Ad Config - Website header

 

Article_top

В ничията земя на световната история, в триъгълника между България, Гърция и Македония, прекарва живота си една от най-необикновените фигури на 20 век. Ванга приема в малката си двуетажна къща в Петрич хора от цял свят - и им пророкува бъдещето. При нея идват президенти, хора на изкуството, обикновени селяни. В началото само от България, по-късно от целия Източен блок, накрая от цял свят. Питат я за бъдещето си, за професионалната кариера, за болести, за Бог, за смъртта, за бъднините на човечеството, пише д-р Кристофер Неринг* в Дойче веле.

Преди президентските избори през 1997 при Ванга идва и човек на име Петър Стоянов, който си е подсигурил ефектен телевизионен съпровод.

„Ти ке си следващият президент на България, но си обграден с много лукави хора. (…) Как ке се справиш с това? Не, няма да можеш", му казва тогава Ванга. И наистина: Петър Стоянов печели президентските избори, а Ванга се оказва права в съмнението си. Защото този президент не оставя някакъв сериозен отпечатък.

Пътят на Ванга

„Петричката врачка" има видения още в младостта си. На 13-годишна възраст попада в буря, ранява се тежко и в крайна сметка ослепява. Тогава започва „да вижда" по друг начин: до нея достигат свръхестествени и паранормални видения, има предчувствия, сънища и пророчества, облечени в метафори, като виденията ѝ са под силното влияние на православните образи и мистика.

През войната се омъжва за Димитър Гущеров. Младото семейство се премества в Петрич, където Ванга остава до края на живота си. Виденията ѝ се множат и постепенно добиват публичност. Вестниците и хорските приказки я правят все по-популярна - и в синхрон раздуват предсказанията ѝ. Поради което и до днес не се знае кое е вярно и кое - не.

Такава е и историята с царя. Роднини на Ванга разказват, че когато Борис Трети я посетил през 1941 година, тя му предсказала ранна смърт. И наистина: цар Борис умира съвършено неочаквано през 1943 година, непосредствено след среща с Хитлер.

После идват новите времена. Комунизмът тръгва да разчиства безпросветната християнска мистика: партията на мястото на поповете, социализъм вместо пророчества. Под ръководството на Комунистическата партия вече нямат никакво място не само Раят и Адът, но и всякакви абстрактни видения, пророчества и свръхестествени възможности. Така партията и ДС забраняват дейността на Ванга. Къщата ѝ е под наблюдение, посетителите се броят. До Петрич се пътува с открит лист, а хората, които искат да идат при Ванга, не получават такова разрешение. Държавна сигурност се опитва чрез съпруга ѝ да я убеди да зареже ясновидството. Но Ванга остава вярна на себе си: разговаря с всекиго, който идва в дома ѝ, отговаря на всеки един въпрос.

През 1960-те години натискът на режима върху този необичаен „враг" постепенно отслабва. Ванга дори си намира един съвсем неочакван закрилник на най-високите етажи на комунистическата власт. Не кой да е, а самата Людмила Живкова, дъщеря на партийния и държавен ръководител Тодор Живков, се превръща в неин най-голям фен.

Людмила Живкова и нейната слабост към Ванга

Хората одумват Живкова колкото за тежненията ѝ към окултното, мистиката и спиритуализма, толкова и за привързаността ѝ към лукса. Дали ще е будизъм, кабала, древни изкуства или антикварни предмети - за дъщерята на Първия няма табута. В крайна сметка комунистическият елит сам си копае гроба, а Живкова се превръща в синоним на корупцията, шуробаджанащината и кухата пропаганда. Телохранителите от ДС, които осигуряват закрилата и обгрижването на елитните семейства, са длъжни да задоволяват дори най-ексцентричните желания.

През 1970-те години Живков издига дъщеря си до върховете на политическата йерархия. В партийните структури дори се говори, че иска да я нагласи за своя наследничка. В културната сфера са отменени някогашните стриктни политически ограничения, а според вкуса на Людмила Живкова на мода излиза сияйният български национализъм, гарниран с доза мистика. Квинтесенция на всичко това са организираните от нея помпозно-патриотични тържества по повод 1300-годишнината на България. Живкова впряга в своята каруца дори Държавна сигурност, която трябва да ѝ събира културни ценности от цялата страна и дори да ги краде от чужбина.

Към баба Ванга Людмила Живкова има особена слабост. Нейните видения подхождат на настроенията както сред обикновените българи, така и сред комунистическия елит. Защото този елит се намира в духовна и ценностна криза: за пред хората непрестанни клетви за вярност към социализма, а у дома всичко натъпкано със западни стоки, за чието набавяне са необходими все повече средства и дори престъпни машинации. Вече няма в какво да се вярва, религията е надмогната, а социализмът издъхва, тъй че добре дошли се оказват всякакви алтернативи, дори „паранормалното".

В София Живкова основава „Институт по сугестология" - дори самото име говори за псевдонаука. В този институт се документират и „изучават" и пророчествата на Ванга. Под ръководството на известния психолог Георги Лозанов се търсят начини да се разбере с каква честота се сбъдват предсказанията на Ванга и в кои точно области тя познава най-често. Успоредно с това при пророчицата непрекъснато се устройват „частни аудиенции" за Живкова и нейния антураж. Според твърденията на Лозанов, 80% от посетителите на Ванга казвали, че тя е познала бъдещето им.

Ванга - звезда и в СССР

Превъзнасяна от Живкова и нейните езотерични кръгове, Ванга в крайна сметка става звезда и в Съветския съюз. Обществените и културни симптоми там са същите като в България, а московската лечителка Джуна се превръща в руски аналог на българската баба Ванга. През 1981 година списание „Шпигел" пише, че дори самият Брежнев за известно време се изправил на крака благодарение на „био-полетата" на Джуна.

Покрай многообразните българо-съветски отношения при Ванга идват и високопоставени посетители от СССР. Роднини на пророчицата си спомнят, че през 1980-те години тя приема посетители по цял ден. Има списъци с чакащи, а държавата дори поема целия мениджмънт - разбира се, срещу малка такса. В края на 1970-те години са допуснати и първите телевизионни записи на нейните частни аудиенции. По-късно са направени още много документални филми за нея. А изреченото от Ванга пред камерата и до днес е всъщност най-благонадеждният източник за нейните видения.

Когато през 1985 година Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС, Ванга заговаря за залеза на съветската империя. Но тази нейна мисъл не е особено оригинална - същото мислят по това време и редица политолози, които със сигурност не притежават ясновидски способности. А когато (като Ванга) имаш толкова много контакти с комунистическите елити, когато те ти споделят и най-интимните си въпроси, страхове и мисли, тогава целият политически обрат едва ли може много да те изненада.

Световно-политическият обрат в началото на 1990-те години ни най-малко не притъпява публичния ентусиазъм около Ванга. При нея започват да прииждат още повече журналисти, политици и търсачи на Смисъла. През 1990-те години Ванга предсказва на Дмитрий Медведев голяма политическа кариера. И ето: речено-сторено. (днес Медведем е премиер на Русия - б.р.)

"... и невинна кръв ще се пролее като река"

През 1989 от нея избликва още едно видение: "Страх, страх! Американските братя ще паднат, накълвани от птици железни. Вълци ще вият в гората и невинна кръв ще се пролее като река". Това предсказание е интерпретирано като видение за атентатите от 11 септември 2001 година. Впоследствие, разбира се. Твърди се също, че Ванга е „видяла" и чернокож американски президент. Да, Барак Обаме беше избран за президент на САЩ, но пророчеството ѝ, че в Америка ще се стигне до втора гражданска война, така и не се сбъдна.

Когато умира през 1996 година, Вангелия Пандева Гущерова отдавна вече се е превърнала в медийно събитие. Дълбоко потънала в християнската мистика, тя финансира изграждането на православната черква „Света Петка Българска". Пак по нейно желание къщата ѝ в Петрич се превръща в дом-музей. И до днес „Петричката врачка" възбужда въображението на безчет хора. Филми, книги и сайтове в интернет проследяват нейните видения и се опитват да ги свържат с действително настъпили събития. Години след смъртта ѝ животът на Ванга доказва, че в кризисни времена „паранормалното" се радва на отлична конюнктура.

Авторът д-р Кристофер Неринг е директор на научния отдел към Германския музей на шпионажа в Берлин и автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството между българската ДС и източногерманската ЩАЗИ.

 

В ничията земя на световната история, в триъгълника между България, Гърция и Македония, прекарва живота си една от най-необикновените фигури на 20 век. Ванга приема в малката си двуетажна къща в Петрич хора от цял свят - и им пророкува бъдещето. При нея идват президенти, хора на изкуството, обикновени селяни. В началото само от България, по-късно от целия Източен блок, накрая от цял свят. Питат я за бъдещето си, за професионалната кариера, за болести, за Бог, за смъртта, за бъднините на човечеството, пише д-р Кристофер Неринг* в Дойче веле.

Преди президентските избори през 1997 при Ванга идва и човек на име Петър Стоянов, който си е подсигурил ефектен телевизионен съпровод.

„Ти ке си следващият президент на България, но си обграден с много лукави хора. (…) Как ке се справиш с това? Не, няма да можеш", му казва тогава Ванга. И наистина: Петър Стоянов печели президентските избори, а Ванга се оказва права в съмнението си. Защото този президент не оставя някакъв сериозен отпечатък.

Пътят на Ванга

„Петричката врачка" има видения още в младостта си. На 13-годишна възраст попада в буря, ранява се тежко и в крайна сметка ослепява. Тогава започва „да вижда" по друг начин: до нея достигат свръхестествени и паранормални видения, има предчувствия, сънища и пророчества, облечени в метафори, като виденията ѝ са под силното влияние на православните образи и мистика.

През войната се омъжва за Димитър Гущеров. Младото семейство се премества в Петрич, където Ванга остава до края на живота си. Виденията ѝ се множат и постепенно добиват публичност. Вестниците и хорските приказки я правят все по-популярна - и в синхрон раздуват предсказанията ѝ. Поради което и до днес не се знае кое е вярно и кое - не.

Такава е и историята с царя. Роднини на Ванга разказват, че когато Борис Трети я посетил през 1941 година, тя му предсказала ранна смърт. И наистина: цар Борис умира съвършено неочаквано през 1943 година, непосредствено след среща с Хитлер.

После идват новите времена. Комунизмът тръгва да разчиства безпросветната християнска мистика: партията на мястото на поповете, социализъм вместо пророчества. Под ръководството на Комунистическата партия вече нямат никакво място не само Раят и Адът, но и всякакви абстрактни видения, пророчества и свръхестествени възможности. Така партията и ДС забраняват дейността на Ванга. Къщата ѝ е под наблюдение, посетителите се броят. До Петрич се пътува с открит лист, а хората, които искат да идат при Ванга, не получават такова разрешение. Държавна сигурност се опитва чрез съпруга ѝ да я убеди да зареже ясновидството. Но Ванга остава вярна на себе си: разговаря с всекиго, който идва в дома ѝ, отговаря на всеки един въпрос.

През 1960-те години натискът на режима върху този необичаен „враг" постепенно отслабва. Ванга дори си намира един съвсем неочакван закрилник на най-високите етажи на комунистическата власт. Не кой да е, а самата Людмила Живкова, дъщеря на партийния и държавен ръководител Тодор Живков, се превръща в неин най-голям фен.

Людмила Живкова и нейната слабост към Ванга

Хората одумват Живкова колкото за тежненията ѝ към окултното, мистиката и спиритуализма, толкова и за привързаността ѝ към лукса. Дали ще е будизъм, кабала, древни изкуства или антикварни предмети - за дъщерята на Първия няма табута. В крайна сметка комунистическият елит сам си копае гроба, а Живкова се превръща в синоним на корупцията, шуробаджанащината и кухата пропаганда. Телохранителите от ДС, които осигуряват закрилата и обгрижването на елитните семейства, са длъжни да задоволяват дори най-ексцентричните желания.

През 1970-те години Живков издига дъщеря си до върховете на политическата йерархия. В партийните структури дори се говори, че иска да я нагласи за своя наследничка. В културната сфера са отменени някогашните стриктни политически ограничения, а според вкуса на Людмила Живкова на мода излиза сияйният български национализъм, гарниран с доза мистика. Квинтесенция на всичко това са организираните от нея помпозно-патриотични тържества по повод 1300-годишнината на България. Живкова впряга в своята каруца дори Държавна сигурност, която трябва да ѝ събира културни ценности от цялата страна и дори да ги краде от чужбина.

Към баба Ванга Людмила Живкова има особена слабост. Нейните видения подхождат на настроенията както сред обикновените българи, така и сред комунистическия елит. Защото този елит се намира в духовна и ценностна криза: за пред хората непрестанни клетви за вярност към социализма, а у дома всичко натъпкано със западни стоки, за чието набавяне са необходими все повече средства и дори престъпни машинации. Вече няма в какво да се вярва, религията е надмогната, а социализмът издъхва, тъй че добре дошли се оказват всякакви алтернативи, дори „паранормалното".

В София Живкова основава „Институт по сугестология" - дори самото име говори за псевдонаука. В този институт се документират и „изучават" и пророчествата на Ванга. Под ръководството на известния психолог Георги Лозанов се търсят начини да се разбере с каква честота се сбъдват предсказанията на Ванга и в кои точно области тя познава най-често. Успоредно с това при пророчицата непрекъснато се устройват „частни аудиенции" за Живкова и нейния антураж. Според твърденията на Лозанов, 80% от посетителите на Ванга казвали, че тя е познала бъдещето им.

Ванга - звезда и в СССР

Превъзнасяна от Живкова и нейните езотерични кръгове, Ванга в крайна сметка става звезда и в Съветския съюз. Обществените и културни симптоми там са същите като в България, а московската лечителка Джуна се превръща в руски аналог на българската баба Ванга. През 1981 година списание „Шпигел" пише, че дори самият Брежнев за известно време се изправил на крака благодарение на „био-полетата" на Джуна.

Покрай многообразните българо-съветски отношения при Ванга идват и високопоставени посетители от СССР. Роднини на пророчицата си спомнят, че през 1980-те години тя приема посетители по цял ден. Има списъци с чакащи, а държавата дори поема целия мениджмънт - разбира се, срещу малка такса. В края на 1970-те години са допуснати и първите телевизионни записи на нейните частни аудиенции. По-късно са направени още много документални филми за нея. А изреченото от Ванга пред камерата и до днес е всъщност най-благонадеждният източник за нейните видения.

Когато през 1985 година Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС, Ванга заговаря за залеза на съветската империя. Но тази нейна мисъл не е особено оригинална - същото мислят по това време и редица политолози, които със сигурност не притежават ясновидски способности. А когато (като Ванга) имаш толкова много контакти с комунистическите елити, когато те ти споделят и най-интимните си въпроси, страхове и мисли, тогава целият политически обрат едва ли може много да те изненада.

Световно-политическият обрат в началото на 1990-те години ни най-малко не притъпява публичния ентусиазъм около Ванга. При нея започват да прииждат още повече журналисти, политици и търсачи на Смисъла. През 1990-те години Ванга предсказва на Дмитрий Медведев голяма политическа кариера. И ето: речено-сторено. (днес Медведем е премиер на Русия - б.р.)

"... и невинна кръв ще се пролее като река"

През 1989 от нея избликва още едно видение: "Страх, страх! Американските братя ще паднат, накълвани от птици железни. Вълци ще вият в гората и невинна кръв ще се пролее като река". Това предсказание е интерпретирано като видение за атентатите от 11 септември 2001 година. Впоследствие, разбира се. Твърди се също, че Ванга е „видяла" и чернокож американски президент. Да, Барак Обаме беше избран за президент на САЩ, но пророчеството ѝ, че в Америка ще се стигне до втора гражданска война, така и не се сбъдна.

Когато умира през 1996 година, Вангелия Пандева Гущерова отдавна вече се е превърнала в медийно събитие. Дълбоко потънала в християнската мистика, тя финансира изграждането на православната черква „Света Петка Българска". Пак по нейно желание къщата ѝ в Петрич се превръща в дом-музей. И до днес „Петричката врачка" възбужда въображението на безчет хора. Филми, книги и сайтове в интернет проследяват нейните видения и се опитват да ги свържат с действително настъпили събития. Години след смъртта ѝ животът на Ванга доказва, че в кризисни времена „паранормалното" се радва на отлична конюнктура.

Авторът д-р Кристофер Неринг е директор на научния отдел към Германския музей на шпионажа в Берлин и автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството между българската ДС и източногерманската ЩАЗИ.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията