Ad Config - Website header

 

Article_top

На 6 август 2008 г. започна войната на Русия срещу Грузия. Масирани пропагандни усилия бяха приложени от Москва за да бъде обявено управлението на Михаил Саакашвили в Тбилиси за виновник за войната, нещо повече - Грузия да бъде определена като агресор. За съжаление, това, което наричаме "международна общност" допринесе значително за възможността жертвата на великодържавна агресия да бъде обявена за агресор. Докладът Талявини постави ЕС в ролята на легитимираща руската агресия и последствията от нея сила.

Но преди този доклад, който редица наблюдатели сравняват с някои от най-позорните страници в европейската история - като например Мюнхен 1938 г., бяхме свидетели на систематични усилия да бъде накарано реформисткото правителство в Тбилиси да се подчини на руските новоимперски претенции. Поредица от европейски посланици в Тбилиси години наред - преди и след август 2008 г. - бичуваха грузинското правителство за това, че не се подчинява на ултиматумите, идващи от Москва. Техните усилия бяха толкова мощни и целенасочени, че накараха грузинския интелектуалец и политически анализатор Александър Рондели възмутено да се обърне към "международната общност" с думите:

"Ние сме затворени в клетка с бясно куче. Непрекъснато ви умоляваме - отворете вратата на клетката! Какъв е вашият отговор? Вие ни укорявате, че не галим достатъчно енергично кучето, че не го омилостивяваме..."

Русия има своите геополитически основания да воюва с управлението на Саакашвили в Тбилиси "на живот и смърт". След "Розовата революция" от 2003 г. Тбилиси започна амбициозна програма за реформи на държавата, която при управлението на бившия президент Шеварнадзе бе срутена по-ниско от статут на провалена африканска държава. Амбициозните реформи на новото управление бяха успешни, а това означаваше - и болезнени и за тази част от корумпирания олигархичен елит на страната, която осигуряваше постимперския контрол на Москва над Тбилиси. Нещо повече - Грузия се самоопредели като кандидат за членство в НАТО и ЕС, колкото и определени европейски политици да иронизираха тази амбиция на Тбилиси като невъзможна. Саакашвили успя да върне под грузински контрол провинция Аджария, отцепена за десетилетие и половина от Грузия от местния бандит-мародер Абашидзе, който избяга в Москва след поражението си. Тбилиси направи сериозни стъпки за възстановяване на връзките между Грузия и населението на Южна Осетия, управлявана от друг паравоенен главатар - Кокойти. Правителството в Тбилиси успя да договори изтегляне на руските военни бази в Грузия. Това постави южния фланг на руското геополитическо присъствие в Кавказ - базата в Гюмри, Армения, под заплаха за логистична и стратегическа изолация.

През пролетта на 2008 г. в Букурещ се състоя среща на върха на НАТО, където с усилията на Берлин и Париж на Грузия и Украйна бе отказан статута на кандидат членство - МАР. По настояване на Вашингтон бе взето решение този статут да бъде утвърден на следващата среща на върха. Така на Москва бе предоставен "прозорец на възможностите" да осуети членството на Грузия и Украйна в НАТО. Почти веднага след Букурещ започна кампания от системни нападения над грузински села в Южна Осетия с грабежи, убийства и други насилия. Сдържаността на правителството в Тбилиси лесно можеше да бъде изтълкувана като малодушие и безпомощност от собствения му народ. Въпреки това, официален Тбилиси издържа на провокациите месеци наред. Докато не се разгърна оперативното мероприятие на руската армия, наречено "нападението на Грузия над Цхинвали". Има множество дукументални свидетелства, че агресията, поставила началото на войната не идва от Тбилиси, а от Москва. Днес - 10 години по-късно - тази истина не се отрича особено енергично и от самите руски наблюдатели.

Във всеки случай, подобно на "вероломната агресия на Финландия срещу СССР" от 1940 г., войната за Южна Осетия - и предполагаемата "грузинска агресия срещу Цхинвали" - започна с ... преминаването на руската армия през тунела Рока на територията на Южен Кавказ. Защо стоеше руската армия в този тунел в навечерието на "вероломната грузинска агресия"? Отговорите на този и на редица други въпроси показват как руската инвазия бе съшита с бели конци. "Международната общност" затвори очите си за тези бели конци. Само активната дипломатическа совалка на западни лидери като Качински (Полша) и Саркози (Франция) успяха да спасят Грузия от пълна руска окупация. Самият факт обаче, че руската агресия не бе посочена, не бе осъдена, а практическата анексия от Русия на Абхазия и Южна Осетия не бе категорично отхвърлена като нарушение на международното право, отвори перспективата на режима в Кремъл да претендира за реванш и контрол върху цялото постсъветско пространство.

Малодушието на Запада спрямо агресията срещу Грузия от 2008 г. даде зелена светлина за анексията на Крим през 2014 г., за войната в Донбас и кой знае още колко великодържавни кампании срещу суверенни народи, които биха могли да ни очакват в бъдещето. Грузия днес е една по-плаха страна - и в реформите, и в отношението към "големия брат", и в амбициите си да възстанови своята тероиториална цялост, и в стремежа си към ЕС и НАТО. Украйна - много по-голяма като размери и ресурси - засега с усилие се съпротивлява на агресията. Трябва да си спомним 6 август 2008 г. Може да се окаже, че това е дата, слагаща началото на период на горчиви предизвикателства за всички нас в посткомунистическа Европа.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

 

 

На 6 август 2008 г. започна войната на Русия срещу Грузия. Масирани пропагандни усилия бяха приложени от Москва за да бъде обявено управлението на Михаил Саакашвили в Тбилиси за виновник за войната, нещо повече - Грузия да бъде определена като агресор. За съжаление, това, което наричаме "международна общност" допринесе значително за възможността жертвата на великодържавна агресия да бъде обявена за агресор. Докладът Талявини постави ЕС в ролята на легитимираща руската агресия и последствията от нея сила.

Но преди този доклад, който редица наблюдатели сравняват с някои от най-позорните страници в европейската история - като например Мюнхен 1938 г., бяхме свидетели на систематични усилия да бъде накарано реформисткото правителство в Тбилиси да се подчини на руските новоимперски претенции. Поредица от европейски посланици в Тбилиси години наред - преди и след август 2008 г. - бичуваха грузинското правителство за това, че не се подчинява на ултиматумите, идващи от Москва. Техните усилия бяха толкова мощни и целенасочени, че накараха грузинския интелектуалец и политически анализатор Александър Рондели възмутено да се обърне към "международната общност" с думите:

"Ние сме затворени в клетка с бясно куче. Непрекъснато ви умоляваме - отворете вратата на клетката! Какъв е вашият отговор? Вие ни укорявате, че не галим достатъчно енергично кучето, че не го омилостивяваме..."

Русия има своите геополитически основания да воюва с управлението на Саакашвили в Тбилиси "на живот и смърт". След "Розовата революция" от 2003 г. Тбилиси започна амбициозна програма за реформи на държавата, която при управлението на бившия президент Шеварнадзе бе срутена по-ниско от статут на провалена африканска държава. Амбициозните реформи на новото управление бяха успешни, а това означаваше - и болезнени и за тази част от корумпирания олигархичен елит на страната, която осигуряваше постимперския контрол на Москва над Тбилиси. Нещо повече - Грузия се самоопредели като кандидат за членство в НАТО и ЕС, колкото и определени европейски политици да иронизираха тази амбиция на Тбилиси като невъзможна. Саакашвили успя да върне под грузински контрол провинция Аджария, отцепена за десетилетие и половина от Грузия от местния бандит-мародер Абашидзе, който избяга в Москва след поражението си. Тбилиси направи сериозни стъпки за възстановяване на връзките между Грузия и населението на Южна Осетия, управлявана от друг паравоенен главатар - Кокойти. Правителството в Тбилиси успя да договори изтегляне на руските военни бази в Грузия. Това постави южния фланг на руското геополитическо присъствие в Кавказ - базата в Гюмри, Армения, под заплаха за логистична и стратегическа изолация.

През пролетта на 2008 г. в Букурещ се състоя среща на върха на НАТО, където с усилията на Берлин и Париж на Грузия и Украйна бе отказан статута на кандидат членство - МАР. По настояване на Вашингтон бе взето решение този статут да бъде утвърден на следващата среща на върха. Така на Москва бе предоставен "прозорец на възможностите" да осуети членството на Грузия и Украйна в НАТО. Почти веднага след Букурещ започна кампания от системни нападения над грузински села в Южна Осетия с грабежи, убийства и други насилия. Сдържаността на правителството в Тбилиси лесно можеше да бъде изтълкувана като малодушие и безпомощност от собствения му народ. Въпреки това, официален Тбилиси издържа на провокациите месеци наред. Докато не се разгърна оперативното мероприятие на руската армия, наречено "нападението на Грузия над Цхинвали". Има множество дукументални свидетелства, че агресията, поставила началото на войната не идва от Тбилиси, а от Москва. Днес - 10 години по-късно - тази истина не се отрича особено енергично и от самите руски наблюдатели.

Във всеки случай, подобно на "вероломната агресия на Финландия срещу СССР" от 1940 г., войната за Южна Осетия - и предполагаемата "грузинска агресия срещу Цхинвали" - започна с ... преминаването на руската армия през тунела Рока на територията на Южен Кавказ. Защо стоеше руската армия в този тунел в навечерието на "вероломната грузинска агресия"? Отговорите на този и на редица други въпроси показват как руската инвазия бе съшита с бели конци. "Международната общност" затвори очите си за тези бели конци. Само активната дипломатическа совалка на западни лидери като Качински (Полша) и Саркози (Франция) успяха да спасят Грузия от пълна руска окупация. Самият факт обаче, че руската агресия не бе посочена, не бе осъдена, а практическата анексия от Русия на Абхазия и Южна Осетия не бе категорично отхвърлена като нарушение на международното право, отвори перспективата на режима в Кремъл да претендира за реванш и контрол върху цялото постсъветско пространство.

Малодушието на Запада спрямо агресията срещу Грузия от 2008 г. даде зелена светлина за анексията на Крим през 2014 г., за войната в Донбас и кой знае още колко великодържавни кампании срещу суверенни народи, които биха могли да ни очакват в бъдещето. Грузия днес е една по-плаха страна - и в реформите, и в отношението към "големия брат", и в амбициите си да възстанови своята тероиториална цялост, и в стремежа си към ЕС и НАТО. Украйна - много по-голяма като размери и ресурси - засега с усилие се съпротивлява на агресията. Трябва да си спомним 6 август 2008 г. Може да се окаже, че това е дата, слагаща началото на период на горчиви предизвикателства за всички нас в посткомунистическа Европа.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

 

Коментари

А кой пръв започна? Аз ли?

А кой пръв започна? Аз ли?
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Не, твоите работодатели!

Коментарът на Огнян Минчев е чудесен. Очакваме и други такива и се надяваме да не си разпилява анализаторските таланти с незащитими каузи като борбата с ИК и джендърите и ужасът на "заливащите" ни мигранти. С тях само подпира руските хибридчици и утешава полезните идиоти тук.

Започна Саакашвили с атака

Започна Саакашвили с атака срещу Абхазия и Южна Осетия, надявайки се да въвлече НАТО.
Наака Швили's picture
Наака Швили
naakashvili

Коментарът на бившия комунист

е като коментарите му по времето на бившия комунизъм, платен и в полза на тоя, дето плаща.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"Русия има своите

"Русия има своите геополитически основания да воюва с управлението на Саакашвили в Тбилиси "на живот и смърт"."

Единствените основания на Русия (а и задължения междувпрочем) е да спазва международното право !
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Русия - световен агресор и стопер на човешкия п рогрес!

С бездействието си и вземането на неправилни решения спрямо руската външна политика, Цивилизованият запад реално е насърчавал Русия да се превърне в световен агресор и терорист. Между другото ще спомена, че първият терористичен акт срещу българите е извършен от руснаците при отвличането на архиепископ Йосиф с активното помагачество на Петко Р. Славейков и Найден Геров. Цивилизованата световна общественост винаги е недооценявала истинското звероподобно външно политическо поведение на руската държава. Още преди обединението на руските княжества в централизирана държава, засиленото Московското княжество показва засилена агресивност спрямо своите съседи, която постепенно се развива и достига истинско звероподобно външнополитическо поведение. Русия използва затънтеността на евразийското пространство, трудната достъпност до Средна Азия, и Западен Сибир и още при Иван ІІІ Василевич, дядо на Иван Грозни, Русия увеличава чрез заграбване 5 пъти своята територия. Още от това време руската завоевателна доктрина е в действие, и няма съседна държава, от която Русия да не е отхапала земя и народ. От Китай например Русия е отмъкнала близо 1 млн кв. клм. исторически китайска територия. За съжаление с бездействието си, с подчертано мекото си поведение и с неправилните си решения спрямо руската външна политика Цивилизованият запад реално е насърчавал Русия да се превърне в това, в което състояние се намира днес: световен агресор, модерен стопер на човешкия прогрес.

Накратко за стопер на човешкия прогрес. Още от раждането си руската държава се стреми да се превърне в световен политически хегемон. Русия обаче може да се превърне в световен разбойник и терорист, защото Русия не разполага с народ и традиции, с които да поведе човечеството към всякакъв въэход: културен, социален, научен, обществено-политически. В сравнение с Русия днес Цивилизованият свят е много напред в своето развитие. България може да е изостанала от Европейския запад, от Южна Корея, Сингапур, Япония и двете китайски държави, но Русия, която претендира да е една от няколкото Велики сили, се гневи, че изостава, и че няма народ за мирно цивилизовано съревнование. Затова Русия чрез хибридните се войни ще спъва човешкия прогрес, за да не личи нейната пословична изостаналост, ще прави опит да унищожи Европа, а после и САЩ и да достигне до предполагаемата нейна крайна цел: двуполюсен свят, разделен между нея и Китай. Днес и в бъдеще с модерни технологични средства без класическа окупация светът може да бъде контролиран от агресивния рускодържавен предимно военен елит.

Ако ЕС, САШ и останалият Цивилизоват свят не са бдителни, рано или късно ще се превърнат в съвременно руско крепостно население.

Грузинският народ момента е много тъжен. Много негови образовани и хуманистично настроени представители оставиха костите си на бойното поле при защита на държавата си от руската кръвожадност.. Грузия беше изоставена и не подкрепена във войната й срещу Русия. Ние, гоцеделчевци, приканваме всяко българско семейство да запали свещичка в подкрепа на грузинския народ. И да не забравяме, че един от най-добрите и красиви български манастири и основан от грузинци!

Браво на автора!

Прецедентът се нарича Косово

Русия постъпи тогава и след това в Украйна неправилно, но не тя създаде прецедента. Прецедентът се нарича Косово. Клинтънчо взе парите и обяви за демократично да се отцепи с война провинция на суверенна държава.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Прецедента

Това крокодилите май още плувате в блатото , какъв прецедент е Косово бе пич , хората се самоопределили , да не би някой да ги е карал насила .... Фашиста Милошевич с болния си имперски мозък си разсипа държавата после Клинтън му виновен ....
Наака Швили's picture
Наака Швили
naakashvili

Правилно, колега.

"какъв прецедент е Косово бе пич , хората се самоопределили , да не би някой да ги е карал насила"

Същият е прецедента като в Крим, Южна Осетия и Абхазия, където хората се самоопределиха като руснаци.

Само дето аз се опитах да им припомня грузинското им потекло с танкове и изядох калая... И вратовръзката.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?