Ако някой все още се съмнява, че Русия иска да запълни всяка ниша на политическия вакуум, оставен от САЩ в Европа, само трябва да погледне Балканите. През последните години регионът не е във фокуса на вниманието на Вашингтон и Москва използва всяка възможност да налага своето влияние.

Основната цел не е Хърватия, която е членка на Европейския съюз и НАТО. Нито Сърбия, която вече има здрави връзки с Москва. Кремъл се съсредоточава върху Босна и Херцеговина - ориентирана на Запад през последните години, страната въпреки това е уязвима за дестабилизация, особено около наближаващите избори през октомври.

Страната е административно разделена на два региона: Федерация Босна и Херцеговина, където населението се състои основно от бошняци и хървати, и Република Сръбска, където мнозиството е сръбско. Руската политика се състои в насърчаването на сепаратистките настроения в Република Сръбска.

Това включва на пръв поглед безобидни неща като подкрепа за местната православна църква. През септември ще бъде поставен крайъгълният камък на православна църква в чест на руския цар Николай II, който участва в защитата на Сърбия при Първата световна война. Пари за църквата осигурява Москва, а когато тя бъде завършена, службите ще се водят от сръбски и руски свещеници.  

Най-тясно е сътрудничеството между босненските сърби и Русия през местната полиция. Република Сръбска няма право на собствена армия според Дейтънското споразумение, което слага край на войната в Босна през 1995 г. Но регионът поддържа своя полиция, която има все по-близки връзки с Москва.

По време на официално посещение на руска делегация в Баня Лука през 2016 г. разговорите бяха за установяване на партньорство между местната и руската полиция в области като разузнаване, противодействие на тероризма и борба с киберпрестъпността. Република Сръбска покани руски специалисти, които да обучават местните полицаи и изпрати хора за обучение в Москва. Членове на руското разузнаване (бивши членове на Федералната служба за сигурност - ФСС) водят курсове в полицейската академия и във факултета по науки за сигурността в Университета в Баня Лука.

Преподавателите във факултета не крият своите проруски възгледи. Предраг Черанич, декан на факултета, е бивш разузнавач и автор на книгата „Кой се страхува от малките руснаци“, като под „малки руснаци“ той има предвид сърбите.

Обменът на знания и сближаването върви и в обратна посока. Бивши военни от Република Сръбска често пътуват и работят в Русия. Бившият капитан Тихомир Иванич от Баня Лука в момента е лектор в една от московските военни акадимии. Синът му пък учи теология и дипломация в Москва и се занимава с развитието на отношенията между местната и руската църква.

Междувременно под претекст на усъвършенстване на борбата с тероризма, Република Сръбска засили правомощията на полицията си, които вече се доближават до тези на армия, и то с помощта на Русия. Министерството на външните работи на региона например поръча 2500 дългоцевни оръжия от сръбския завод в Крагуевац. Според бившия министър на икономиката на Босна и Херцеговина, това е десет пъти повече от поръчаните от полицията в Сараево пушки.

Властите в региона построиха също тренировъчен лагер за 4 милиона долара близо до Баня Лука. Русия се ангажира да изпрати специалисти, които да обучават местните полицаи за борба с тероризма в новия център, който ще служи също като щабквартира за силите за противодействие на тероризма, силите за борба с организираната престъпност и разузнаването. Полицията в Република Сръбска все повече се приближава до числеността, оборудването и правомощията на националната армия на Босна и Херцеговина.

В момента се провеждат разговори за създаване на руски „хуманитарен център“, подобен на този в Ниш. Официалната му цел е да помага на местните власти в случай на природно бедствие. Но за центъра в Ниш се предполага, че ще служи като щаб на руското разузнаване и неофициална военна база. Москва поиска дипломатически имунитет за работещите в центровете.

Москва развива връзките си с Баня Лука и чрез организациите на ветерани от войните. Те са свързвани с набирането на местни жители, които да се бият за Русия във войните в Източна Украйна и Сирия в състава на частни военни компании, например станалата печално известна „Вагнер“.

Влиянието на Русия в областта на образованието и културата обаче не е достатъчно силно. Местният клон на фондация „Руский мир“ няма достатъчно финансиране, споделят запознати.

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик има намерение да продължи да поддържа русофилските си позиции и по време на приближаващите избори през октомври, въпреки че много от съветниците и министрите му са прозападно настроени. Додик умее да използва настроенията на босненските сърби, които се чувстват стигматизирани заради ролята им във войната. Кабинетът в Сараево също носи вина това да е така.

Увеличаващото се недоволство на босненските сърби срещу управляващите в Сараево дава на Додик най-добрия шанс да остане на власт – да се представи като гарант за автономията на региона и пазител от „елитите“ в Сараево и на Запад.

Противниците си той определя като „агенти на Запада“, а себе си открито свързва с Москва. Додик определя руснаците като най-близки съюзници и приятели на босненските сърби и приветства засилващата се роля на Москва в региона. Русия пък настоява за запазване на статуквото, защото гарантира автономия на босненските сърби.

Засега политическите и икономическите връзки между Москва и Баня Лука са до голяма степен символични. Но ако Додик спечели изборите през октомври, както се очаква, те ще продължат да се задълбочават.

Стратегията на Москва вероятно не включва резки движения. Но подкрепата й за сепаратисктите настроения в региона може да предизвика Сараево и западните му партньори да се намесят, за да предотвратят отделянето му в независима държава. В такъв случай намесата на Русия е неизбежна и носи непредвидими рискове.

*Статията на Вера Миронова, докторант по икономически науки в Харвардския университет, и Богдан Завадевич, изследовател от Института „Лайбниц“ в Германия, е публикувана във „Форийн полиси“. Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z. Пълният текст може да видите тук.