещу Швейцария, спечели мача срещу Коста Рика в 90-ата минута и беше моторът на тима по време на цялото първенство.

Бе на косъм да доведе сблъсъка с Белгия поне до продължения, но не му стигна прецизност в завършващия удар в последните мигове на мача. Ако тимът на Бразилия беше  продължил по-напред, той щеше да е основният "виновник". Притесненията кой ще замества Андрес Иниеста при „каталунците“ би трябвало вече да са се изпарили.

Филипе Коутиньо (Бразилия)

Избор на ФИФА: Антоан Гризман (Франция)

Бе на ниво, но влиянието му върху мачовете сякаш бе по-ограничено, отколкото на Евро 2016. Три от четирите му гола бяха от дузпи, а от игра - подарък от уругвайския вратар. Въпреки това изборът на нападателя на „Атлетико“ има своя резон, тъй като водеше атаката на „петлите“ успешно.

Въпреки че в групите не изглеждаше да му се играе кой знае колко много, в мачовете на истината се представи добре и се отчете с ключови асистенции срещу Уругвай, Белгия и Хърватия, както и с две хладнокръвно реализирани дузпи. Бих го поставил веднага след Коутиньо.

Антоан Гризман (Франция)

Ляв халф-крило

Мой избор: Иван Перишич (Хърватия)

Отново трудно решение. Ако Кристиано Роналдо бе успял да добута Португалия поне до четвъртфинал (гарниран с още 1-2 негови гола), щеше да заслужи мястото си в Идеалния отбор. Но при положение, че не успя, трябва да потърсим играч за тази позиция другаде.

Иван Перишич бе с основна заслуга за победата над Англия и се отчете с хубав гол на финала в Москва. Тресна и по веднъж гредите срещу Дания и Русия, което можеше да спести изпълнението на дузпи и в двата мача, но за съжаление, късметът не бе с него. Има много поводи да запомни Мондиала с добро.

Иван Перишич (Хърватия)

Избор на ФИФА: Неймар (Бразилия)

Вместо да бъде голямата звезда на турнира, бразилецът се превърна в посмешище с безкрайните си симулации. Не успя да окаже влияние във важните моменти и чак в последните минути на двубоя с Белгия загатна за качествата си.

Поставянето му в идеалния отбор е по-скоро евтин маркетингов ход, а излагациите му по руските терени предизвикаха бразилския графичен дизайнер Лусиано Якоб да направи шрифт, вдъхновен от театралните изпълнения на футболиста. (https://www.demilked.com/neymar-fall-font-luciano-jacob/)

Неймар (Бразилия)

Нападател

Мой избор: Килиан Мбапе (Франция)

Поставям Мбапе в позицията на централен нападател, защото не смятам, че Ромелу Лукаку и Хари Кейн я заслужават. Двамата вкараха 9 от общо 10-те си гола на Тунис и Панама и бяха фигуранти в елиминационната фаза. Ако отборите им можеха да разчитат на тях отвъд групите, може би щяха да достигнат до повече от мач за трето и четвърто място.

Килиан Мбапе пък разгърна пълния си потенциал - скорост, дрибъл, голове... Французинът става на 20 по-късно през тази година и цялото бъдеще е пред него. Според мен това няма да е единствената му световна титла, а сравненията с Пеле вече звучат подобаващо.

В интерес на истината остави и неприятно впечатление с няколко нелепи симулации най-вече в мача срещу Белгия, но в спортно-техническо отношение представянето му бе почти съвършено.

Килиан Мбапе (Франция)

Избор на ФИФА: Килиан Мбапе

 

Ако трябваше да избера и резервни футболисти, това щяха да са Даниел Субашич (Хърватия), Домагой Вида (Хърватия), Бенжамен Павар (Франция), Нголо Канте (Франция) и Денис Черишев (Русия), представянето на които също заслужава да бъде отбелязано.

Субашич се превърна в герой с 4-те спасени дузпи срещу Дания и Русия, докато неговият сънародник Вида направи солидна заявка за трансфер в някой от еврограндовете вследствие на чуденста си игра в отбрана. Бенжамен Павар пък бе едно от откритията на Мондиала и по мое мнение отбеляза гола на турнира в осминафинала срещу Аржентина, тъй като хем беше изключително красив, хем положи началото на обрата в сблъсъка.

Бенжамен Павар (Франция)

За Нголо Канте вече писах по-горе, а Денис Черишев получи шанс за изява заради контузията на Алан Дзагоев още в началото на откриващия мач от първенството и се възползва по най-добрия начин от отворилата му се възможност, вкарвайки общо 4 гола. 

Толкова и с равносметката. На юбилейната 20-годишнина от последното участие на България на Световно първенство се нагледахме на голове и драма и ще има с какво да запомним домакинството на Русия на най-големия футболен форум.

Умът ми не побира как клубните европейски първенства ще се напаснат към провеждането на следващото световно първенство, но нека все пак обратното броене до 21 ноември 2022 година започне. Пък ще му мислим тогава.

До свидания, Москва! Благодаря за емоциите!

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията