Ad Config - Website header

 

Article_top

Лидерите на петте страни, разположени около Каспийско море, подписаха днес в казахстанския град Актау конвенция, дефинираща правния статут на това стратегическо море, в което има значителни залежи на петрол и газ, предаде Франс прес.

Документът беше парафиран от президентите на Русия, Казахстан, Иран, Азербайджан и Туркменистан. Така Каспийско море получава ясен статут, какъвто нямаше от разпадането на Съветския съюз.

Преди церемонията по подписването домакинът, казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, определи събитието като историческо.

"Можем да кажем, че консенсусът за статута на морето беше постигнат трудно и отне време. Преговорите продължиха 20 години и изискваха големи и общи усилия от страна на заинтересованите държави", отбеляза той.

Руският държавен глава Владимир Путин каза, че и той, и колегите му смятат, че каспийската среща на върха е имала "епохално значение", и призова за по-голямо военно сътрудничество между каспийските страни.

Путин подчерта, че Конвенцията за правния статут на Каспийско море утвърждава изключителното право и отговорност на държавите за съдбата на Каспийско море, като установява ясни правила за колективното му използване.

"Въз основа на консенсус и взаимно зачитане на интересите бе изработен съвременен и балансиран международен договор, който заменя съветско-иранските споразумения от 1921 и 1940 г.", заяви руският президент, цитиран от ТАСС.

Иранският му колега Хасан Рохани посочи, че конвенцията не установява окончателните разделителни линии в морето и че преговорите по този въпрос трябва да продължат.

Казахстанският лидер заяви, че в дейността си страните ще се придържат към основни принципи - превръщането на Каспийско море в зона на мир и добросъседство, използването му за мирни цели, зачитане на суверенитета и териториалната цялост, неприсъствие в морето на въоръжени сили, които не са на петте страни.

Назарбаев отбеляза, че на срещата е постигнато съгласие по разделянето на акваторията на Каспийско море на зони с различен режим.

"Определихме териториални води от 15 морски мили, като външните им граници придобиват статут на държавни. Към териториалните води се добавя риболовна зона от 10 мили, където всяка страна има изключителни търговски права. За да се запазят уникалните биологични ресурси, риболовът в цялата акватория ще се осъществява на принципа на съгласувани национални квоти", подчерта той.

Подписването на конвенцията ще съдейства за успокояване на продължило с десетилетия напрежение в този богат на изкопаеми горива район - залежите от петрол в него се изчисляват на близо 50 милиарда барела, а от природен газ - на около 300 000 куб. м.

Днешната среща на върха е петата от 2002 г. насам, макар че след разпадането на СССР, когато около морето се появиха четири нови държави, са били свикани над 50 министерски и технически срещи, припомня АФП. В Актау бяха подписани документи за сътрудничество в сфери като сигурността и борбата с тероризма, както и търговско-икономически споразумения.

Съдбата на петролните и газови залежи

Страните от каспийската "петорка" се споразумяха, че е възможно да  бъдат полагани магистрални тръбопроводи по дъното на Каспийско море, обяви казахстанският президент Нурсултан Назарбаев.

"Всяка държава осъществява суверенното си право да използва природните ресурси в границите на своя участък от дъното. Наред с това е предвидена възможност за полагане по дъното на морето на магистрални тръбопроводи и кабели, като се спазват екологичните изисквания. Екосистемата на Каспийско море и всичките и елементи ще бъдат всячески защитени и опазвани", изтъкна Назарбаев. 

Иран и четирите бивши съветски републики - Русия, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан, днес постигнаха принципно споразумение за подялбата на значителните залежи от петрол и газ в Каспийско море, проправяйки пътя за нови проекти за енергийни проучвания и изграждане на тръбопроводи, посочва Ройтерс.

Близо 30 години петте страни спореха как да се раздели най-големият безоточен воден басейн в света. И докато някои страни осъществяваха мащабни офшорни проекти като разработването на петролното находище Кашаган в шелфа на Казахстан, разногласията по правния статут на морето пречеха за осъществяването на други идеи. Една от тях е прокарването на тръбопровод, който би могъл да пренася природен газ от Туркменистан до Азербайджан, а оттам - до Европа, конкурирайки Русия на западните пазари.

Някои от страните спореха също за собствеността на няколко петролни и газови находища, което отложи разработването им.

Споровете започнаха с разпадането на Съветския съюз, който имаше ясно очертана каспийска граница с Иран, отбелязва Ройтерс. При преговорите с бившите съветски републики Техеран настояваше или морето да се раздели на пет равни части, или страните да разработват заедно всичките му ресурси. Никоя от съседките му не прие тези предложения, а три от тях - Русия, Казахстан и Азербайджан - на практика си поделиха северната част на Каспийско море. Трите държави се опитваха да разработят спорните находища, като в някои случаи пращаха дори бойни кораби, за да сплашат фирми, наети от другите страни. В резултат на това никой от оспорваните проекти не напредна особено.

 

Лидерите на петте страни, разположени около Каспийско море, подписаха днес в казахстанския град Актау конвенция, дефинираща правния статут на това стратегическо море, в което има значителни залежи на петрол и газ, предаде Франс прес.

Документът беше парафиран от президентите на Русия, Казахстан, Иран, Азербайджан и Туркменистан. Така Каспийско море получава ясен статут, какъвто нямаше от разпадането на Съветския съюз.

Преди церемонията по подписването домакинът, казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, определи събитието като историческо.

"Можем да кажем, че консенсусът за статута на морето беше постигнат трудно и отне време. Преговорите продължиха 20 години и изискваха големи и общи усилия от страна на заинтересованите държави", отбеляза той.

Руският държавен глава Владимир Путин каза, че и той, и колегите му смятат, че каспийската среща на върха е имала "епохално значение", и призова за по-голямо военно сътрудничество между каспийските страни.

Путин подчерта, че Конвенцията за правния статут на Каспийско море утвърждава изключителното право и отговорност на държавите за съдбата на Каспийско море, като установява ясни правила за колективното му използване.

"Въз основа на консенсус и взаимно зачитане на интересите бе изработен съвременен и балансиран международен договор, който заменя съветско-иранските споразумения от 1921 и 1940 г.", заяви руският президент, цитиран от ТАСС.

Иранският му колега Хасан Рохани посочи, че конвенцията не установява окончателните разделителни линии в морето и че преговорите по този въпрос трябва да продължат.

Казахстанският лидер заяви, че в дейността си страните ще се придържат към основни принципи - превръщането на Каспийско море в зона на мир и добросъседство, използването му за мирни цели, зачитане на суверенитета и териториалната цялост, неприсъствие в морето на въоръжени сили, които не са на петте страни.

Назарбаев отбеляза, че на срещата е постигнато съгласие по разделянето на акваторията на Каспийско море на зони с различен режим.

"Определихме териториални води от 15 морски мили, като външните им граници придобиват статут на държавни. Към териториалните води се добавя риболовна зона от 10 мили, където всяка страна има изключителни търговски права. За да се запазят уникалните биологични ресурси, риболовът в цялата акватория ще се осъществява на принципа на съгласувани национални квоти", подчерта той.

Подписването на конвенцията ще съдейства за успокояване на продължило с десетилетия напрежение в този богат на изкопаеми горива район - залежите от петрол в него се изчисляват на близо 50 милиарда барела, а от природен газ - на около 300 000 куб. м.

Днешната среща на върха е петата от 2002 г. насам, макар че след разпадането на СССР, когато около морето се появиха четири нови държави, са били свикани над 50 министерски и технически срещи, припомня АФП. В Актау бяха подписани документи за сътрудничество в сфери като сигурността и борбата с тероризма, както и търговско-икономически споразумения.

Съдбата на петролните и газови залежи

Страните от каспийската "петорка" се споразумяха, че е възможно да  бъдат полагани магистрални тръбопроводи по дъното на Каспийско море, обяви казахстанският президент Нурсултан Назарбаев.

"Всяка държава осъществява суверенното си право да използва природните ресурси в границите на своя участък от дъното. Наред с това е предвидена възможност за полагане по дъното на морето на магистрални тръбопроводи и кабели, като се спазват екологичните изисквания. Екосистемата на Каспийско море и всичките и елементи ще бъдат всячески защитени и опазвани", изтъкна Назарбаев. 

Иран и четирите бивши съветски републики - Русия, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан, днес постигнаха принципно споразумение за подялбата на значителните залежи от петрол и газ в Каспийско море, проправяйки пътя за нови проекти за енергийни проучвания и изграждане на тръбопроводи, посочва Ройтерс.

Близо 30 години петте страни спореха как да се раздели най-големият безоточен воден басейн в света. И докато някои страни осъществяваха мащабни офшорни проекти като разработването на петролното находище Кашаган в шелфа на Казахстан, разногласията по правния статут на морето пречеха за осъществяването на други идеи. Една от тях е прокарването на тръбопровод, който би могъл да пренася природен газ от Туркменистан до Азербайджан, а оттам - до Европа, конкурирайки Русия на западните пазари.

Някои от страните спореха също за собствеността на няколко петролни и газови находища, което отложи разработването им.

Споровете започнаха с разпадането на Съветския съюз, който имаше ясно очертана каспийска граница с Иран, отбелязва Ройтерс. При преговорите с бившите съветски републики Техеран настояваше или морето да се раздели на пет равни части, или страните да разработват заедно всичките му ресурси. Никоя от съседките му не прие тези предложения, а три от тях - Русия, Казахстан и Азербайджан - на практика си поделиха северната част на Каспийско море. Трите държави се опитваха да разработят спорните находища, като в някои случаи пращаха дори бойни кораби, за да сплашат фирми, наети от другите страни. В резултат на това никой от оспорваните проекти не напредна особено.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията