Ad Config - Website header

 

Article_top

През последните месеци финансовите пазари в Турция ясно говорят за приближаваща икономическа и финансова криза, пише икономическият кореспондент на Би Би Си Андрю Уокър.

Турската лира загуби около 30% от стойността си спрямо американския долар от началото на 2018 г.

Търговският дефицит също се увеличава. Вносът е по-висок от износа, тоест страната харчи повече, отколкото печели. Разликата се финансира с чуждестранни инвестиции или заеми. Това не е нито необичайно, нито опасно. Дефицитът на Анкара обаче расте. През миналата година той е 5.5% от брутния вътрешен продукт.

Две характеристики на външния дълг на Турция я правят уязвима за финансови кризи.

Голяма част от външния дълг трябва да бъде върната в близко бъдеще. Тоест заемите трябва да бъдат рефиансирани чрез нови заеми. Според агенцията за кредитни рейтинги "Фич" само през тази година Турция ще има нужда от около 230 милиарда долара.

Освен това много турски компании вземат заеми в чуждестранни валути. С падането на стойността на лирата тези заеми на практика се оскъпяват, припомня Би Би Си.

Заради инфлацията вносът става по-скъп. Турската централна банка си е поставила за цел инфлацията да не надвишава 5%. През миналата година обаче тя беше 10%. Очаква се през тази година да достигне 15%.

За да се справи с проблема, централната банка може да повиши лихвите по заемите. Така търсенето в страната ще спадне, инвеститорите ще бъдат окуражени да купуват местна валута и така тя ще се стабилизира, пише Би Би Си.

Инвеститорите обаче не са доволни от реакцията на турския президент Реждеп Тайип Ердоган. Той се самоописва като враг на лихвите и е твърдо против увеличаването им. А с новите правомощия, които има след последните избори, неговата дума е ключова. В крайна сметка инвеститорите не са убедени дали централната банка ще направи необходимото за стабилизиране на валутата. И затова не влагат пари в турския бизнес.

Обтегнатите отношения на Турция със САЩ заради ареста на американски пастор също влияят зле. Федералният резерв продължава да увеличава лихвите, което окуражава инвеститорите да изтеглят парите си от нестабилни пазари като турския. 

През последните десетилетия турската икономика непрекъснато растеше, отбелязва Андрю Уокър. Единствените изключения са 2001 г. и 2009 г. Безработицата е висока - около 10%, но е стабилна.

Според агенция "Муудис" растежът е бил поддържан толкова висок чрез краткосрочни решения, което го прави нестабилен. Фокусът е бил не в дългосрочното положително развитие на турската икономика.

Политиката е водена съобразно изборите за президент и парламент на страната, така че да има видими резултати, които да донесат изборна победа на Ердоган и партията му.

Всичко това води до реалния риск Турция да изпадне в рецесия в близко бъдеще, прогнозира Би Би Си.

 

През последните месеци финансовите пазари в Турция ясно говорят за приближаваща икономическа и финансова криза, пише икономическият кореспондент на Би Би Си Андрю Уокър.

Турската лира загуби около 30% от стойността си спрямо американския долар от началото на 2018 г.

Търговският дефицит също се увеличава. Вносът е по-висок от износа, тоест страната харчи повече, отколкото печели. Разликата се финансира с чуждестранни инвестиции или заеми. Това не е нито необичайно, нито опасно. Дефицитът на Анкара обаче расте. През миналата година той е 5.5% от брутния вътрешен продукт.

Две характеристики на външния дълг на Турция я правят уязвима за финансови кризи.

Голяма част от външния дълг трябва да бъде върната в близко бъдеще. Тоест заемите трябва да бъдат рефиансирани чрез нови заеми. Според агенцията за кредитни рейтинги "Фич" само през тази година Турция ще има нужда от около 230 милиарда долара.

Освен това много турски компании вземат заеми в чуждестранни валути. С падането на стойността на лирата тези заеми на практика се оскъпяват, припомня Би Би Си.

Заради инфлацията вносът става по-скъп. Турската централна банка си е поставила за цел инфлацията да не надвишава 5%. През миналата година обаче тя беше 10%. Очаква се през тази година да достигне 15%.

За да се справи с проблема, централната банка може да повиши лихвите по заемите. Така търсенето в страната ще спадне, инвеститорите ще бъдат окуражени да купуват местна валута и така тя ще се стабилизира, пише Би Би Си.

Инвеститорите обаче не са доволни от реакцията на турския президент Реждеп Тайип Ердоган. Той се самоописва като враг на лихвите и е твърдо против увеличаването им. А с новите правомощия, които има след последните избори, неговата дума е ключова. В крайна сметка инвеститорите не са убедени дали централната банка ще направи необходимото за стабилизиране на валутата. И затова не влагат пари в турския бизнес.

Обтегнатите отношения на Турция със САЩ заради ареста на американски пастор също влияят зле. Федералният резерв продължава да увеличава лихвите, което окуражава инвеститорите да изтеглят парите си от нестабилни пазари като турския. 

През последните десетилетия турската икономика непрекъснато растеше, отбелязва Андрю Уокър. Единствените изключения са 2001 г. и 2009 г. Безработицата е висока - около 10%, но е стабилна.

Според агенция "Муудис" растежът е бил поддържан толкова висок чрез краткосрочни решения, което го прави нестабилен. Фокусът е бил не в дългосрочното положително развитие на турската икономика.

Политиката е водена съобразно изборите за президент и парламент на страната, така че да има видими резултати, които да донесат изборна победа на Ердоган и партията му.

Всичко това води до реалния риск Турция да изпадне в рецесия в близко бъдеще, прогнозира Би Би Си.

Коментари

Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Разбирачи

Общо взето всичко казано в статията трябва да го разбирате на обратно. Където има икономически растеж трябва да има и увеличаване на паричната маса в обръщение, която да го обслужва. Инфлацията е справедлив начин да се разпределят дълговете на държавата върху населението - всеки плаща според това, което притежава.При 10% инфлация ако имаш 1 млн. ще загубиш 100 хил., ако имаш 1000, ще загубиш 100. За разлика от страните, където държавният дълг се плаща от бюджета на страната, който пък основно се пълни от данъците върху пролетариата. Освен това инфлацията блокира вноса като го оскъпява, а това стимулира вътрешното производство. Инфлацията също стимулира износа, тъй като поевтинява вътрешното производство. Сега за либералните фундаменталисти искам дебело да подчертая, че говоря за т.нар. "здравословна" инфлация, която се поддържа в рамките около икономическия растеж. Друг е въпроса как се измерва инфлацията. Националната стъкмистика у нас я измерва като осреднена величина. Т.е. - имотите поевтиняват, щото хората нямат пари, ама стоките от първа необходимост поскъпват (което оскъпява живота допълнително и ни прави по-бедни), сумарно двете величини се уравновесяват и тия дебили обявяват инфлация от 1% например.Такива ми ти работи...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията