Ad Config - Website header

 

Article_top

Днес си в Ню Йорк, утре – в Банкок. Преспиваш в луксозни хотели, а приятна компания ти правят обикновено младички стюардеси. Това отколешно клише за професията на пилота все още не е съвсем отмряло. Реалностите обаче бързо го изпреварват.

Днес вече наблюдаваме една почти пролетаризирана пилотска професия, където най-вече младите хора изходно затъват в огромни дългове, преследвайки мечтите си за полет в небето. Те обикновено са принудени сами да си плащат обучението, а после трудно си намират постоянна работа в някоя авиокомпания. Проблемът им е голям, дълговете - още по-големи – често пъти над 150 хиляди евро.

"Плащай, за да летиш"

Млади пилоти, които вече са положили теоретичните изпити, а практическият им опит се изчерпва със симулатора и с управлението на някой малък спортен самолет, все по-често са принудени дори да си плащат, за да седнат на мястото на помощник-пилота в голяма пътническа машина редом с опитен колега. Само по този начин те могат да получат съответния лиценз за управление на Боинг- 737, което пък е предпоставка за кариера като пилот на пътнически самолет. Запознати със ситуацията в „Райънеър" твърдят, че и там все по-често се практикува моделът „Плащай, за да летиш". Младите пилоти не само че не получават пари за работата си като помощници, а и трябва сами да си плащат за подобна възможност.

Пилотската професия е единствената, която начинаещите си „купуват" срещу много пари и после години наред живеят на ръба на фалита. Чудно ли е тогава, че тя вече изобщо не е тъй привлекателна, както беше - особено като се има предвид, че в сферата на комуникациите или на финансите младите хора могат да изкарват много повече пари.

А пилотите на „Райънеър" – най-голямата авиокомпания в Европа, която миналата година обслужи 128 милиона пътници – са в особено тежко положение. Една от най-големите нискотарифни компании в света се смята от пилотите и за един от най-лошите работодатели. Тяхното огорчение се трупа вече от години, а днес най-после се изля в голяма пилотска стачка.

Напоследък пилотите и без това масово напускат компанията. Твърди се, че само през миналата година фуражките са си взели 700 пилоти. „Не съм изненадан", казва Джеймс Аткинсън, който от 2006 до 2014 г. е пилотирал боинги на „Райънеър", а днес работи за една китайска авиокомпания и получава доста повече пари.

Според германския синдикат на пилотите „Кокпит", началната пилотска заплата в „Райънеър" е около 25-30 хиляди евро годишно – преди данъци. След пет години стаж помощник-пилотите могат да стигнат до 70 хиляди годишно, а опитните първи пилоти изкарват до 130 хиляди евро на година. Китайски авиокомпании плащат на опитните пилоти до 300 хиляди евро годишно, а и фирмените условия обикновено са значително по-добри. Защото на международния трудов пазар има излишък от млади помощник-пилоти – и недостиг на опитни капитани.

Според фирмената стратегия на „Райънеър", в Европа персоналът е разпределен в около 80 бази – от Литва до Мароко и от Ирландия до Кипър. В почти всички страни заплащането се различава, при това много пилоти работят не на трудов договор, а формално като самонаети лица, тъй че плашат и двойни социални осигуровки. Тази разпокъсаност е преднамерена – и тъкмо в резултат от нея персоналът дълги години не можеше да се организира и да защити правата си.

Трудови договори с повече права

Ето защо едно от най-важните искания на пилотите е да получат трудови договори при еднакви условия. Те са особено недоволни и от факта, че – за разлика от повечето други авиокомпании – „Райънеър" им заплаща единствено реалните часове в полет, но не и дългите престои поради обичайните закъснения. Дори когато закъсненията са особено продължителни, персоналът не получава нито допълнително заплащане, нито пък командировъчни за покриване на евентуално необходимите нощувки и допълнителни разходи.

Джеймс Аткинсън разказва: „В почивните ми дни редовно се случваше да ми се обадят с молба на собствени разноски да се добера до някоя от базите на „Райънеър", където в момента липсвал персонал. Така понякога съм имал тежки петдневни смени, след които на собствени разноски е трябвало да се прибирам обратно в собствената си база. Това направо те съсипва." Тъкмо този пинг-понг от непредсказуеми премествания между базите сега е в центъра на критиката, която огласяват пилотите. Да не говорим пък за абсурди като това, че на борда пилотите трябва да си плащат дори за минералната вода и за кафетата, които пият. „Никой от екипажа не получава дори една бутилка минерална вода. Ако искаш вода – купувай си я", казва Аткинсън.

Дойче веле

 

Днес си в Ню Йорк, утре – в Банкок. Преспиваш в луксозни хотели, а приятна компания ти правят обикновено младички стюардеси. Това отколешно клише за професията на пилота все още не е съвсем отмряло. Реалностите обаче бързо го изпреварват.

Днес вече наблюдаваме една почти пролетаризирана пилотска професия, където най-вече младите хора изходно затъват в огромни дългове, преследвайки мечтите си за полет в небето. Те обикновено са принудени сами да си плащат обучението, а после трудно си намират постоянна работа в някоя авиокомпания. Проблемът им е голям, дълговете - още по-големи – често пъти над 150 хиляди евро.

"Плащай, за да летиш"

Млади пилоти, които вече са положили теоретичните изпити, а практическият им опит се изчерпва със симулатора и с управлението на някой малък спортен самолет, все по-често са принудени дори да си плащат, за да седнат на мястото на помощник-пилота в голяма пътническа машина редом с опитен колега. Само по този начин те могат да получат съответния лиценз за управление на Боинг- 737, което пък е предпоставка за кариера като пилот на пътнически самолет. Запознати със ситуацията в „Райънеър" твърдят, че и там все по-често се практикува моделът „Плащай, за да летиш". Младите пилоти не само че не получават пари за работата си като помощници, а и трябва сами да си плащат за подобна възможност.

Пилотската професия е единствената, която начинаещите си „купуват" срещу много пари и после години наред живеят на ръба на фалита. Чудно ли е тогава, че тя вече изобщо не е тъй привлекателна, както беше - особено като се има предвид, че в сферата на комуникациите или на финансите младите хора могат да изкарват много повече пари.

А пилотите на „Райънеър" – най-голямата авиокомпания в Европа, която миналата година обслужи 128 милиона пътници – са в особено тежко положение. Една от най-големите нискотарифни компании в света се смята от пилотите и за един от най-лошите работодатели. Тяхното огорчение се трупа вече от години, а днес най-после се изля в голяма пилотска стачка.

Напоследък пилотите и без това масово напускат компанията. Твърди се, че само през миналата година фуражките са си взели 700 пилоти. „Не съм изненадан", казва Джеймс Аткинсън, който от 2006 до 2014 г. е пилотирал боинги на „Райънеър", а днес работи за една китайска авиокомпания и получава доста повече пари.

Според германския синдикат на пилотите „Кокпит", началната пилотска заплата в „Райънеър" е около 25-30 хиляди евро годишно – преди данъци. След пет години стаж помощник-пилотите могат да стигнат до 70 хиляди годишно, а опитните първи пилоти изкарват до 130 хиляди евро на година. Китайски авиокомпании плащат на опитните пилоти до 300 хиляди евро годишно, а и фирмените условия обикновено са значително по-добри. Защото на международния трудов пазар има излишък от млади помощник-пилоти – и недостиг на опитни капитани.

Според фирмената стратегия на „Райънеър", в Европа персоналът е разпределен в около 80 бази – от Литва до Мароко и от Ирландия до Кипър. В почти всички страни заплащането се различава, при това много пилоти работят не на трудов договор, а формално като самонаети лица, тъй че плашат и двойни социални осигуровки. Тази разпокъсаност е преднамерена – и тъкмо в резултат от нея персоналът дълги години не можеше да се организира и да защити правата си.

Трудови договори с повече права

Ето защо едно от най-важните искания на пилотите е да получат трудови договори при еднакви условия. Те са особено недоволни и от факта, че – за разлика от повечето други авиокомпании – „Райънеър" им заплаща единствено реалните часове в полет, но не и дългите престои поради обичайните закъснения. Дори когато закъсненията са особено продължителни, персоналът не получава нито допълнително заплащане, нито пък командировъчни за покриване на евентуално необходимите нощувки и допълнителни разходи.

Джеймс Аткинсън разказва: „В почивните ми дни редовно се случваше да ми се обадят с молба на собствени разноски да се добера до някоя от базите на „Райънеър", където в момента липсвал персонал. Така понякога съм имал тежки петдневни смени, след които на собствени разноски е трябвало да се прибирам обратно в собствената си база. Това направо те съсипва." Тъкмо този пинг-понг от непредсказуеми премествания между базите сега е в центъра на критиката, която огласяват пилотите. Да не говорим пък за абсурди като това, че на борда пилотите трябва да си плащат дори за минералната вода и за кафетата, които пият. „Никой от екипажа не получава дори една бутилка минерална вода. Ако искаш вода – купувай си я", казва Аткинсън.

Дойче веле

Коментари

Ами капитализъм е това,

кой ще ти плаща образованието? Ако искаш да учиш, вади портфейла и брой.

А като се изучиш, "пазарът" ще ти определи цената.

Не искахме ли точно това?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате да се случи на новодомците от ГЕРБ?