Рекапитулацията на битката около скандалните поправки в закона за приватизацията сочи следното. От едната страна бяха един вицепремиер, неговата партия със скромно парламентарно представителство, една извънпарламентарна коалиция от партии, 3-4 медии и малцинство будни граждани. От другата страна бяха всички парламентарни партии без НФСБ, повечето медии, за които темата не съществуваше, както и голяма част от българските граждани, за които приоритетите в този момент бяха по-скоро други. И в крайна сметка малцинството будни граждани удържа победа, доказвайки старата максима, че големите битки се печелят с малки армии.

Нито един политик, освен тези от НФСБ и "Демократична България", не може да твърди, че има заслуга за успеха. Да, вярно е, че президентът Румен Радев наложи вето на поправките и по този начин именно той хвърли камъка в блатото. В много други подобни случаи обаче държавният глава също е предпочитал по-скоро да си затрае. Можем само да гадаем какво щеше да е поведението на президента, ако малцинството политици, медии и будни граждани не бе повдигнало въпроса.

Както и да го въртят, както и да го сучат депутатите от ГЕРБ, начело с председателя на групата Цветан Цветанов, не могат да намерят оправдание за факта, че бяха готови да дадат едни 60 млн. лв. на един от най-големите бизнесмени у нас. Докато за много други обществени нужди в бюджета все няма пари, а финансовият министър Владислав Горанов е готов да убие всеки със строгия си поглед.

В БСП за пореден път бяха не опозиция, а по-скоро мълчалив коалиционен партньор на ГЕРБ. Нито един депутат от партията не посмя да заклейми публично отстъплението на държавата по отношение на Кирил Домусчиев, който в случая чудесно се вписваше в типично левия термин "народен изедник". Вместо да го разгромят на мига от парламентарната трибуна, социалистите заговориха по темата чак след като президентът наложи вето. Дори тогава лидерът на БСП Корнелия Нинова не посмя да назове публично името на Домусчиев, още по-малко пък това на Делян Пеевски, за когото също има съмнения, че щеше да се облагодетелства от поправките. БСП не просто не е опозиция, тя въобще не е лява партия.

Що се отнася до Волен Сидеров, отдавна е ясно, че той е всичко друго, но не и български патриот. Покрай казуса със "закона Домусчиев" обаче Сидеров свали и маската на загрижен за добруването на широките народни маси. Трябва да му се признае на лидера на "Атака", че е добър политик. Години наред той всячески се доказва като пета колона на Москва и крепител на олигархията. Подкрепяше ГЕРБ, беше златен пръст на Пламен Орешарски... И въпреки това все още се задържа в голямата политика за разлика от мнозина преди него с подобно поведение, които отдавна са на бунището на историята.

При ДПС всичко е ясно. Тази партия винаги е готова да подкрепи всяка инициатива, която би допринесла полза на олигархичното статукво. Поведението на "Воля" от известно време също е повече от ясно. Тя е патерица на управлението, независимо какво говори Веселин Марешки.

Ясно е обаче и друго. Малцинството будни граждани може бъде голяма сила. Дори без да имат парламентарно представителство. Онези 3-4 медии, заради които България все пак не е на последно място по свобода на словото, също имат ресурс да водят и да печелят битки.

Факт е, че при нас т.нар. система checks and balances се изчерпва до мерене на егото между президента и премиера. Този път президентът реши да се възползва и да прибави някоя и друга точка към рейтинга си, което видимо ядоса Бойко Борисов. Премиерът разпореди на депутатите от ГЕРБ да обяснят как още преди ветото на президента са били готови с отмяна на поправките, които самите те бяха гласували само преди няколко дни.

Въпреки това обаче историята с поправките в закона за приватизация доказаха, че у нас, колкото и да е невероятно, все пак има демокрация. Този път не само кучетата лаеха, но и керванът спря.