Ad Config - Website header

 

Article_top

Полуавторитарното отношение на президента на САЩ и склонността му да се сприятелява с враговете на демокрацията предизвикаха съмнения дали Западът не е в опасност да се разпадне.

Президентът Тръмп заплашва някога ценени съюзници и ги оскърбява публично. С бойния вик "Америка на първо място" той превърна изведнъж съюзниците в неприятели. Тръмп потъпква основни западни ценности и интереси и проиграва ролята на САЩ като водеща сила на Запада. Той поддържа отношения с диктатори и унищожава репутацията на страната си като отговорна глобална сила. Той сам се отказва от своето влияние, което може да доведе до драматични промени в баланса на силите, които да навредят на целия свободен свят.

Историческата справка показва, че изолационизмът и протекционизмът са типични за САЩ. Изключение от правилото е политиката на Щатите по време на студената война. Тръмп следва установените традиции. От тази гледна точка той не прави нищо ново, а се връща към добре забравеното старо: приятелите стават врагове, а пред враговете на демокрацията се опъва червен килим.

Тръмп представлява една Америка, която винаги е съществувала, но европейците и особено ние, германците, никога не сме познавали и чието съществуване е умишлено скривано. Тази Америка предпочита да държи света на едно оръжие разстояние и се чувства най-удобно, когато не е обременена от международна отговорност.

Тази бърза промяна в американската външна политика удря болезнено съюзниците, особено Германия. От повече от шестдесет години Федералната република е близък европейски съюзник, но днес вече има славата на личен враг номер едно на Тръмп. Този завой е безпрецедентен в новата история на САЩ. Германската политика обяснява защо много германци са шокирани. Непрестанният тормоз на Тръмп предизвика гневен отговор.

Канцлерката Ангела Меркел се справя с вербалната агресия на Тръмп спокойно. Нравоучителността и арогантността на Германия обаче не заместват наличието на политическа стратегия. Берлин обаче е в неблагоприятна позиция, тъй като се нуждае от Вашингтон повече, отколкото Вашингтон се нуждае от Берлин.

Американският президент е прав, когато се оплаква от десетилетията на недостатъчно финансиране на отбраната. Толкова ли е изненадващо при тези обстоятелства, че Вашингтон смята Берлин за неблагодарен използвач, който отказва да покаже военна солидарност, когато наближава опасност?

Германия е критикувана не само за неадекватните харчове за отбрана в рамките на НАТО, а и заради тежкото състояние на въоръжените сили. Нищо не лети, нищо не плава, нищо не се движи в германската армия. Тя изглежда напълно неспособна да защитава страната, още по-малко някой съюзник, а реформите са половинчати.

Междувременно политическите елити в Германия не само се задоволяват с това да работят за неразпространение на ядрените оръжия, а и подкрепят изтеглянето на разположените в страната американски ядрени бойни глави.

Това е отражение на обществената незаинтересованост за отбранителната политика и на възгледа, че мирът е естественото състояние в световната политика. Всяка международна криза е посрещана с притеснение, но съвсем скоро обществените нагласи се връщат към безразличието.

Стратегията на Берлин може да бъде описана по следния начин: затвори очи и се надявай на най-доброто.

Основаването на сигурността на Германия само на надеждата може да се окаже фатално - историята предлага безброй примери. Но не, в Германия - острова на благословените, когато става дума за сигурност, гласове се печелят с наивен идеализъм. Без значение е, че това излага на риск Германия и насърчава антиамериканизма.

Нарцистичното поведение на Доналд Тръмп насърчава това развитие. В гнева си обаче германците отказват да признаят, че политиката на Тръмп е възприемана добре от неговите избиратели.

Популистката му дипломация, базирана на търсенето на приятелство със силни авторитарни лидери, и дистанцирането на Америка от безполезните й съюзници е по-популярна в САЩ, отколкото ние, европейците, бихме могли да си представим. Американците са изтощени от 17-годишната неуспешна война срещу тероризма. 

Какво трябва да направи Германия, изправена пред военната си неподготвеност и поведението на Тръмп?

1. На първо място, Берлин трябва да увеличи бързо и резултатно разходите си за отбрана. Половинчатият подход, който виждаме сега, не е достатъчен.

2. Германия трябва също да подобри качеството на въоръжените си сили и да ги модернизира.

3. Берлин трябва да развие способността си да мисли и действа от гледна точка на военната си стратегия. Новите предизвикателства изискват да се мисли геополитически, например как да се защитят търговските интереси на Германия.

4. Ядрените заплахи на двайсет и първи век трябва да бъдат решавани с участието на Германия, а не да бъдат осмисляни в конфигурацията на студената война.

5. Новата роля на Германия като враг номер едно на САЩ налага да преосмислим радикално отбранителната си политика.

В тази деликатна ситуация пред Германия са следните алтернативи:

1. Надяваме се на по-добри времена, след като Тръмп си отиде. Ако изберем този път, трябва да имаме предвид, че американските гаранции за сигурноста ни ще стават все по-несигурни с всеки изминал ден.

Като новия враг на Тръмп Германия не може да разчита на покрепата на САЩ. Това ни води до притеснително заключение: за пръв път от 1949 г. Германия не е защитена от американския ядрен щит. В случай на сериозна криза Германия ще е беззащитна.

2. Като заместител на все по-несигурната американска защита в Берлин се обсъжда създаване на европейска ядрена сила. Вариантите са да бъде създаден общ европейски ядрен арсенал или Франция и Великобритания да поемат ядрената защита на Германия, която да осигурява частично финансиране на програмите им. Убедително ли е това предложение?

Европа чака над седемдесет години да се създаде обща отбранителна политика. Напразно. Дори и в бъдеще не е ясно дали Франция и Великобритания биха осигурили отбраната на Германия със своите ядрени сили.

3. На американската ядрена защита вече не може да се разчита, а обща европейска ядрена сила не изглежда като близка възможност. Единствената възможност е ясна: при сериозна криза Германия трябва да може да разчита на себе си.

Вниманието ни най-после се насочва към слона в стаята, за който никой у нас не иска да говори - Германия трябва да стане ядрена сила.

В миналото сигурността на Берлин е била гарантирана от други и той нямаше нужда от оръжия за масово унищожение. Ситуацията днес изглежда по-различна. Но заради политическа коректност, липса на граждански кураж и липса на критичен анализ на военната ни стратегия ядреното оръжие е напълно изключено като възможност за гарантиране на сигурността ни.

В заключение, реалната възможност за загуба на американския ядрен щит, липсата на европейски такъв и ерозирането на институции като НАТО и ЕС наред с неадекватната отбранителна политика на Германия изискват пълна промяна на подхода. Изниква също въпросът при какви обстоятелства и на каква цена най-голямата европейска икономика може да стане ядрена сила.

Промените в САЩ и в света изправят Германия пред трудни решения, от които обаче политиците и обществото вече не могат да бягат. Ярените оръжия на XXI век заплашват да направят Германия беззащитна, а това не бива да се допуска.

Като демократична ядрена сила Германия би подсилила сигурността на Запада. Всички ядрени оръжия имат политически функции главно да предпазват страната от изнудване в кризисни ситуации.

Дипломацията на една страна при кризи може да бъде успешна само ако е гарантирана от военна сила.

Звучи прекрасна идея да оставим Европа най-накрая да вземе съдбата си в свои ръце, но опитът е показал, че европейците не могат да следват обща отбранителна политика.

Идеализирането на европейската интеграция и демонизацията на националния интерес доведоха Европейския съюз до дълбока криза. Ето защо възстановяването на баланса между интересите на общността и националните стремежи е особено необходимо, особено за Германия. Само така тя ще бъде способна да се справя уверено с кризите и самата тя да защитава свободния свят.

* Бел ред.: Статията на Кристиан Хаке е публикувана първо в "Ди велт" и е препечатана от "Нешънъл интерест". Кристиан Хаке е сред най-уважаваните политолози в Германия. Той е професор в университета "Хелмут Шмит" в Хамбург.

Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z.

 

Полуавторитарното отношение на президента на САЩ и склонността му да се сприятелява с враговете на демокрацията предизвикаха съмнения дали Западът не е в опасност да се разпадне.

Президентът Тръмп заплашва някога ценени съюзници и ги оскърбява публично. С бойния вик "Америка на първо място" той превърна изведнъж съюзниците в неприятели. Тръмп потъпква основни западни ценности и интереси и проиграва ролята на САЩ като водеща сила на Запада. Той поддържа отношения с диктатори и унищожава репутацията на страната си като отговорна глобална сила. Той сам се отказва от своето влияние, което може да доведе до драматични промени в баланса на силите, които да навредят на целия свободен свят.

Историческата справка показва, че изолационизмът и протекционизмът са типични за САЩ. Изключение от правилото е политиката на Щатите по време на студената война. Тръмп следва установените традиции. От тази гледна точка той не прави нищо ново, а се връща към добре забравеното старо: приятелите стават врагове, а пред враговете на демокрацията се опъва червен килим.

Тръмп представлява една Америка, която винаги е съществувала, но европейците и особено ние, германците, никога не сме познавали и чието съществуване е умишлено скривано. Тази Америка предпочита да държи света на едно оръжие разстояние и се чувства най-удобно, когато не е обременена от международна отговорност.

Тази бърза промяна в американската външна политика удря болезнено съюзниците, особено Германия. От повече от шестдесет години Федералната република е близък европейски съюзник, но днес вече има славата на личен враг номер едно на Тръмп. Този завой е безпрецедентен в новата история на САЩ. Германската политика обяснява защо много германци са шокирани. Непрестанният тормоз на Тръмп предизвика гневен отговор.

Канцлерката Ангела Меркел се справя с вербалната агресия на Тръмп спокойно. Нравоучителността и арогантността на Германия обаче не заместват наличието на политическа стратегия. Берлин обаче е в неблагоприятна позиция, тъй като се нуждае от Вашингтон повече, отколкото Вашингтон се нуждае от Берлин.

Американският президент е прав, когато се оплаква от десетилетията на недостатъчно финансиране на отбраната. Толкова ли е изненадващо при тези обстоятелства, че Вашингтон смята Берлин за неблагодарен използвач, който отказва да покаже военна солидарност, когато наближава опасност?

Германия е критикувана не само за неадекватните харчове за отбрана в рамките на НАТО, а и заради тежкото състояние на въоръжените сили. Нищо не лети, нищо не плава, нищо не се движи в германската армия. Тя изглежда напълно неспособна да защитава страната, още по-малко някой съюзник, а реформите са половинчати.

Междувременно политическите елити в Германия не само се задоволяват с това да работят за неразпространение на ядрените оръжия, а и подкрепят изтеглянето на разположените в страната американски ядрени бойни глави.

Това е отражение на обществената незаинтересованост за отбранителната политика и на възгледа, че мирът е естественото състояние в световната политика. Всяка международна криза е посрещана с притеснение, но съвсем скоро обществените нагласи се връщат към безразличието.

Стратегията на Берлин може да бъде описана по следния начин: затвори очи и се надявай на най-доброто.

Основаването на сигурността на Германия само на надеждата може да се окаже фатално - историята предлага безброй примери. Но не, в Германия - острова на благословените, когато става дума за сигурност, гласове се печелят с наивен идеализъм. Без значение е, че това излага на риск Германия и насърчава антиамериканизма.

Нарцистичното поведение на Доналд Тръмп насърчава това развитие. В гнева си обаче германците отказват да признаят, че политиката на Тръмп е възприемана добре от неговите избиратели.

Популистката му дипломация, базирана на търсенето на приятелство със силни авторитарни лидери, и дистанцирането на Америка от безполезните й съюзници е по-популярна в САЩ, отколкото ние, европейците, бихме могли да си представим. Американците са изтощени от 17-годишната неуспешна война срещу тероризма. 

Какво трябва да направи Германия, изправена пред военната си неподготвеност и поведението на Тръмп?

1. На първо място, Берлин трябва да увеличи бързо и резултатно разходите си за отбрана. Половинчатият подход, който виждаме сега, не е достатъчен.

2. Германия трябва също да подобри качеството на въоръжените си сили и да ги модернизира.

3. Берлин трябва да развие способността си да мисли и действа от гледна точка на военната си стратегия. Новите предизвикателства изискват да се мисли геополитически, например как да се защитят търговските интереси на Германия.

4. Ядрените заплахи на двайсет и първи век трябва да бъдат решавани с участието на Германия, а не да бъдат осмисляни в конфигурацията на студената война.

5. Новата роля на Германия като враг номер едно на САЩ налага да преосмислим радикално отбранителната си политика.

В тази деликатна ситуация пред Германия са следните алтернативи:

1. Надяваме се на по-добри времена, след като Тръмп си отиде. Ако изберем този път, трябва да имаме предвид, че американските гаранции за сигурноста ни ще стават все по-несигурни с всеки изминал ден.

Като новия враг на Тръмп Германия не може да разчита на покрепата на САЩ. Това ни води до притеснително заключение: за пръв път от 1949 г. Германия не е защитена от американския ядрен щит. В случай на сериозна криза Германия ще е беззащитна.

2. Като заместител на все по-несигурната американска защита в Берлин се обсъжда създаване на европейска ядрена сила. Вариантите са да бъде създаден общ европейски ядрен арсенал или Франция и Великобритания да поемат ядрената защита на Германия, която да осигурява частично финансиране на програмите им. Убедително ли е това предложение?

Европа чака над седемдесет години да се създаде обща отбранителна политика. Напразно. Дори и в бъдеще не е ясно дали Франция и Великобритания биха осигурили отбраната на Германия със своите ядрени сили.

3. На американската ядрена защита вече не може да се разчита, а обща европейска ядрена сила не изглежда като близка възможност. Единствената възможност е ясна: при сериозна криза Германия трябва да може да разчита на себе си.

Вниманието ни най-после се насочва към слона в стаята, за който никой у нас не иска да говори - Германия трябва да стане ядрена сила.

В миналото сигурността на Берлин е била гарантирана от други и той нямаше нужда от оръжия за масово унищожение. Ситуацията днес изглежда по-различна. Но заради политическа коректност, липса на граждански кураж и липса на критичен анализ на военната ни стратегия ядреното оръжие е напълно изключено като възможност за гарантиране на сигурността ни.

В заключение, реалната възможност за загуба на американския ядрен щит, липсата на европейски такъв и ерозирането на институции като НАТО и ЕС наред с неадекватната отбранителна политика на Германия изискват пълна промяна на подхода. Изниква също въпросът при какви обстоятелства и на каква цена най-голямата европейска икономика може да стане ядрена сила.

Промените в САЩ и в света изправят Германия пред трудни решения, от които обаче политиците и обществото вече не могат да бягат. Ярените оръжия на XXI век заплашват да направят Германия беззащитна, а това не бива да се допуска.

Като демократична ядрена сила Германия би подсилила сигурността на Запада. Всички ядрени оръжия имат политически функции главно да предпазват страната от изнудване в кризисни ситуации.

Дипломацията на една страна при кризи може да бъде успешна само ако е гарантирана от военна сила.

Звучи прекрасна идея да оставим Европа най-накрая да вземе съдбата си в свои ръце, но опитът е показал, че европейците не могат да следват обща отбранителна политика.

Идеализирането на европейската интеграция и демонизацията на националния интерес доведоха Европейския съюз до дълбока криза. Ето защо възстановяването на баланса между интересите на общността и националните стремежи е особено необходимо, особено за Германия. Само така тя ще бъде способна да се справя уверено с кризите и самата тя да защитава свободния свят.

* Бел ред.: Статията на Кристиан Хаке е публикувана първо в "Ди велт" и е препечатана от "Нешънъл интерест". Кристиан Хаке е сред най-уважаваните политолози в Германия. Той е професор в университета "Хелмут Шмит" в Хамбург.

Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z.

Коментари

Меркела ке падне

Кой ще ти даде.
Меркела ке падне
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Ето това направи рижият дедо!

Всичките години след края на войната Европа беше една сравнително балансирана почти мирна зона, а Германците символно се отказаха от въоръжаването (всъщност бяха принудени, но после се сживяха с мирния си образ). Сега Германия наистина трябва да се въоръжи и така в Европа ще възникне още една ядрена сила. И щом започне да се въоръжава, ще започне и да се съревновава с онези, които са й по ръст. А това винаги е опасно. Тръмп наруши един ползотворен баланс, който бе граден десетилетия.

Виждаш ли колко жестока ще е

Виждаш ли колко жестока ще е битката? Управляващите в Германия искат атомна бомба. Ама де-де! Кой ще им даде! Най-сигурната бомба се нарича Ангела Меркел
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Е няма да е надуваема като вашето джудже,

на което, ако се съди по последната снимка от Виена, май са му изпуснали въздуха, защото се е посмачкало. https://www.svoboda.org/a/29435701.html
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Наивност или нещо друго е германската военна стратегия?

Хелмут Кол, за да се осъществи обединението. Учудва и още един факт: Германия продължава да подхранва руската икономика с много пари, а Русия е главният враг на ЕС и на НАТО.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Поради смущения в компютъра ми

тов е само част от коментара ми, за което се извинявам.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Наивност или нещо друго е германската военна стратегия?

Всеки демократично настроен човек не може да не се учудва на наивната военна стратегия на Меркелова Германия. Защо Германия не избира най-силните ходове на политическата и военна шахматна дъска и сама се поставя в несигурно положение, е въпрос, който няма отговор. Дори сега, когато на Тръмп не може да се разчита, Германия пак продължава да заделя за военни нужди по-малко от необходимите средства, а тя има и много да догонва. Съвсем ясно е, че в момента Путин се стреми към триполюсен свят – Русия, САЩ, Китай, но неговата крайна цел вероятно е отслабване на САЩ чрез хибридни атаки и подялба на света с Китай. А да си в руската зона – мрачна и изостанала в развитието си Руска империя, изключая военната сфера, няма да бъде комфортно.

Дали този германски наивитет не е свързан с обединението на Германия, е трудно да се каже. Във всеки случай никой не знае какви тайни ангажименти спрямо Русия е поел Хелмут Кол, за да се осъществи обединението. Учудва и още един факт: Германия продължава да подхранва руската икономика с много пари, а Русия е главният враг на ЕС и на НАТО.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията