Ad Config - Website header

 

Article_top

Бог е наказал Русия тъкмо заради зверската разправа с последния руски цар и неговото семейство - в това са убедени потомците на руски аристократични семейства, запътилите се към вечния покой емигранти, с които неведнъж съм обсъждал резултатите от болшевишката революция. Всъщност дори не е необходимо да се търсят мистични обяснения за комунистическата катастрофа, за да разбере човек, че убийството на царското семейство преди 100 години е не някакъв по необходимост окървавен пробив към светлото бъдеще, а свличане за десетилетия напред в самата преизподня.

Ленин, Сталин и сие приучиха Русия да бъде аморална

Защо ли - за разлика от европейските революции през предишните столетия, когато кралете бяха унищожени, но страните им поеха по пътя на прогреса - разстрелът на Николай Втори се оказа фатален за Русия? Това убийство захвърли страната далеч назад, в тъмните времена на самозванците. На мястото на царя дойдоха псевдоцаре, а „социалистическата демокрация“ се оказа просто измама.

Самодържавната власт премина в ръцете на узурпатори, които създадоха безчовечен репресивен режим - само и само да удържат незаконно придобитата си власт. Ленин, Сталин и всички останали с повече или с по-малко жестокост приучиха Русия да бъде аморална. Хората престанаха да живеят, те просто преживяваха. И краят изобщо не се вижда.

Но дали пък и самият Николай Втори не носи някаква вина за трагедията, разиграла се в Екатеринбург в нощта срещу 17 юли 1918? Дали неговата чудовищна смърт е била случайна - или по-скоро закономерна?

Какъв е бил Николай Втори?

На тези въпроси няма еднозначен отговор. Последният руски цар съвместяваше в себе си редица на пръв поглед несъвместими неща. И добро, и зло, и царско могъщество, и човешко безсилие. Той беше европейски образована личност, но и съюзник на антилибералните и антисемитски Черносотници. Парадоксалната комбинация от качества беше и причината за половинчатостта на постъпките му, на цялата му дейност. Полумерките на царя полуреформатор доведоха иначе активно развиващата се капиталистическа Русия до революционния взрив през 1905 година. И „Кървавата неделя“, и Распутин завинаги ще тежат на съвестта на царя, макар че лично той никого не е искал да разстрелва, а с Распутин се беше сближил единствено за да спаси от хемофилията своя син и престолонаследник. И като венец на всичко дойде съдбовното му решение да започне Първата световна война.

И все пак: Николай Втори може да е бил непоследователен, но не е бил злодей. По негово време процъфтяваше Сребърният век на руската култура, той лично даде възможност на тази култура да бъде свободна. Моята баба, която на млади години веднъж видяла царя в „Гостинний двор“ (голям универсален магазин - бел.ред.), с тайно възхищение ми разказваше, че той бил без охрана и един такъв мил.

Под неговото управление населението на Русия живееше наистина не богато, но прилично. Той се опасяваше да не изпусне кормилото на управлението - даде на хората конституция, но сам не разбра нейните преимущества. В същото време страната съхрани човешките си ценности, издигна градове и се готвеше за бъдещето.

Лавината от случайности, довела до победата на болшевиките

След абдикацията на Николай Втори в самия разгар на войната се отприщи лавината от случайности както в руската история, така и в личния живот на царя. Русия мъчително се опитваше да живее не само без цар, но и без цар в главата си. Страната се лашкаше във всички посоки. И едно от тези лашкания доведе до победата на болшевиките.

Точно в този миг започна общата трагедия, част от която стана и гибелта на царското семейство. Сянката на тази национална трагедия все още пада и върху нас. Но откъде се взеха тези болшевики? И дали пък у онези зверове, които убиха царя, не пролича гримасата на горчивата руска история, която Николай Втори тъй и не съумя да поправи?

Вече по времето на Путин царят беше реабилитиран, канонизиран и възвеличен. Дори се стигна до преувеличения. Но всъщност това беше възстановяване не на справедливостта, а на самодържавието. Преди 100 години Русия изгуби царя си. След това тъй и не се научи да живее при демокрация, а днес продължава да живее без цар в главата си. В резултат от това наблюдаваме отказ от общочовешките ценности, изолация и психика на обсадената крепост.

Жал ми е за дечицата. Много ми е жал. И за царските, и за нашите собствени. Какво ли бъдеще ги чака?

Виктор Ерофеев е един от най-известните съвременни руски писатели. Той е още литературовед и телевизионен водещ, кавалер на френския Орден на почетния легион.

"Дойче веле"

 

Бог е наказал Русия тъкмо заради зверската разправа с последния руски цар и неговото семейство - в това са убедени потомците на руски аристократични семейства, запътилите се към вечния покой емигранти, с които неведнъж съм обсъждал резултатите от болшевишката революция. Всъщност дори не е необходимо да се търсят мистични обяснения за комунистическата катастрофа, за да разбере човек, че убийството на царското семейство преди 100 години е не някакъв по необходимост окървавен пробив към светлото бъдеще, а свличане за десетилетия напред в самата преизподня.

Ленин, Сталин и сие приучиха Русия да бъде аморална

Защо ли - за разлика от европейските революции през предишните столетия, когато кралете бяха унищожени, но страните им поеха по пътя на прогреса - разстрелът на Николай Втори се оказа фатален за Русия? Това убийство захвърли страната далеч назад, в тъмните времена на самозванците. На мястото на царя дойдоха псевдоцаре, а „социалистическата демокрация“ се оказа просто измама.

Самодържавната власт премина в ръцете на узурпатори, които създадоха безчовечен репресивен режим - само и само да удържат незаконно придобитата си власт. Ленин, Сталин и всички останали с повече или с по-малко жестокост приучиха Русия да бъде аморална. Хората престанаха да живеят, те просто преживяваха. И краят изобщо не се вижда.

Но дали пък и самият Николай Втори не носи някаква вина за трагедията, разиграла се в Екатеринбург в нощта срещу 17 юли 1918? Дали неговата чудовищна смърт е била случайна - или по-скоро закономерна?

Какъв е бил Николай Втори?

На тези въпроси няма еднозначен отговор. Последният руски цар съвместяваше в себе си редица на пръв поглед несъвместими неща. И добро, и зло, и царско могъщество, и човешко безсилие. Той беше европейски образована личност, но и съюзник на антилибералните и антисемитски Черносотници. Парадоксалната комбинация от качества беше и причината за половинчатостта на постъпките му, на цялата му дейност. Полумерките на царя полуреформатор доведоха иначе активно развиващата се капиталистическа Русия до революционния взрив през 1905 година. И „Кървавата неделя“, и Распутин завинаги ще тежат на съвестта на царя, макар че лично той никого не е искал да разстрелва, а с Распутин се беше сближил единствено за да спаси от хемофилията своя син и престолонаследник. И като венец на всичко дойде съдбовното му решение да започне Първата световна война.

И все пак: Николай Втори може да е бил непоследователен, но не е бил злодей. По негово време процъфтяваше Сребърният век на руската култура, той лично даде възможност на тази култура да бъде свободна. Моята баба, която на млади години веднъж видяла царя в „Гостинний двор“ (голям универсален магазин - бел.ред.), с тайно възхищение ми разказваше, че той бил без охрана и един такъв мил.

Под неговото управление населението на Русия живееше наистина не богато, но прилично. Той се опасяваше да не изпусне кормилото на управлението - даде на хората конституция, но сам не разбра нейните преимущества. В същото време страната съхрани човешките си ценности, издигна градове и се готвеше за бъдещето.

Лавината от случайности, довела до победата на болшевиките

След абдикацията на Николай Втори в самия разгар на войната се отприщи лавината от случайности както в руската история, така и в личния живот на царя. Русия мъчително се опитваше да живее не само без цар, но и без цар в главата си. Страната се лашкаше във всички посоки. И едно от тези лашкания доведе до победата на болшевиките.

Точно в този миг започна общата трагедия, част от която стана и гибелта на царското семейство. Сянката на тази национална трагедия все още пада и върху нас. Но откъде се взеха тези болшевики? И дали пък у онези зверове, които убиха царя, не пролича гримасата на горчивата руска история, която Николай Втори тъй и не съумя да поправи?

Вече по времето на Путин царят беше реабилитиран, канонизиран и възвеличен. Дори се стигна до преувеличения. Но всъщност това беше възстановяване не на справедливостта, а на самодържавието. Преди 100 години Русия изгуби царя си. След това тъй и не се научи да живее при демокрация, а днес продължава да живее без цар в главата си. В резултат от това наблюдаваме отказ от общочовешките ценности, изолация и психика на обсадената крепост.

Жал ми е за дечицата. Много ми е жал. И за царските, и за нашите собствени. Какво ли бъдеще ги чака?

Виктор Ерофеев е един от най-известните съвременни руски писатели. Той е още литературовед и телевизионен водещ, кавалер на френския Орден на почетния легион.

"Дойче веле"

Коментари

Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Кога населението на Русия е живяло "прилично"?

Никога! До последния момент преди революцията във вестниците е имало обяви за продажба на слугини - макар крепостното право да е било отменено вече, по същество то е продължавало. И освен това - Распутин е давал нареждания за военните действия на руската армия в писма до царицата. А царят ги е следвал и бавно е погубил страната си (не само заради Распутин). Той е бил обграден от всякакви шарлатани - сектанти, спиритуалисти, какви ли не. Наистина това е било мода, ама той е бил цар, не салонна госпожа с много свободно време и липса на въображение. Колкото до сантименталните приказки, колко бил мил, възпитан и образован - с тези приказки дойде Муньо Сакскобургготски в България и... после знаете. Съжалявам за погубените животи, но за всички. Съжалявам за десетките милиони жертви и за страданието на техните близки. Но за това има известна вина и Николай ІІ.

Династията Романови, от

Династията Романови, от първия - Михаил Романов, който е станал Цар едва на 16 години, на една катастрофирала, деградирала по всеки възможен начин и напълно фалирала Русия, та чак до последния - Николай II (естествено за тези 300 години управление е имало и не до там успешни управници) всичките са вдигнали същата тази Русия на крака и са я направили светска и европейска държава, по нищо неотстъпваща на Англия, Франция, Германия, Швеция ... Царете, респективно Императорите са се женили винаги за добри партии от западни кралски родове. от учакани дървени бараки, са изградили каменна Москва, университети със западни преподаватели, развили са икономиката, военната индустрия, Петър I създава флот и армия, с които разбива едни северни съседи, непобедени от никой до тогава, няколкото войни с Турция, победи над Полша, разбиването на Франция - Наполеон, английската флота ... непрекъснатото разширяване на териториалните граници, дори жените, които са управлявали от тази династия са постигали успехи. Живота на крепостния селянин е бил тежък, но така е било и в цяла Европа по онова време. Николай II не е обичал и не се е съобразявал с него, търпели са го, защото е лекувал сина му успешно, повече внимание на Распутин е обръщала жена му - Аликсандра. Но в края на краищата Распутин е убит. Няма цар или Император, който да не е допускал грешки, без значени кой или къде, да управляваш такава по големина държава не е билп лесно за ниой владетел. Времето е било такова, че революцията там е успяла да се случи и то в най-тъмните краски. Всичко градено е било разграбено и унищожено от болшевиките. Убийството на Романови и най-вече на петте им деца и последвалата гавра с труповете им е най-черното петно в Руската история.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Крепостно право има САМО В РУСИЯ след Средновековието!

А дори през Средновековието нещата не изглеждат така както в марксистките учебници и "крепостни" е имало само във Франция (вилани) и то не точно като руските. При това човек би си помислил, че с модернизацията Петър І е "разведрил" и крепостното право... ама не - точно обратното е станало. По негово време на крепостните е било забранено дори да пътуват. Темата е сложна дълга и тук не е мястото. Първият, който се опитва да премахне крепостното право е Александър ІІ - последният що-годе свестен цар на Русия, затова е наричан "освободител" (а не защото нас ни е "освободил"). По повод на Распутин: как един неук маниакален сектант лекува хемофилия? Отговорът е: Никак! Това може да е само самовнушение на родителите. Ако Николай ІІ, вместо да се занимава с шарлатани и половинчати политически промени беше управлявал мъдро - болшевиките никога нямаше да дойдат на власт. А НАЙ-ЧЕРНОТО ПЕТНО В РУСКАТА ИСТОРИЯ (която и без това е доста петниста) е убийството на 20-тина милиона украинци с три нарочни "голодомора" и това петно е само малко по-голямо от петното на милионите пратени в лагери, разстреляни без съд и присъда, на милионите осакатени животи в Русия и в цяла източна Европа. А за това има вина и Николай ІІ.

Никой не не пише за хемофилия

Никой не не пише за хемофилия, за нея пишеш единствено ти, неуки и необразовани сектанти, това си остават само и единствено думи, не че ми пука к'во точно е бил Распутин. Александър ІІ е император в Русия, не цар, цар е за Полша и княз за Финландия. За 300 години управление на Романови - най тъмното петно е убийството на семейството на Николай II, гладомор е нещо с което не можеш да свържеш тази династия. По никакъв начин Николай II не е можел да избегне революцията, да я предотврати нямал много полезни ходове, да не кажа никакви.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Попрочети малко история

Хемофилията на Алексей и въобще в царското семейство е всеизвестен факт. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%B9_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87
Николай ІІ има абсолютно недалновидна политика спрямо ПСВ. Първите бунтове, които са яхнали (и отчасти предизвикали) болшевиките са сред войниците на фронта. Оттам започва брожението. Недалновидното управление е причина за допускането на октомврийския преврат и косвено има връзка с всички последвали престъпления на болшевизма.
Тази "царска мистика" и особеното значение на цареубийството го разправяй на някой в НДСВ (ако има останал такъв). Трагедията със смъртта на "царското семейство" е не по-голяма от милионите трагедии с останалите избити от болшевиките семейства.
Никакво наказание не е болшевизмът - да не би ангели на унищожението да са пратени да изтребят "Святая Русь"? Милиони съглашатели трябват, за да се убиват милиони жертви. И никой не им е виновен - нито немците, нито евреите (за привържениците на масонско-коспиративните теории). Глупостта, дивотата и "царят в главата" са причина за всичките им нещастия.
А на Венедикт Ерофеев бих казал, че именно поради факта, че руският народ никога не е преставал да живее с "цар в главата си" са се случили и Ленин и Сталин и Брежнев и Путлер. И реабилитацията на царското семейство (канонизацията е абсолютно проблематична) е само създаване на имперска генеалогия на путлеризма.

Историята е четена, другото е

Историята е четена, другото е въпрос на гледна точка. Не е и задължително моята и твоята да се индентичи. Хемофилита не е проблем само за руския двор, там той се появява благодарение на една английска Кралица. всъщност, разбра ме погрешно, но е безсмислено да я дискутираме тази тема тук, малкия наследник е имал куп други здравословни проблеми (освен хемофилията), това имах в предвид. И няма как да се съглася, че Николай II e имал голям избор и полезни ходове, особенно след началото на ПСВ. Безсмислено е дори да споменаваме НДСВ, мисля, че причината е разбираема. Единствено ме радва, че се намират хора, все още, които се интересуват, чета и разсъждават с главата (сивото вещество) си, а не с телевизорите и партийната си принадлежност. Спирам до тук аз.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията