Илюзия в резултат на омаломощеното състояние на европейската левица е, че Джеръми Корбин може да бъде смятан за един вид спасител. И точно така все повече отчаяни социалдемократи виждат крайно левия лидер на британската Лейбъристка партия.

Доста е лесно да се разбере защо – макар да са в опозиция, лейбъристите са доста силни в сравнение с почти всички останали социалдемократически партии в Европа, където левицата е в режим на свободно падане, а доминират десноцентристите и крайната десница.

Като се кандидатира за лидер на лейбъристите преди три години, депутатът от задните банки вдъхнови стотици хиляди хора да се присъединят към партията, като я направи най-голямата откъм брой членове.

Макар Лейбъристката партия да загуби миналогодишните предсрочни избори, Корбин надмина очакванията, като сервира на консервативната премиерка Тереза Мей най-редкия политически резултат – унизителна победа.

А сега, благодарение на нарастващата национална несигурност покрай „Брекзит“ и постоянните удари в гръб, които си нанасят торите, ако изборите са днес, лейбъристите ще спечелят.

Но колкото и привлекателни отвън могат да изглеждат успехите на Корбин, обезкуражените европейски социалдемократи трябва да избягват да имитират привидния му политически успех. Всеки прогресивен човек със социално съзнание и малко познания по история – без значение дали желае да спечели в момента изборите, – трябва да отхвърли корбинизма на едро.

Корбин е крайно ляв

На първо място са практическите причини.

Корбин цял живот е бил евроскептик. Той гласува срещу присъединяването на Великобритания към Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1975 г. и едва си мръдна пръста в кампанията срещу „Брекзит“ 40 години по-късно. Корбин принадлежи към школата за ляво мислене, която смята ЕС за капиталистически заговор, пречещ на прилагането на социализма в една отделно взета страна.

Нещо повече – успехът на Корбин е доста щастлива случайност и се дължи до голяма степен на изискванията на вътрешната лейбъристка политика и на британската избирателна система, известна като first-past-the-post (всеки район избира само по един депутат и печели кандидатът с най-много гласове независимо с колко малко е над съперниците си – б.р.).

Година преди изборите за лидер на лейбъристите през 2015 г. партията смени системата, даваща равна тежест на депутатите, представителите на профсъюзите и плащащите внос членове със системата „един член, един глас“. Избирателните права бяха едновременно разширени до всеки, желаещ да плати 3 лири стерлинги, което доведе до притока на „желаещи да влязат“ от крайно левите групички, които Корбин дълго време подкрепяше. В резултат той спечели убедително.

При пропорционалните системи, подкрепяни от повечето европейски страни, Корбин и тези около него щяха да бъдат съсредоточени в крайно лява партия с минимално представителство в парламента (ако изобщо го има), а не в традиционната левица.

Масовото влизане в Лейбъристката партия при Корбин е измамно и показва не широка и дълбока подкрепа за партията в цялото британско общество, а култ към личността. Базата от лоялните му поддръжници спасява от редица гафове и бунтове, които всеки друг лидер не би допуснал – като вота на недоверие през 2016 г., при който 172-ма от 229-те му съпартийци лейбъристи гласуваха срещу него.

Това имаше толкова пагубен ефект върху британската политика като цяло и повлече партията толкова крайно наляво, че попречи на нейната конкурентоспособност. В светлината на некомпетентността и вътрешните борби в консервативното правителство Лейбъристката партия, водена от някой с по-големи политически умения и по-малко краен идеологически – т.е. всеки друг освен Корбин, много вероятно досега да бе взела властта.

Той е проруски настроен

Освен че изповядва социализма в икономиката, корбинизмът е инстинктивно антизападен във външната си политика. Той е слабо привлекателен в страните отвъд бившата Желязна завеса.

Живели при наистина съществувал социализъм, който Корбин само хвали в речите си, повечето хора в тази част на света са алергични към марксистките приспивателни на лейбъристкия лидер. Те разбираемо са скептични към човек, чийто начин на действие по въпроси от световно значение е да пита каква е позицията на Америка, а след това да заема точно обратната позиция.

Макар самият той да не е комунист, Корбин е симпатизирал на комунистическите каузи и свързаните със СССР политически движения от Третия свят по време на студената война. Първият му помощник – бившият журналист от „Гардиън“ Сиумъс Милн, е сталинист. Днес Корбин заема страната на Москва по големи (обвинява „войнствеността на НАТО“ за руското нахлуванев Украйна) и малки въпроси (твърди, че руският пропаганден канал RT е „по-обективен“ от Би Би Си).

Двойственото му отношение към разкритията на британското разузнаване относно отговорността на Русия за атаката срещу двойния агент Сергей Скрипал на британска територия е само поредно доказателство за готовността му да подкрепи Русия срещу собствената му страна.

Той е антисемит

Това вече води до моралните причини, поради които европейските социалдемократи трябва да отхвърлят политиката на корбинизма.

След почти три години с Корбин начело кризата на антисемитизма в партията продължава да се влошава. През миналата седмица стана ясно, че Корбин някога е сравнил действията на Израел в Газа с тези на нацистка Германия в Сталинград, нарекъл „свои братя“ терористите от „Хамас“, присмял се на еврейски колега като на „почетен член на Тел Авив“ и попитал - при това не къде да е, а по иранската телевизия – дали Израел не е свързан с терористична атака срещу Египет.

В деня в памет на жертвите на холокоста през 2011 г. Корбин подкрепи заедно с бъдещия си финансов министър в сянка Джон Макдонъл парламентарна резолюция за преименуване на събитието в „ден в памет на жертвите на геноцида“. Наскоро Корбин и съюзниците му се опитаха да променят определението за антисемитизъм на Международния съюз за паметта за холокоста, така че да бъдат изключени примери, свързани с Израел. Стремежът тази риторика (като сравняването на Израел с нацистка Германия) да не бъде обявена за антисемитска е изключително циничен опит на Корбин и последователите му да се имунизират със задна дата срещу обвиненията в анстисемитизъм, след като са го разпространявали десетилетия наред.

Неизбежният извод е, че Корбин е антисемит. Не е толкова груб, колкото бившият Имперски магьосник на „Ку-Клукс клан“ Дейвид Дюк, предания боец на Британската национална партия Ник Грифин и блогъра неонацист Дейли Стормър (който случайно подкрепя лейбъристкия лидер). Антисемитизмът на Корбин е по-изтънчен и с повече нюанси и е функция на бесния му антиционизъм.

Корбин е догматичен левичар, който разбира расизма само през призмата на властта, която евреите притежават според неговия опростенчески и вулгарен марксистки светоглед. Той не е в състояние да разбере как евреите могат да бъдат тормозени от левия антисемитизъм в допълнение към традиционния десен вариант.

Едното желание на Корбин да преименува деня в памет на жертвите на холокоста стига той да бъде отхвърлен от германската левица, който свърши възхитителна работа поколения наред и въпреки масовото безразличие на обществото, като постави холокоста в центъра на европейската история през ХХ век.

Омаловажаването на холокоста от Корбин чрез сравняването на доста по-малки престъпления със системното унищожаване на 6 милиона евреи или по-просташката антисемитска тактика на сравняването на евреите с нацистите правилно са смятани за табу от всеки с най-елементарно образование или морално съзнание.

Той е полезен идиот

Особеностите на отношението на Корбин към евреите, Израел и глобалната политика са по-дълбоко свързани с уникалната история на Великобритания като империя и през Втората световна война. Те са още едно доказателство, че номерата му няма да минат в континентална Европа.

За разлика от страните на континента Великобритания никога не е била превзета, нито е сътрудничела с нацистка Германия. Британските евреи са били защитени от британската държава, а не са били изпратени в газовите камери. Така че поведение и изявления, които са табу в общество като германското, където изучаването на холокоста е задължително и много ученици имат предци, участвали във фашистките престъпления срещу евреите, нямат шанс там, където се гордеят, че са се борили срещу Хитлер съвсем сами поне за известно време.

Особеният антизападен бранд на Корбин също е разклонение на историческа и провинциална лява опозиция срещу британската империя. След Втората световна война, която довежда до края на британския колониален проект, неприязънта срещу расистка и капиталистическа световна империя просто се пренася върху САЩ.

Не всички от европейската левица тръгнаха по този път. В остър контраст с Корбин социалдемократите като Клемънт Атли във Великобритания, Хелмут Швид в Германия, Бетино Кракси в Италия и Франсоа Митеран във Франция осъзнаха ценността на трансатлантическия съюз със САЩ и имаха морал в действията си по отношение на СССР.

Докато Атли е бил проамерикански настроен, Корбин е антиамериканец. Докато Атли е бил антисъветски настроен и непреклонен по отношение на демократичния аспект на демократичния социализъм, Корбин винаги е бил полезен идиот на Москва и съюзник на британските комунисти. Докато Атли е помогнал за изграждането на НАТО и британския ядрен арсенал, Корбин е против двете. И докато Атли е подкрепял създаването на еврейска държава, Корбин прекара цяата си кариера в насърчаване, честване и работа с хора, решени да я унищожат.

Германският социалдемократ Аугуст Бебел е прочут с това, че нарича антисемитизма „социалиъм на глупаците“. Едва ли има по-голяма глупост от това европейската левица да прегърне политиката на Джеръми Корбин.

-----------

* Авторът е стипентиант в Центъра за САЩ и Европа в Института „Брукингс“ и е автор на книгата „Краят на Европа: диктатори,демагози и настъпващата мрачна епоха“. Коментарът у е публикуван в „Политико“. Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z.