Ad Config - Website header

 

Article_top

„Тоалетни ли? Ти пък сега...“

С усмихнато пренебрежение или смутено подхилкване темата за българските тоалетни все не си намира място сред сериозно обсъжданите. Разбира се, че нито европейската интеграция на Западните Балкани, нито кандидатстването за еврозоната или пък очакването за приемане в Шенген могат да стоят наравно до тоалетните. Несериозно и непатриотично би звучало. Но ако използваме едно от любимите клишета на политиците за темите, които са от „всекидневието на хората“, то тоалетните печелят първото място – те СА част от всекидневието на хората. Буквално.

Поне три причини

Имаме поне три причини да не подминаваме тази тема: първо, в България тоалетните не стигат – във всеки един момент може да забележите някой човек на публично място, който се опитва да открие или разпитва за тоалетна; второ, в България обществените тоалетни са мръсни – да, има и по-мръсни по света, но не по онзи свят, към който искаме да се числим; и трето, в България ни е срам да говорим за това – както ни е срам да влезем в магазин и да попитаме учтиво дали можем да ползваме тоалетна.

Резултатът от тази реалност се измерва във време, здраве и пари. Опитайте се да си представите колко време губят всички хора, които се опитват да открият заветния знак с мъжкия и дамския силует, вместо да отделят това време за нещо далеч по-полезно или приятно.

Резултатът от „тоалетната“ реалност в България се измерва във време, здраве и пари...

Чувал съм какво казват лекари за това как стресът „няма тоалетна“ се отразява върху здравето, но за подробности питайте някой от тях. И накрая идват парите – човек никога не си планира пътуването според това какви тоалетни го очакват, но винаги впечатлението от „онова място“ остава ключов критерий за решението дали да се върне. Това са гости, клиенти, туристи – както искайте ги наричайте, става дума за пропуснати пари.

Има ли?

В най-популярния световен туристически портал Tripadvisor може да откриете форум за българските тоалетни. Не, не става дума за някакъв специален изследователски интерес, а за конкретни питания: „Има ли тоалетна в автобуса от София до Варна?“ И отговорите няма да ни харесат, но пък и няма да ни изненадат – повечето автобуси рекламират безжичен интернет и тоалетна, но от двете може да разчитате по-често на интернета. Тоалетните обикновено са заключени. Разбира се, веднага представител на някоя от големите автобусни компании може да оспори това и да ни залее с числа и данни, но това споделят туристите в най-четения световен форум. Значи имаме проблем.

А той е очевиден още на влизане в България. На граничните пунктове по принцип има тоалетни. Е, не са лесно откриваеми, но за сметка на това не са винаги отворени. Това амбицира вицепремиера Валери Симеонов, който в края на 2017 г. се зае лично със санитарния възел на ГКПП-Калотина. И месец по-късно обяви пред насочените микрофони на телевизионните камери, че проблемът е решен, а тоалетните вече са „нови, с термопанели, модерни“. Малката подробност е, че 15 години по-рано други управляващи влязоха в тежка битка с тоалетната на Калотина, отново се възмутиха от нейното състояние (с други думи – не работеше) и отново обявиха победа. Тази конкретна тоалетна три пъти вече е откривана и три пъти вече е обявявана за най-модерната и това само през последните 15 години. Дано работи още.

Любов от пръв поглед

Ако туристът пристига със самолет, има много по-голям шанс да срещне работеща българска тоалетна. Вратата вляво преди изхода на терминал 2, където се чака за багаж, е позната на всички. Тясно е, не е много чисто, но поне винаги може да разчиташ. Е, само година след откриването на „новото летище“ хартията за бърсане на ръце започна да изчезва, сапунът се превърна в дефицитна стока, но все пак обектът функционира, а това е най-важното. Колко малко очаква понякога човек!

Окриленият от тази „любов от пръв поглед“ на софийското летище турист обаче попада в центъра на София, където през последните години българският език е просто един от многото. Нискотарифните авиокомпании превърнаха столицата в една от любимите дестинации за уикенд туризъм на много европейци, а това има безспорен положителен ефект върху дребния бизнес. Хостели и апартаменти се отдават под наем, заведенията са пълни, животът кипи – накрая и туристът заминава доволен, и домакините му остават с пълни джобове. И докато гледаме на туризма само в триединството „транспорт–спане–ядене/пиене“, всичко е наред – туристите има с какво да дойдат, къде да нощуват и къде да хапнат и пийнат.

Но пък има някакви много странни индивиди, които проявяват интерес към българските градове, искат да се разходят спокойно под липите на някоя софийска улица, да се покатерят на Сахат тепе и да огледат Пловдив отвисоко, да се изгубят например из тесните почти вертикални улички между Янтра и центъра на Велико Търново. На туристическия клип на България, който излъчват понякога световните телевизии, трябва да има предупреждение: „Опознайте България, но три дни по-рано спрете да пиете течности!“ Обществените тоалетни не са нещо, на което може да разчитате. Те са толкова встрани от нашето всекидневие, че напоследък кметове откриват възстановени стари градски тоалетни – толкова са редки, че появата на една се превръща в събитие от общоградско значение.

Сравнително новата WC в Борисовата градина затваря вечер, което отново превръща парка в една голяма тоалетна.

Преди няколко години Столичната община също тържествено откри новаТА тоалетна в Борисовата градина. Членува се, защото е единствена. ТоалетнаТА е чиста, спретната, има персонал за чистотата и струва 1 лев. Е, някъде по света общината поема този вероятно непосилен разход, но тук така са решили. Важното е, че я има. Обаче младите софиянци протестират. Парковете на София са любимо място за събиране на момчета и момичета под, че и малко над 20-годишни. Купуват си от клекшопа бира, а напоследък и сайдер, събират се около пейките, понякога има и музика, понякога само смях, и така си прекарват вечерите – нискотарифно, но весело. ТоалетнаТА обаче затваря надвечер. И от този момент нататък паркът се превръща в тоалетна. Не е приятно, нали? И със сигурност е много по-лесно да осигуриш тоалетни, отколкото да откажеш младите да се събират там.

Срам и... традиция

През 2009 г. чешкият артист Давид Черни участва в изложбата „Ентропа“ във вътрешния двор на сградата на Съвета на Европейския съюз в Брюксел. Това е розовата сграда, пред която пристигат европейските лидери – кадри, които гледаме през няколко дни по телевизията, т.е. доста оживено място. Всяка една от страните членки на Европейския съюз бе представена с по една инсталация, която я описва „на базата на масовите стереотипи или предразсъдъци". Така бе представена изложбата, а идеята е била артистите да подканят публиката да се надсмее над тези предразсъдъци. България бе представена с клекало, т.нар. турска тоалетна. Помните каква олелия настана и как се обидихме организирано. А Черни показа стереотипа, който много чужденци имат в главите си за България, ако са идвали преди 20-30, че и повече години – масовите по онова време „турски тоалетни“, които не са разпространени на Запад. Вместо да поканим всички да видят най-чистите тоалетни в Европа, ние се обидихме. Вероятно защото първо трябваше да осигурим най-чистите тоалетни.

През 2009 г. Давид Черни изобрази България като турска тоалетна. Ех, как ни обиди това...

Преди десетина години малко дете от София попада в сладкарница в Кърджали. Отива до тоалетната и вижда за първи път „турска тоалетна“. На мига тръшва вратата и съобщава пред заведението: „Някой е откраднал тоалетната!“ Ето така вероятно са се почувствали и Давид Черни, и други посетители в България преди години. Днес тази картина е все по-рядко срещана на обществени места и остава запазена марка само за районите, населени с мюсюлмани, но и там модерността настъпва.

Модерността си е модерност, ама и традицията си е традиция – много българи все още не допускат, че могат да имат тоалетна в дома си. Статистиката е особено интересна. Данните на НСИ за 2017 г. показват, че 94,5% от българските домакинства имат вътре в жилището си баня. В същото време обаче тоалетна вътре в жилището имат 89,5%. Разликата между двете са онези наши сънародници, които са направили ремонт на старата си къща, свързали са я с водоснабдяване и обратен канал, отделили са помещение за баня, инвестирали са пари в него, но не са преместили и тоалетната вътре. И това е напълно умишлено. Не вярвате ли? Отидете в някое село, поразпитайте и още на третата къща ще попаднете точно на такъв случай. Данните на Националния статистически институт от селата са още по-ярки – 84,4% от домакинствата имат баня в жилището, но само 67,4% имат тоалетна вътре. Т.е. една трета от домовете в българските села разчитат все още на онази малка постройка на двора, чийто вид никога не може да заблуди. И с много малко изключения изобщо не става дума за бедност и финансова невъзможност.

Очевидно е, че в България тоалетните съвсем не са сред първите приоритети. 

През 2015 г. Европейският съюз публикува изследване за това какъв дял от населението на страните в Европа живее без тоалетна с течаща вода – точният термин е flush toilet, т.е., където водата отнася всичко далеч от хората. Този път не сме начело на класацията – в Румъния 38% от хората живеят при такива условия, в България са „само“ 26%. Изследването отново стъпва на данни на НСИ, а разминаването с цитираните по-горе числа идва от две неща – едното мери брой домакинства, а другото брой хора; и едното разграничава тоалетните по това къде се намират, а другото – по това какъв вид са. Латвия и Литва са след България и Румъния с по 19% от населението без тоалетни с течаща вода, в Унгария са 6%, в Словакия и Словения – по 4%. А някои от страните, които наричаме западни, отчитат по 0 (нула) процента. Изоставането си е факт, за който също не говорим.

Какво да се прави?

Очевидно в България имаме особено отношение към тоалетната. Тя не ни е сред най-първите приоритети. И предполагаме, че и за нашите гости не е. Иначе правила и наредби имаме. Всеки концесионер или наемател на плаж по Черноморието също има задължение на поддържа тоалетни. Тоалетни има – чистотата обаче не е описана изрично в наредбата. Заведенията също трябва да отговарят на строго разписани условия – за да получат задължителната категоризация, те трябва да имат съответния брой тоалетни със съответните показатели – включително описана квадратура, брой умивалници и т.н. Е, тоалетни по заведенията има. Но чистотата и в тази наредба не е изрично упомената.

Преди десетина години моловете навлязоха бързо в България. Първите големи търговски центрове в София бяха радост за закопнелите за „западна“ лъскавост българи. Добре осветени коридори, ароматизиран въздух, приятна музика, „изблизани“ от миене подове – все едно си „там“. Но най-голямата промяна беше в тоалетните – такова нещо досега в България бе непознато. Толкова много, толкова чисти, толкова модерни и при това безплатни обществени тоалетни – това бе невиждано. За тях се грижеха хора, облечени в нови униформи – вероятно необразовани, видимо от гетата. Но вече имаха работа. От която и страна да го погледнеш – полезно.

Без думи.

Какво се случи днес, че дори и тези нови търговски центрове не успяват да поддържат онези бляскави тоалетни от началото? Нито клиентите са започнали да цапат повече, нито приходите са спрели да им позволяват да наемат хора за чистене. Просто може и така. Минава. Затова на въпроса: „Какво да се прави?“, най-грешният отговор би бил: „Държавата да се намеси.“ Държавата не може да убеди таксиметровия шофьор да спре да отбива в парка по малка нужда, при положение че на 200 метра от него има нова бензиностанция с безплатна тоалетна. Не може и да принуди продавачките в магазина да бъдат усмихнати и с искрено любезен тон да ви кажат: „Заповядайте, ето оттук“, когато ги попитате дали може да използвате тоалетната. Без да сте техен клиент, както е обичайно на някои места в Съединените щати например.

На първо време е достатъчно да признаем пред себе си, че не сме още съвсем европейци по този показател. И вместо да се ядосваме на артисти като Черни, да съзираме конспирация зад всяка класация, която показва реалното изоставане, или да се обръщаме на другата страна, традиционно засрамени от темата, можем да приемем, че не е много ок положението. И поне да си говорим нормално, а не шепнешком, по темата. А дори и да се посмеем. В прекрасната книга на колегата Емил Тонев „Понякога ангели“ е описана случка в една от градските тоалетни на Пловдив от 80-те години – отзад имало и стая за персонала, обаче там живеела цялата циганска фамилия и като дошло време да женят дъщерята, сватовете дошли да искат булката и цялата пищност се разиграва там – сватба в тоалетна.

Такива неща стават в българските тоалетни, а пък ние толкова да не им обръщаме внимание.

----

Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през юли 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.

 

„Тоалетни ли? Ти пък сега...“

С усмихнато пренебрежение или смутено подхилкване темата за българските тоалетни все не си намира място сред сериозно обсъжданите. Разбира се, че нито европейската интеграция на Западните Балкани, нито кандидатстването за еврозоната или пък очакването за приемане в Шенген могат да стоят наравно до тоалетните. Несериозно и непатриотично би звучало. Но ако използваме едно от любимите клишета на политиците за темите, които са от „всекидневието на хората“, то тоалетните печелят първото място – те СА част от всекидневието на хората. Буквално.

Поне три причини

Имаме поне три причини да не подминаваме тази тема: първо, в България тоалетните не стигат – във всеки един момент може да забележите някой човек на публично място, който се опитва да открие или разпитва за тоалетна; второ, в България обществените тоалетни са мръсни – да, има и по-мръсни по света, но не по онзи свят, към който искаме да се числим; и трето, в България ни е срам да говорим за това – както ни е срам да влезем в магазин и да попитаме учтиво дали можем да ползваме тоалетна.

Резултатът от тази реалност се измерва във време, здраве и пари. Опитайте се да си представите колко време губят всички хора, които се опитват да открият заветния знак с мъжкия и дамския силует, вместо да отделят това време за нещо далеч по-полезно или приятно.

Резултатът от „тоалетната“ реалност в България се измерва във време, здраве и пари...

Чувал съм какво казват лекари за това как стресът „няма тоалетна“ се отразява върху здравето, но за подробности питайте някой от тях. И накрая идват парите – човек никога не си планира пътуването според това какви тоалетни го очакват, но винаги впечатлението от „онова място“ остава ключов критерий за решението дали да се върне. Това са гости, клиенти, туристи – както искайте ги наричайте, става дума за пропуснати пари.

Има ли?

В най-популярния световен туристически портал Tripadvisor може да откриете форум за българските тоалетни. Не, не става дума за някакъв специален изследователски интерес, а за конкретни питания: „Има ли тоалетна в автобуса от София до Варна?“ И отговорите няма да ни харесат, но пък и няма да ни изненадат – повечето автобуси рекламират безжичен интернет и тоалетна, но от двете може да разчитате по-често на интернета. Тоалетните обикновено са заключени. Разбира се, веднага представител на някоя от големите автобусни компании може да оспори това и да ни залее с числа и данни, но това споделят туристите в най-четения световен форум. Значи имаме проблем.

А той е очевиден още на влизане в България. На граничните пунктове по принцип има тоалетни. Е, не са лесно откриваеми, но за сметка на това не са винаги отворени. Това амбицира вицепремиера Валери Симеонов, който в края на 2017 г. се зае лично със санитарния възел на ГКПП-Калотина. И месец по-късно обяви пред насочените микрофони на телевизионните камери, че проблемът е решен, а тоалетните вече са „нови, с термопанели, модерни“. Малката подробност е, че 15 години по-рано други управляващи влязоха в тежка битка с тоалетната на Калотина, отново се възмутиха от нейното състояние (с други думи – не работеше) и отново обявиха победа. Тази конкретна тоалетна три пъти вече е откривана и три пъти вече е обявявана за най-модерната и това само през последните 15 години. Дано работи още.

Любов от пръв поглед

Ако туристът пристига със самолет, има много по-голям шанс да срещне работеща българска тоалетна. Вратата вляво преди изхода на терминал 2, където се чака за багаж, е позната на всички. Тясно е, не е много чисто, но поне винаги може да разчиташ. Е, само година след откриването на „новото летище“ хартията за бърсане на ръце започна да изчезва, сапунът се превърна в дефицитна стока, но все пак обектът функционира, а това е най-важното. Колко малко очаква понякога човек!

Окриленият от тази „любов от пръв поглед“ на софийското летище турист обаче попада в центъра на София, където през последните години българският език е просто един от многото. Нискотарифните авиокомпании превърнаха столицата в една от любимите дестинации за уикенд туризъм на много европейци, а това има безспорен положителен ефект върху дребния бизнес. Хостели и апартаменти се отдават под наем, заведенията са пълни, животът кипи – накрая и туристът заминава доволен, и домакините му остават с пълни джобове. И докато гледаме на туризма само в триединството „транспорт–спане–ядене/пиене“, всичко е наред – туристите има с какво да дойдат, къде да нощуват и къде да хапнат и пийнат.

Но пък има някакви много странни индивиди, които проявяват интерес към българските градове, искат да се разходят спокойно под липите на някоя софийска улица, да се покатерят на Сахат тепе и да огледат Пловдив отвисоко, да се изгубят например из тесните почти вертикални улички между Янтра и центъра на Велико Търново. На туристическия клип на България, който излъчват понякога световните телевизии, трябва да има предупреждение: „Опознайте България, но три дни по-рано спрете да пиете течности!“ Обществените тоалетни не са нещо, на което може да разчитате. Те са толкова встрани от нашето всекидневие, че напоследък кметове откриват възстановени стари градски тоалетни – толкова са редки, че появата на една се превръща в събитие от общоградско значение.

Сравнително новата WC в Борисовата градина затваря вечер, което отново превръща парка в една голяма тоалетна.

Преди няколко години Столичната община също тържествено откри новаТА тоалетна в Борисовата градина. Членува се, защото е единствена. ТоалетнаТА е чиста, спретната, има персонал за чистотата и струва 1 лев. Е, някъде по света общината поема този вероятно непосилен разход, но тук така са решили. Важното е, че я има. Обаче младите софиянци протестират. Парковете на София са любимо място за събиране на момчета и момичета под, че и малко над 20-годишни. Купуват си от клекшопа бира, а напоследък и сайдер, събират се около пейките, понякога има и музика, понякога само смях, и така си прекарват вечерите – нискотарифно, но весело. ТоалетнаТА обаче затваря надвечер. И от този момент нататък паркът се превръща в тоалетна. Не е приятно, нали? И със сигурност е много по-лесно да осигуриш тоалетни, отколкото да откажеш младите да се събират там.

Срам и... традиция

През 2009 г. чешкият артист Давид Черни участва в изложбата „Ентропа“ във вътрешния двор на сградата на Съвета на Европейския съюз в Брюксел. Това е розовата сграда, пред която пристигат европейските лидери – кадри, които гледаме през няколко дни по телевизията, т.е. доста оживено място. Всяка една от страните членки на Европейския съюз бе представена с по една инсталация, която я описва „на базата на масовите стереотипи или предразсъдъци". Така бе представена изложбата, а идеята е била артистите да подканят публиката да се надсмее над тези предразсъдъци. България бе представена с клекало, т.нар. турска тоалетна. Помните каква олелия настана и как се обидихме организирано. А Черни показа стереотипа, който много чужденци имат в главите си за България, ако са идвали преди 20-30, че и повече години – масовите по онова време „турски тоалетни“, които не са разпространени на Запад. Вместо да поканим всички да видят най-чистите тоалетни в Европа, ние се обидихме. Вероятно защото първо трябваше да осигурим най-чистите тоалетни.

През 2009 г. Давид Черни изобрази България като турска тоалетна. Ех, как ни обиди това...

Преди десетина години малко дете от София попада в сладкарница в Кърджали. Отива до тоалетната и вижда за първи път „турска тоалетна“. На мига тръшва вратата и съобщава пред заведението: „Някой е откраднал тоалетната!“ Ето така вероятно са се почувствали и Давид Черни, и други посетители в България преди години. Днес тази картина е все по-рядко срещана на обществени места и остава запазена марка само за районите, населени с мюсюлмани, но и там модерността настъпва.

Модерността си е модерност, ама и традицията си е традиция – много българи все още не допускат, че могат да имат тоалетна в дома си. Статистиката е особено интересна. Данните на НСИ за 2017 г. показват, че 94,5% от българските домакинства имат вътре в жилището си баня. В същото време обаче тоалетна вътре в жилището имат 89,5%. Разликата между двете са онези наши сънародници, които са направили ремонт на старата си къща, свързали са я с водоснабдяване и обратен канал, отделили са помещение за баня, инвестирали са пари в него, но не са преместили и тоалетната вътре. И това е напълно умишлено. Не вярвате ли? Отидете в някое село, поразпитайте и още на третата къща ще попаднете точно на такъв случай. Данните на Националния статистически институт от селата са още по-ярки – 84,4% от домакинствата имат баня в жилището, но само 67,4% имат тоалетна вътре. Т.е. една трета от домовете в българските села разчитат все още на онази малка постройка на двора, чийто вид никога не може да заблуди. И с много малко изключения изобщо не става дума за бедност и финансова невъзможност.

Очевидно е, че в България тоалетните съвсем не са сред първите приоритети. 

През 2015 г. Европейският съюз публикува изследване за това какъв дял от населението на страните в Европа живее без тоалетна с течаща вода – точният термин е flush toilet, т.е., където водата отнася всичко далеч от хората. Този път не сме начело на класацията – в Румъния 38% от хората живеят при такива условия, в България са „само“ 26%. Изследването отново стъпва на данни на НСИ, а разминаването с цитираните по-горе числа идва от две неща – едното мери брой домакинства, а другото брой хора; и едното разграничава тоалетните по това къде се намират, а другото – по това какъв вид са. Латвия и Литва са след България и Румъния с по 19% от населението без тоалетни с течаща вода, в Унгария са 6%, в Словакия и Словения – по 4%. А някои от страните, които наричаме западни, отчитат по 0 (нула) процента. Изоставането си е факт, за който също не говорим.

Какво да се прави?

Очевидно в България имаме особено отношение към тоалетната. Тя не ни е сред най-първите приоритети. И предполагаме, че и за нашите гости не е. Иначе правила и наредби имаме. Всеки концесионер или наемател на плаж по Черноморието също има задължение на поддържа тоалетни. Тоалетни има – чистотата обаче не е описана изрично в наредбата. Заведенията също трябва да отговарят на строго разписани условия – за да получат задължителната категоризация, те трябва да имат съответния брой тоалетни със съответните показатели – включително описана квадратура, брой умивалници и т.н. Е, тоалетни по заведенията има. Но чистотата и в тази наредба не е изрично упомената.

Преди десетина години моловете навлязоха бързо в България. Първите големи търговски центрове в София бяха радост за закопнелите за „западна“ лъскавост българи. Добре осветени коридори, ароматизиран въздух, приятна музика, „изблизани“ от миене подове – все едно си „там“. Но най-голямата промяна беше в тоалетните – такова нещо досега в България бе непознато. Толкова много, толкова чисти, толкова модерни и при това безплатни обществени тоалетни – това бе невиждано. За тях се грижеха хора, облечени в нови униформи – вероятно необразовани, видимо от гетата. Но вече имаха работа. От която и страна да го погледнеш – полезно.

Без думи.

Какво се случи днес, че дори и тези нови търговски центрове не успяват да поддържат онези бляскави тоалетни от началото? Нито клиентите са започнали да цапат повече, нито приходите са спрели да им позволяват да наемат хора за чистене. Просто може и така. Минава. Затова на въпроса: „Какво да се прави?“, най-грешният отговор би бил: „Държавата да се намеси.“ Държавата не може да убеди таксиметровия шофьор да спре да отбива в парка по малка нужда, при положение че на 200 метра от него има нова бензиностанция с безплатна тоалетна. Не може и да принуди продавачките в магазина да бъдат усмихнати и с искрено любезен тон да ви кажат: „Заповядайте, ето оттук“, когато ги попитате дали може да използвате тоалетната. Без да сте техен клиент, както е обичайно на някои места в Съединените щати например.

На първо време е достатъчно да признаем пред себе си, че не сме още съвсем европейци по този показател. И вместо да се ядосваме на артисти като Черни, да съзираме конспирация зад всяка класация, която показва реалното изоставане, или да се обръщаме на другата страна, традиционно засрамени от темата, можем да приемем, че не е много ок положението. И поне да си говорим нормално, а не шепнешком, по темата. А дори и да се посмеем. В прекрасната книга на колегата Емил Тонев „Понякога ангели“ е описана случка в една от градските тоалетни на Пловдив от 80-те години – отзад имало и стая за персонала, обаче там живеела цялата циганска фамилия и като дошло време да женят дъщерята, сватовете дошли да искат булката и цялата пищност се разиграва там – сватба в тоалетна.

Такива неща стават в българските тоалетни, а пък ние толкова да не им обръщаме внимание.

----

Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през юли 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.

Коментари

...

Така е. Споделям гледната точка на г-н Бедров, че имаме сериозен проблем с обществените тоалетни в градовете. Както и че на много населени места в страната, най-вече села, но и богати квартали на столицата, няма все още канализация. В съседна Гърция с европейски средства са си направили такава дори в най-затънтените краища, като в област Еврос, до границата с Турция. Ние още се помайваме. И после се чудим защо се случва това, а не онова, което очакваме.
Yordan Bogdanov's picture
Yordan Bogdanov
jordani

Типично

Типичната за Бедров българомразеца статия, охулваща всичко и обобщаваща частното в общо.
Наситена с полуистини, частични истини и откровени лъжи.
И не, не твърдя че тоалетните ни стават за ядене вътре, но фокуса върху България на Бедров ми идва в повече.
Бедров, в Хелзинки ходили ли сте ? Или по на север във Финландия?
На гарата в Мюнхен пикали ли сте? А в Милано на летището? В Марсилия на крайбрежния?

Последно в Прага в двореца беше затворена тоалетната, юни .
Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Джон Стайнбек:

За напредъкът и културата на една държава се съди по състоянието на пътищата и тоалетните.

Дж. Ст.
TeoByalkov's picture
TeoByalkov
TeoByalkov

С едно не съм съгласен.

С всичко казано в статията съм съгласен , това което ме учудва е защо се пренебрегват ползите за здравето от така наречените "Турски тоалетни" . Още инфо може да прочетете тук : http://www.zdravjivot.org/4516/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?