Забрана за пушене на наргилета в закрити обществени места предвиждат промени в Закона за здравето, публикувани за обществено обсъждане. Освен това се забранява тютюнопушенето и във временни постройки. Ако промените бъдат приети, пушенето извън дома ще се разрешава само под открито небе.

Пушенето на наргиле е особено разпространено сред тийнеджърите, което доведе и до хиляди заведения, където ги предлагат. В Студентския град броят на баровете с наргилета се конкурира единствено с този на казината.

Вносителите на промените са мотивирали искането си с аргументите, че пушачите на наргиле вдишват токсични вещества, които се срещат и в стандартните цигари, но при наргилето въглените, чрез които се разпалва сместа, засилват вредите за здравето.

Горенето при наргилето е съпроводено с отделяне на въглероден диоксид, въглероден моноксид (при непълно изгаряне), азотен диоксид, серен диоксид и твърди частици. Пушенето на наргиле е свързано с увреждане на дихателната система, сърдечно-съдовата система, устната кухина и зъбите.

Вдишването на въглероден моноксид води до припадъци и при някои пушачи поради острата интоксикация – до намаляване на преноса на кислород от кръвта в клетките, повишено кръвно налягане и увеличаване обема на сърцето. При хроничните пушачи на наргиле по-често се развива обструктивна белодробна болест и периодонтит (възпаление на венците със загуба на зъбите).

"За разлика от пушенето на цигара при пушенето на наргиле значително е завишен рискът за здравето на потребителя, тъй като експозицията на организма на токсичната смес е много по-голяма от експозицията при пушене на цигара – до няколко десетки пъти повече", пише в законопроекта.

Наред с въвеждане на нова забрана законопроектът детайлизира определението за "закрито обществено място", където е забранено каквото и да било тютюнопушене. Като такова се определя "всяко пространство, покрито с покрив и оградено с най-малко три стени/страни, независимо от наличието на отваряеми прозорци или други отвори, без оглед на материала, използван за покрива, стените/страните и без оглед на това дали конструкцията е постоянна или временна“. 

Това означава, че найлоновите завеси, с които много заведения ограждат местата за пушене през студените месеци, вече стават "закрито помещение". 

При нарушаване на забраната заведението се спира за месец. Предложението за нова алинея 5 в чл. 38 гласи:

"При установяване на пушене на тютюневи изделия или изделия за водна лула, несъдържащи тютюн, в обект – заведение за хранене и развлечения, за който е наложено наказание с влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл. 218, ал. 2 или 3, директорът на регионалната здравна инспекция издава заповед за спиране експлоатацията на обекта за срок от един месец. За периода, в който обектът е спрян от експлоатация, на видно място се поставя надпис, че обектът е спрян от експлоатация поради нарушаване на забраната за пушене, и се посочва срокът, за който е спрян."

Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването на спира изпълнението й.

Контралните органи вече ще наказват и за употреба на "изделия за водна лула, несъдържащи тютюн". Така освен досегашната забрана за продажба на алкохол и цигари на деца вече няма да им се продават и изделия, свързани с тютюневите - електронни цигари, контейнери за многократно пълнене, несъдържащи тютюн.

Проектът разширява кръга на контролните органи, които могат да проверяват заведенията. Според предложените текстове нарушенията се установяват "с актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, от контролните органи на инспекцията по труда, от контролните органи на областните дирекции по безопасност на храните, от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи и от длъжностни лица, определени от кметовете на общините".

Според изследване на Световната здравна организация от 2013-2014 г. България е на пето място сред 42 страни по пушене на наргиле поне веднъж седмично сред 11-13-годишни ученици и втора по пушене веднъж седмично от 15-годишните.

Освен това проектът предвижда отваряне на здравни кабинети в детски градини и училища, както и в домовете за деца, лишени от родителска грижа, домовете за пълнолетни лица с увреждания и домовете за стари хора. Проектът им вменява задължение за "медицинско обслужване за оказване на спешна медицинска помощ и медицинско обслужване до пристигането на специализиран екип на спешна медицинска помощ".

Не е ясно откъде ще се вземе медицинският персонал за тях, тъй като лекари и медицински сестри не достигат за болниците в България. 

Регистър на психично болните

Наред със забраната за наргилета промените предвиждат и създаване на електронен "Национален регистър на пациентите с психични заболявания в Република България, преминали на лечение през лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, центрове за психично здраве, психиатрични клиники или отделения на лечебни заведения за болнична помощ и/или в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ".

Министърът на здравеопазването ще трябва да изготви наредба, с която да определи кой подлежи на вписване в него и какъв е редът за ползване на данните там. Според законопроекта Националният център за обществено здраве е натоварен с изготвянето и поддържането на регистъра.

"Балнеологична оценка" за минералната вода

Проектът внася съществени промени, свързани с курортния бизнес. Разширява понятието "курортни ресурси", дефинирано в чл. 75, като прибавя и "морската вода" към "минералните води, лечебните пелоиди (лечебната кал), крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия".

Наред с това се въвежда и изискване за балнеологична оценка при ползване на минерални води за питейни, хигиенни, лечебни, профилактични, рехабилитационни и спортно-рекреационни цели, като се добавят нови изисквания. Тя ще се издава от министъра на здравеопазването или на оправомощено от него длъжностно лице и ще удостоверява "състава и свойствата на минералната вода от конкретно водовземно съоръжение на находище на минерална вода, целите и начина на нейното приложение".

Законопроектът предвижда тя да се издава по предложение на министъра на околната среда и водите след получаване на заявление от директора на съответната басейнова дирекция или кмета на общината, на територията на която се намира водовземното съоръжение.

Към предложението се прилага изготвено от Министерството на околната среда и водите резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение и находището на минералната вода.

Що е то курорт

Законопроектът променя определението за курорт, като го разширява с включването в него на "урбанизирани територии (населени места или части от тях и селищни образувания) с обявени курортни ресурси и възможности за изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за профилактика, лечение, рехабилитация, отдих и туризъм на населението". Тези "урбанизирани територии" също се обявяват за курорт, което означава, че куп общини като Банско, Несебър, Созопол и др. ще станат курорти, ако промените бъдат приети наесен.

Обявяване на курортите се извършва по предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския съвет, което се обнародва в "Държавен вестник", предвиждат още промените.