Антъни Бурдейн пожелава смъртта на Харви Уайнстийн в интервю, направено през февруари в Ню Йорк. Твърди се, че това е последното интервю на кулинарния изследовател, сложил край на живота си на 8 юни 2018 г. Дългият разговор между Бурдейн и журналистката Мария Бустилос е публикуван в сайта „Popula“ на 15 юли.

В интервюто Бурдейн казва, че предпочита да види Уайнстийн „пребит до смърт в килията си“ и си представя как най-вероятно биха протекли последните минути на бившия продуцент, в момента подсъдим за сексуални престъпления.

„Теорията ми за това как той ще си отиде е следната: той си мие зъбите в банята, гол е под небезизвестния си халат за баня, който се вее отворен, държи мобилния си телефон в ръка, защото никога не се знае кой от борда на „Уайнстийн“ го е предал наскоро. Докато си мие зъбите, изведнъж получава ши**н сърдечен удар – фантазира Бурдейн. – Залита назад към ваната, където се озовава с отворения си халат, с крака, стърчащи нагоре и в последните си съзнателни моменти преглежда списъка с контактите си, за да установи на кого да се обади, който би му вдигнал телефона.“

Според водещия, Уайнстийн ще умре „знаейки, че никой няма да му помогне“ и със съзнанието, че „в момента на смъртта си не изглежда в най-добрата си светлина“.

Причината за тези мисли е личното отношение на Бурдейн към Уайнстийн – приятелката на водещия Азия Ардженто бе една от първите жени, обвинили продуцента в сексуално насилие.

Интервюто продължава с критика срещу Хилъри и Бил Клинтън, определянето на Барак Обама като „най-милостивия“, размислите му за медиите, дрогата, работата, политиката и др.

На въпрос какво е луксът, Бурдейн отговаря:

„Най-щастливите ми моменти по пътя са винаги тези извън камерата, когато съм с екипа си на връщане от снимки и се озовем в този абсурдно красив момент, нали се сещате – лежиш на онези дървени неща, които се движат по влаковите релси с моторче и пътуваме през оризовите полета на Камбоджа със слушалки в ушите… Това е луксът, защото никога не съм си представял, че ще имам свободата или възможността да се озова на такова място, гледайки тези неща“.

В интервюто се повдига и темата за лошото отношение на някои шеф-готвачи към служителите им – нашумяло, благодарение на множество риалити кулинарни формати.

„Знаете ли, много от шеф-готвачите, всички от копелетата шеф-готвачи, повечето от наистина потисниците, тези от старата школа, всъщност са били потискани като деца от родителите си, били са тормозени и пренебрегвани – физически, ментално, по всеки един възможен начин и са се превърнали в потисника си, повтаряйки системата“, заявява Бурдейн.

И добавя:

„Много от шеф-готвачите никога не разбират или пък разбират твърде късно, че не са имали власт през по-голямата част от кариерата си. Не знам. През по-голямата част от моята кариера шеф-готвачите са били създания без власт. Да се говори за дисбаланс на силите… Но мисля, че ние всички се разглеждаме като аутсайдери, слаби, освен ако не сме в малкия си балон в кухнята.“

За децата и родителството като цяло, Бурдейн споделя следното:

„Азия [Ардженто] ми каза веднъж: децата създават себе си независимо от нас. Всичко, което можеш да направиш, е да покажеш, както в моя случай, че ги обичаш. Дъщеря ми се чувства обичана. Тя знае, че е обичана. Има добра самооценка, което е много важно, и добри умения в бойните изкуства. Така че… тя знае, че може да се справи с всяко момче от нейната възрастова група. Това е всичко, което мога да направя като баща… Не мога да избирам музиката ѝ, гаджетата ѝ и така нататък, независимо от това как се развиват нещата. Мога да й дам само тези основни работи.“

Площад "Славейков".