Ad Config - Website header

 

Article_top

Днес си в Ню Йорк, утре – в Банкок. Преспиваш в луксозни хотели, а приятна компания ти правят обикновено младички стюардеси. Това отколешно клише за професията на пилота все още не е съвсем отмряло. Реалностите обаче бързо го изпреварват.

Днес вече наблюдаваме една почти пролетаризирана пилотска професия, където най-вече младите хора изходно затъват в огромни дългове, преследвайки мечтите си за полет в небето. Те обикновено са принудени сами да си плащат обучението, а после трудно си намират постоянна работа в някоя авиокомпания. Проблемът им е голям, дълговете - още по-големи – често пъти над 150 хиляди евро.

"Плащай, за да летиш"

Млади пилоти, които вече са положили теоретичните изпити, а практическият им опит се изчерпва със симулатора и с управлението на някой малък спортен самолет, все по-често са принудени дори да си плащат, за да седнат на мястото на помощник-пилота в голяма пътническа машина редом с опитен колега. Само по този начин те могат да получат съответния лиценз за управление на Боинг- 737, което пък е предпоставка за кариера като пилот на пътнически самолет. Запознати със ситуацията в „Райънеър" твърдят, че и там все по-често се практикува моделът „Плащай, за да летиш". Младите пилоти не само че не получават пари за работата си като помощници, а и трябва сами да си плащат за подобна възможност.

Пилотската професия е единствената, която начинаещите си „купуват" срещу много пари и после години наред живеят на ръба на фалита. Чудно ли е тогава, че тя вече изобщо не е тъй привлекателна, както беше - особено като се има предвид, че в сферата на комуникациите или на финансите младите хора могат да изкарват много повече пари.

А пилотите на „Райънеър" – най-голямата авиокомпания в Европа, която миналата година обслужи 128 милиона пътници – са в особено тежко положение. Една от най-големите нискотарифни компании в света се смята от пилотите и за един от най-лошите работодатели. Тяхното огорчение се трупа вече от години, а днес най-после се изля в голяма пилотска стачка.

Напоследък пилотите и без това масово напускат компанията. Твърди се, че само през миналата година фуражките са си взели 700 пилоти. „Не съм изненадан", казва Джеймс Аткинсън, който от 2006 до 2014 г. е пилотирал боинги на „Райънеър", а днес работи за една китайска авиокомпания и получава доста повече пари.

Според германския синдикат на пилотите „Кокпит", началната пилотска заплата в „Райънеър" е около 25-30 хиляди евро годишно – преди данъци. След пет години стаж помощник-пилотите могат да стигнат до 70 хиляди годишно, а опитните първи пилоти изкарват до 130 хиляди евро на година. Китайски авиокомпании плащат на опитните пилоти до 300 хиляди евро годишно, а и фирмените условия обикновено са значително по-добри. Защото на международния трудов пазар има излишък от млади помощник-пилоти – и недостиг на опитни капитани.

Според фирмената стратегия на „Райънеър", в Европа персоналът е разпределен в около 80 бази – от Литва до Мароко и от Ирландия до Кипър. В почти всички страни заплащането се различава, при това много пилоти работят не на трудов договор, а формално като самонаети лица, тъй че плашат и двойни социални осигуровки. Тази разпокъсаност е преднамерена – и тъкмо в резултат от нея персоналът дълги години не можеше да се организира и да защити правата си.

Трудови договори с повече права

Ето защо едно от най-важните искания на пилотите е да получат трудови договори при еднакви условия. Те са особено недоволни и от факта, че – за разлика от повечето други авиокомпании – „Райънеър" им заплаща единствено реалните часове в полет, но не и дългите престои поради обичайните закъснения. Дори когато закъсненията са особено продължителни, персоналът не получава нито допълнително заплащане, нито пък командировъчни за покриване на евентуално необходимите нощувки и допълнителни разходи.

Джеймс Аткинсън разказва: „В почивните ми дни редовно се случваше да ми се обадят с молба на собствени разноски да се добера до някоя от базите на „Райънеър", където в момента липсвал персонал. Така понякога съм имал тежки петдневни смени, след които на собствени разноски е трябвало да се прибирам обратно в собствената си база. Това направо те съсипва." Тъкмо този пинг-понг от непредсказуеми премествания между базите сега е в центъра на критиката, която огласяват пилотите. Да не говорим пък за абсурди като това, че на борда пилотите трябва да си плащат дори за минералната вода и за кафетата, които пият. „Никой от екипажа не получава дори една бутилка минерална вода. Ако искаш вода – купувай си я", казва Аткинсън.

Дойче веле

 

Днес си в Ню Йорк, утре – в Банкок. Преспиваш в луксозни хотели, а приятна компания ти правят обикновено младички стюардеси. Това отколешно клише за професията на пилота все още не е съвсем отмряло. Реалностите обаче бързо го изпреварват.

Днес вече наблюдаваме една почти пролетаризирана пилотска професия, където най-вече младите хора изходно затъват в огромни дългове, преследвайки мечтите си за полет в небето. Те обикновено са принудени сами да си плащат обучението, а после трудно си намират постоянна работа в някоя авиокомпания. Проблемът им е голям, дълговете - още по-големи – често пъти над 150 хиляди евро.

"Плащай, за да летиш"

Млади пилоти, които вече са положили теоретичните изпити, а практическият им опит се изчерпва със симулатора и с управлението на някой малък спортен самолет, все по-често са принудени дори да си плащат, за да седнат на мястото на помощник-пилота в голяма пътническа машина редом с опитен колега. Само по този начин те могат да получат съответния лиценз за управление на Боинг- 737, което пък е предпоставка за кариера като пилот на пътнически самолет. Запознати със ситуацията в „Райънеър" твърдят, че и там все по-често се практикува моделът „Плащай, за да летиш". Младите пилоти не само че не получават пари за работата си като помощници, а и трябва сами да си плащат за подобна възможност.

Пилотската професия е единствената, която начинаещите си „купуват" срещу много пари и после години наред живеят на ръба на фалита. Чудно ли е тогава, че тя вече изобщо не е тъй привлекателна, както беше - особено като се има предвид, че в сферата на комуникациите или на финансите младите хора могат да изкарват много повече пари.

А пилотите на „Райънеър" – най-голямата авиокомпания в Европа, която миналата година обслужи 128 милиона пътници – са в особено тежко положение. Една от най-големите нискотарифни компании в света се смята от пилотите и за един от най-лошите работодатели. Тяхното огорчение се трупа вече от години, а днес най-после се изля в голяма пилотска стачка.

Напоследък пилотите и без това масово напускат компанията. Твърди се, че само през миналата година фуражките са си взели 700 пилоти. „Не съм изненадан", казва Джеймс Аткинсън, който от 2006 до 2014 г. е пилотирал боинги на „Райънеър", а днес работи за една китайска авиокомпания и получава доста повече пари.

Според германския синдикат на пилотите „Кокпит", началната пилотска заплата в „Райънеър" е около 25-30 хиляди евро годишно – преди данъци. След пет години стаж помощник-пилотите могат да стигнат до 70 хиляди годишно, а опитните първи пилоти изкарват до 130 хиляди евро на година. Китайски авиокомпании плащат на опитните пилоти до 300 хиляди евро годишно, а и фирмените условия обикновено са значително по-добри. Защото на международния трудов пазар има излишък от млади помощник-пилоти – и недостиг на опитни капитани.

Според фирмената стратегия на „Райънеър", в Европа персоналът е разпределен в около 80 бази – от Литва до Мароко и от Ирландия до Кипър. В почти всички страни заплащането се различава, при това много пилоти работят не на трудов договор, а формално като самонаети лица, тъй че плашат и двойни социални осигуровки. Тази разпокъсаност е преднамерена – и тъкмо в резултат от нея персоналът дълги години не можеше да се организира и да защити правата си.

Трудови договори с повече права

Ето защо едно от най-важните искания на пилотите е да получат трудови договори при еднакви условия. Те са особено недоволни и от факта, че – за разлика от повечето други авиокомпании – „Райънеър" им заплаща единствено реалните часове в полет, но не и дългите престои поради обичайните закъснения. Дори когато закъсненията са особено продължителни, персоналът не получава нито допълнително заплащане, нито пък командировъчни за покриване на евентуално необходимите нощувки и допълнителни разходи.

Джеймс Аткинсън разказва: „В почивните ми дни редовно се случваше да ми се обадят с молба на собствени разноски да се добера до някоя от базите на „Райънеър", където в момента липсвал персонал. Така понякога съм имал тежки петдневни смени, след които на собствени разноски е трябвало да се прибирам обратно в собствената си база. Това направо те съсипва." Тъкмо този пинг-понг от непредсказуеми премествания между базите сега е в центъра на критиката, която огласяват пилотите. Да не говорим пък за абсурди като това, че на борда пилотите трябва да си плащат дори за минералната вода и за кафетата, които пият. „Никой от екипажа не получава дори една бутилка минерална вода. Ако искаш вода – купувай си я", казва Аткинсън.

Дойче веле

Коментари

Ами капитализъм е това,

кой ще ти плаща образованието? Ако искаш да учиш, вади портфейла и брой.

А като се изучиш, "пазарът" ще ти определи цената.

Не искахме ли точно това?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията