Дистанцията на времето дава възможност за по-разностранни оценки на събитията" по време на петдневната руско-грузинска война през 2008 г., отбелязва по повод годишнината московският политолог Фьодор Лукянов в статия за в. "Росийская газета", съобщава БТА.

Но и до днес е актуален изводът, че "сблъсъкът между двете нации, свързвани от вяра, култура, история и много общи интереси, стана трагедия", изтъква той.

Анализаторът сочи сред причините за войната политиката на Москва, неуспяла "да формулира ясно отношение" към сепаратистките грузински републики Абхазия и Южна Осетия. Стремежът на Русия да ги използва като инструмент за въздействие върху Грузия, без да ги признае формално, "създаваше двойственост, която закономерно експлодира", посочва той.

Други причини според експерта са желанието на тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили да демонстрира "собствената си ефективност и целесъобразността на антируския си курс", както и линията на Запада, предполагаща "агресивна експанзия на евроатлантическите институции". 

Грузия си е взела поука от близкото минало, констатира колумнистът на московския официоз - Тбилиси по думите му вече избягва провокации, способни да предизвикат рязка реакция от страна на северния съсед, не се стреми да бъде в авангарда на борците срещу "руската заплаха", съдейства за развитие на икономическите връзки, но "заобикаля неразрешимите политически проблеми".

"Ако грузинците ви се усмихват, това още не значи, че са забравили всичко", обобщава "Новая газета" изявления на Михаил Саакашвили в интервю за опозиционното руско издание.

Русия е вторият по значение търговски партньор за Грузия, но Тбилиси не бърза да подновява двустранните дипломатически отношения, скъсани навремето от Саакашвили, заявява в интервю за в. "Комсомолская правда" руският заместник-министър на външните работи Григорий Карасин.

Москва се обявява за взаимноизгоден диалог в Южен Кавказ като единствения възможен път към стабилност в региона, подчертава дипломатът. Карасин нарича "важен инструмент" за постигането на днешната "сравнително спокойна обстановка" започналите през 2008 г. женевски дискусии за сигурността и стабилността в Задкавказието. 

В тях участват Абхазия и Южна Осетия, Грузия, Русия и САЩ, а съпредседатели на тримесечните срещи са ООН, ЕС и ОССЕ, припомня "Комсомолская правда".

В. "Комерсант" представя действията на Русия през нощта срещу 8 август 2008 г. като "твърд отговор" на "започнатата от Грузия военна операция в Южна Осетия". 

"Руски танкове се разположиха край Тбилиси, а щом приключи активната фаза от конфликта, Кремъл призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Участниците във войната я смятат за незавършена, а взаимно се възприемат като врагове. Враждата продължава да убива", констатира изданието в репортаж от Грузия и двете сепаратистки области.

"Комерсант" отбелязва и специфични черти на русофобията в Грузия - "това е фобия без "русо", уточнява той. 

Руски войници по време на войната в Грузия

"Нито политическите конфликти с Москва, нито дори войната не са се превърнали в омраза към руснаците и рускоезичните. Неприязънта и възмущението се проектират единствено върху Кремъл", се казва в материала.

Репортерите стигат до извода, че "грузинците мислено са разделили Русия на държава и останалата част от страната". Първата Русия вдъхва чувство за тревога и опасност, а втората съдържа общите културно-исторически кодове и е източник на доходи от туризъм, пояснява "Комерсант".

В. "Известия" разглежда доклад, подготвен от британския адвокат Майкъл Суейнстън, представляващ Русия в Европейския съд за правата на човека по делото "Грузия срещу Русия" и по други случаи.

Юристът е събрал доказателства, че скалъпени сюжети, неподплатени с нищо изявления и монтирани снимки се представят за "факти", въз основа на които в крайна сметка се градят обвиненията срещу Москва, твърди ежедневникът.

Грузински войници по време на войната с Русия

Според "Известия" адвокатът цитира "доказателства, че създаването на фалшиви новини и многократното им публикуване с включване на международни организации представлява стратегия, насочена към изграждане и подкрепа на антируския вектор". 

"В тази схема днес са въвлечени социални мрежи, големи медии, авторитетни международни структури", твърди ежедневникът.

"Само пет дни бяха достатъчни за Русия, за да станат с две по-малко горещите точки на световната карта", коментира "Взгляд" руско-грузинската война.

Според онлайн изданието през 2008 г. конфликтите около Южна Осетия и Абхазия, нестихнали дотогава от началото на 90-те години на миналия век, са "изчезнали" и на Грузия е бил "наложен мир".

Това обаче "не е единственият крайно важен геополитически резултат десет години след войната", изтъква електронният вестник.

Ако Русия не бе признала през 2008 г. за независими Южна Осетия и Абхазия, през 2014 г. Москва "не би се притекла на помощ на кримското население и не би си върнала чрез референдум Крим и Севастопол. 2014 г. е рожба на 2008-а", заявява в интервю за "Взгляд" Константин Затулин, депутат от Държавната дума.

Като косвена последица от петдневната война Русия е разбрала според него и "цената на дружбата с някои свои съюзници" като Беларус. Беларуският президент Александър Лукашенко веднага обеща навремето да признае Абхазия и Южна Осетия, но не го е сторил и до днес, обяснява "Взгляд".

За 10 години Русия инвестира в Южна Осетия близо 60 милиарда рубли, припомня "Комсомолская правда" в друг материал.

Наивно е да се очаква от тези средства някаква рентабилност или доход. Възстановяването на тази република е имиджов проект за Русия. Но също и геополитически. Южна Осетия има лошия географски късмет да бъде притисната между Русия и разширяващата се НАТО. И ако (или когато) Грузия все пак бъде приета в Северноатланттическия алианс, Южна Осетия ще стане единственият буфер, отделящ блока от границите на Русия. Затова там се създават условия не само за нормален живот, но и за евентуална война, предупреждава "Комсомолская правда"