Ad Config - Website header

 

Article_top

Състоянието на пациента е критично, но стабилно. Прилича на умна глупост, но е доста точен израз и лекарите го употребяват, когато искат да кажат, че състоянието на пациента е все така критично, но няма признаци за влошаване или подобряване. Това му е стабилното – че критичното си стои на едно ниво, не се променя. България в момента е в критично, но стабилно състояние.

В новините и социалните мрежи ври и кипи. Съобщенията са от драматични по-драматични: Европейският съюз коли козите така, както и турчин не ги е клал, прочистват Странджа от баба Дора, но тя като „Една българка“ взе кола и го размаха в земеделското министерство, фалшиви новини стоварват орди от мигранти на летище „Безмер“, палатката на майките на деца с увреждания е все така населена от настоявания и надежди, че ще бъдат чути, Босия не е прекратил протеста си. В същото време социологическите агенции отмерват непроменени нагласи – разликата между ГЕРБ и БСП е все същата, в евентуален следващ парламент биха влезли все същите. Ето това е критично, но стабилно състояние – продължава да си ври и кипи и даже се усилва, но тенденция към промяна не се забелязва. И щеше да е съвсем логично, ако стабилността се дължи на управляващата партия, а критичността на опозицията. А то е обратното.

Всички конфликтни ситуации се дължат не на някаква организираща сила на опозицията, а на банални до втръсване и повтаряне до откат грешки на управляващите. Вечните проблеми в комуникацията с хората – правят се едни неща, без да се обяснява защо се правят. Нахлуването на евтаназиращи хора в двора на стопаните изненадващо (за да не скриели стадата?!) си беше направо като свирене с тръба за сбор на измислячите на страховити новини. Светът на лъжливите новини живее паралелно с реалния свят в главите на много хора. Че самолети кацат на летище Безмер и изсипват  по 300 (защо пък точно 300?!) мигранти на полет, се навърза със сюжета с козичките на баба Дора. Една отрудена българка, лишена от поминък, за да се прочисти територията за стотиците, хилядите мигранти, които кацат безспирно на Безмер. За да бъде още по-драматично положението, фалшива новина вкара баба Дора с инфаркт в ямболската болница. Ден по-късно друга фалшива новина погреба старицата, тя не преживяла това унижение. Последва ново дъно – снимката на живата баба Дора се разпространява със съобщението, че сливенският владика я е обявил за светица след смъртта й. И ако това ви се вижда странно, искам да ви уверя, че в един по-следващ етап от света на лъжата ще се случат и по-трудно въобразими неща – например след като се вкара баба Дора с инфаркт в болницата, Динко от Ямбол може да й направи операция успешно и да спаси живота й, тъй като демокрацията ни е лишила от доктори и мисията по здравеопазването вече се изпълнява от патриоти. Никой преди само три-четири години не би и помислил, че лъжливите новини ще стигнат такъв разцвет, но ето че стигнаха. А хоризонтът пред тях се е ширнал толкова, колкото е извратеното въображение на измислячите и наивността на вярващите.

Бунтът на майките на децата с увреждания, друга критична точка, също няма нищо общо с опозицията. Там проблемите са стари и вече непоносими. За Босия е ясно, че не е свързан с никаква опозиция, освен своята собствена опозиция на неправдите. И ето кой се оказва, че е в състояние да протестира в България. Селяните, които няма каква друго да губят освен козите и овцете. И които не са с чиновнически манталитет да угаждат на властта. Всеки от тези хора има по един двор, в който нещо ще засади, нещо ще отгледа, но ще оцелее. Другите протестиращи са майките, които биха направили всичко, щом става дума за децата им. И Босия. Дори Едвин Сугарев вече не би гладувал. За Йоло Денев не съм сигурна. Ето, това са мунчовците на този сезон, които правят критичността видима, всичко останало е една непоносимост и отвращение, което всеки от нас влачи със себе си и го раздава под формата на общуване с приятели, близки познати.

Ситуацията обаче е стабилна, социолозите не забелязват промяна на нагласите спрямо двата състезаващи се партийни мастодонта. И тази стабилност се дължи на опозицията. В неудържимите си бесове да намира теле под всеки управленски вол, БСП се очерта като креслива, заядлива, дребнава опозиция, но не и алтернатива. Странно беше аристократичното пренебрежение, с което БСП отмина гласуваните лобистки промени в приватизационния закон. Това е на практика теренът, на който опозицията можеше да срази управляващите с железни аргументи. Толкова нагло лобиране отдавна не беше се случвало (пардон, лобирането на Менда Стоянова за повишаване на акциза върху бездимните цигари е също толкова нагло, но при нас скандалите са с такава честота, че наистина след три вече не са чудо, а нещо обичайно). Корнелия Нинова видя повече ресурс за привличане на съмишленици в общуването с козлета, отколкото в противопоставянето на промяна в закона, която облагодетелства обичайно заподозрените лица. По отношение на популизма Корнелия Нинова съперничи на Волен Сидеров от неговия среден период на развитие. Избирателите не са нито слепи, нито глухи, те може и да не са съвсем наясно какъв е сценарият, по който играе Корнелия Нинова, но са съвсем наясно, че е театралка. И тъй като само ГЕРБ може да спре порива на БСП към властта, хората не помръдват от позицията си, а тя е, че все пак по-добре да е ГЕРБ, отколкото БСП. И се случва нещо парадоксално: в желанието си да измести ГЕРБ от властта, БСП я укрепва още повече. Стабилност.

Обикновено за такива парадокси се търсят сложни обяснения, но най-често те са съвсем прости. Хората свикнаха с начасничавия (хора, които си променят мнението на всеки час - б.р.) характер на Бойко Борисов и дори им харесва. Той може и да взема грешни решения, казват, но като се разкрещим се поправя. Това да се поправяш в политиката изглежда грешно само на хората в политиката, от гледна точка на управляваните това е сила – да отстъпиш, да признаеш, че си сгрешил. БСП не обича да дава „своите на вълците“, по думите на един техен лидер. Брани ги до последна капка кръв, независимо какво е общественото настроение. В ГЕРБ се прощават сравнително лесно със съгрешилите и не дотам съгрешилите, но влезли като сламка в окото на обществото. Оня израз за оставката в джоба, е реалност в ГЕРБ, защото не се знае кога лидерът на ГЕРБ ще поиска да подпишеш и връчиш оставката си. В БСП не е толкова лесно да те отстранят, ха са поискали, ха си активирал своята фракция. Излиза, че БСП предлага отстъпление в демокрацията в страната, но пълна демокрация в партията, докато ГЕРБ държи на твърда дисциплина в партията и относително лесно постижима за коригиране демокрация в страната. И хората предпочитат второто, като по-малкото зло.

Всъщност от скандалите в страната полза имат и двете партии – всяка употребява скандала, за да консолидира своите съмишленици. От това положението на пациента България става все по-критично и все по-стабилно.

Редута.

Ключови думи
 

Състоянието на пациента е критично, но стабилно. Прилича на умна глупост, но е доста точен израз и лекарите го употребяват, когато искат да кажат, че състоянието на пациента е все така критично, но няма признаци за влошаване или подобряване. Това му е стабилното – че критичното си стои на едно ниво, не се променя. България в момента е в критично, но стабилно състояние.

В новините и социалните мрежи ври и кипи. Съобщенията са от драматични по-драматични: Европейският съюз коли козите така, както и турчин не ги е клал, прочистват Странджа от баба Дора, но тя като „Една българка“ взе кола и го размаха в земеделското министерство, фалшиви новини стоварват орди от мигранти на летище „Безмер“, палатката на майките на деца с увреждания е все така населена от настоявания и надежди, че ще бъдат чути, Босия не е прекратил протеста си. В същото време социологическите агенции отмерват непроменени нагласи – разликата между ГЕРБ и БСП е все същата, в евентуален следващ парламент биха влезли все същите. Ето това е критично, но стабилно състояние – продължава да си ври и кипи и даже се усилва, но тенденция към промяна не се забелязва. И щеше да е съвсем логично, ако стабилността се дължи на управляващата партия, а критичността на опозицията. А то е обратното.

Всички конфликтни ситуации се дължат не на някаква организираща сила на опозицията, а на банални до втръсване и повтаряне до откат грешки на управляващите. Вечните проблеми в комуникацията с хората – правят се едни неща, без да се обяснява защо се правят. Нахлуването на евтаназиращи хора в двора на стопаните изненадващо (за да не скриели стадата?!) си беше направо като свирене с тръба за сбор на измислячите на страховити новини. Светът на лъжливите новини живее паралелно с реалния свят в главите на много хора. Че самолети кацат на летище Безмер и изсипват  по 300 (защо пък точно 300?!) мигранти на полет, се навърза със сюжета с козичките на баба Дора. Една отрудена българка, лишена от поминък, за да се прочисти територията за стотиците, хилядите мигранти, които кацат безспирно на Безмер. За да бъде още по-драматично положението, фалшива новина вкара баба Дора с инфаркт в ямболската болница. Ден по-късно друга фалшива новина погреба старицата, тя не преживяла това унижение. Последва ново дъно – снимката на живата баба Дора се разпространява със съобщението, че сливенският владика я е обявил за светица след смъртта й. И ако това ви се вижда странно, искам да ви уверя, че в един по-следващ етап от света на лъжата ще се случат и по-трудно въобразими неща – например след като се вкара баба Дора с инфаркт в болницата, Динко от Ямбол може да й направи операция успешно и да спаси живота й, тъй като демокрацията ни е лишила от доктори и мисията по здравеопазването вече се изпълнява от патриоти. Никой преди само три-четири години не би и помислил, че лъжливите новини ще стигнат такъв разцвет, но ето че стигнаха. А хоризонтът пред тях се е ширнал толкова, колкото е извратеното въображение на измислячите и наивността на вярващите.

Бунтът на майките на децата с увреждания, друга критична точка, също няма нищо общо с опозицията. Там проблемите са стари и вече непоносими. За Босия е ясно, че не е свързан с никаква опозиция, освен своята собствена опозиция на неправдите. И ето кой се оказва, че е в състояние да протестира в България. Селяните, които няма каква друго да губят освен козите и овцете. И които не са с чиновнически манталитет да угаждат на властта. Всеки от тези хора има по един двор, в който нещо ще засади, нещо ще отгледа, но ще оцелее. Другите протестиращи са майките, които биха направили всичко, щом става дума за децата им. И Босия. Дори Едвин Сугарев вече не би гладувал. За Йоло Денев не съм сигурна. Ето, това са мунчовците на този сезон, които правят критичността видима, всичко останало е една непоносимост и отвращение, което всеки от нас влачи със себе си и го раздава под формата на общуване с приятели, близки познати.

Ситуацията обаче е стабилна, социолозите не забелязват промяна на нагласите спрямо двата състезаващи се партийни мастодонта. И тази стабилност се дължи на опозицията. В неудържимите си бесове да намира теле под всеки управленски вол, БСП се очерта като креслива, заядлива, дребнава опозиция, но не и алтернатива. Странно беше аристократичното пренебрежение, с което БСП отмина гласуваните лобистки промени в приватизационния закон. Това е на практика теренът, на който опозицията можеше да срази управляващите с железни аргументи. Толкова нагло лобиране отдавна не беше се случвало (пардон, лобирането на Менда Стоянова за повишаване на акциза върху бездимните цигари е също толкова нагло, но при нас скандалите са с такава честота, че наистина след три вече не са чудо, а нещо обичайно). Корнелия Нинова видя повече ресурс за привличане на съмишленици в общуването с козлета, отколкото в противопоставянето на промяна в закона, която облагодетелства обичайно заподозрените лица. По отношение на популизма Корнелия Нинова съперничи на Волен Сидеров от неговия среден период на развитие. Избирателите не са нито слепи, нито глухи, те може и да не са съвсем наясно какъв е сценарият, по който играе Корнелия Нинова, но са съвсем наясно, че е театралка. И тъй като само ГЕРБ може да спре порива на БСП към властта, хората не помръдват от позицията си, а тя е, че все пак по-добре да е ГЕРБ, отколкото БСП. И се случва нещо парадоксално: в желанието си да измести ГЕРБ от властта, БСП я укрепва още повече. Стабилност.

Обикновено за такива парадокси се търсят сложни обяснения, но най-често те са съвсем прости. Хората свикнаха с начасничавия (хора, които си променят мнението на всеки час - б.р.) характер на Бойко Борисов и дори им харесва. Той може и да взема грешни решения, казват, но като се разкрещим се поправя. Това да се поправяш в политиката изглежда грешно само на хората в политиката, от гледна точка на управляваните това е сила – да отстъпиш, да признаеш, че си сгрешил. БСП не обича да дава „своите на вълците“, по думите на един техен лидер. Брани ги до последна капка кръв, независимо какво е общественото настроение. В ГЕРБ се прощават сравнително лесно със съгрешилите и не дотам съгрешилите, но влезли като сламка в окото на обществото. Оня израз за оставката в джоба, е реалност в ГЕРБ, защото не се знае кога лидерът на ГЕРБ ще поиска да подпишеш и връчиш оставката си. В БСП не е толкова лесно да те отстранят, ха са поискали, ха си активирал своята фракция. Излиза, че БСП предлага отстъпление в демокрацията в страната, но пълна демокрация в партията, докато ГЕРБ държи на твърда дисциплина в партията и относително лесно постижима за коригиране демокрация в страната. И хората предпочитат второто, като по-малкото зло.

Всъщност от скандалите в страната полза имат и двете партии – всяка употребява скандала, за да консолидира своите съмишленици. От това положението на пациента България става все по-критично и все по-стабилно.

Редута.

Коментари

Калин

Само не знам какво ще е състоянието на пациента ако БСП дойде на власт. Всеки човек, разбиращ от икономика, може да настръхне от "Визията за България" на БСП. Тази "визия"може да ни докара до годините на Луканов, когато всичко беше с купони. Към тази "визия", може да се прикрепи клипът "Кой ще ни даде пари"...
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

БСП може да дойде на власт

само и единствено с нашите гласове. Кой ни принуждава да гласуваме за БСП? БСП изобщо не е алтернатива на БСП-2. На ГЕРБ. Сам виждаш, че имитират опозиционно поведение, но иначе са дупе и гащи с ГЕРБ. Единствената смислена алтернатива на цялото статукво е Демократична България. Ако си я пожелаем, ще я имаме. От нас зависи.

...

Положението на пациента е критично, но стабилно до момента, в който на екрана се изпише правата линия и звукът загуби ритъма си. Тогава вече ще е без значение кой бил на власт, кой в опозиция и кой какво е искал или не е направил за страната. Натам уверено вървим.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?