Ad Config - Website header

 

Article_top

Българските политици от всички цветове твърдят, че свободата на словото за тях е висша ценност. Същевременно обаче всячески се опитват да я ограничат, когато иде реч за критики срещу тях самите. И винаги обясняват, че критиките не са просто критики, а нещо много повече - клатене на стабилността, разделяне на народа, етническа дискриминация...

Основните критики към ГЕРБ са свързани с категоричния им отказ да работят за установяване на истинско върховенство на закона, реална пазарна икономика и конкуренция. А напоследък, въпреки че според името им са за европейско развитие, взеха доста за залитат към Евразия и особено към Русия. Всеки, който се осмели да им напомни за всичко това, бива заклеймяван на мига като подривен елемент, който руши крехката политическа стабилност.

Управление, което смята критиките към себе си за рушене на държавата, е всичко друго, но не и демократично. Политическата стабилност е щит на всеки един авторитарен лидер. Очевидно евразийското залитане на ГЕРБ не е само по отношение на външната политика, а и на вътрешната такава. Остава само Бойко Борисов да заяви в прав текст, че държавата, това е той.

Така наречената опозиция в лицето на БСП и ДПС също има сериозни "арументи" на всяка критика срещу тях. Всеки, който изтъква, че на "Позитано" 20 не искат да се разграничат от комунистическото си минало, не е нищо друго освен човек, който разделя нацията. И се рови в миналото, вместо да гледа настоящето и бъдещето.

Реалността обаче е по-различна. Всички настоящи обществени недъзи, които пречат и за по-светлото ни бъдеще, се коренят точно в комунизма. Достатъчно е да се направи малка справка и ще стане ясно, че голяма част от днешния политически и икономически елит е с генезис от времето на комунизма, включително по роднинска линия. Демокрацията може и да ни е отнела много, както твърдеше Корнелия Нинова, но със сигурност не ни отне здравата връзка с близкото ни тоталитарно минало. И вероятно точно това е основната причина за така дълго продължилия и все несвършващ преход.

ДПС пък със сигурност е партията, която най-нагло и безпардонно брани българската олигархия. Движението има сигурен електорат, който не се впечатлява дори от това, че Делян Пеевски е водеща фигура. Всяка критика в тази посока обаче, според актива на движението, се дължи на това, че то е партия, която защитава интересите на малцинствата. Висшите кадри на ДПС винаги намират как да заговорят за едва ли не предстоящ нов възродителен процес.

Истината обаче е, че проблемът на движението не са турците, а българите. И докато в ДПС не осъзнаят този прост факт, още дълги години ще стоят в политическа изолация. Тя все пак е пречка, въпреки че ДПС съумява да управлява задкулисно винаги, независимо кой е на власт, включително и в настоящия управленски мандат.

Още по-интересното е, че задкулисното управление на ДПС в момента минава през "Обединени патриоти" и по-специално чрез "Атака". А основната защита на Волен Сидеров срещу всякакви критики е именно тази - че благодарение на него ДПС е извън властта. Но нека оставим настрана откровеното обслужване, което "Атака" осигурява на най-корпулентната фигура от същото това ДПС. Когато патриотизмът се разбира като атаки срещу една или друга група от хора, особено ако са обособени на етнически принцип, то това вече не е патриотизъм, а откровен фашизъм.

Българските политици трябва да разберат една проста истина. Отношението им към свободата на словото се измерва най-вече с това какво е отношението им към критиките срещу самите тях. Ако ги приемат като част от играта, то значи държавата е демократична и в нея има свобода на словото. Всичко друго е уклон към тирания.

 

Българските политици от всички цветове твърдят, че свободата на словото за тях е висша ценност. Същевременно обаче всячески се опитват да я ограничат, когато иде реч за критики срещу тях самите. И винаги обясняват, че критиките не са просто критики, а нещо много повече - клатене на стабилността, разделяне на народа, етническа дискриминация...

Основните критики към ГЕРБ са свързани с категоричния им отказ да работят за установяване на истинско върховенство на закона, реална пазарна икономика и конкуренция. А напоследък, въпреки че според името им са за европейско развитие, взеха доста за залитат към Евразия и особено към Русия. Всеки, който се осмели да им напомни за всичко това, бива заклеймяван на мига като подривен елемент, който руши крехката политическа стабилност.

Управление, което смята критиките към себе си за рушене на държавата, е всичко друго, но не и демократично. Политическата стабилност е щит на всеки един авторитарен лидер. Очевидно евразийското залитане на ГЕРБ не е само по отношение на външната политика, а и на вътрешната такава. Остава само Бойко Борисов да заяви в прав текст, че държавата, това е той.

Така наречената опозиция в лицето на БСП и ДПС също има сериозни "арументи" на всяка критика срещу тях. Всеки, който изтъква, че на "Позитано" 20 не искат да се разграничат от комунистическото си минало, не е нищо друго освен човек, който разделя нацията. И се рови в миналото, вместо да гледа настоящето и бъдещето.

Реалността обаче е по-различна. Всички настоящи обществени недъзи, които пречат и за по-светлото ни бъдеще, се коренят точно в комунизма. Достатъчно е да се направи малка справка и ще стане ясно, че голяма част от днешния политически и икономически елит е с генезис от времето на комунизма, включително по роднинска линия. Демокрацията може и да ни е отнела много, както твърдеше Корнелия Нинова, но със сигурност не ни отне здравата връзка с близкото ни тоталитарно минало. И вероятно точно това е основната причина за така дълго продължилия и все несвършващ преход.

ДПС пък със сигурност е партията, която най-нагло и безпардонно брани българската олигархия. Движението има сигурен електорат, който не се впечатлява дори от това, че Делян Пеевски е водеща фигура. Всяка критика в тази посока обаче, според актива на движението, се дължи на това, че то е партия, която защитава интересите на малцинствата. Висшите кадри на ДПС винаги намират как да заговорят за едва ли не предстоящ нов възродителен процес.

Истината обаче е, че проблемът на движението не са турците, а българите. И докато в ДПС не осъзнаят този прост факт, още дълги години ще стоят в политическа изолация. Тя все пак е пречка, въпреки че ДПС съумява да управлява задкулисно винаги, независимо кой е на власт, включително и в настоящия управленски мандат.

Още по-интересното е, че задкулисното управление на ДПС в момента минава през "Обединени патриоти" и по-специално чрез "Атака". А основната защита на Волен Сидеров срещу всякакви критики е именно тази - че благодарение на него ДПС е извън властта. Но нека оставим настрана откровеното обслужване, което "Атака" осигурява на най-корпулентната фигура от същото това ДПС. Когато патриотизмът се разбира като атаки срещу една или друга група от хора, особено ако са обособени на етнически принцип, то това вече не е патриотизъм, а откровен фашизъм.

Българските политици трябва да разберат една проста истина. Отношението им към свободата на словото се измерва най-вече с това какво е отношението им към критиките срещу самите тях. Ако ги приемат като част от играта, то значи държавата е демократична и в нея има свобода на словото. Всичко друго е уклон към тирания.

Коментари

Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Тръмп зададе стил на отношение към медии и журналистика,

който разклаща изоснови утвърдените с десетилетия положения относно свободата на словото и медийния регламент. Хибридните "медии" и социалните мрежи се превръщат в заглушители на свободните СМС. А - в България специално - основните масови медии са овладени и несвободни или полусвободни. Работата на журналистите там зависи от съобразяването с властта. Сега журналистите трябва да воюват на няколко фронта - истинските журналисти, а не келнерите в професията. И свободата на словото не зависи от културата на публично поведение на политиците, а от професионалната солидарност на журналистите.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?