Ad Config - Website header

 

Article_top

Западът е изправен пред множество проблеми, но той вероятно ще преживее и Доналд Тръмп, и Владимир Путин, пише в авторска статия Джексън Дил, заместник главен редактор на авторитетното американско издание The Washington Post.

Вероятно и до този момент държавният глава на Руската федерация Владимир Путин се усмихва самодоволно при спомена за това какъв хаос предизвика европейската обиколка на американския президент Доналд Тръмп, след която хората от двете страни на Атлантика достигнаха до извода, че е обречена не само НАТО, но и либералният ред, установен след края на Втората световна война именно от САЩ. Може те да се окажат прави. Въпреки това подозирам, че в възможно по-скоро Путин да съжали за срещата на върха в Хелзинки, отколкото техните мрачни изводи да се потвърдят. Най-вероятно тази среща на върха сведе до минимум шансовете на руския президент да се възползва практически от усърдните опити на Тръмп да му угоди - ползата, от която сега лидерът на Кремъл се нуждае спешно.

Експертът по международните отношения Стивън Сестанович написа в социалната мрежа туитър, че „един идиот, ако не е твърде голям идиот, може поне да стане полезен идиот“.

И до този момент не се знае какво точно са обсъдили Путин и Тръмп в рамките на двучасовата среща, която проведоха на 16 юли във финландската столица Хелзинки. Отчасти в това се изразява проблемът на Путин. Очевидно той е заставил Тръмп да кимне в отговор на нелепата идея да се предостави възможност на руски следователи да присъстват на разпитите на действащи и бивши американски служители, обвиняващи Русия в извършването на несъществуващи престъпления. В тази връзка може да се предположи, че Тръмп е глътнал още малко стръв - за Сирия, Украйна или ядрените оръжия. Проблемът се състои в това, че тези „важни устни споразумения“, както ги определи руският посланик във Вашингтон, може да ги грози същата участ като тази на единодушно разкритикуваното предложение за разпитите.

Както заяви Путин по време на речта си в четвъртък, 19 юли, някои мощни „сили" се противопоставят на изпълнението на техните споразумения с Тръмп. В отношенията с Русия американският президент няма съюзници дори в собствената си партия, а най-близките му сътрудници, а не самият президент, ще трябва да се справят с изпълнението на „важните устни споразумения“. За това, което ще последва, може да се досетим от изявлението на Държавния департамент на САЩ, направено след срещата на върха в Хелзинки.

В сряда, 18 юли, говорителят на Държавния департамент Хедър Науърт започна с това, че предложението на Путин за разпита на американските служители – същото това, което Тръмп нарече „невероятно“ - е „абсолютно абсурдно“. Съгласно думите й резултат от срещата в Хелзинки ще стане създаването на три дискусионни групи с участието на руски и американски бизнесмени, политолози и членове на Съветите за национална сигурност на двете страни. Или с други думи, резултатите от Хелзинки са равни на… нула.

„Всичко това са скромни предложения“, призна и самата Науърт.

Тръмп продължи да публикува своите „туитове“ и дори вече покани Путин да посети Вашингтон през есента на тази година. Но ако руснаците вярват, че са успели да постигнат пробив по въпроса за ядрените оръжия, те ще трябва да обяснят това на Джон Болтън, съветник на Тръмп по въпросите на националната сигурност и един от най-влиятелните противници на идеята за контрол над въоръженията.

Ако смятат, че Тръмп е съгласен с плана на Путин за Сирия, те ще трябва да обяснят това на американски държавен секретар Майк Помпео и на министъра на отбраната Джеймс Матис, които многократно критикуваха военната кампания на Русия в Сирия. Путин може да се свърже със севернокорейския лидер Ким Чен Ун, който би трябвало да е бил убеден, че е получил от Тръмп всичко, което е поискал в рамките на срещата им в Сингапур през юни. Но когато три седмици по-късно в Пхенян за преговори пристигна Майк Помпео, севернокорейските власти отхвърлиха „едностранните и хищнически" изисквания на САЩ.

Всичко това не означава, че Тръмп води много умела двулична игра, насочена към постигането на максимални отстъпки от Ким Чен Ун или Владимир Путин. По-скоро благодарение на своето невежество и наивен стремеж да сключва сделки с диктатори, той превръща реалните споразумения в абсолютно невъзможни.

В случая със Северна Корея това ще се превърне в проблем за САЩ, които се опитват да променят неприемливото за тях положение с ядрените оръжия на режима в Пхенян. В случая с Русия главният губещ ще бъде Путин, който се нуждае от помощта на САЩ, за да излезе от Сирия и от Украйна - да не говорим за санкциите, които развалят живота на най-близкото му обкръжение. Въпреки ентусиазма от Световното първенство по футбол Путин вече е по-слаб отпреди. Руската икономика все още е в състояние на стагнация, което принуди правителството в Москва да повиши пенсионната възраст – ход, който е изключително непопулярен сред хората. В резултат рейтингът на Путин падна до ниво от 50%.

Въпреки действията на Тръмп НАТО току-що прие строг план за противодействие на руската агресия. И въпреки успехите на пропутинските партии на последните парламентарни избори Европейският съюз току-що реши да удължи антируските санкции за срок от още шест месеца. Несъмнено Путин се надява, че след Хелзинки Тръмп ще направи необходимото за вдигане на антируските санкции. Но през миналата година Конгресът си даде право да блокира всички опити за смекчаване на ограниченията, наложени на Москва. До миналата седмица беше напълно възможно да си представим как Тръмп преодолява тази бариера с помощта на Републиканската партия. Но поради бурята, която се заформи след срещата в Хелзинки, би било глупаво от негова страна да предприема такива опити в близко бъдеще.

Що се отнася до упадъка и залеза на Запада, би било по-разумно за Путин да не разчита на него. Подкрепа за НАТО остава изключително силна сред американския политически елит - когато Тръмп отиде в Европа, Сенатът гласува за подкрепа за НАТО с 97 гласа „за“ и два „против“. Американското общество е съгласно с това решение. Въпреки че Тръмп успя да настрои някои от своите поддръжници срещу НАТО, броят на американците, които подкрепят идеята за поддържане на военния съюз, все още са два пъти повече.

Западът има много проблеми, но има основателни причини да вярваме, че той ще преживее и Тръмп, и Путин.  

Препечатваме статията от "Фокус".

 

Западът е изправен пред множество проблеми, но той вероятно ще преживее и Доналд Тръмп, и Владимир Путин, пише в авторска статия Джексън Дил, заместник главен редактор на авторитетното американско издание The Washington Post.

Вероятно и до този момент държавният глава на Руската федерация Владимир Путин се усмихва самодоволно при спомена за това какъв хаос предизвика европейската обиколка на американския президент Доналд Тръмп, след която хората от двете страни на Атлантика достигнаха до извода, че е обречена не само НАТО, но и либералният ред, установен след края на Втората световна война именно от САЩ. Може те да се окажат прави. Въпреки това подозирам, че в възможно по-скоро Путин да съжали за срещата на върха в Хелзинки, отколкото техните мрачни изводи да се потвърдят. Най-вероятно тази среща на върха сведе до минимум шансовете на руския президент да се възползва практически от усърдните опити на Тръмп да му угоди - ползата, от която сега лидерът на Кремъл се нуждае спешно.

Експертът по международните отношения Стивън Сестанович написа в социалната мрежа туитър, че „един идиот, ако не е твърде голям идиот, може поне да стане полезен идиот“.

И до този момент не се знае какво точно са обсъдили Путин и Тръмп в рамките на двучасовата среща, която проведоха на 16 юли във финландската столица Хелзинки. Отчасти в това се изразява проблемът на Путин. Очевидно той е заставил Тръмп да кимне в отговор на нелепата идея да се предостави възможност на руски следователи да присъстват на разпитите на действащи и бивши американски служители, обвиняващи Русия в извършването на несъществуващи престъпления. В тази връзка може да се предположи, че Тръмп е глътнал още малко стръв - за Сирия, Украйна или ядрените оръжия. Проблемът се състои в това, че тези „важни устни споразумения“, както ги определи руският посланик във Вашингтон, може да ги грози същата участ като тази на единодушно разкритикуваното предложение за разпитите.

Както заяви Путин по време на речта си в четвъртък, 19 юли, някои мощни „сили" се противопоставят на изпълнението на техните споразумения с Тръмп. В отношенията с Русия американският президент няма съюзници дори в собствената си партия, а най-близките му сътрудници, а не самият президент, ще трябва да се справят с изпълнението на „важните устни споразумения“. За това, което ще последва, може да се досетим от изявлението на Държавния департамент на САЩ, направено след срещата на върха в Хелзинки.

В сряда, 18 юли, говорителят на Държавния департамент Хедър Науърт започна с това, че предложението на Путин за разпита на американските служители – същото това, което Тръмп нарече „невероятно“ - е „абсолютно абсурдно“. Съгласно думите й резултат от срещата в Хелзинки ще стане създаването на три дискусионни групи с участието на руски и американски бизнесмени, политолози и членове на Съветите за национална сигурност на двете страни. Или с други думи, резултатите от Хелзинки са равни на… нула.

„Всичко това са скромни предложения“, призна и самата Науърт.

Тръмп продължи да публикува своите „туитове“ и дори вече покани Путин да посети Вашингтон през есента на тази година. Но ако руснаците вярват, че са успели да постигнат пробив по въпроса за ядрените оръжия, те ще трябва да обяснят това на Джон Болтън, съветник на Тръмп по въпросите на националната сигурност и един от най-влиятелните противници на идеята за контрол над въоръженията.

Ако смятат, че Тръмп е съгласен с плана на Путин за Сирия, те ще трябва да обяснят това на американски държавен секретар Майк Помпео и на министъра на отбраната Джеймс Матис, които многократно критикуваха военната кампания на Русия в Сирия. Путин може да се свърже със севернокорейския лидер Ким Чен Ун, който би трябвало да е бил убеден, че е получил от Тръмп всичко, което е поискал в рамките на срещата им в Сингапур през юни. Но когато три седмици по-късно в Пхенян за преговори пристигна Майк Помпео, севернокорейските власти отхвърлиха „едностранните и хищнически" изисквания на САЩ.

Всичко това не означава, че Тръмп води много умела двулична игра, насочена към постигането на максимални отстъпки от Ким Чен Ун или Владимир Путин. По-скоро благодарение на своето невежество и наивен стремеж да сключва сделки с диктатори, той превръща реалните споразумения в абсолютно невъзможни.

В случая със Северна Корея това ще се превърне в проблем за САЩ, които се опитват да променят неприемливото за тях положение с ядрените оръжия на режима в Пхенян. В случая с Русия главният губещ ще бъде Путин, който се нуждае от помощта на САЩ, за да излезе от Сирия и от Украйна - да не говорим за санкциите, които развалят живота на най-близкото му обкръжение. Въпреки ентусиазма от Световното първенство по футбол Путин вече е по-слаб отпреди. Руската икономика все още е в състояние на стагнация, което принуди правителството в Москва да повиши пенсионната възраст – ход, който е изключително непопулярен сред хората. В резултат рейтингът на Путин падна до ниво от 50%.

Въпреки действията на Тръмп НАТО току-що прие строг план за противодействие на руската агресия. И въпреки успехите на пропутинските партии на последните парламентарни избори Европейският съюз току-що реши да удължи антируските санкции за срок от още шест месеца. Несъмнено Путин се надява, че след Хелзинки Тръмп ще направи необходимото за вдигане на антируските санкции. Но през миналата година Конгресът си даде право да блокира всички опити за смекчаване на ограниченията, наложени на Москва. До миналата седмица беше напълно възможно да си представим как Тръмп преодолява тази бариера с помощта на Републиканската партия. Но поради бурята, която се заформи след срещата в Хелзинки, би било глупаво от негова страна да предприема такива опити в близко бъдеще.

Що се отнася до упадъка и залеза на Запада, би било по-разумно за Путин да не разчита на него. Подкрепа за НАТО остава изключително силна сред американския политически елит - когато Тръмп отиде в Европа, Сенатът гласува за подкрепа за НАТО с 97 гласа „за“ и два „против“. Американското общество е съгласно с това решение. Въпреки че Тръмп успя да настрои някои от своите поддръжници срещу НАТО, броят на американците, които подкрепят идеята за поддържане на военния съюз, все още са два пъти повече.

Западът има много проблеми, но има основателни причини да вярваме, че той ще преживее и Тръмп, и Путин.  

Препечатваме статията от "Фокус".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията