Европейската комисия започна процедура срещу България заради системни пропуски при прилагането на законодателството на ЕС за опазване на природата. Това става ясно от прессъобщение на институцията, според което срещу страната ни има започнати общо четири процедури.

Причините са нарушенията в съществуващите и одобрените планове и проекти върху зоните по „Натура 2000“.

"Извършването на много промени, представляващи сериозна заплаха за постигането на природозащитните цели, е било разрешено независимо от наличието на такава заплаха", се казва в текста.

В защитените зони по „Натура 2000“ могат да се извършват икономически дейности, при условие че няма неблагоприятно въздействие върху целостта на зоните.

"Проблемът бе установен за първи път преди десет години и въпреки че оттогава България е предприела някои мерки за решаването му, този структурен проблем продължава да съществува и Комисията редовно получава оплаквания относно планове и проекти, разрешени въз основа на недостатъчни оценки или дори при липсата на подходящи оценки."

България има срок от два месеца да отговори на уведомителното писмо. В противен случай Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище - последна стъпка преди страната да бъде предадена на Съда на европейските общности в Люксембург.

Освен това ЕК започна процедура срещу България и Полша, защото не прилагат европейските правила за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.

"Тези две държави членки трябваше да са транспонирали тази директива най-късно до 18 ноември 2016 г., но според службите на Комисията не са транспонирали някои от оперативните разпоредби преди посочената дата. Те разполагат със срок от два месеца за отговор. Ако не направят това, Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях", пише в прессъобщението.

Тези правила включват хармонизираните стандарти за инфраструктурата за алтернативни горива и основните разпоредби, които дават възможност за електрическа мобилност и играят важна роля за функционирането на вътрешния пазар на ЕС. Те имат за цел да се намали зависимостта на транспорта от нефта и да се смекчи въздействието на транспорта върху околната среда.

България е и сред 14-те страни членки, срещу които е започната процедура за това, че не са променили националното си законодателство в съответствие с Директивата за резервационните данни на пътниците. Тя се отнася до информацията, предоставяна от пътниците на въздушните превозвачи при резервирането и регистрирането за полети. Тези данни може да включват информация, като например име на пътника, дати и маршрути на пътуването, номер на мястото, багаж, данни за връзка и платежни средства.

Директивата изисква държавите членки да създадат национална система за събирането, анализа и обмена на резервационни данни на пътниците за целите на правоприлагането при пълно спазване на гаранциите във връзка със защитата на данните.

Другите държави, които не са изпълнили задълженията си, са Австрия, Гърция, Естония, Испания, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция и Чехия.

България още 16 страни не са променили националното си законодателство в съответствие с Директивата за мрежова и информационна сигурност - първия законодателен акт на равнище ЕС в областта на киберсигурността. 

Тя цели еднакво високо равнище на сигурност на мрежите и информационните системи в целия ЕС чрез развитие на националните способности в областта на киберсигурността, увеличаване на сътрудничеството на равнище ЕС и въвеждане на задължения за докладване на инциденти за операторите на основни услуги и доставчиците на цифрови услуги.

Останалите държави, срещу които са започнати процедури, са Австрия, Белгия, Хърватия, Дания, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния и Испания.