Приходите от продажба на ток на столичната "Топлофикация" ще постъпват директно в "Булгаргаз", към който общинската фирма е натрупала близо 100 милиона лева задължения. Споразумението за това бе постигнато в края на миналата седмица на среща в Министерството на енергетиката, но столични съветници от БСП настояват за изслушване на ръководството на общинското дружество в Столичния общински съвет (СОС). 

Причината е, че столичното парно е удвоило задълженията си към "Булгаргаз" за последния отоплителен сезон.  

"Топлофикация"-София е най-големият консуматор на природен газ в страната - и като такъв е най-големият клиент на "Булгаргаз", с около 35% от общата консумация на синьо гориво, след като "Кремиковци" фалира. Годишната консумация на природен газ в България е около 2.5 - 2.8 млрд. куб.м.

"Има опасност финансовите проблеми на "Топлофикация София" да се задълбочат. Това не са единствените пари, които дължи или ще трябва да изплати "Топлофикация София", посочи по БНР Калоян Паргов, общински съветник от БСП.  

"На фона на тези нараснали текущи задължения, на фона на липсата на преструктуриране на паричния поток ние ще наблюдаваме все по-голямо затъване. Това ще бъде добавено от една нова тежест - заема, който гласува СОС, да натовари с още 135 милиона лева към Европейската инвестиционна банка за изграждане на RDF инсталация, която ще води и до спестяване на газ, но ще натовари дългово "Топлофикация". След 2020 г. се опасявам, че ще останат само пари за заплати, но не и за инвестиционна програма. Това ще постави под риск "Топлофикация" и ако в момента твърдим, че е в технически фалит, може да отидем във фактически фалит."  

От БСП предложили след разговор с БЕХ част от дългосрочния дълг на дружеството да бъде заменена от дълга за изграждане на  RDF инсталация, чиито лихви са по-ниски. Предложението не е било прието, каза Паргов.

"В случая с "Топлофикация София" виждаме точно това – има адски много хора, които отговарят за "Топлофикация София", и виждаме, че всъщност никой не поема отговорност за това какво трябва да се случи реално. Дълговете си стоят, не се изчистват, а някои казват, че продължават и да се трупат. Поради липсата на редовна информация нямаме представа реално какво се случва”, коментира и директорът на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.