Ad Config - Website header

 

Article_top

Точно преди 100 години, в нощта на 17 юли 1918 г., бившият руски император Николай II, съпругата му, децата и слугите му са разстреляни в дома на инженер Ипатиев в Екатеринбург. Разследването на този случай е водено от различни организации – от Централния изпълнителен комитет на РСФСР начело с Владимир Улянов (Ленин) до районния съд в Екатеринбург под командването на адмирал Колчак. Въпреки това спорът около едно от най-прочутите убийства на ХХ век не е приключил и досега: някои се съмняват дали останките, открити в близост до Екатеринбург, принадлежат на царското семейство; други се чудят дали Руската православна църква е постъпила правилно, като е причислила убитите към светците.

Историята за смъртта на последния руски император разказва Владимир Шарапов в сайта Лента.ру.

Скръбният дом

По волята на съдбата на 22 май 1918 г., царското семейство се оказва в дома на инженер Ипатиев в Екатеринбург – отказалият се от престола на Русия Николай Романов и съпругата му Александра Фьодоровна, княгините Олга, Татяна, Мария и Анастасия и синът му Алексей. Заедно с тях в къщата живеят семейният медик Евгений Боткин, камериерката Анна Демидова, прислужниците Иван Харитонов и Алоизий Труп.

До началото на юли пленниците били охранявани от червеноармейци от две различни части: външните стражи никога не влизали в къщата, а вътрешните – работници от местна фабрика, живеели в къщата. В началото на юли те били заменени от членове на Извънредната комисия (ЧК или ВЧК е първата съветска служба за сигурност, предшестваща НКВД и КГБ), предимно с латвийци и естонци.

Домът на инженер Ипатиев в Екатеринбург. Снимка Уикипедия

Какво да се прави с арестантите се решавало дълго време. От началото на Октомврийската революция през 1917 г. до лятото на 1918-а в Смолни и Кремъл, където се премества правителството на Съветска Русия, преобладавала идеята за съд срещу Николай Романов. Но нямало единство – едни, включително и Владимир Улянов (Ленин), смятали, че на съд трябва да отиде и императрицата, защото именно нейната антируска политика е довела до поражението в Първата световна война. Други, включително Троцки, искали съд над царизма.

Според някои източници в съдбата на абдикиралия император важна роля играели новите отношения между Русия и правителствата на Великобритания и Германия. Държавните глави на тези страни били близки роднини с Романови и болшевиките искали да използват царя в дипломатическите си игри. Въпреки това отвъд Урал се смятало, че царското семейство трябва просто да бъде разстреляно – както и всички, свързани с царизма.

Докато съветските лидери решавали какво да правят с бившия владетел, обстановката в страната се нажежавала. На 6 юли 1918 г. в Москва левият есер Блюмкин застрелва граф Мирбах – посланик на дружески настроената към болшевиките Германия. Непосредствено след това в някои градове избухват метежи на левите есери. В Сибир по това време набира сила Белочешкият метеж – бунт на Чехословашкия корпус, изпратен през Русия към Владивосток…

Из решението за прекратяване на наказателното дело № 18/123666-93, образувано на 19 август 1993 г., за откриването на масово погребение на лица, установени като членове на семейството на Николай Романов:

„Положението се усложнявало от възникналата реална възможност от германска окупация на РСФСР и падане от власт на болшевиките. Германия искала от Кремъл разрешение за въвеждане в Москва на батальон германска войска за охрана на своите поданици. При тези условия разстрел на царското семейство щял да повлияе негативно на развитието на отношенията с Германия, доколкото бившата императрица Александра Фьодоровна и великите княгини се явявали германски принцеси. В тази сложна обстановка, при определени условия не се изключвало предаването на един или няколко членове на царското семейство на Германия с цел смекчаване на сериозния конфликт, предизвикан от убийството на посланика.

На съвсем различна позиция по този въпрос били уралските болшевики, Уралската ЧК и съветските лидери на Екатеринбург. Намерението им да унищожат всички членове на кралското семейство личи ясно още при мисията на Яковлев да премести царското семейство през април 1918 г. от град Тоболск в Екатеринбург, където Президиумът за Уралсъвета бил готов да убие бившия цар заедно със семейството му и охраняващите го червеноармейци. Предложението на Ленин бившият цар да се премести в Москва щяло да провали плановете на уралските болшевики да унищожат Николай II и семейството му. Неуспехите на фронта и изглеждащата все по-реална перспектива Екатеринбург да бъде превзет от Сибирската армия и белочехите давали повод за оправдание пред центъра за нуждата от незабавно унищожение на Николай II и членовете на семейството му.“

Според официалната версия решението за разстрела било взето от местните болшевики „при отчитане на реалната обстановка в губернията“. Но много данни свидетелстват за друго: част от ръководството в Москва знаела за готвещото се убийство, но не желаейки да влиза в конфликт с Ленин и Троцки, подкрепила идеята за разстрела без съд и следствие.

Царска кръв

Непосредственото начало на подготовката за разстрела стават събития в Перм, случили се повече от месец преди съдбоносната дата 17 юли. На 13 юни местната работническо-селска милиция и ЧК разпространяват манифест за бягството на генерал-лейтенанта от руската армия, великия княз Михаил Александрович Романов, в полза на когото е абдикирал Николай II. В документа се казва, че неизвестни лица в самолет са отвлекли принца от хотела, в който живеел под арест и неговият секретар Николай Жонсон (според други източници – Джонсън).

В действителност не е имало никакво бягство: под предлог от спешно преместване в ново помещение двамата затворници били изведени от хотела със завързани очи, застреляни в гората и закопани там (телата им не са открити и досега). Според основната версия, която не е потвърдена, нито отхвърлена, убийствата планират и изпълняват двама местни лидери на болшевиките – началникът на губернската милиция Василий Иванченко и зам.-председателят на областната ЧК Гавриил Мясников.

Веднага след това в Москва било съобщено, че в района на Екатеринбург постоянно летят неизвестни аероплани, като местата на излитане и кацане не са установени. Но никой от местните жители не е виждал никакви аероплани (както личи от материалите по делото, заведено от Колчак за убийството на царското семейство). Любопитно е, че цялата дезинформационна компания има обратния резултат – от името на Михаил Романов монархистите издават няколко манифеста с призиви за обединение срещу съветската власт.

След това плъзват слухове за подготовка за бягство на Романови. Разбира се, те циркулират и от по-рано, но този път стават много. В резултат на това в края на деня на 16 юли, на закрито заседание, Уралският съвет на депутатите решава да разстреля царското семейство и всички придружаващи го лица.

Из решението за прекратяване на наказателното дело № 18/123666-93, образувано на 19 август 1993 г., за откриването на масово погребение на лицата, считани за членове на семейството на Николай Романов.

„След вземане на решението за екзекуцията, Голошчекин заповядва на коменданта на дома Юровски да организира унищожаването на всички членове на царското семейство заедно с лекаря Боткин и прислугата в къщата. След разстрела командирът на военната дружина от Верх-Исетския завод Ермаков е трябвало да осигури унищожението или надеждното укриване на всички трупове.

От спомените на участниците в разстрела е ясно, че Юровски и подчинените му не са си представяли ясно как ще се извърши екзекуцията. Предлагани са и са обсъждани различни варианти: членовете на семейството да бъдат изклани, докато спят, да бъдат събрани в едно помещение и засипани с гранати или да бъдат разстреляни. Редът за изпълнение е разработен в съвместно обсъждане на работниците от Уралската ЧК. На екзекуцията трябвало да присъстват хора от различни националности, предимно войници от Уралската ЧК – латвийци, които били част от охраната на дома.

В крайна сметка Юровски решил екзекуцията да протече в следния ред: всеки чекист трябва да застреля предварително планирана жертва с револвера си. Двама латвийци отказали да вземат участие в стрелбата и били отстранени от охраната на дома със специално предназначение. В същото време била избрана и стаята за екзекуцията, разположена на първия етаж на „Ипатиевата къща“, в която до този момент се разполагала охраната.

Юровски събрал 12-те револвера, система наган, намиращи се в разпореждане на охраната, и към 23 ч. ги раздал на войниците, избрани за участие. Камионът за извозването на труповете трябвало да дойде в полунощ, но се появил чак в 1,30 ч. Тогава стражата събудила доктор Боткин и му казали, че във връзка с тревожното положение в града е опасно да останат в къщата и трябва спешно да бъдат преместени на друго място.

Събирането на всички отнело около 40 минути, след което царското семейство, прислугата и доктор Боткин били преместени в сутерена на къщата. Николай II носел сина си Алексей на ръце, тъй като заради заболяването му не можел да стои прав. По искане на Александра Фьодоровна в стаята били вкарани два стола. Тя седнала на единия, а на другия – Алексей. Останалите се разположили до стената. Юровски въвел в стаята въоръжения отряд и прочел присъдата, без да уточни причините за екзекуцията и имената на осъдените.

Освен лицата, официално назначени за разстрела, в него се включили и още няколко доброволци, а част от чекистите, избрани от Юровски, не взели участие. Планът, според който всеки чекист трябвало да стреля в една жертва, не проработил. Когато чул присъдата, Николай II се опитал да поиска обяснение и Юровски побързал да даде команда, след която започнала безразборна стрелба.

Стрелбата се водела не само в стаята, където било царското семейство, но и в съседната, през отворена врата. След първия залп се оказало, че Алексей, дъщерите на царя, прислужницата Демидова и д-р Боткин дават признаци на живот. Великата княгиня Анастасия стенела, прислужницата Демидова се опитвала да стане, Алексей дълго време не умирал. Те били застреляни с пистолети и револвери, а красноармеецът Ермаков доубивал ранените с щика на винтовката си.

След установяване на смъртта започнало прехвърлянето на труповете в камиона. Няколко от екзекуторите се опитали да откраднат бижута от труповете на жертвите си. Разтревожен от поведението на войниците, Юровски решил да придружи труповете до мястото, където ще бъдат заровени.“

По данни на колчаковския следовател Соколов от дрехите на великата княгиня, преди да бъде заровена, войниците свалили повече от осем килограма скъпоценни камъни: жените в царското семейство били зашили диаманти в корсажите и в плата на роклите си. Това обяснява факта, че те са останали живи, след като са били улучени от куршуми от близко разстояние – диамантите са играли ролята на бронежилетки. Основната част от скъпоценностите са били отнесени в Москва, но Юровски и Голошчекин подарили отделни бижута на местни другари „за спомен“.

Стаята, в която е извършен разстрелът. Снимка Уикипедия

След „окончателната“ победа на революцията до 1932 г. Ипатиевият дом е бил туристическа забележителност, в която водели екскурзианти, за да им показват сутерена и стената, до която били разстреляни царят и неговото семейство. Но през 1932 г. Съветът на народните комисари решава да остави тази история на забравата – и екскурзиите веднага спират. Все пак, както преди, така на следващата година на рождения ден на Николай II (18 май по нов стил), а и на годишнините от екзекуцията (през нощта на 16 срещу 17 юли) в дома на Ипатиев са били забелязани подозрителни хора, а на сутринта милиционери и служители намирали останки от църковни свещи.

Милицията не успяла да открие и да задържи тези хора – според историците мнозина вярващи просто саботирали властта, без да имат някаква организация. Ето защо през 1968-а – стогодишнината от рождението на Николай Романов, и 50-ата годишнина на неговата екзекуция – по предложение на председателя на КГБ Юрий Андропов Министерският съвет на СССР взема тайно решение да се разруши дома на Ипатиев. Дома, в който последният руски цар и неговата съпруга са жестоко убити без съд и присъда заедно с невинните им деца, лекаря и прислугата.

(Със съкращения)

"Площад Славейков"

 

Точно преди 100 години, в нощта на 17 юли 1918 г., бившият руски император Николай II, съпругата му, децата и слугите му са разстреляни в дома на инженер Ипатиев в Екатеринбург. Разследването на този случай е водено от различни организации – от Централния изпълнителен комитет на РСФСР начело с Владимир Улянов (Ленин) до районния съд в Екатеринбург под командването на адмирал Колчак. Въпреки това спорът около едно от най-прочутите убийства на ХХ век не е приключил и досега: някои се съмняват дали останките, открити в близост до Екатеринбург, принадлежат на царското семейство; други се чудят дали Руската православна църква е постъпила правилно, като е причислила убитите към светците.

Историята за смъртта на последния руски император разказва Владимир Шарапов в сайта Лента.ру.

Скръбният дом

По волята на съдбата на 22 май 1918 г., царското семейство се оказва в дома на инженер Ипатиев в Екатеринбург – отказалият се от престола на Русия Николай Романов и съпругата му Александра Фьодоровна, княгините Олга, Татяна, Мария и Анастасия и синът му Алексей. Заедно с тях в къщата живеят семейният медик Евгений Боткин, камериерката Анна Демидова, прислужниците Иван Харитонов и Алоизий Труп.

До началото на юли пленниците били охранявани от червеноармейци от две различни части: външните стражи никога не влизали в къщата, а вътрешните – работници от местна фабрика, живеели в къщата. В началото на юли те били заменени от членове на Извънредната комисия (ЧК или ВЧК е първата съветска служба за сигурност, предшестваща НКВД и КГБ), предимно с латвийци и естонци.

Домът на инженер Ипатиев в Екатеринбург. Снимка Уикипедия

Какво да се прави с арестантите се решавало дълго време. От началото на Октомврийската революция през 1917 г. до лятото на 1918-а в Смолни и Кремъл, където се премества правителството на Съветска Русия, преобладавала идеята за съд срещу Николай Романов. Но нямало единство – едни, включително и Владимир Улянов (Ленин), смятали, че на съд трябва да отиде и императрицата, защото именно нейната антируска политика е довела до поражението в Първата световна война. Други, включително Троцки, искали съд над царизма.

Според някои източници в съдбата на абдикиралия император важна роля играели новите отношения между Русия и правителствата на Великобритания и Германия. Държавните глави на тези страни били близки роднини с Романови и болшевиките искали да използват царя в дипломатическите си игри. Въпреки това отвъд Урал се смятало, че царското семейство трябва просто да бъде разстреляно – както и всички, свързани с царизма.

Докато съветските лидери решавали какво да правят с бившия владетел, обстановката в страната се нажежавала. На 6 юли 1918 г. в Москва левият есер Блюмкин застрелва граф Мирбах – посланик на дружески настроената към болшевиките Германия. Непосредствено след това в някои градове избухват метежи на левите есери. В Сибир по това време набира сила Белочешкият метеж – бунт на Чехословашкия корпус, изпратен през Русия към Владивосток…

Из решението за прекратяване на наказателното дело № 18/123666-93, образувано на 19 август 1993 г., за откриването на масово погребение на лица, установени като членове на семейството на Николай Романов:

„Положението се усложнявало от възникналата реална възможност от германска окупация на РСФСР и падане от власт на болшевиките. Германия искала от Кремъл разрешение за въвеждане в Москва на батальон германска войска за охрана на своите поданици. При тези условия разстрел на царското семейство щял да повлияе негативно на развитието на отношенията с Германия, доколкото бившата императрица Александра Фьодоровна и великите княгини се явявали германски принцеси. В тази сложна обстановка, при определени условия не се изключвало предаването на един или няколко членове на царското семейство на Германия с цел смекчаване на сериозния конфликт, предизвикан от убийството на посланика.

На съвсем различна позиция по този въпрос били уралските болшевики, Уралската ЧК и съветските лидери на Екатеринбург. Намерението им да унищожат всички членове на кралското семейство личи ясно още при мисията на Яковлев да премести царското семейство през април 1918 г. от град Тоболск в Екатеринбург, където Президиумът за Уралсъвета бил готов да убие бившия цар заедно със семейството му и охраняващите го червеноармейци. Предложението на Ленин бившият цар да се премести в Москва щяло да провали плановете на уралските болшевики да унищожат Николай II и семейството му. Неуспехите на фронта и изглеждащата все по-реална перспектива Екатеринбург да бъде превзет от Сибирската армия и белочехите давали повод за оправдание пред центъра за нуждата от незабавно унищожение на Николай II и членовете на семейството му.“

Според официалната версия решението за разстрела било взето от местните болшевики „при отчитане на реалната обстановка в губернията“. Но много данни свидетелстват за друго: част от ръководството в Москва знаела за готвещото се убийство, но не желаейки да влиза в конфликт с Ленин и Троцки, подкрепила идеята за разстрела без съд и следствие.

Царска кръв

Непосредственото начало на подготовката за разстрела стават събития в Перм, случили се повече от месец преди съдбоносната дата 17 юли. На 13 юни местната работническо-селска милиция и ЧК разпространяват манифест за бягството на генерал-лейтенанта от руската армия, великия княз Михаил Александрович Романов, в полза на когото е абдикирал Николай II. В документа се казва, че неизвестни лица в самолет са отвлекли принца от хотела, в който живеел под арест и неговият секретар Николай Жонсон (според други източници – Джонсън).

В действителност не е имало никакво бягство: под предлог от спешно преместване в ново помещение двамата затворници били изведени от хотела със завързани очи, застреляни в гората и закопани там (телата им не са открити и досега). Според основната версия, която не е потвърдена, нито отхвърлена, убийствата планират и изпълняват двама местни лидери на болшевиките – началникът на губернската милиция Василий Иванченко и зам.-председателят на областната ЧК Гавриил Мясников.

Веднага след това в Москва било съобщено, че в района на Екатеринбург постоянно летят неизвестни аероплани, като местата на излитане и кацане не са установени. Но никой от местните жители не е виждал никакви аероплани (както личи от материалите по делото, заведено от Колчак за убийството на царското семейство). Любопитно е, че цялата дезинформационна компания има обратния резултат – от името на Михаил Романов монархистите издават няколко манифеста с призиви за обединение срещу съветската власт.

След това плъзват слухове за подготовка за бягство на Романови. Разбира се, те циркулират и от по-рано, но този път стават много. В резултат на това в края на деня на 16 юли, на закрито заседание, Уралският съвет на депутатите решава да разстреля царското семейство и всички придружаващи го лица.

Из решението за прекратяване на наказателното дело № 18/123666-93, образувано на 19 август 1993 г., за откриването на масово погребение на лицата, считани за членове на семейството на Николай Романов.

„След вземане на решението за екзекуцията, Голошчекин заповядва на коменданта на дома Юровски да организира унищожаването на всички членове на царското семейство заедно с лекаря Боткин и прислугата в къщата. След разстрела командирът на военната дружина от Верх-Исетския завод Ермаков е трябвало да осигури унищожението или надеждното укриване на всички трупове.

От спомените на участниците в разстрела е ясно, че Юровски и подчинените му не са си представяли ясно как ще се извърши екзекуцията. Предлагани са и са обсъждани различни варианти: членовете на семейството да бъдат изклани, докато спят, да бъдат събрани в едно помещение и засипани с гранати или да бъдат разстреляни. Редът за изпълнение е разработен в съвместно обсъждане на работниците от Уралската ЧК. На екзекуцията трябвало да присъстват хора от различни националности, предимно войници от Уралската ЧК – латвийци, които били част от охраната на дома.

В крайна сметка Юровски решил екзекуцията да протече в следния ред: всеки чекист трябва да застреля предварително планирана жертва с револвера си. Двама латвийци отказали да вземат участие в стрелбата и били отстранени от охраната на дома със специално предназначение. В същото време била избрана и стаята за екзекуцията, разположена на първия етаж на „Ипатиевата къща“, в която до този момент се разполагала охраната.

Юровски събрал 12-те револвера, система наган, намиращи се в разпореждане на охраната, и към 23 ч. ги раздал на войниците, избрани за участие. Камионът за извозването на труповете трябвало да дойде в полунощ, но се появил чак в 1,30 ч. Тогава стражата събудила доктор Боткин и му казали, че във връзка с тревожното положение в града е опасно да останат в къщата и трябва спешно да бъдат преместени на друго място.

Събирането на всички отнело около 40 минути, след което царското семейство, прислугата и доктор Боткин били преместени в сутерена на къщата. Николай II носел сина си Алексей на ръце, тъй като заради заболяването му не можел да стои прав. По искане на Александра Фьодоровна в стаята били вкарани два стола. Тя седнала на единия, а на другия – Алексей. Останалите се разположили до стената. Юровски въвел в стаята въоръжения отряд и прочел присъдата, без да уточни причините за екзекуцията и имената на осъдените.

Освен лицата, официално назначени за разстрела, в него се включили и още няколко доброволци, а част от чекистите, избрани от Юровски, не взели участие. Планът, според който всеки чекист трябвало да стреля в една жертва, не проработил. Когато чул присъдата, Николай II се опитал да поиска обяснение и Юровски побързал да даде команда, след която започнала безразборна стрелба.

Стрелбата се водела не само в стаята, където било царското семейство, но и в съседната, през отворена врата. След първия залп се оказало, че Алексей, дъщерите на царя, прислужницата Демидова и д-р Боткин дават признаци на живот. Великата княгиня Анастасия стенела, прислужницата Демидова се опитвала да стане, Алексей дълго време не умирал. Те били застреляни с пистолети и револвери, а красноармеецът Ермаков доубивал ранените с щика на винтовката си.

След установяване на смъртта започнало прехвърлянето на труповете в камиона. Няколко от екзекуторите се опитали да откраднат бижута от труповете на жертвите си. Разтревожен от поведението на войниците, Юровски решил да придружи труповете до мястото, където ще бъдат заровени.“

По данни на колчаковския следовател Соколов от дрехите на великата княгиня, преди да бъде заровена, войниците свалили повече от осем килограма скъпоценни камъни: жените в царското семейство били зашили диаманти в корсажите и в плата на роклите си. Това обяснява факта, че те са останали живи, след като са били улучени от куршуми от близко разстояние – диамантите са играли ролята на бронежилетки. Основната част от скъпоценностите са били отнесени в Москва, но Юровски и Голошчекин подарили отделни бижута на местни другари „за спомен“.

Стаята, в която е извършен разстрелът. Снимка Уикипедия

След „окончателната“ победа на революцията до 1932 г. Ипатиевият дом е бил туристическа забележителност, в която водели екскурзианти, за да им показват сутерена и стената, до която били разстреляни царят и неговото семейство. Но през 1932 г. Съветът на народните комисари решава да остави тази история на забравата – и екскурзиите веднага спират. Все пак, както преди, така на следващата година на рождения ден на Николай II (18 май по нов стил), а и на годишнините от екзекуцията (през нощта на 16 срещу 17 юли) в дома на Ипатиев са били забелязани подозрителни хора, а на сутринта милиционери и служители намирали останки от църковни свещи.

Милицията не успяла да открие и да задържи тези хора – според историците мнозина вярващи просто саботирали властта, без да имат някаква организация. Ето защо през 1968-а – стогодишнината от рождението на Николай Романов, и 50-ата годишнина на неговата екзекуция – по предложение на председателя на КГБ Юрий Андропов Министерският съвет на СССР взема тайно решение да се разруши дома на Ипатиев. Дома, в който последният руски цар и неговата съпруга са жестоко убити без съд и присъда заедно с невинните им деца, лекаря и прислугата.

(Със съкращения)

"Площад Славейков"

Коментари

Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Че болшевиките са омерзителни злодеи, знаем,

но също знаем и че ако императорът не се беше занимавал с разколници и шарлатани, а беше управлявал добре - никога нямаше да се стигне до тази трагична развръзка. А тя е трагична за десетки милиони, не само за "царското семейство". Милиони жертви, за които никой не говори и семействата им никога няма да научат къде са костите им. Сега Путлер флиртува с имперското величие на Русия и "църквата" им развява "иконите" на царското семейство - отново като оръжие за репресии.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?