Ad Config - Website header

 

Article_top

Журналистите няма да трябва да искат съгласие при обработване на лични данни, когато си вършат работата. Няма да има ограничения и за фоторепортерите и операторите, когато снимат на публични места. Това става ясно от ремонтирания и окончателно внесен Законопроект за защита на личните данни, с който трябва да се въведе европейският регламент GDPR у нас. Той влезе в сила във всички страни членки през май, но родният закон ще бъде съобразен с разпоредбите тепърва. 

Окончателният проект на Министерския съвет е внесен вече в Народното събрание. В първоначалния му вариант работата на медиите не беше защитена - тоест те не бяха изключени от строгите правила за обработка на лични данни, когато става дума за пряката им репортерска работа. Във внесения вече в парламента проект обаче има специални текстове, посветени на журналистите, фоторепортерите и операторите. 

Сега изрично е записано, че при обработване на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване не се прилагат чл. 6, чл. 8-10, чл. 30, чл. 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679. Това означава, че няма да е необходимо журналистът да иска съгласие, когато събира лични данни. Регламентирано е и че фоторепортерите и операторите няма да искат съгласие, когато снимат някого. Медиите могат да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и да упражни други свои права по GDPR.

Има и текст, който предвижда, че при проверка на Комисията за личните данни за спазване на правилата по GDPR това не може да води до разкриване на източника на информацията.

Изключенията за медиите важат в случай, че събирането на лични данни „когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот“. Описани са и критерии:

Чл. 25д. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) При обработване на лични данни за целите по ал. 1 администраторът взема предвид следните критерии, когато са относими към конкретния случай:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал.1;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Друга промяна във внесения законопроект в сравнение с първоначалния му вариант е, че компаниите и институциите няма да са длъжни да предоставят за регистър данните на служителите си, които отговарят за защитата на личните данни. Настоящият текст гласи, че Комисията за защита на личните данни води регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните. Тоест - няма да има регистър за самите служители.

Проектът, внесен от Министерския съвет в Народното събрание, предвижда още, че администраторът на лични данни може да откаже на притежателя на данните заличаването им - но в определени случаи. Такива са, ако заличаването на данни може да навреди на националната сигурност, обществения ред, разкриването на престъпление и др. 

 

Журналистите няма да трябва да искат съгласие при обработване на лични данни, когато си вършат работата. Няма да има ограничения и за фоторепортерите и операторите, когато снимат на публични места. Това става ясно от ремонтирания и окончателно внесен Законопроект за защита на личните данни, с който трябва да се въведе европейският регламент GDPR у нас. Той влезе в сила във всички страни членки през май, но родният закон ще бъде съобразен с разпоредбите тепърва. 

Окончателният проект на Министерския съвет е внесен вече в Народното събрание. В първоначалния му вариант работата на медиите не беше защитена - тоест те не бяха изключени от строгите правила за обработка на лични данни, когато става дума за пряката им репортерска работа. Във внесения вече в парламента проект обаче има специални текстове, посветени на журналистите, фоторепортерите и операторите. 

Сега изрично е записано, че при обработване на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване не се прилагат чл. 6, чл. 8-10, чл. 30, чл. 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679. Това означава, че няма да е необходимо журналистът да иска съгласие, когато събира лични данни. Регламентирано е и че фоторепортерите и операторите няма да искат съгласие, когато снимат някого. Медиите могат да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и да упражни други свои права по GDPR.

Има и текст, който предвижда, че при проверка на Комисията за личните данни за спазване на правилата по GDPR това не може да води до разкриване на източника на информацията.

Изключенията за медиите важат в случай, че събирането на лични данни „когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот“. Описани са и критерии:

Чл. 25д. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) При обработване на лични данни за целите по ал. 1 администраторът взема предвид следните критерии, когато са относими към конкретния случай:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал.1;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Друга промяна във внесения законопроект в сравнение с първоначалния му вариант е, че компаниите и институциите няма да са длъжни да предоставят за регистър данните на служителите си, които отговарят за защитата на личните данни. Настоящият текст гласи, че Комисията за защита на личните данни води регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните. Тоест - няма да има регистър за самите служители.

Проектът, внесен от Министерския съвет в Народното събрание, предвижда още, че администраторът на лични данни може да откаже на притежателя на данните заличаването им - но в определени случаи. Такива са, ако заличаването на данни може да навреди на националната сигурност, обществения ред, разкриването на престъпление и др. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията