Исканията на украинската държавна компания "Нафтогаз" за арест на активи на "Газпром" са лишили руския газов монополист от възможност да привлича външни заеми, съобщи агенция Ройтерс, като се позова на свои източници. "Нафтогаз Украйна" настоя за арест на активи на "Газпром" в няколко европейски страни, след като Стокхолмският арбитраж реши, че руската компания трябва да й плати $2.6 милиарда.

Според източника на Ройтерс, възможностите на руската компания са ограничени, тъй като кредитите могат да бъдат арестувани по време на прехвърлянето на средствата от сметките на кредиторите по тези на "Газпром". Такава ситуация например имаше при ареста на активи на руската корпорация във Великобритания - една от банките замрази заемните средства до изясняване на обстоятелствата.

 
"Под ударите попадат сметките в чуждестранни банки, които минават през Лондон, но и банки, регистрирани в други юрисдикции, може да заемат предпазлива позиция и да блокират транзакции, даже и без директна забрана", казва един от източниците на агенция Ройтерс.

[nid:70114]]

През 2018 г. "Газпром" обяви рекордна инвестиционна програма на стойност 1.3 трилиона рубли. Значителна част от нея компанията планира да финансира чрез заеми. Така през март 2018 г. "Газпром" одобри привличането на 4 млрд. долара заеми от международните финансови пазари. Като цяло през 2018 г. компанията планира да заеме 417 милиарда рубли или 6.6 милиарда долара.

Източници на агенцията свързват замразяването на всички операции на "Газпром" в чужбина с "Нафтогаз", която цели да арестува активите на руската компания в Европа като част от изпълнението на арбитражното решение в Стокхолм. Според него, след преглед на всички претенции на двете компании една към друга, руската страна  дължи на украинската $2.56 милиарда.

Не е лесно на "Газпром"

В момента "Газпром" реализира три големи инвестиционни проекта - тя финансира на 100% "Турски поток" и едновременно строи "Северен поток 2" през Балтийско море до Германия и "Силата на Сибир" до Китай. "Газпром" не успя да привлече финансиране от чужди банки за "Турски поток", а предвид факта, че се потвърди окончателно, че газопроводът ще заработи с капацитет от 31.5 млрд куб. м, вместо два пъти повече, както се представяше по-рано, усложнява ситуацията, коментираха анализатори преди няколко месеца.

 
Това усложнява ситуацията и с отклонението, което българските власти очакват - т.е. втората тръба на "Турски поток", спряна към момента от "Газпром", да кривне към България. Големият въпрос е кой ще плати за нея. За да финансира ЕС изграждането на насрещната инфраструктура, необходими са първо, гаранции, че ще бъдат спазени изискванията на Третия енергиен пакет, второ, че страните от Югоизточна и Централна Европа искат синьото гориво, което ще бъде осигурено чрез нея. 
 
 
Премиерът Бойко Борисов се надява тази тръба да е един от сигурните източници на газ за хъб "Балкан". Въпреки че до края на юли т.г. българо-швейцарското дружество, което правеше предпроектното проучване за хъба, трябваше да представи бизнес модела за него, това още не се е случило. Българо-швейцарският консорциум ДЗЗД "АФ-ЕМГ Консулт" бе избран от "Булгартрансгаз", като за работата му ще плати Механизмът за свързване на Европа - 920 500 евро.
 
В междинния доклад са представени четири модела за финансиране на проекта за хъб - 100% от “Булгартрансгаз”, с привлечено финансиране по плана “Юнкер”, “Свързана Европа”, ЕИБ, ЕБВР или с инвеститори. Освен хъба обаче, ще трябва да се изгражда и газопровод България-Сърбия, който по предварителни оценки ще струва близо 1.5 милиарда.