Ad Config - Website header

 

Article_top

Защо руски журналисти заминаха в Централна Африка? Мисля, че това е от раздела "ако трябва нещо да се обяснява, нищо не трябва да се обяснява”. Защото са журналисти – затова заминаха. Такава е професията… Вечна им памет.

Тук има други въпроси.

А какво правят едни други руснаци – съвсем не журналисти – в тази същата ЦАР?

Кои там са „фашисти” и кои „свои”? „Селека” или „Антибалака”? Чии интереси защитават?

И за какъв дявол всъщност?

А ако някой каже, че там трябва да се воюва, за да бъде спряно (както в случая със Сирия) злото далеч от границите – моля, повъртете показалец около слепоочието. Никаква друга реакция тук не е необходима.

И така, какво е същата тази Централна Африка?

Това е държава (ако изобщо може да бъде наричана така) съответно в центъра на Африка, където текат реките Убанги и Шари, откъдето произлиза френското колониално название.

Тя е една от най-бедните и опасни страни. Чиито граждани никога не са живели добре. Ама никога.

Тази територия е известна още от Древен Египет. Но оттогава е изтекла много вода в реките Убанги и Шари. И много народи са минали през тази територия – някой е продължил нататък, някой се е установил. След което, вече в края на XIX век, дошли белите колонизатори – французите.

Така е щяла да си живее отдалечената и забравена от всички богове колония, ако не била настъпила 1960-а – година на африканската независимост. И тук в новините се появява същата тази ЦАР.

Първо френското протеже Давид Дако установява еднопартиен режим. Вероятно си е мислел, че с еднопартийност е по-стабилно. Напразно – свален е от роднина, а по съвместителство – началник на генщаба. Е, него го знаят всички – все пак е любим герой от приказките на ужасите за децата било на пионерска, било на пенсионна (дореформена)1 възраст. Приказки, които се оказват много, много правдиви – само дето малко посмаляват ужаса.

И така – генерал, после – фелдмаршал, след това - император Бокаса. Между другото, той въвежда известен ред. Но профуква огромна част от държавния бюджет за проекта „Коронация” (някои си имат „мондиали” и „кримски мостове”, а там, в Централна Африка, мегапроектите са по-прости – макар че, как да го кажем, церемонията е замислена, за да бъде той представен като Наполеон). А това завършва с масови протести на ученици (за да бъде засилена разклатената императорска хранителна основа, те са задължени да си купуват скъпа училищна униформа, украсена с портретите на императора и императрицата). И с разгром на протестите – пияният Бокаса лично сяда зад волана на камиона, минал през вързани деца. И всичко завършва с военна операция на Франция (това е същият преврат като свалянето на режима на Амин в Афганистан) – и с откриването на човешки тела в хладилника.

Между другото, малко за ролята на Франция в тази история. Тя е много голяма.

Например същият Бокаса е служил във френските войски, участвал е във войната в Индокитай (когато французите, предали всичко на японците, изведнъж след войната решават да не предават владенията си на населяващите ги народи – междупрочем, изобщо не е факт, че без тази война в Индокитай  комунизмът би триумфирал в такава степен). Казват, че именно там, а не в своето племе, бъдещият император опитва човешко месо… Което е напълно възможно, войната озверява човека.

А по време на управлението си президентът на Франция Жискар д'Естен нарича Бокаса „приятел” и едва ли не „брат”.

А нататък просто цитираме Уикипедия:

„Във френския сатиричен седмичник „Канар аншене” са огласени подаръците, с които Бокаса си купува лоялността на Жискар (това са предимно диаманти). В обстановката на икономическа криза всичко това не помага на популярността на президента, който през 1981 г. губи изборите от Франсоа Митеран. По-късно става ясно, че Бокаса е връчвал диаманти и на Хенри Кисинджър през 1973 г.”

Когато отново чуете за „шрьодеризирането на западните елити” и за „интернационала на подлеците”, не забравяйте и това. Както и че при същия този Жискар надеждно убежище намери Хомейни.

Жан-Бедел Бокаса обявява себе си за император, а страната - за империя.

За разлика от Амин Бокаса остава жив – просто отсъства от страната. А французите слагат на трона (т.е. в креслото на президента на възродената република) онова свое първо протеже Дако. И пак няма късмет – той ту провъзгласява многопартийност, ту я отменя, ядосва всички… И – ще се смеете – но той пак е свален.

При новия президент диктатор в страната тайно се завръща Бокаса. Изглежда, се надява, че влюбеният в него народ веднага ще вдигне въстание и ще внесе императора в двореца. Или разчита поне да повтори Наполеоновите „сто дни”. Не става – инкогнитото е разкрито, Бокаса е арестуван и съден, между другото, не е екзекутиран. После дори го пускат – казват, че пенсионерът на канибализма след амнистията дълго и отегчително разказва на жените за своето величие.

Демократизацията не носи щастие на страната, която не е излязла от първобитния строй. И не може да донесе.

Демократично избраният Анж-Феликс Патасе (между другото, някога премиер по времето на Бокаса) докарва страната до гражданска война, а същевременно докарва в страната чужденци – отрядите на Кадафи и една от бунтовническите групировки от съседно Конго, където също се води война.

Една гражданска война в Африка почти винаги е междуплеменно клане с погроми, убийства на мирни жители, масови изнасилвания, бежанци и глад. И тази не е изключение, а чужденците се държат особено безцеремонно.

Известна пауза настъпва при новия президент, реабилитирал посмъртно Бокаса.

„Искам да се говори за Бокаса. Той построи страната, а ние разрушихме всичко, което той построи.”

Тази фраза подозрително напомня една друга, която чуваме вече повече от четвърт век – за един друг мустакат канибал.

Тази пауза се оказва кратка, страната отново е разцепена от война. Този път племената се разпределят по религиозен принцип – властта за кратко взема коалицията „Селека” (най-вече мюсюлмани, макар идеологията им да е геваристка, но идеологията в Африка е за пред другите, главното е на кое племе е). Водят се много преговори (безрезултатни), постигнати са много договорености (незабавно скъсани). Погроми извършват всички – и „Селека”, и противостоящото й християнско-езическо опълчение „Антибалака” („Антимачете”).

И ето че това продължава вече години: прекратяване на огъня–избори–ново клане. Вяла текуща война. Плюс бандитизъм. Няма светлина.

И ето че сега в тази безпросветна (впрочем, богата на ресурси, което става ясно поне от историята с диамантите) страна се появява някаква ЧВК (частна военна компания - б.р.). От една много далечна северна държава?

Какво прави тя там?

Говори се, че охранява важни обекти или самия президент. Но журналистите, пристигнали да снимат филм за ЧВК, бяха убити не в столицата.

Та какво става там всъщност? Впрочем, въпроси и догадки сега се появиха у мнозина…

------------

1Препратка към одобрената от руското правителство пенсионна реформа, предизвикала масови протести.

* Авторът е руски публицист, опозиционер. Коментарът е публикуван в профила му във фейсбук.

 

Защо руски журналисти заминаха в Централна Африка? Мисля, че това е от раздела "ако трябва нещо да се обяснява, нищо не трябва да се обяснява”. Защото са журналисти – затова заминаха. Такава е професията… Вечна им памет.

Тук има други въпроси.

А какво правят едни други руснаци – съвсем не журналисти – в тази същата ЦАР?

Кои там са „фашисти” и кои „свои”? „Селека” или „Антибалака”? Чии интереси защитават?

И за какъв дявол всъщност?

А ако някой каже, че там трябва да се воюва, за да бъде спряно (както в случая със Сирия) злото далеч от границите – моля, повъртете показалец около слепоочието. Никаква друга реакция тук не е необходима.

И така, какво е същата тази Централна Африка?

Това е държава (ако изобщо може да бъде наричана така) съответно в центъра на Африка, където текат реките Убанги и Шари, откъдето произлиза френското колониално название.

Тя е една от най-бедните и опасни страни. Чиито граждани никога не са живели добре. Ама никога.

Тази територия е известна още от Древен Египет. Но оттогава е изтекла много вода в реките Убанги и Шари. И много народи са минали през тази територия – някой е продължил нататък, някой се е установил. След което, вече в края на XIX век, дошли белите колонизатори – французите.

Така е щяла да си живее отдалечената и забравена от всички богове колония, ако не била настъпила 1960-а – година на африканската независимост. И тук в новините се появява същата тази ЦАР.

Първо френското протеже Давид Дако установява еднопартиен режим. Вероятно си е мислел, че с еднопартийност е по-стабилно. Напразно – свален е от роднина, а по съвместителство – началник на генщаба. Е, него го знаят всички – все пак е любим герой от приказките на ужасите за децата било на пионерска, било на пенсионна (дореформена)1 възраст. Приказки, които се оказват много, много правдиви – само дето малко посмаляват ужаса.

И така – генерал, после – фелдмаршал, след това - император Бокаса. Между другото, той въвежда известен ред. Но профуква огромна част от държавния бюджет за проекта „Коронация” (някои си имат „мондиали” и „кримски мостове”, а там, в Централна Африка, мегапроектите са по-прости – макар че, как да го кажем, церемонията е замислена, за да бъде той представен като Наполеон). А това завършва с масови протести на ученици (за да бъде засилена разклатената императорска хранителна основа, те са задължени да си купуват скъпа училищна униформа, украсена с портретите на императора и императрицата). И с разгром на протестите – пияният Бокаса лично сяда зад волана на камиона, минал през вързани деца. И всичко завършва с военна операция на Франция (това е същият преврат като свалянето на режима на Амин в Афганистан) – и с откриването на човешки тела в хладилника.

Между другото, малко за ролята на Франция в тази история. Тя е много голяма.

Например същият Бокаса е служил във френските войски, участвал е във войната в Индокитай (когато французите, предали всичко на японците, изведнъж след войната решават да не предават владенията си на населяващите ги народи – междупрочем, изобщо не е факт, че без тази война в Индокитай  комунизмът би триумфирал в такава степен). Казват, че именно там, а не в своето племе, бъдещият император опитва човешко месо… Което е напълно възможно, войната озверява човека.

А по време на управлението си президентът на Франция Жискар д'Естен нарича Бокаса „приятел” и едва ли не „брат”.

А нататък просто цитираме Уикипедия:

„Във френския сатиричен седмичник „Канар аншене” са огласени подаръците, с които Бокаса си купува лоялността на Жискар (това са предимно диаманти). В обстановката на икономическа криза всичко това не помага на популярността на президента, който през 1981 г. губи изборите от Франсоа Митеран. По-късно става ясно, че Бокаса е връчвал диаманти и на Хенри Кисинджър през 1973 г.”

Когато отново чуете за „шрьодеризирането на западните елити” и за „интернационала на подлеците”, не забравяйте и това. Както и че при същия този Жискар надеждно убежище намери Хомейни.

Жан-Бедел Бокаса обявява себе си за император, а страната - за империя.

За разлика от Амин Бокаса остава жив – просто отсъства от страната. А французите слагат на трона (т.е. в креслото на президента на възродената република) онова свое първо протеже Дако. И пак няма късмет – той ту провъзгласява многопартийност, ту я отменя, ядосва всички… И – ще се смеете – но той пак е свален.

При новия президент диктатор в страната тайно се завръща Бокаса. Изглежда, се надява, че влюбеният в него народ веднага ще вдигне въстание и ще внесе императора в двореца. Или разчита поне да повтори Наполеоновите „сто дни”. Не става – инкогнитото е разкрито, Бокаса е арестуван и съден, между другото, не е екзекутиран. После дори го пускат – казват, че пенсионерът на канибализма след амнистията дълго и отегчително разказва на жените за своето величие.

Демократизацията не носи щастие на страната, която не е излязла от първобитния строй. И не може да донесе.

Демократично избраният Анж-Феликс Патасе (между другото, някога премиер по времето на Бокаса) докарва страната до гражданска война, а същевременно докарва в страната чужденци – отрядите на Кадафи и една от бунтовническите групировки от съседно Конго, където също се води война.

Една гражданска война в Африка почти винаги е междуплеменно клане с погроми, убийства на мирни жители, масови изнасилвания, бежанци и глад. И тази не е изключение, а чужденците се държат особено безцеремонно.

Известна пауза настъпва при новия президент, реабилитирал посмъртно Бокаса.

„Искам да се говори за Бокаса. Той построи страната, а ние разрушихме всичко, което той построи.”

Тази фраза подозрително напомня една друга, която чуваме вече повече от четвърт век – за един друг мустакат канибал.

Тази пауза се оказва кратка, страната отново е разцепена от война. Този път племената се разпределят по религиозен принцип – властта за кратко взема коалицията „Селека” (най-вече мюсюлмани, макар идеологията им да е геваристка, но идеологията в Африка е за пред другите, главното е на кое племе е). Водят се много преговори (безрезултатни), постигнати са много договорености (незабавно скъсани). Погроми извършват всички – и „Селека”, и противостоящото й християнско-езическо опълчение „Антибалака” („Антимачете”).

И ето че това продължава вече години: прекратяване на огъня–избори–ново клане. Вяла текуща война. Плюс бандитизъм. Няма светлина.

И ето че сега в тази безпросветна (впрочем, богата на ресурси, което става ясно поне от историята с диамантите) страна се появява някаква ЧВК (частна военна компания - б.р.). От една много далечна северна държава?

Какво прави тя там?

Говори се, че охранява важни обекти или самия президент. Но журналистите, пристигнали да снимат филм за ЧВК, бяха убити не в столицата.

Та какво става там всъщност? Впрочем, въпроси и догадки сега се появиха у мнозина…

------------

1Препратка към одобрената от руското правителство пенсионна реформа, предизвикала масови протести.

* Авторът е руски публицист, опозиционер. Коментарът е публикуван в профила му във фейсбук.

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

първо

там където е минал френски крак в Африка или стават войни или следва и мизерия. За разлика от Англия която акултурира местните, французите го одивачиха. А какво прави руска военна част там. Ами питайте в Кремъл?
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

СЪЩОТО,

което и Блекуотър, сега Академи и собственост на МОНСАНТО..
Просто си прочетете, какво правиха в ИРАК блекуотърците. От началота на Пустинната буря, до присъдите в САЩ за убийства на цели села.
А що се отнася до журналистите - сайта Palmarescentrafrique.com посочва мястото, където е станало нападението и вероятните убийци. С отклонение от 26 клм от маршрута, който са следвали..В територия на противници на сегашния президент, охраняван от руски наемници..
Ако са търсили вагнерци при противниците на президента, дали са щели да ги намерят?
В статията не се споменава и думичка за мисията на ООН! Та тя само от редовни войници ли се формира по света? Чуждестранния легион, блекуотърци може да са сини каски, ама вагнерци - не може..
Другият важен въпрос - защо са наели само шофьор от мисията на ООН, а са отказали охрана? Хадопковски е пестил от разходи ли?Когато са тръгнали да прекосяват определено вражески територии..
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

Сори!!

Хордоковски
д-р Петрoff's picture
д-р Петрoff
д-р Петрoff

Кои там са „фашисти” и кои „свои”?


Не Егор, там, както и в Европа и навсякъде по света, фашистите са "свои". Че дори и им се плаща - виж във Франция, коя партия се финансира от Русия. И в Германия също. Онези войничета, загинали от войната или от сталинските репресии, същите онези дето си мислеха, че се борят срещу фашистите, се обръщат в гробовете си. Така е в Русия сега.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията