Берлин иска да може да се намесва в инвестиции и сделки, ако инвеститор извън ЕС придобие дял от най-малко 15% в германска компания, съобщи днес вестник "Велт", цитиран от Ройтерс.

В САЩ действа подобен закон - Foreign Investment and National Security Act, или Законът за чуждестранните инвестиции и националната сигурност, чрез който държавата има законова възможност да се намеси и да спре сделки, ако прецени, че сигурността е застрашена. Законът й дава възможност и да проведе разследване, което се прави от Министерството на финансите, ако прецени, че параметрите на сделките са заплаха за националната сигурност.

Германия затегна контрола върху чуждестранните инвестиции през м.г. след поредица придобивания от китайски компании. Правителството вече може да се намесва, ако купувачът придобива дял от 25 процента. Министерството на икономиката трябва да може да се намеси, ако инвеститор извън Евросъюза придобие пряко или непряко дял от най-малко 15 процента от правата на глас в германска компания, пише "Велт", като се позовава на проектозакон.

В Германия и други страни, включително САЩ, Франция, Австралия и Великобритания, има притеснения, че Китай и други конкуренти получават достъп до ключови технологии чрез придобивания на местни компании. Предложението за промяна на германския закон за външна търговия се координира с други министерства, а законът, предоставящ по-голям контрол, би могъл да влезе в сила още през тази година, пише "Велт".

Когато става дума за компании, свързани с отбраната, ключова инфраструктура и някои технологии, свързани с гражданската сигурност, като информационно-технологичната сигурност, искаме в бъдеще да имаме възможност за по-близък поглед, посочва германският министър на икономиката Петер Алтмайер, цитиран от изданието.

Той отбелязва, че Берлин все още иска компании да инвестират в Германия, но допълва, че проявяването на специално внимание в случаите, когато инвестициите засягат националната сигурност, е част от социално-пазарната икономика. 

В България няма ограничения за чуждестранни инвеститори извън ЕС, тъй като българските закони не правят разграничения за бизнес във и извън ЕС. Въпреки това преките чуждестранни инвестиции в България през първото тримесечие са с 34.4% по-ниски от същия период преди година, показват данни на БНБ. 

Заради търговската война със САЩ китайската дипломация и бизнес се активизира и реши да засили присъствието в Европа чрез проекта "Един пояс, един път". В България, както стана ясно, китайска компания проявява интерес към проекта за АЕЦ "Белене" и внос на български тютюн. 

След срещата от формата "16+1" в София в началото на юли стана ясно, че България поема водеща роля в създаването на Глобален център за партньорство между държавите от Централна и Източна Европа и Китай. Той ще се оглавява от Лиляна Павлова, която до края на юни беше министър за българското европредседателство.