Ad Config - Website header

 

Article_top

Изгонването на двама гръцки дипломати, което външното министерство в Москва разпореди в понеделник, не беше гръм от ясно небе, а ответен удар за решението на Атина от юли да изгони двама руски служители на Външно.

Повод за размяната на удари са опитите на Кремъл да торпилира края на спора по името на Македония, който след повече от четвърт век през юни т. г. сложиха Гърция и бившата югорепублика.

Повече от 25 години елините имаха претенции за името Македония в северната част на страната с център Солун и с ветото си възпрепятстваха интеграцията на Македония в западни структури. С историческия компромис пътят е отворен.

Втори болезнен удар

За Кремъл, където реставрацията на някогашното влияние на Балканите е абсолютен приоритет, само за една година това беше втори болезнен удар. През юли 2017 г. Черна гора се присъедини към НАТО. Оттогава Адриатика е нещо като вътрешно море на военния пакт. Така беше сложен край на руските надежди за военноморска база в европейската част на Средиземно море.

Не всичко за Русия в Македония е загубено, тъй като по сметките на Москва тя играе ключова роля при заобикалянето на Украйна като транзитна страна за газови доставки в Европа.

До края на годината парламентите както в Гърция, така и в Република Северна Македония (според бъдещото ново име на балканската държава) трябва да ратифицират договора относно наименованието. И в двете страни подкрепата намалява, и то с главоломен темп. Към това трябва да се прибави и обявеният за 30 септември референдум, на който населението на Македония трябва да се произнесе по промяната на името на страната.

Може и да стане критично. Загубилите изборите през 2016 г. консерватори критикуват постигнатия компромис по името, наричайки го “разпродажба на национални интереси”, и зоват за бойкот на всенародното допитване. Техните лидери все още поддържат топла връзка с Москва. Твърди се, че те, както и футболен фенклуб, са получили и парични потоци, с които Москва е финансирала протести през юни т. г. срещу промяната на името и прозападната външна политика на премиера Зоран Заев.

На подобна следа от руски пари се натъкнаха и разследващи в Гърция. Става въпрос за финансиране на опозиционни депутати и граждански сдружения, които не са благосклонни към премиера Алексис Ципрас, не била подмината и православната църква.

Според запознати Москва си е извадила поуки от провала си в Черна гора. Там по време на парламентарните избори през октомври 2016 г. руски и сръбски емисари са се опитали с насилие, дори с ползване на оръжие да сложат край на прозападния курс на адриатическата държава.

Ето защо относно компромиса по името на Македония сега се залагало на друга по-мека тактика: soft power - етнически и религиозни прилики. Мнозинство на Балканите са славяните. Те, но също гърци и румънци, са православни християни.

Преводът е на Клуб Z.

 

Изгонването на двама гръцки дипломати, което външното министерство в Москва разпореди в понеделник, не беше гръм от ясно небе, а ответен удар за решението на Атина от юли да изгони двама руски служители на Външно.

Повод за размяната на удари са опитите на Кремъл да торпилира края на спора по името на Македония, който след повече от четвърт век през юни т. г. сложиха Гърция и бившата югорепублика.

Повече от 25 години елините имаха претенции за името Македония в северната част на страната с център Солун и с ветото си възпрепятстваха интеграцията на Македония в западни структури. С историческия компромис пътят е отворен.

Втори болезнен удар

За Кремъл, където реставрацията на някогашното влияние на Балканите е абсолютен приоритет, само за една година това беше втори болезнен удар. През юли 2017 г. Черна гора се присъедини към НАТО. Оттогава Адриатика е нещо като вътрешно море на военния пакт. Така беше сложен край на руските надежди за военноморска база в европейската част на Средиземно море.

Не всичко за Русия в Македония е загубено, тъй като по сметките на Москва тя играе ключова роля при заобикалянето на Украйна като транзитна страна за газови доставки в Европа.

До края на годината парламентите както в Гърция, така и в Република Северна Македония (според бъдещото ново име на балканската държава) трябва да ратифицират договора относно наименованието. И в двете страни подкрепата намалява, и то с главоломен темп. Към това трябва да се прибави и обявеният за 30 септември референдум, на който населението на Македония трябва да се произнесе по промяната на името на страната.

Може и да стане критично. Загубилите изборите през 2016 г. консерватори критикуват постигнатия компромис по името, наричайки го “разпродажба на национални интереси”, и зоват за бойкот на всенародното допитване. Техните лидери все още поддържат топла връзка с Москва. Твърди се, че те, както и футболен фенклуб, са получили и парични потоци, с които Москва е финансирала протести през юни т. г. срещу промяната на името и прозападната външна политика на премиера Зоран Заев.

На подобна следа от руски пари се натъкнаха и разследващи в Гърция. Става въпрос за финансиране на опозиционни депутати и граждански сдружения, които не са благосклонни към премиера Алексис Ципрас, не била подмината и православната църква.

Според запознати Москва си е извадила поуки от провала си в Черна гора. Там по време на парламентарните избори през октомври 2016 г. руски и сръбски емисари са се опитали с насилие, дори с ползване на оръжие да сложат край на прозападния курс на адриатическата държава.

Ето защо относно компромиса по името на Македония сега се залагало на друга по-мека тактика: soft power - етнически и религиозни прилики. Мнозинство на Балканите са славяните. Те, но също гърци и румънци, са православни християни.

Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията