Ad Config - Website header

 

Article_top

На утрешното си заседание Пленумът на ВСС ще трябва да изрази становище по конституционно дело 9/2018 г., образувано по искане на 3-ма върховни съдии от гражданско отделение на ВКС. Става дума за това - само при привличане като обвиняем или образуване на дисциплинарно производство автоматично да се блокират дължимите при напускане до 20 заплати на магистратите.

Чл 225, ал. 3 от ЗСВ, гласи: „В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство“.

Според състава от върховни съдии правото на освободения от длъжност магистрат да получи паричното обезщетение попада под закрилата на прогласеното и гарантирано в Конституцията право на труд и произтичащото възнаграждение, съответно обезщетение за положения труд.

Поддържа се, че въведената от законодателя рестрикция в оспорвания текст на ЗСВ (магистратът да не е привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление ), води до ограничаване на правото на обвиняемия магистрат да получи обезщетение при освобождаване от длъжност и не е обусловено от легитимна цел.

Тримата върховни съдии ясно смятат, че има "презумпция за виновност" при така постановеното в ЗСВ, а разследваният магистрат се приравнява на осъден или уволнен дисциплинарно:

„Обхватът на оспорената разпоредба засяга значително правната сфера на лица, които до освобождаването им от длъжност не могат да изпълняват друга трудова дейност и независимо че „обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“, обвиненият магистрат е лишен от дължимото му се еднократно парично обезщетение, с което всъщност служебното положение на обвиняемия е приравнено на лицата, по отношение на които има влязла в сила присъда за умишлено престъпление или които са дисциплинарно освободени от длъжност. Поради това е неоправдано обвиняемият да търпи същите неблагоприятни правни последици, каквито би търпял и в случай че с влязла в сила присъда е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление."

Правният сайт news.lex.bg припомня, че искането до КС е заради дело на бившия зам.-председател на Военно-апелативния съд Владимир Димитров. По него той си иска обезщетението от малко над 86 000 лв., което му се полага при напускане на системата, но не му е изплатено, тъй като срещу него има висящо наказателно производство. Заедно с бившите шефове на ВАпС Веселин Пенгезов и Петко Петков той отговаря за присвояването на 42 000 лв. от проект по Оперативна програма „Административен капацитет“. Владимир Димитров подаде оставка и беше освободен от системата на 15 януари 2015 г., но и до днес не е получил 20-те заплати при напускане, защото делото срещу него още се разглежда от първата инстанция – Софийския градски съд.

Съществува и обратният вариант - поради отсъствието на прокурорско обвинение скандални магистрати като Петьо Петров-Еврото напуснаха системата "през парадния" изход, получавайки дължимите им се до 20 заплати. С поредица от финтове предният състав на ВСС всячески парира и опцията за дисциплинарка, която освен другите последици би имала същия ефект и върху обезщетенията на магистрата с многозначителен прякор.

В решението си за допускане на делото на 3 юли 2018 г. КС още конституира като заинтересовани институции:  Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на отбраната,  Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.

Отправя покана да предложат свои писмени становища до: Съюз на юристите в България, Съюз на съдиите в България, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България, Камара на следователите в България.

Също така отправя покана до: проф. д-р Васил Мръчков, проф. д-р Емил Мингов, проф. д-р Красимира Средкова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Снежана Начева, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.

 
Снимка БГНЕС

На утрешното си заседание Пленумът на ВСС ще трябва да изрази становище по конституционно дело 9/2018 г., образувано по искане на 3-ма върховни съдии от гражданско отделение на ВКС. Става дума за това - само при привличане като обвиняем или образуване на дисциплинарно производство автоматично да се блокират дължимите при напускане до 20 заплати на магистратите.

Чл 225, ал. 3 от ЗСВ, гласи: „В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство“.

Според състава от върховни съдии правото на освободения от длъжност магистрат да получи паричното обезщетение попада под закрилата на прогласеното и гарантирано в Конституцията право на труд и произтичащото възнаграждение, съответно обезщетение за положения труд.

Поддържа се, че въведената от законодателя рестрикция в оспорвания текст на ЗСВ (магистратът да не е привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление ), води до ограничаване на правото на обвиняемия магистрат да получи обезщетение при освобождаване от длъжност и не е обусловено от легитимна цел.

Тримата върховни съдии ясно смятат, че има "презумпция за виновност" при така постановеното в ЗСВ, а разследваният магистрат се приравнява на осъден или уволнен дисциплинарно:

„Обхватът на оспорената разпоредба засяга значително правната сфера на лица, които до освобождаването им от длъжност не могат да изпълняват друга трудова дейност и независимо че „обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“, обвиненият магистрат е лишен от дължимото му се еднократно парично обезщетение, с което всъщност служебното положение на обвиняемия е приравнено на лицата, по отношение на които има влязла в сила присъда за умишлено престъпление или които са дисциплинарно освободени от длъжност. Поради това е неоправдано обвиняемият да търпи същите неблагоприятни правни последици, каквито би търпял и в случай че с влязла в сила присъда е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление."

Правният сайт news.lex.bg припомня, че искането до КС е заради дело на бившия зам.-председател на Военно-апелативния съд Владимир Димитров. По него той си иска обезщетението от малко над 86 000 лв., което му се полага при напускане на системата, но не му е изплатено, тъй като срещу него има висящо наказателно производство. Заедно с бившите шефове на ВАпС Веселин Пенгезов и Петко Петков той отговаря за присвояването на 42 000 лв. от проект по Оперативна програма „Административен капацитет“. Владимир Димитров подаде оставка и беше освободен от системата на 15 януари 2015 г., но и до днес не е получил 20-те заплати при напускане, защото делото срещу него още се разглежда от първата инстанция – Софийския градски съд.

Съществува и обратният вариант - поради отсъствието на прокурорско обвинение скандални магистрати като Петьо Петров-Еврото напуснаха системата "през парадния" изход, получавайки дължимите им се до 20 заплати. С поредица от финтове предният състав на ВСС всячески парира и опцията за дисциплинарка, която освен другите последици би имала същия ефект и върху обезщетенията на магистрата с многозначителен прякор.

В решението си за допускане на делото на 3 юли 2018 г. КС още конституира като заинтересовани институции:  Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на отбраната,  Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.

Отправя покана да предложат свои писмени становища до: Съюз на юристите в България, Съюз на съдиите в България, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България, Камара на следователите в България.

Също така отправя покана до: проф. д-р Васил Мръчков, проф. д-р Емил Мингов, проф. д-р Красимира Средкова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Снежана Начева, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?