Президентът на САЩ Доналд Тръмп отваря нова страница в отношенията с Русия. Стопанинът на Кремъл Владимир Путин се приближава към целта си да разцепи Запада. Това пише Мориц Кох в обзорен коментар* в "Ханделсблат" за резултатите от срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в понеделник в Хелзинки.

Два часа, по-дълго от планираното, Тръмп и Путин разговарят насаме. Едва след това се присъединяват най-важните съветници, сред които външните министри Майк Помпео и Сергей Лавров. За какво говорят, не прониква навън. По време на кратко прекъсване Тръмп се провиква към журналистите:

“Едно добро начало! Едно много, много добро начало за всички нас.”

На последвала пресконференция пръв взима думата Путин. Говори за “честна дискусия” и “успех”. Не пести и противоречия, защитава ядреното споразумение с Иран, торпилирано от САЩ. И категорично отрича това, което американските тайни служби смятат за доказано - вмешателството на Москва в предизборната битка в САЩ:

“Руската държава никога не се е месила в чужди избори и няма да го прави.”

На въпрос дали Путин се е надявал на победа за Тръмп, казва:

“Да, надявах се.”

Тръмп обявил, че ще се застъпва за подобряване на отношенията с Русия.

Сега трябвало да се гледа напред, студената война е приключила, нямало основания за напрежение между двете държави.

“Благодаря много”, му прошепва Тръмп. След това говори пред микрофона: “Отношенията между нашите страни бяха по-лоши отвсякога. Но преди четири часа това се промени.”

Срещата провокира загриженост сред европейците

При нормални обстоятелства европейците щяха да приветстват факта, че американци и руснаци се преодоляли безмълвието си. След края на студената война отношенията не са били толкова лоши, както днес. Но обстоятелствата не са нормални. Европа загуби доверието си в американското ръководство.

«Вече не можем безгранично да разчитаме на Белия дом», обобщи германският външен министър Хайко Маас.

Но разговорът на четири очи предизвиква загриженост дори сред членове на правителството на Тръмп. Президентът все още е новак в полето на международната политика, а и едва ли е дорасъл да прозре манипулиращите целувки на бившия агент от КГБ Путин.

По време на пресконференцията Тръмп не изрича нито една лоша дума по адрес на руския президент. Той атакува медиите, ФБР, опозицията в САЩ, но пощадява Путин. Дори безпрекословно приема уверението му за ненамеса в предизборната борба в САЩ.

Срещата в Хелзинки е точно така импровизирана, както и проявите на Тръмп по време на предизборната битка. Той води геополитика според личното си усещане. Мерак и настроение заменят стратегия и планиране. Изминалата седмица беше хитпарад на грубиянщината, с която Тръмп стъписа последователите си и смути съюзниците на САЩ. Президентът на САЩ наруга Германия, унижи британската премиерка, обяви свободната преса за враг на народа и окачестви ЕС като злонамерен противник.

Из основа са разтърсени най-важните институции на Запада. Путин не би могъл да си пожелае по-хубав подарък.

Полето за действие на Тръмп е ограничено.

Путин се стреми към сключване на нов договор за ограничаване на ядрените бойни глави. Първото споразумение изтича през 2021 г. Но и спорът около «Северен поток 2» силно засяга Русия. Газопроводът трябва да доставя повече руски газ на Германия, важни за Москва са валутните постъпления. Тръмп обаче се противопоставя, неговото правителство заплашва с налагане на санкции.

Американците пък се надяват на договореност по Сирия. Най-голямата им грижа вече не е убийственият режим в Дамаск, а иранските милиции, които го подкрепят и заплашват Израел. Ако Русия използва контактите си с Техеран и убеди Иран да изтегли бойците си, САЩ биха могли да изразят готовност да изтеглят военните си сили. Тогава нефтените полета на Сирия отново биха били под контрола на Асад и на защитната му сила Русия.

Сирия би могла да се превърне в доказателство, че Русия и САЩ могат да си сътрудничат, казва Путин. Идело реч да се постигне траен мир.

Тръмп би могъл да предложи на Путин разхлабване на икономическите санкции, наложени на Русия от предшественика му Барак Обама заради дестабилизирането на Украйна. В тази посока Тръмп нееднократно е правил намеци, а Путин се кълне в предприемаческия дух на двете страни и в шанса за икономическо сътрудничество. Но полето за действие на Тръмп е ограничено. У дома в САЩ той се сблъсква с огромно недоверие. Като тъмна сянка върху президентстването му са разследванията на московската връзка на неговия предизборен екип, те го преследваха и в Хелзинки. Пред очите на света той трябва да отговори на въпроса дали Путин е събирал уличаващ материал срещу него.

Докато Тръмп е под натиска на обяснителен режим, Путин може да се чувства като големия победител на срещата на върха. Той вече постигна най-важната си цел: Хелзинки маркира края на американските усилия за изолиране на Русия в международен план.

Тръмп никога не е крил възхитата си от Путин, окачествява го като «силен лидер». При това едва ли има кризисен район, където двете сили да не кръстосват шпаги.

За САЩ отнемането на територии от страна на Русия в Украйна е посегателство срещу европейския мирен ред. Москва представя анексирането на Кримския полуостров като средство за самозащита срещу западен заговор. Вашингтон осъжда руската подкрепа за сирийския диктатор Асад и за неговите ирански съюзници. Кремъл контрира с упрека, че американски военни сили погазват териториалната неприкосновеност на Сирия.

Според почти единодушна оценка на американски експерти Путин е начело на мафиотски режим, чиято цел е слагане край на американското влияние - в Европа или в Близкия изток.

Действително Русия пропагандира идеала за многополюсен световен ред и го разбира като контрамодел на американската претенция за хегемония.

В руската стратегия Тръмп е основополагащ камък. Помощта на руски киберагенти по време на предизборната битка не беше случайност, а майсторски организирана операция на тайните служби.

Путин знае: президентът на САЩ преследва собствена политика спрямо Русия и се налага срещу своите министри и съветници. Тръмп иска да тегли чертата под конфликтите от миналото, преди всичко под  скандалната и опасна руска афера. Също и поради това Тръмп настояваше за разговор на четири очи. Той не вярва на съветниците си. Изтичане на информация от Белия дом непрестанно го поставяше в трудно положение. Освен това според правителствени кръгове Тръмп е убеден, че в личен разговор между двама мъже най-лесно може да се изгради доверие с Путин.

Тръмп си създаде собствена реалност, при която не Кремъл носи вината за кризата в отношенията между двете страни, а «американското неблагоразумие и глупост».

Колкото по-дълго продължаваше пресконференцията, толкова по-широка ставаше усмивката на Путин.

*Заглавието, подзаглавието и преводът са на Клуб Z.