Ad Config - Website header

 

Article_top

Във водеща статия за британския вестник The Independent журналистът Шон О‘Грейди изразява мнението, че бившият външен министър Борис Джонсън ще бъде следващият премиер на Великобритания, описвайки причините и предпоставките за този вариант, подлагайки на критика и самия Джонсън.

„Мисля, че можем да видим какъв е замисълът на консерваторите по отношение на Борис Джонсън. Също така мисля, че можем да видим какъв е и замисълът на Борис Джонсън по отношение на консерваторите. Имам и смътното чувство, че, някак си, по това време следващата година, той ще бъде министър-председател. Трябва да се изправим пред тази перспектива“, пише О‘Грейди.

Отново се споменава за противоречивото изказване на Джонсън, който сравни мюсюлманските жени във Великобритания носещи бурки, с „пощенски кутии“ и „банкови обирджии“. Заради това изказване Консервативната партия е започнала „разследване“, но според автора това е заради напускането на Джонсън, който оставя партията си доста „хилава“. О‘Грейди все пак смята, че това разследване ще даде редица политически предимства на Консервативната партия.

Първо, процес срещу Борис Джонсън ще направи така, че случаят да не бъде разглеждан накратко и замитан под масата.

Второ, ще отнеме достатъчно дълго време, така че всички да забравят за изказването и то да не бъде на дневен ред.

Трето, консерваторите могат да избегнат всякакви неудобни въпроси с удобното „е, нали знаете че коментарите на Борис са обект на вътрешно разследване, така че не мога наистина да коментирам повече или да добавя нещо към думите на министър-председателя, освен че трябва да сме внимателни с езика си“.

Тръмп и Джонсън.

По някое удобно време в края на лятото това разследване тихомълком ще приключи със становище за това, че писанията на Джонсън са зле посъветвани, безвкусни и обидни и напълно цензурирани, но че няма да бъде изритан от партията, смята британският журналист.

„Ние знаем какво е замислил Борис Джонсън. Той промени възгледите си върху практически всичко, от миграцията (либерал като кмет на Лондон, не толкова сега) до правата на „ЛГБТ“ обществото и климатичните промени. През последните години той се превърна от забавен евроскептик в твърдолинеен „ши*ан бизнес“ привърженик на напускането на ЕС. Причината за всички тези маневри, е че единственото нещо, в което Борис Джонсън наистина вярва, е Борис Джонсън и неговата ясна съдба да бъде министърпредседател. Ако е подходящо за целите му и го приближи на стъпка по-близо до „Номер 10“ (резиденцията на премиера на ул. Даунинг стрийт" - б.р.), той ще предложи бурките да станат задължителни“, пише О‘Грейди.

Това, което според него, прави Борис Джонсън толкова опасен е гъвкавостта на вярванията му. Авторът на статията дори отива до там да го сравнява със знакови британски премиери като Дейвид Лойд Джордж и Уинстън Чърчил. Според него само отчаяни времена – и в двата случаи войни – могат да докарат подобни хора до върха. И сега е такова време.

О‘Грейди прогнозира, че при евентуален избор за нов лидер на Консервативната партия Джонсън ще се изправи срещу вътрешния министър Саджид Джавид и според него има всички шансове да спечели. Журналистът не смята, че престоят на Джонсън като премиер ще бъде дълъг заради Брекзит, описвайки го като „клоун, който ще управлява катастрофа“. Той го определя като „първия лидер на постБрекзит глобална Великобритания“. Според автора на статията Борис Джонсън, подобно на Доналд Тръмп, ще превърне една някога уважавана нация в жалко посмешище.

Препечатваме статията от "Фокус".

 
СВЯТ джонсън

Във водеща статия за британския вестник The Independent журналистът Шон О‘Грейди изразява мнението, че бившият външен министър Борис Джонсън ще бъде следващият премиер на Великобритания, описвайки причините и предпоставките за този вариант, подлагайки на критика и самия Джонсън.

„Мисля, че можем да видим какъв е замисълът на консерваторите по отношение на Борис Джонсън. Също така мисля, че можем да видим какъв е и замисълът на Борис Джонсън по отношение на консерваторите. Имам и смътното чувство, че, някак си, по това време следващата година, той ще бъде министър-председател. Трябва да се изправим пред тази перспектива“, пише О‘Грейди.

Отново се споменава за противоречивото изказване на Джонсън, който сравни мюсюлманските жени във Великобритания носещи бурки, с „пощенски кутии“ и „банкови обирджии“. Заради това изказване Консервативната партия е започнала „разследване“, но според автора това е заради напускането на Джонсън, който оставя партията си доста „хилава“. О‘Грейди все пак смята, че това разследване ще даде редица политически предимства на Консервативната партия.

Първо, процес срещу Борис Джонсън ще направи така, че случаят да не бъде разглеждан накратко и замитан под масата.

Второ, ще отнеме достатъчно дълго време, така че всички да забравят за изказването и то да не бъде на дневен ред.

Трето, консерваторите могат да избегнат всякакви неудобни въпроси с удобното „е, нали знаете че коментарите на Борис са обект на вътрешно разследване, така че не мога наистина да коментирам повече или да добавя нещо към думите на министър-председателя, освен че трябва да сме внимателни с езика си“.

Тръмп и Джонсън.

По някое удобно време в края на лятото това разследване тихомълком ще приключи със становище за това, че писанията на Джонсън са зле посъветвани, безвкусни и обидни и напълно цензурирани, но че няма да бъде изритан от партията, смята британският журналист.

„Ние знаем какво е замислил Борис Джонсън. Той промени възгледите си върху практически всичко, от миграцията (либерал като кмет на Лондон, не толкова сега) до правата на „ЛГБТ“ обществото и климатичните промени. През последните години той се превърна от забавен евроскептик в твърдолинеен „ши*ан бизнес“ привърженик на напускането на ЕС. Причината за всички тези маневри, е че единственото нещо, в което Борис Джонсън наистина вярва, е Борис Джонсън и неговата ясна съдба да бъде министърпредседател. Ако е подходящо за целите му и го приближи на стъпка по-близо до „Номер 10“ (резиденцията на премиера на ул. Даунинг стрийт" - б.р.), той ще предложи бурките да станат задължителни“, пише О‘Грейди.

Това, което според него, прави Борис Джонсън толкова опасен е гъвкавостта на вярванията му. Авторът на статията дори отива до там да го сравнява със знакови британски премиери като Дейвид Лойд Джордж и Уинстън Чърчил. Според него само отчаяни времена – и в двата случаи войни – могат да докарат подобни хора до върха. И сега е такова време.

О‘Грейди прогнозира, че при евентуален избор за нов лидер на Консервативната партия Джонсън ще се изправи срещу вътрешния министър Саджид Джавид и според него има всички шансове да спечели. Журналистът не смята, че престоят на Джонсън като премиер ще бъде дълъг заради Брекзит, описвайки го като „клоун, който ще управлява катастрофа“. Той го определя като „първия лидер на постБрекзит глобална Великобритания“. Според автора на статията Борис Джонсън, подобно на Доналд Тръмп, ще превърне една някога уважавана нация в жалко посмешище.

Препечатваме статията от "Фокус".

Коментари

А не е ли това, което един

А не е ли това, което един политик трябва да прави? Да слуша народа си? Английският народ е доста категоричен както по въпроса за бурките, така и за булките с по 10 чавета, които пристигат и засядат на социални фондове

Не Джонсън превърна "някога уважаваната нация"

в посмешище, в посмешище я обърнаха самите членове на нацията.

А времето днес не е "отчаяно", а просто епохата на т.нар. "консерватизъм" отмина окончателно.

Остана само един въпрос, ще повлече ли консерватизмът в политическата си гибел и останалото човечество с него или не.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

За съжаление "консерватизмът" въобще не заумирал.

Напротив. Също както и "либерализма" той се раздвои. Консерватизма на Тачър и Рейгън, който ние познавахме, новите консерваторчета наричат, кой знае защо, нео-консерватизъм (макар да е предхождащ настоящия т. нар. "консерватизъм"). Този настоящ "консерватизъм" всъщност е националсоциалистически популизъм, който - по различни причини - привлича и либертарианците и пролетариата. Същият този гръмогласен популистки националсоциализъм, който се самонарича "консерватизъм" реши да нарича "либерализъм" всички крайно леви войнствени течения като с това подмени същинския класически либерализъм и го компрометира в очите на избирателите. Ако някой е тръгнал да умира - това е евро-левицата.

Големшка каша си имате в главата...

Няма "такъв консерватизъм" и "онакъв консерватизъм" - консерватизмът на Тачър и Рейгън е същата дива и безпринципна идеология, каквато е консерватизмът на днешните републиканци и какъвто е бил консерватизмът в Щатите по времето на Смут и Хоули, по времето на Сако и Ванцети, па даже и по времето на бароните-разбойници.

Смисълът му е запазването на властта на най-богатите, а опорните му точки-опиум за масите са едни и същи - псевдохристиянски сектантски фундаментализъм, ниски данъци за най-богатите, теорията за трикалдауна, унищожение на публичното образование, здравеопазване и социална сигурност навътре, агресия и дрънкане на оръжие навън.

Единственият период на сравнително цивилизовано републиканско управление имаше по времето на Азйенхауер, защото тогава "консерватизмът" беше още донякъде под контрол на хората, разгребали последиците му по бойните полета на Втората световна война. Айзенхауер предупреди, че този контрол се изплъзва, но малко го послушаха.

Този фундаменталистки, неук и агресивен консерватизъм нарича "ляво" всичко, което не е като него и облъчва с омраза и пропаганда последователите си, използвайки тяхната слаба грамотност, резултат на лошото публично образование. По аршина на този консерватизъм и Айзенхауер, и Чърчил са комунисти.

Българските медии до една са проникнати от тоя "консерватизъм", в някое от проявленията му.

Това е проблемът, който трябва да се унищожи с огнепръскачката, а не "русофобията" и прочее глупости.

Докато човечеството не се върне на пътя на научен прогрес и общества, в които равният старт, меритокрацията и социалната защита са основни ценности, прогрес няма да има.

А "левицата", т.е. всичко, което не се побира в неуките глави на комуно-рейгъноидите, умира колкото е "умирала" и преди 100, и преди 200 години.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Кашата е във вашата глава,

марксоидна каша от нов тип - "тюрлю гювеч". Меритокрацията е несъвместима с агресията към капитала. Или има целенасочена класова борба (марксизъм, националсоциализъм) или има меритокрация, която не прави класови разлики а само продуктови.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията