Ad Config - Website header

 

Article_top

"Аз съм дете, заченато от изнасилване."

Това разказва 25-годишната Лейля Деймън пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) на събитие в Лондон, което отбелязва годишнината от клането в Сребреница.

"Никой никога не би искал да произнесе тези две думи в едно изречение. Но това съм аз", казва тя, цитирана от "Болкан инсайт".

Лейля говори спокойно и уверено, сякаш определението се отнася за друг човек, но всъщност цели седем години се е борила да го приеме. Историята си тя разказва пред Елинор Роуз от BIRN.

Момичето израства във Великобритания с приемните си родители. Тя научава, че е родена в Босна по време на войната и осиновена от семейство Деймън, още на седемгодишна възраст. Когато става на 18 години, тя научава останалата част от историята.

Лейля е родена в Сараево на Коледа през 1992 г. Майка й е изнасилвана от сръбски войници в печално известния лагер във Фоча. Хиляди жени са измъчвани и изнасилвани в града, където сръбски военни извършват етническо прочестване. След като забременява обаче, тя успява да избяга от "лагера за изнасилвания" и някак стига до Сараево, където ражда момиченце.

Зверствата във Фоча са се извършвали в обикновени къщи като тази, превръщани в "лагери за изнасилвания" от сръбски войници.

Британският журналист Дан Деймън и съпругата му Шон, които отразяват събитията в града, случайно попадат на жената в болницата и я интервюират. Босненката, страдаща от тежки психически травми, казва пред камерата на Шон, че се страхува да не удуши бебето си, защото я обземат мисли как може да заприлича на хората, които са я изнасилили.

"Бяхме в Сараево и снимахме репортажи за страданията на децата в домовете за изоставени. И се появи това бебе. Какво друго можехме да направим?", разказват приемните родители на Лейля.

С благословията на босненските власти британското семейство попълва документите и заминава с малката Лейля на 3 януари 1993 г. Те се връщат във Великобритания, където момичето израства в североизточен Лондон, далеч от войната в родната си страна и от мъчителното й възстановяване.

Когато пораства обаче, Лейля започва да се интересува от конфликта в Босна.

"Започнах да чета и да научавам все повече за войната - за лагерите, за изнасилванията..."

Това й помага да възприеме и истината за произхода си. Дистанцията във времето и пространството - също.

"Когато родителите ми седнаха да разговарят с мен и казаха "Родната ти майка е била изнасилена в един от тези лагери", това не беше чак такъв шок за мен. Не се разплаках, не изпаднах в депресия", казва Лейля.

Когато става на 18 години, тя решава да посети Босна.

"По това време вече разбирах нещата от женска гледна точка и започнах да си мисля за значението и последствията от това", допълва момичето, като има предвид изнасилването.

Изнасилването не се взема насериозно при военни конфликти, защото се осмисля от гледна точка на секса, а не от гледна точка на насилието, мисли Лейля. Затова и разказва историята си - с цел да хвърли повече светлина върху това престъпление. Никой не знае колко точно жени са изнасилени в Босна по време на войната, но според различните оценки те са между 20 000 и 50 000.

Преди няколко години младото момиче решава да потърси майка си. То заминава отново за Сараево, където посещава болницата, в която се е родило. И за негово учудване, след като разговаря с една от медицинските сестри, тя си спомня историята на десетдневното бебе, което успява да се измъкне от разкъсваната от война Босна: "Господи, ти си. Ти си тази, която се спаси", казва сестрата.

Междувременно посолството на Босна и Херцеговина в Лондон успява да издири родната майка на Лейля по името, което научава от архивите на болницата. Служители на полицията проверяват на място дали информацията е вярна, а впоследствие момичето получава данни, които му помагат да се свърже с майка си.

В следващите три години двете си пишат писма.

"Те бяха доста повърхностни - "Надявам се, че си добре. Искам да знаеш, че аз съм добре", такива неща", разказва Лейля.

Тя обаче иска повече от това. Затова през август 2017 г. изпраща своя приятелка с подобна история, с която се запознава при едно от пътуванията си в Босна, да посети майка й и от нейно име.

В крайна сметка те се уговарят да се срещнат.

"Бях много притеснена дали тя няма да се откаже в последната минута. Тя не беше длъжна да ме вижда, не беше длъжна да прави нищо за мен", разказва Лейля тревогите си преди срещата през октомври 2017 г.

Първи в стаята влезли приемните й родители, следвани от приятелката, с която родната й майка се срещнала. Лейля била последна.

"Първо се здрависахме, после тя все пак ме прегърна. В този момент се сринаха всички прегради, които бях градила пред себе си през годините, откакто разбрах за произхода си."

Въпреки че тя и майка й все още се опознават, Лейля е дълбоко впечатлена от силата на жените в Босна, преживели ужасите на войната.

"Представям си каква сила е трябвало да има тази жена, за да продължи, за да стигне до Сараево", казва тя. "Сега тя не е добре нито физически, нито емоционално, но все пак има силата да продължи живота си и да ме види."

Лейля (най-ляво) участва заедно с приемните си родители в дискусии, посветени на войната в Босна.

Лейля участва във възпоменанието от клането в Сребреница и разказва историята си с надеждата да запознае повече хора с трагедията. Това й помага да се чувства полезна, обяснява тя.

"Примирила съм се с историята си. Не че не се чувствам разстроена понякога - Господи, говоренето за геноцид, убийства и изнасилвания на хиляди хора е толкова трудно. Но чувствам, че е мой дълг."

 

"Аз съм дете, заченато от изнасилване."

Това разказва 25-годишната Лейля Деймън пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) на събитие в Лондон, което отбелязва годишнината от клането в Сребреница.

"Никой никога не би искал да произнесе тези две думи в едно изречение. Но това съм аз", казва тя, цитирана от "Болкан инсайт".

Лейля говори спокойно и уверено, сякаш определението се отнася за друг човек, но всъщност цели седем години се е борила да го приеме. Историята си тя разказва пред Елинор Роуз от BIRN.

Момичето израства във Великобритания с приемните си родители. Тя научава, че е родена в Босна по време на войната и осиновена от семейство Деймън, още на седемгодишна възраст. Когато става на 18 години, тя научава останалата част от историята.

Лейля е родена в Сараево на Коледа през 1992 г. Майка й е изнасилвана от сръбски войници в печално известния лагер във Фоча. Хиляди жени са измъчвани и изнасилвани в града, където сръбски военни извършват етническо прочестване. След като забременява обаче, тя успява да избяга от "лагера за изнасилвания" и някак стига до Сараево, където ражда момиченце.

Зверствата във Фоча са се извършвали в обикновени къщи като тази, превръщани в "лагери за изнасилвания" от сръбски войници.

Британският журналист Дан Деймън и съпругата му Шон, които отразяват събитията в града, случайно попадат на жената в болницата и я интервюират. Босненката, страдаща от тежки психически травми, казва пред камерата на Шон, че се страхува да не удуши бебето си, защото я обземат мисли как може да заприлича на хората, които са я изнасилили.

"Бяхме в Сараево и снимахме репортажи за страданията на децата в домовете за изоставени. И се появи това бебе. Какво друго можехме да направим?", разказват приемните родители на Лейля.

С благословията на босненските власти британското семейство попълва документите и заминава с малката Лейля на 3 януари 1993 г. Те се връщат във Великобритания, където момичето израства в североизточен Лондон, далеч от войната в родната си страна и от мъчителното й възстановяване.

Когато пораства обаче, Лейля започва да се интересува от конфликта в Босна.

"Започнах да чета и да научавам все повече за войната - за лагерите, за изнасилванията..."

Това й помага да възприеме и истината за произхода си. Дистанцията във времето и пространството - също.

"Когато родителите ми седнаха да разговарят с мен и казаха "Родната ти майка е била изнасилена в един от тези лагери", това не беше чак такъв шок за мен. Не се разплаках, не изпаднах в депресия", казва Лейля.

Когато става на 18 години, тя решава да посети Босна.

"По това време вече разбирах нещата от женска гледна точка и започнах да си мисля за значението и последствията от това", допълва момичето, като има предвид изнасилването.

Изнасилването не се взема насериозно при военни конфликти, защото се осмисля от гледна точка на секса, а не от гледна точка на насилието, мисли Лейля. Затова и разказва историята си - с цел да хвърли повече светлина върху това престъпление. Никой не знае колко точно жени са изнасилени в Босна по време на войната, но според различните оценки те са между 20 000 и 50 000.

Преди няколко години младото момиче решава да потърси майка си. То заминава отново за Сараево, където посещава болницата, в която се е родило. И за негово учудване, след като разговаря с една от медицинските сестри, тя си спомня историята на десетдневното бебе, което успява да се измъкне от разкъсваната от война Босна: "Господи, ти си. Ти си тази, която се спаси", казва сестрата.

Междувременно посолството на Босна и Херцеговина в Лондон успява да издири родната майка на Лейля по името, което научава от архивите на болницата. Служители на полицията проверяват на място дали информацията е вярна, а впоследствие момичето получава данни, които му помагат да се свърже с майка си.

В следващите три години двете си пишат писма.

"Те бяха доста повърхностни - "Надявам се, че си добре. Искам да знаеш, че аз съм добре", такива неща", разказва Лейля.

Тя обаче иска повече от това. Затова през август 2017 г. изпраща своя приятелка с подобна история, с която се запознава при едно от пътуванията си в Босна, да посети майка й и от нейно име.

В крайна сметка те се уговарят да се срещнат.

"Бях много притеснена дали тя няма да се откаже в последната минута. Тя не беше длъжна да ме вижда, не беше длъжна да прави нищо за мен", разказва Лейля тревогите си преди срещата през октомври 2017 г.

Първи в стаята влезли приемните й родители, следвани от приятелката, с която родната й майка се срещнала. Лейля била последна.

"Първо се здрависахме, после тя все пак ме прегърна. В този момент се сринаха всички прегради, които бях градила пред себе си през годините, откакто разбрах за произхода си."

Въпреки че тя и майка й все още се опознават, Лейля е дълбоко впечатлена от силата на жените в Босна, преживели ужасите на войната.

"Представям си каква сила е трябвало да има тази жена, за да продължи, за да стигне до Сараево", казва тя. "Сега тя не е добре нито физически, нито емоционално, но все пак има силата да продължи живота си и да ме види."

Лейля (най-ляво) участва заедно с приемните си родители в дискусии, посветени на войната в Босна.

Лейля участва във възпоменанието от клането в Сребреница и разказва историята си с надеждата да запознае повече хора с трагедията. Това й помага да се чувства полезна, обяснява тя.

"Примирила съм се с историята си. Не че не се чувствам разстроена понякога - Господи, говоренето за геноцид, убийства и изнасилвания на хиляди хора е толкова трудно. Но чувствам, че е мой дълг."

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?