Ad Config - Website header

 

Article_top

Отнемането на живота на дете, дори ако то е терминално болно и само е поискало това, е незаконно навсякъде по света. С изключение на Белгия. През 2014 г. след редакция на правилата за евтаназия в европейската страна е възможно асистираното самоубийство на терминално болни пациенти под 18-годишна възраст.

В първите години след приемането на поправките, никой не се възползва от тях. Доклад на Федералната комисия за контрол и оценка на евтаназиите, публикуван миналия месец и цитиран от местната RTBF, разкрива, че през 2016 и 2017 г. молбите на трима души под 18-годишна възраст за асистирано самоубийство са били одобрени. Става дума за деца на 9, 11 и 17-годишна възраст. Тяхната самоличност не се разкрива, нито подробности за състоянието им. И в трите случая става дума за тежки генетични заболявания или нелечим рак.

Условията

Белгия има един от най-либералните закони относно евтаназията. В много страни асистираното самоубийство се разрешава само при терминални пациенти. Други, Швейцария например, позволяват пълнолетни хора да решават да прекратят живота си независимо от причините, стига да са психично здрави, което се установява от няколко независими лекари, и желанието им да е постоянно. Контролът обаче винаги е затегнат.

Според противниците на правото на евтаназия на малолетни е морално недопустимо надеждата за живот да се изоставя толкова рано в живота. Според тях децата и лекарите им трябва да се борят до последния момент, независимо от това колко е тежко състоянието. Сред съображенията е и факта, че малолетните нямат право да гласуват, в повечето страни има минимална възраст за съгласие за сексуален контакт, която е 14 или повече години, и е недопустимо на тази възраст децата да могат да взимат такива решения.

Привържениците на законовите поправки от 2014 г. пък изтъкват, че някои деца имат капацитета да взимат решения толкова отговорно и зряло, колкото възрастните.

Условията за разрешаване на асистирано самоубийство на деца са строги.

Няколко лекарски екипа трябва да потвърдят, че детето е „в безнадеждна медицинска ситуация и изпитва постоянно и нетърпимо страдание, което не може да бъде облекчено и ще предизвика смърт в близко бъдеще“.

След като детето писмено изрази желанието си за евтаназия, психиатри провеждат различни тестове, включително такива за интелигентност, за да се разбере дали детето разбира какво значи решението му. Процедурата се обяснява подробно. Провеждат се разговори с детето от специалисти, за да стане ясно дали някой не влияе на детето, за да вземе то това решение. Родителите могат по всяко време да откажат съгласие и евтаназията да не се извърши.

След всяка извършена евтаназия, шестчленна комисия разглежда случая, за да се установи дали има някакви нарушения. Ако има съмнения за такива, може да се проведе разследване. Публичните доклади не съдържат лична информация и подробности за медицинското състояние на пациентите и становищата на лекарите. Забранено е публикуването на такава информация, за да не се нарушава личното пространство на засегнатите.

Случаите

Това, което се знае за трите случая на евтаназия на деца под 18-годишна възраст в Белгия, е че са страдали от неизлечими генетични заболявания или рак. 11-годишният пациент е имал муковисцидоза – генетично заболяване, което засяга основно белите дробове и панкреаса. Качеството на живот на болните е значително влошено, но във високоразвитите страни засегнатите от заболяването могат да живеят до около 35-годишна възраст. Няма информация защо и как лекарите са решили, че състоянието на детето е толкова тежко, че евтаназията да бъде допусната.

Пациентът на 9-годишна възраст е имал злокачествен тумор в мозъка, който е засягал и окото. Тук специалистите, интервюирани от белгийски медии казват, че без повече информация не може да се даде точна преценка за състоянието на пациента.

17-годишният пациент е имал мускулна дистрофия на Дюшен – тежко заболяване, при което болните достигат до около 20 години продължителност на живота.

„И в трите случая видях толкова тежко физическо и психическо страдание и смятам, че това е най-правилното решение“, казва пред  „Вашингтон пост“ специалист от Белгия.

Въпросителните

Най-сериозните въпроси относно либералния закон за евтаназията в Белгия изникват около разрешението такава да искат пълнолетни пациенти с психически заболявания, например шизофрения. Това поставя въпроса как те вземат решение за живота си, при условие че не са психически здрави, което е ключово изискване във всички останали случаи. 360 белгийски лекари са подписали петиция за по-стриктен контрол върху асистираните самоубийства на хора с психически отклонения.

През 2016 и 2017 г. в Белгия са извършени 4 337 евтаназии. В повечето случаи става дума за пациенти над 60-годишна възраст, които най-често страдат от рак. Изискванията в тези случаи са способността на пациента завземане на решения да не е засегната, да декларира многократно писмено и устно желанието си и да прави избора си свободно.

 

Отнемането на живота на дете, дори ако то е терминално болно и само е поискало това, е незаконно навсякъде по света. С изключение на Белгия. През 2014 г. след редакция на правилата за евтаназия в европейската страна е възможно асистираното самоубийство на терминално болни пациенти под 18-годишна възраст.

В първите години след приемането на поправките, никой не се възползва от тях. Доклад на Федералната комисия за контрол и оценка на евтаназиите, публикуван миналия месец и цитиран от местната RTBF, разкрива, че през 2016 и 2017 г. молбите на трима души под 18-годишна възраст за асистирано самоубийство са били одобрени. Става дума за деца на 9, 11 и 17-годишна възраст. Тяхната самоличност не се разкрива, нито подробности за състоянието им. И в трите случая става дума за тежки генетични заболявания или нелечим рак.

Условията

Белгия има един от най-либералните закони относно евтаназията. В много страни асистираното самоубийство се разрешава само при терминални пациенти. Други, Швейцария например, позволяват пълнолетни хора да решават да прекратят живота си независимо от причините, стига да са психично здрави, което се установява от няколко независими лекари, и желанието им да е постоянно. Контролът обаче винаги е затегнат.

Според противниците на правото на евтаназия на малолетни е морално недопустимо надеждата за живот да се изоставя толкова рано в живота. Според тях децата и лекарите им трябва да се борят до последния момент, независимо от това колко е тежко състоянието. Сред съображенията е и факта, че малолетните нямат право да гласуват, в повечето страни има минимална възраст за съгласие за сексуален контакт, която е 14 или повече години, и е недопустимо на тази възраст децата да могат да взимат такива решения.

Привържениците на законовите поправки от 2014 г. пък изтъкват, че някои деца имат капацитета да взимат решения толкова отговорно и зряло, колкото възрастните.

Условията за разрешаване на асистирано самоубийство на деца са строги.

Няколко лекарски екипа трябва да потвърдят, че детето е „в безнадеждна медицинска ситуация и изпитва постоянно и нетърпимо страдание, което не може да бъде облекчено и ще предизвика смърт в близко бъдеще“.

След като детето писмено изрази желанието си за евтаназия, психиатри провеждат различни тестове, включително такива за интелигентност, за да се разбере дали детето разбира какво значи решението му. Процедурата се обяснява подробно. Провеждат се разговори с детето от специалисти, за да стане ясно дали някой не влияе на детето, за да вземе то това решение. Родителите могат по всяко време да откажат съгласие и евтаназията да не се извърши.

След всяка извършена евтаназия, шестчленна комисия разглежда случая, за да се установи дали има някакви нарушения. Ако има съмнения за такива, може да се проведе разследване. Публичните доклади не съдържат лична информация и подробности за медицинското състояние на пациентите и становищата на лекарите. Забранено е публикуването на такава информация, за да не се нарушава личното пространство на засегнатите.

Случаите

Това, което се знае за трите случая на евтаназия на деца под 18-годишна възраст в Белгия, е че са страдали от неизлечими генетични заболявания или рак. 11-годишният пациент е имал муковисцидоза – генетично заболяване, което засяга основно белите дробове и панкреаса. Качеството на живот на болните е значително влошено, но във високоразвитите страни засегнатите от заболяването могат да живеят до около 35-годишна възраст. Няма информация защо и как лекарите са решили, че състоянието на детето е толкова тежко, че евтаназията да бъде допусната.

Пациентът на 9-годишна възраст е имал злокачествен тумор в мозъка, който е засягал и окото. Тук специалистите, интервюирани от белгийски медии казват, че без повече информация не може да се даде точна преценка за състоянието на пациента.

17-годишният пациент е имал мускулна дистрофия на Дюшен – тежко заболяване, при което болните достигат до около 20 години продължителност на живота.

„И в трите случая видях толкова тежко физическо и психическо страдание и смятам, че това е най-правилното решение“, казва пред  „Вашингтон пост“ специалист от Белгия.

Въпросителните

Най-сериозните въпроси относно либералния закон за евтаназията в Белгия изникват около разрешението такава да искат пълнолетни пациенти с психически заболявания, например шизофрения. Това поставя въпроса как те вземат решение за живота си, при условие че не са психически здрави, което е ключово изискване във всички останали случаи. 360 белгийски лекари са подписали петиция за по-стриктен контрол върху асистираните самоубийства на хора с психически отклонения.

През 2016 и 2017 г. в Белгия са извършени 4 337 евтаназии. В повечето случаи става дума за пациенти над 60-годишна възраст, които най-често страдат от рак. Изискванията в тези случаи са способността на пациента завземане на решения да не е засегната, да декларира многократно писмено и устно желанието си и да прави избора си свободно.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?