Разликата между ГЕРБ и БСП леко се увеличава  и стига 7 на сто. В парламента влизат и Реформаторският блок, и "България без цензура", въпреки че формацията на Бареков пада с 1,7%. Така изглежда моментната електорална картина според данните от последното национално представително прочване на "Галъп интърнешънъл". Изследването е проведено между 1 и 6 август сред 1008 души.

23,4% от всички запитани заявяват, че ако изборите за Народно събрание бяха сега, биха гласували за ГЕРБ, близо 16% - за БСП, почти 8 на сто – за ДПС. „България без цензура” и партньорите й събират 4,9% електорална подкрепа, Реформаторският блок е 4,2%. Прясносформираната коалиция между НФСБ и ВМРО взема 3% от всички имащи право на глас. Следват АБВ с 2,4%, „Атака” – по-малко от 2% и др. Около 34% заявяват, че няма да гласуват.  

 

Моментната картина говори за възможно увеличаване на дистанцията между двете първи сили. Как ще се развият нещата зависи от хода на кампанията. ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство, коментират от "Галъп".

"Данните отразяват актуалните към началото на август декларативни нагласи и не представляват прогноза за изборен резултат. Електоратите на различните партии се различават в своите възможности за мобилизация", уточняват оттам.

При БСП тепърва ще се оценява ефекта от действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции. „България без цензура” губи от скандалите в последните седмици. Отразява и се напускането на ВМРО, както и скандалите вътре в ББЦ, свързани с разкритията на вече бившия й зам.-председател Ангел Славчев за неправомерни връзки на Николай Бареков с Делян Пеевски, както и сенчесто финансиране. 

"Стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО дават реални перспективи за попадане в следващото Народно събрание. Новата формация тепърва вероятно ще набира разпознаваемост и това намалява шансовете на „Атака” за прескачане на бариерата", твърдят социолозите. На ръба остава и АБВ.

От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президента Росен Плевнелиев е 36%, а недоверието – 52%. Данните от следващия месец ще покажат дали става дума за устойчиво укрепване на позициите на президента Росен Плевнелиев или само за повишено обществено внимание към институцията. В последно време с консултациите за разпускане на парламента и насрочавен на нови избори, като и с назначаваенто на служебния кабинет, президентът е постоянно в центъра на вниманието. Не трябва да се пропуска и фактът, че в момента той представлява единствената устойчива и действаща институция на властта. Като цяло доверието в президента остава на ниски в сравнение с предишни мандати нива, твърдят от "Галъп".

Без изненада кабинетът „Орешарски” е приключил управлението си с основно негативни оценки. Близо една трета от запитаните го намират за „изцяло неуспешно управление”, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. 

По правило недоверието сред публичните фигури надвишава доверието. Изключение правят еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Половината от анкетираните харесват Георгиева, 28 на сто не я одобряват.Фандъкова събира 40 на сто доверие за действията си, почти толкова са и хората, които не я харесват - 38%. С добри позиции е и омбудсманът Константин Пенчев (31 одобрение срещу 36% от негативни оценки).

Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си начело на партията с доверие от 22%. Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. Няма сериозни колебания по отношение на доверието в различни публични фигури спрямо предходния месец. Интересно, че според данните на "Галъп" рейтингът на Сергей Станишев пада с много малко, но без очаквания срив, и се закрепва около 17%. Най-силно нехаресван е лидерът на "Атака" Волен Сидеров с 93% неодобрение, новият политик Николай Бареков събира 87% недоверие.

27% харесват Бойко Борисов, 62 на сто не го одобряват.

Най -сериозен е сривът в рейтинга на главния прокурор Сотир Цацаров - 6% спад за един месец. Доверието в него пада до 19%. Рейтингът на Цацаров изглежда застрашен, но дали става въпрос за трайна тенденция, трябва да се провери през следващия месец, уточняват социолозите.

Призракът на "здравата ръка" отново се промъква сред обществените настроения.

И този месец по традиция „Галъп интернешънъл” тества в „лабораторен” порядък серия твърдения. Любопитни, и дори донякъде тревожни, са данните по твърдението „На България е нужно управление със здрава ръка”. 89% са съгласни, а 3% не са. Сред електоратите на партиите и сред негласуващите има практическо единодушие.

51% пък са съгласни с твърдението „Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната”. По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на БСП да са по-колебливи. Числата показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението.