Ad Config - Website header

 

Article_top

Бойно поле, надупчени от куршуми и разрушени от ракетни попадения сгради. Мног охора са забравили всичко това - или не искат да си го спомнят. Някои дори твърдят, че не са го и чували. Войната, която избухна между Русия и Грузия, беше кратка. Започна в нощта на 8 август 2008 г. и продължи пет дни.

Изненадващо е, какво оповести сега руският Институт за социологически изследвания “Левада”: почти 20 на сто от запитаните руснаци не знаят нищо за войната отпреди десет години, 56 на сто някога нещо са чули. Соред ръководителя на “Левада” Лев Гудков медиите в Русия твърде малко се занимавали с Грузия.

Това от една страна. От друга, що се отнася до Грузия, споменът е жив – над 20 000 бежанци, оспорвана гранична бразда и загуба на една пета от държавната територия.

Не бива да се страхуваме да назоваваме нещата с истинските им имена. Това, което Русия прави срещу една суверенна държава, е война между Русия и Грузия, една агресия, окупация и грубо погазване на международното право, заяви президентът Гиорги Маргвелашвили.

След напрежение и случаи на насилие тогавашният държавен ръководител Михаил Саакашвили допусна да бъде въвлечен в нападение срещу столицата на Южна Осетия Цхинвали, както и срещу околните села в размирния регион. Това приключи с тежко поражение за Грузия. Стотици хора загубиха живота си, хиляди избягаха. Руски войски продължиха настъплението си на грузинска земя. Абхазия и Южна Осетия се отцепиха и на практика сега се контролират от Русия.

Москва призна обявената от Абхазия и Южна Осетия независимост. Тбилиси обаче отдавна беше загубил контрола над тези земи.

Оттогава Грузия съзира закрила от страна на Запада. Преди броени дни премиерът Мамука Бахтадзе благодари на над 1500 войници от държави членки на НАТО за участието им във военното учение Noble Partner. За кавказката държава сътрудничеството с Алианса е от изключително значение. Грузия се ангажира в мисията в Афганистан - Resolute Support и обяви за цел членството си в НАТО, което премиерът Бахтадзе за пореден  път потвърди:

Това би било в интерес не само на Грузия и Европа, а и за региона, дори и за Русия. Това би превърнало региона в проспериращ, по-предвидим и по-сигурен.

Тбилиси може да разчита на думата на пакта. По повод 10-годишнината от войната генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс го потвърдиха – един ден Грузия ще се присъедини към НАТО. Това е суверенна и независима нация, която има право сама да решава по кой път да поеме, каза Столтенберг.

Толкова с теорията. Въпреки всички хвалби, на практика не може да се предвиди кога НАТО ще приеме Грузия за членка. Причината е Москва, която от гледна точка на Запада няма право на вето, но пък изразява ясни позиции. Наскоро президентът на Русия Владимир Путин предупреди да не се предприемат агресивни стъпки и заплаши, че приемът на Украйна и Грузия в НАТО ще има сериозни последици.

Преди ден премиерът Дмитрий Медведев дори заяви за руското издание "Комерсант", че прием в НАТО би могъл да провокира ужасен конфликт. Какво точно означава това, естествено не поясни. Посланието обаче явно стигна до Брюксел: можеш да хвалиш и обещаваш, но не предприемай нищо прибързано. Така Грузия остава на опашката чакащи.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова призова Тбилиси да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Все пак от 2012 г. насам са се осъществили надеждите на Русия и Грузия за поддържане на по-добри отношения.

В Грузия беше сформирано правителство от партията “Грузинска мечта”, която пое по по-приятелски курс спрямо Москва - или поне по-прагматичен в сравнение с преди. Отменени бяха някои санкции, търговията се оживи, през 2017 г. над един милион руски туристи прекараха почивката си в кавказката страна, грузинците отново доставят на Русия вино и минерална вода.

Двете държави обаче не установиха дипломатически отношения помежду си. Сега Медведев каза, че ако Грузия е готова, такива биха могли да бъдат установени. И не бивало да е пречка признаването от Русия на независимостта на Абхазия и Южна Осетия.

От гледна точна на Тбилиси обаче това не е толкова просто. Грузия гледа на тях като на “окупирани територии”, затворени за десетки хиляди хора, които живеят предимно в села за бежанци.

Има и напрежение по границата. От години грузинците се жалват, че граничните заграждения нощем се местят навътре в грузинска територия и изведнъж парцели се оказват разделени. Грузинската фотографка Тако Робакидзе непрестанно пътува до граничната бразда. По телефона разказа за 84-годишен мъж, който открил в градината си с праскови гранична табела и сега живее отвъд – на територията на Южна Осетия.

Робакидзе разговаряла с него през пограничната телена ограда. Възрастният мъж не знаел какво трябва да прави, нито какво ще стане с пенсията му. Хората живеели в непрестанни грижи. Непрестанно се извършвали арести заради пресичане на граничната бразда. Можели да си възвърнат свободата срещу 30 долара.

През изминалите години селяни загубиха достъп до собствените си земи. Онези пък, които все още го имат, не искат да ги обработват заради страх, че руски граничари ще ги арестуват, казва за “Зюддойче цайтунг” ръководителят на мисията наблюдатели на ЕС Ерик Хьог.

200 наблюдатели на мисията патрулират по т. нар. административна погранична линия. Опитват се да свалят напрежението, да помагат при решаване на спорове, а по гореща линия приемат оплаквания и молби. Само от началото на тази година са постъпили 1436 обаждания. Според Хьог в момента положението било относително спокойно, но по пограничната линия нещата били непредвидими заради строгия контрол от страна на служители по сигурността в Абхазия и Южна Осетия и непрестанно изграждане на допълнителни бариери.

Ако не се прояви благоразумие, конфликтът отново заплашва да пламне.

Препечатваме публикацията на Франк Нийнхуйзен във в. “Зюддойче цайтунг”. Заглавието, подзаглавието и преводът е на Клуб Z.

 

Бойно поле, надупчени от куршуми и разрушени от ракетни попадения сгради. Мног охора са забравили всичко това - или не искат да си го спомнят. Някои дори твърдят, че не са го и чували. Войната, която избухна между Русия и Грузия, беше кратка. Започна в нощта на 8 август 2008 г. и продължи пет дни.

Изненадващо е, какво оповести сега руският Институт за социологически изследвания “Левада”: почти 20 на сто от запитаните руснаци не знаят нищо за войната отпреди десет години, 56 на сто някога нещо са чули. Соред ръководителя на “Левада” Лев Гудков медиите в Русия твърде малко се занимавали с Грузия.

Това от една страна. От друга, що се отнася до Грузия, споменът е жив – над 20 000 бежанци, оспорвана гранична бразда и загуба на една пета от държавната територия.

Не бива да се страхуваме да назоваваме нещата с истинските им имена. Това, което Русия прави срещу една суверенна държава, е война между Русия и Грузия, една агресия, окупация и грубо погазване на международното право, заяви президентът Гиорги Маргвелашвили.

След напрежение и случаи на насилие тогавашният държавен ръководител Михаил Саакашвили допусна да бъде въвлечен в нападение срещу столицата на Южна Осетия Цхинвали, както и срещу околните села в размирния регион. Това приключи с тежко поражение за Грузия. Стотици хора загубиха живота си, хиляди избягаха. Руски войски продължиха настъплението си на грузинска земя. Абхазия и Южна Осетия се отцепиха и на практика сега се контролират от Русия.

Москва призна обявената от Абхазия и Южна Осетия независимост. Тбилиси обаче отдавна беше загубил контрола над тези земи.

Оттогава Грузия съзира закрила от страна на Запада. Преди броени дни премиерът Мамука Бахтадзе благодари на над 1500 войници от държави членки на НАТО за участието им във военното учение Noble Partner. За кавказката държава сътрудничеството с Алианса е от изключително значение. Грузия се ангажира в мисията в Афганистан - Resolute Support и обяви за цел членството си в НАТО, което премиерът Бахтадзе за пореден  път потвърди:

Това би било в интерес не само на Грузия и Европа, а и за региона, дори и за Русия. Това би превърнало региона в проспериращ, по-предвидим и по-сигурен.

Тбилиси може да разчита на думата на пакта. По повод 10-годишнината от войната генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс го потвърдиха – един ден Грузия ще се присъедини към НАТО. Това е суверенна и независима нация, която има право сама да решава по кой път да поеме, каза Столтенберг.

Толкова с теорията. Въпреки всички хвалби, на практика не може да се предвиди кога НАТО ще приеме Грузия за членка. Причината е Москва, която от гледна точка на Запада няма право на вето, но пък изразява ясни позиции. Наскоро президентът на Русия Владимир Путин предупреди да не се предприемат агресивни стъпки и заплаши, че приемът на Украйна и Грузия в НАТО ще има сериозни последици.

Преди ден премиерът Дмитрий Медведев дори заяви за руското издание "Комерсант", че прием в НАТО би могъл да провокира ужасен конфликт. Какво точно означава това, естествено не поясни. Посланието обаче явно стигна до Брюксел: можеш да хвалиш и обещаваш, но не предприемай нищо прибързано. Така Грузия остава на опашката чакащи.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова призова Тбилиси да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Все пак от 2012 г. насам са се осъществили надеждите на Русия и Грузия за поддържане на по-добри отношения.

В Грузия беше сформирано правителство от партията “Грузинска мечта”, която пое по по-приятелски курс спрямо Москва - или поне по-прагматичен в сравнение с преди. Отменени бяха някои санкции, търговията се оживи, през 2017 г. над един милион руски туристи прекараха почивката си в кавказката страна, грузинците отново доставят на Русия вино и минерална вода.

Двете държави обаче не установиха дипломатически отношения помежду си. Сега Медведев каза, че ако Грузия е готова, такива биха могли да бъдат установени. И не бивало да е пречка признаването от Русия на независимостта на Абхазия и Южна Осетия.

От гледна точна на Тбилиси обаче това не е толкова просто. Грузия гледа на тях като на “окупирани територии”, затворени за десетки хиляди хора, които живеят предимно в села за бежанци.

Има и напрежение по границата. От години грузинците се жалват, че граничните заграждения нощем се местят навътре в грузинска територия и изведнъж парцели се оказват разделени. Грузинската фотографка Тако Робакидзе непрестанно пътува до граничната бразда. По телефона разказа за 84-годишен мъж, който открил в градината си с праскови гранична табела и сега живее отвъд – на територията на Южна Осетия.

Робакидзе разговаряла с него през пограничната телена ограда. Възрастният мъж не знаел какво трябва да прави, нито какво ще стане с пенсията му. Хората живеели в непрестанни грижи. Непрестанно се извършвали арести заради пресичане на граничната бразда. Можели да си възвърнат свободата срещу 30 долара.

През изминалите години селяни загубиха достъп до собствените си земи. Онези пък, които все още го имат, не искат да ги обработват заради страх, че руски граничари ще ги арестуват, казва за “Зюддойче цайтунг” ръководителят на мисията наблюдатели на ЕС Ерик Хьог.

200 наблюдатели на мисията патрулират по т. нар. административна погранична линия. Опитват се да свалят напрежението, да помагат при решаване на спорове, а по гореща линия приемат оплаквания и молби. Само от началото на тази година са постъпили 1436 обаждания. Според Хьог в момента положението било относително спокойно, но по пограничната линия нещата били непредвидими заради строгия контрол от страна на служители по сигурността в Абхазия и Южна Осетия и непрестанно изграждане на допълнителни бариери.

Ако не се прояви благоразумие, конфликтът отново заплашва да пламне.

Препечатваме публикацията на Франк Нийнхуйзен във в. “Зюддойче цайтунг”. Заглавието, подзаглавието и преводът е на Клуб Z.

Коментари

Наака Швили's picture
Наака Швили
naakashvili

Благодаря за прекрасния евфемизъм, че

"тогавашният държавен ръководител Михаил Саакашвили допусна да бъде въвлечен в нападение срещу столицата на Южна Осетия Цхинвали, както и срещу околните села в размирния регион",

но няма нужда. Не само не "допуснах да бъда въвлечен", а дори се опитах да въввлека НАТО в мойта политика с една малка военна авантюра.

За съжаление, малко ми излезе сметката без кръчмар, но поне вратовръзката беше от хубав, мек плат.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?