Ad Config - Website header

 

Article_top

“Левски” смени треньора и чака нов. Отпадна още в разгара на лятото от Европа и чака нов… сезон в България. Едно и също вече от много години.

За последните малко повече от 10 лета “синият” клуб е имал точно 25 треньори. Слагаме в сметката и уволнения на 6 май 2008 г. Станимир Стоилов. Той беше начело на “Левски” четири години. 

Никой след него не е оставал толкова дълго. Стойчо Стоев пребивава на “Герена” година и половина. Емил Велев и Ясен Петров, с който е и последният успех в турнирите (групова фаза в Лига Европа), имаха шанса да затворят по един пълен сезон.

Всички останали са били за по-малко, включително и дошлият миналия август Делио Роси.

Сред тези 25-има треньори (може и 24-има, както ви е по-удобно) българите са 20. Има големи и “малки” имена, клубни знаменитости и “външни хора”. Временни и постоянни. Заради един от тях “Левски” влезе в световния информационен обмен - Ивайло Петев беше треньор за часове, преди да бъде съблечен. 

Чужденците са Ратко Достанич, Славиша Йоканович, Люпко Петрович (Сърбия), Хосе (Пепе) Мурсия (Испания) и Роси (Италия). Пъстро.

Както си припомнихме наскоро, Йоканович вкара два отбора във Висшата лига на Англия и беше сред кандидатите за мениджър на “Челси” на мястото на Антонио Конте.

Ставащото в “Левски” показва, че клубът продължава да се препъва в един и същи камък. 

От години изглежда, че никой не си е на мястото - играчи, треньори, ръководство и публика. “Левски” е орел, рак и щука. Без птицата - орли в професионалния български футбол не останаха. Макар че в контекста на баснята усилията на орела са също толкова обречени, колкото и на останалите.

Управлението

В края на август Спас Русев ще навърши 2 г. в любимия от детството си отбор. Както изглежда обаче, любовта си е останала май в детството. А и за да управляваш клуб, се изисква много повече от любов. 

Две години “Левски” се ръководи без план и без ясна посока. Противно на изявления, че бизнесменът ще опита да превърне клуба в печелившо дружество, да не е зависим от модела “Бащица”.

Моделът е “ден да мине, друг да дойде”. Разбирай “играч да мине, друг да дойде”, “треньор да мине, друг да дойде”.

Неотдавна Спас Русев призна, че не е искал да става собственик на “Левски”. Той дори опита да си тръгне веднъж, но остана. Или може би бе оставен. Всички знаем как стават назначенията в българския футбол - ти тук, ти там… Срещу нещо и заради нещо. 

Треньорът

Делио Роси показа, че е несъстоятелен. Но остава въпросът дали не бе обречен да стане част от статистиката, а не част от успех. Същото се отнася и за неговия наследник. 

След мача с “Вадуц” италианецът влезе в противоречие със самия себе си само за минути. Първо каза пред “Диема”, че той взема решенията кой да си тръгне и кой да остане на “Герена”. После на пресконференцията насочи журналистите да питат ръководството защо Васил Панайотов не е останал в “Левски”, а на негово място играе по-слаб футболист.

А защо стана така, че на Антонио Вутов да бъде казано през юли, че е излишен, а не в края на май при приключване на сезона?

А къде му беше акълът на Роси да казва публично, че Роман Прохазка и Панайотов са си тръгнали, но на техните места ще дойдат по-добри футболисти? Може би си е помислил, че е в “Лацио” или “Фиорентина”, а не в клуб, който прави повечето си трансфери със свободни агенти или на символични за съвременния футбол цени.

Ситуацията с Роси малко напомня на тази с Асен Букарев, който сам напусна мениджърска позиция. Заяви тогава пред “Дарик”, че не са му позволили да работи и да взема решения, все са му се месили. И на неговия пост (нещо като спортен директор) се извървя много народ. Букарев изрече доста стойностни неща за липсата на посока на “Левски”, но тогава малцина обърнаха внимание.

Отборът

Тук е мястото да призная една грешка. Продължаваме да определяме отпадания от отбори като “Вадуц” за “срамни”, “позорни”, за “резил”, “катастрофа”...

Наши читатели обърнаха внимание на това във фейсбук. И май са прави. Защо един отбор, който играе във втора дивизия на Швейцария (но доскоро е бил и в първа), да е по-слаб от “Левски”? Този “Левски”, който от години не е правил нищо в Европа, а и в България.

В сегашния тим на “Вадуц” най-голям е броят на швейцарците - 12. Всички те са минали през добри школи в една страна, в която футболът напредна много през последните 20 години. Играчите с паспорти от Лихтенщайн са 8. Има французин (Мохамед Кулибали, който вкара голове и в двата мача), австриец, сърбин, хърватин и африканец от Бенин (Досу, който се поразходи няколко пъти из защитата на “сините”).

Все наемници, каквито има и в “Левски”. 

Няма бивши именити играчи от Висшата лига като Габриел Обертан и Жорди Гомес, юноша на “Барселона”, играл е с Лео Меси. 

Но както се уверихме и съвсем наскоро на най-високото ниво, печелят отбори, а не отделни звезди. Зад тях стоят добри треньори с ясни планове и ръководители, осигурили условията за всичко това.

Звездите могат да “направят разликата” в завързани мачове, но само тогава, когато са мотивирани и когато се вместват в общия проект. 

Заговори се тези дни за забавени заплати на "Герена", а още от миналата есен се мълвеше как някои играчи не искали Роси, защото тренировките му били остарели. Това прилича повече на хан, не на клуб.

И “Левски” рядко изглежда като отбор, а не като сбор от футболисти, които се събират да поритват, а в останалото време си прекарват добре в България.

Феновете

Онзи ден имаше 6000-7000 на “Герена” на мача с “Вадуц”. Би трябвало да са двойно повече за първи мач в Европа от една година, пък и в този мач отборът имаше да догонва и трябваше да бъде подкрепен.

В края част от феновете искаха да нахлуят на терена, счупиха седалки и започнаха да замерят с тях свои и чужди. Чуждите заслужаваха само ръкопляскания, защото честно и с много труд си осигуриха още поне два мача в Лига Европа.

Тук стигаме до огромна цивилизационна разлика. Едни ходят по мачове, подкрепят си отбора, а после чистят стадиона от боклуци. Други дори на мачове не ходят. Протест? Огорчение и отчаяние?

Биха могли да са на стадиона, да са оставили лептата си, да подкрепят и пак да протестират. Някъде гледат мачове с гръб, издигат плакати… Но са там.

Така в крайна сметка получаваме футбол от ниско качество за много малко хора, част от които са настроени крайно. И които използват футбола за други цели.

Казват, че това е среднячество. Добре и удобно ни е така. С познатите оправдания за “малкия народ” и липсата на пари. Но среднячество беше. Вече върви към аутсайдерство. При два от головете, които “Левски” вкара, играчите на “Вадуц” опитваха да изчистят топката като на футболен флипер. Просто пример.

Но стига вече. В очакване сме за новия треньор на “Левски”. Скоро ще има новини.

 

“Левски” смени треньора и чака нов. Отпадна още в разгара на лятото от Европа и чака нов… сезон в България. Едно и също вече от много години.

За последните малко повече от 10 лета “синият” клуб е имал точно 25 треньори. Слагаме в сметката и уволнения на 6 май 2008 г. Станимир Стоилов. Той беше начело на “Левски” четири години. 

Никой след него не е оставал толкова дълго. Стойчо Стоев пребивава на “Герена” година и половина. Емил Велев и Ясен Петров, с който е и последният успех в турнирите (групова фаза в Лига Европа), имаха шанса да затворят по един пълен сезон.

Всички останали са били за по-малко, включително и дошлият миналия август Делио Роси.

Сред тези 25-има треньори (може и 24-има, както ви е по-удобно) българите са 20. Има големи и “малки” имена, клубни знаменитости и “външни хора”. Временни и постоянни. Заради един от тях “Левски” влезе в световния информационен обмен - Ивайло Петев беше треньор за часове, преди да бъде съблечен. 

Чужденците са Ратко Достанич, Славиша Йоканович, Люпко Петрович (Сърбия), Хосе (Пепе) Мурсия (Испания) и Роси (Италия). Пъстро.

Както си припомнихме наскоро, Йоканович вкара два отбора във Висшата лига на Англия и беше сред кандидатите за мениджър на “Челси” на мястото на Антонио Конте.

Ставащото в “Левски” показва, че клубът продължава да се препъва в един и същи камък. 

От години изглежда, че никой не си е на мястото - играчи, треньори, ръководство и публика. “Левски” е орел, рак и щука. Без птицата - орли в професионалния български футбол не останаха. Макар че в контекста на баснята усилията на орела са също толкова обречени, колкото и на останалите.

Управлението

В края на август Спас Русев ще навърши 2 г. в любимия от детството си отбор. Както изглежда обаче, любовта си е останала май в детството. А и за да управляваш клуб, се изисква много повече от любов. 

Две години “Левски” се ръководи без план и без ясна посока. Противно на изявления, че бизнесменът ще опита да превърне клуба в печелившо дружество, да не е зависим от модела “Бащица”.

Моделът е “ден да мине, друг да дойде”. Разбирай “играч да мине, друг да дойде”, “треньор да мине, друг да дойде”.

Неотдавна Спас Русев призна, че не е искал да става собственик на “Левски”. Той дори опита да си тръгне веднъж, но остана. Или може би бе оставен. Всички знаем как стават назначенията в българския футбол - ти тук, ти там… Срещу нещо и заради нещо. 

Треньорът

Делио Роси показа, че е несъстоятелен. Но остава въпросът дали не бе обречен да стане част от статистиката, а не част от успех. Същото се отнася и за неговия наследник. 

След мача с “Вадуц” италианецът влезе в противоречие със самия себе си само за минути. Първо каза пред “Диема”, че той взема решенията кой да си тръгне и кой да остане на “Герена”. После на пресконференцията насочи журналистите да питат ръководството защо Васил Панайотов не е останал в “Левски”, а на негово място играе по-слаб футболист.

А защо стана така, че на Антонио Вутов да бъде казано през юли, че е излишен, а не в края на май при приключване на сезона?

А къде му беше акълът на Роси да казва публично, че Роман Прохазка и Панайотов са си тръгнали, но на техните места ще дойдат по-добри футболисти? Може би си е помислил, че е в “Лацио” или “Фиорентина”, а не в клуб, който прави повечето си трансфери със свободни агенти или на символични за съвременния футбол цени.

Ситуацията с Роси малко напомня на тази с Асен Букарев, който сам напусна мениджърска позиция. Заяви тогава пред “Дарик”, че не са му позволили да работи и да взема решения, все са му се месили. И на неговия пост (нещо като спортен директор) се извървя много народ. Букарев изрече доста стойностни неща за липсата на посока на “Левски”, но тогава малцина обърнаха внимание.

Отборът

Тук е мястото да призная една грешка. Продължаваме да определяме отпадания от отбори като “Вадуц” за “срамни”, “позорни”, за “резил”, “катастрофа”...

Наши читатели обърнаха внимание на това във фейсбук. И май са прави. Защо един отбор, който играе във втора дивизия на Швейцария (но доскоро е бил и в първа), да е по-слаб от “Левски”? Този “Левски”, който от години не е правил нищо в Европа, а и в България.

В сегашния тим на “Вадуц” най-голям е броят на швейцарците - 12. Всички те са минали през добри школи в една страна, в която футболът напредна много през последните 20 години. Играчите с паспорти от Лихтенщайн са 8. Има французин (Мохамед Кулибали, който вкара голове и в двата мача), австриец, сърбин, хърватин и африканец от Бенин (Досу, който се поразходи няколко пъти из защитата на “сините”).

Все наемници, каквито има и в “Левски”. 

Няма бивши именити играчи от Висшата лига като Габриел Обертан и Жорди Гомес, юноша на “Барселона”, играл е с Лео Меси. 

Но както се уверихме и съвсем наскоро на най-високото ниво, печелят отбори, а не отделни звезди. Зад тях стоят добри треньори с ясни планове и ръководители, осигурили условията за всичко това.

Звездите могат да “направят разликата” в завързани мачове, но само тогава, когато са мотивирани и когато се вместват в общия проект. 

Заговори се тези дни за забавени заплати на "Герена", а още от миналата есен се мълвеше как някои играчи не искали Роси, защото тренировките му били остарели. Това прилича повече на хан, не на клуб.

И “Левски” рядко изглежда като отбор, а не като сбор от футболисти, които се събират да поритват, а в останалото време си прекарват добре в България.

Феновете

Онзи ден имаше 6000-7000 на “Герена” на мача с “Вадуц”. Би трябвало да са двойно повече за първи мач в Европа от една година, пък и в този мач отборът имаше да догонва и трябваше да бъде подкрепен.

В края част от феновете искаха да нахлуят на терена, счупиха седалки и започнаха да замерят с тях свои и чужди. Чуждите заслужаваха само ръкопляскания, защото честно и с много труд си осигуриха още поне два мача в Лига Европа.

Тук стигаме до огромна цивилизационна разлика. Едни ходят по мачове, подкрепят си отбора, а после чистят стадиона от боклуци. Други дори на мачове не ходят. Протест? Огорчение и отчаяние?

Биха могли да са на стадиона, да са оставили лептата си, да подкрепят и пак да протестират. Някъде гледат мачове с гръб, издигат плакати… Но са там.

Така в крайна сметка получаваме футбол от ниско качество за много малко хора, част от които са настроени крайно. И които използват футбола за други цели.

Казват, че това е среднячество. Добре и удобно ни е така. С познатите оправдания за “малкия народ” и липсата на пари. Но среднячество беше. Вече върви към аутсайдерство. При два от головете, които “Левски” вкара, играчите на “Вадуц” опитваха да изчистят топката като на футболен флипер. Просто пример.

Но стига вече. В очакване сме за новия треньор на “Левски”. Скоро ще има новини.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?