Косово се превръща в данъчен рай на Балканите, тъй като голям брой компании от Сърбия, за да не платят на фирмите, на които дължат пари, но и за да не изчистят дълговете си към държавата, масово пренасочват своите адреси към Северно Косово, пише македонският вестник "Вечер". В северната част на най-младата държава на Балканите преобладава сръбското население.

По тази причина през април т.г. в Сърбия бе приет нов закон, с който, ако една фирма подлежи на данъчен контрол, не може да се пререгистрира на друг адрес. Както обаче тези дни съобщи радио Свободна Европа за Сърбия, за да има ред, трябва да се следят и фирмите, които не са под данъчен контрол, за да не се пререгистрират и те междувременно. 

В конкретния случай става дума за измама и затова за фирмите, пререгистрирани в Косово, са внесени наказателни обвинения и се водят процедури против техните ръководители. Анализите сочат, че от 2000 г. досега много сръбски фирми са се преместили в Косово, за да им се намалят разходите за данъци или за да ги избегнат изцяло. Тази възможност им позволява Агенцията за данъчна регистрация на Сърбия и така се губи възможността да се контролира тяхната дейност.

Проучванията показват, че дълговете на някои фирми към държавата превишават 1 милион евро. Според данни на Агенцията за регистрация на фирмите, която е към Министерството на търговията и индустрията на Сърбия, в Косово от 2003 г. до днес са регистрирани 339 фирми от Сърбия, а само през първата половина на годината 14 фирми са направили това.

Ключов момент, който позволява на новорегистриралите се да ползват облекчения, е, че според брюкселския договор районът се намира в преход и в интеграция в косовската система, но част от фирмите се регистрират и в Прищина.

През последните няколко години около 80 сръбски фирми са регистрирани в Прищина като фирми-фантоми, които след това изчезват. В Сърбия фирмите купуват стоките на части, а гаранцията дават с подписан запис на заповед, но за да избегнат плащането след това, се пререгистрират в Прищина и не плащат фактурата. 

Председателят на Стопанската камара на Косово Сафет Гърджалия на няколко пъти заявява, че става дума за доходи, укрити от фиска, а Северно Косово е "черна дупка" на Балканите в този смисъл. В този регион няма дори касови апарати, макар фискализацията да е започнала през 2010 г.

Според него проблемът трябва да бъде решен съвместно, за да се избегне разрастването на сивата икономика, тъй като за корупция и престъпление са необходими двама. От друга страна, сръбската власт на тази територия няма никакви правомощия. 

От 2010 г. до края на юни 2018 г., по данни на Данъчното управление на Сърбия, са внесени над 100 наказателни обвинения срещу отговорни лица на компании, чието седалище е в Косово. Остава отворен въпросът как приетите присъди ще могат да се реализират, когато съдебните изпълнители от Сърбия нямат правомощия в Косово. 

И президентът на Сърбия Александър Вучич през юни 2017 г. заяви, че се откриват фантомни фирми в Косово, чиито шефове са недосегаеми за сръбското правосъдие. Една от придобивките, които имат тези компании, е че плащат по-малко данъци и осигуровки върху заплатите, тъй като при заплатите в Сърбия данъчно-осигурителната тежест е 56.3%, а в Косово - 14%.

Но в останалата част от Косово ситуацията се променя. Така например новият данъчен пакет в Косово, въведен от 1 септември 2017 г., вече не включва ДДС за суровини и информационни технологии. Данъчният пакет носи и редица облекчения за компаниите, които искат да инвестират в Косово, тъй като с това ще се създадат по-добри условия за развитие на производството.

Косово е една от най-слабите икономики в Европа. Брутният вътрешен продукт на човек е само 1565 евро. Според данни от 2004 г. въпреки значителните субсидии в миналото, Косово има най-слабата икономика от всички бивши югорепублики. Към лошото състояние на Косово трябва да се прибави и преднамереното неразвиване на икономиката от централната власт, липсата на външна търговия и междуетническите конфликти.