От 15 юли до 1 септември съдилищата в България „затварят” за съдебна ваканция. Това обаче не означава заключване на съдилищата с катинар, противно на масовото разбиране, защото магистратите не преустановяват изцяло своята дейност. Това, което обуславя използването на думата „ваканция”, е, че съдът спира да гледа дела в съдебни заседания, освен по най-спешните случаи, които са изброени в чл. 329, ал.3 от Закона за съдебната власт.

Със скорошните промени в Гражданския процесуален кодекс се внесе изменение, като беше отменен чл. 61, ал. 2, с което се реши сроковете по дела да не спират да текат по време на официалните празници и съдебната ваканция. Макар това да не задължава съдиите да насрочват заседания по време на ваканцията, по този начин ще се създаде допълнителна работа и на практика ще се премахне почивката на адвокатите през летните месеци.

Но защо се налага да съществува такава почивка?

Исторически съдебната ваканция възниква като период, който облагодетелства всички участници в процеса. В България съдебната ваканция е въведена още със Закона за устройството на съдилищата от 26.05.1880 г., като периодът, който е предвиден за почивка тогава, е месец и половина с начало 1 юли. В този период тече усилена земеделска работа и за страните, и за свидетелите, т.е. - би било загуба на ценно време да се явяват в съда, вместо да събират реколтата. Съдиите и администрацията в този период могат да използват отпуска си и да довършат насъбралата се през годината работа.

Днес съдебни ваканции съществуват в множество страни, масова практика е съдебна ваканция да има и в Европа. Периодите, в които съдилищата почиват, са различни. В България съдебната ваканция е уредена в чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), където е посочено, че тя обхваща времето от 15 юли до 1 септември. В Германия периодът, в който се почива, е от 15 юли до 15 септември. В Обединеното кралство съдебната година е разделена на четири. За 2018 г. магистратите почиват от 1 януари до 11 януари, от 28 март до 10 април, от 25 май до 5 юни, както и от 31 юли до 1 октомври. Съдът на Европейския съюз също има лятна почивка - тя е от 16.07 до 31.08.  

По време на ваканцията съдът не спира да функционира напълно. Когато става дума за наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража, дела за издръжка, родителски права и незаконно уволнение, дела по несъстоятелност, дела по Закона за защита от домашно насилие и други изброени в чл. 329, ал. 3 от ЗСВ, то съдът функционира изцяло и без прекъсване. По силата на чл. 329, ал. 4 от ЗСВ административните ръководители на съда и прокуратурата трябва да осигурят достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на тези дела и искания.

Произволното ползване на отпуски би създало хаос

Освен това съдебната ваканция е времето, през което съдии, прокурори и съдебни служители трябва да упражнят правото си на платен годишен отпуск – това гласи разпоредбата на чл. 336 от ЗСВ. Доброто функциониране на съдилищата зависи от екипната работа на всички негови служители. Фиксирането на период, в който работещите ще са по-малко натоварени и ще могат да излязат в отпуск, допринася за по-добрата работа на съда през останалата част от годината. Произволното ползване на отпуски би създало хаос, а това ще рефлектира и на страните, и на хода на делата. Особено отчетлива е необходимостта за единна съдебна ваканция, когато става въпрос за разглеждането на наказателните дела. Изискването за неизменност на съдебния състав при наказателните и някои граждански дела налага синхронизиран отпуск за съдиите от състава, а това благоприятства и изчистването на множество въпроси за съдебната администрация.

Съдиите, които не почиват, са ангажирани с много други дейности. Те използват това време да изготвят забавени през годината решения, участват в обучителни семинари, обновяват и допълват правните си познания, както и дават дежурства.

Намаляването на натовареността на най-натоварените съдии и по-балансирано разпределение на натовареността в системата може да обоснове намаляването на периода на съдебната ваканция, но цялостното ѝ премахване няма да доведе до положителен резултат, а само до хаос.

* Авторът Илия Димитров, е стажант в правната програма на ИПИ.

Институт за пазарна икономика