Полуавторитарното отношение на президента на САЩ и склонността му да се сприятелява с враговете на демокрацията предизвикаха съмнения дали Западът не е в опасност да се разпадне.

Президентът Тръмп заплашва някога ценени съюзници и ги оскърбява публично. С бойния вик "Америка на първо място" той превърна изведнъж съюзниците в неприятели. Тръмп потъпква основни западни ценности и интереси и проиграва ролята на САЩ като водеща сила на Запада. Той поддържа отношения с диктатори и унищожава репутацията на страната си като отговорна глобална сила. Той сам се отказва от своето влияние, което може да доведе до драматични промени в баланса на силите, които да навредят на целия свободен свят.

Историческата справка показва, че изолационизмът и протекционизмът са типични за САЩ. Изключение от правилото е политиката на Щатите по време на студената война. Тръмп следва установените традиции. От тази гледна точка той не прави нищо ново, а се връща към добре забравеното старо: приятелите стават врагове, а пред враговете на демокрацията се опъва червен килим.

Тръмп представлява една Америка, която винаги е съществувала, но европейците и особено ние, германците, никога не сме познавали и чието съществуване е умишлено скривано. Тази Америка предпочита да държи света на едно оръжие разстояние и се чувства най-удобно, когато не е обременена от международна отговорност.

Тази бърза промяна в американската външна политика удря болезнено съюзниците, особено Германия. От повече от шестдесет години Федералната република е близък европейски съюзник, но днес вече има славата на личен враг номер едно на Тръмп. Този завой е безпрецедентен в новата история на САЩ. Германската политика обяснява защо много германци са шокирани. Непрестанният тормоз на Тръмп предизвика гневен отговор.

Канцлерката Ангела Меркел се справя с вербалната агресия на Тръмп спокойно. Нравоучителността и арогантността на Германия обаче не заместват наличието на политическа стратегия. Берлин обаче е в неблагоприятна позиция, тъй като се нуждае от Вашингтон повече, отколкото Вашингтон се нуждае от Берлин.

Американският президент е прав, когато се оплаква от десетилетията на недостатъчно финансиране на отбраната. Толкова ли е изненадващо при тези обстоятелства, че Вашингтон смята Берлин за неблагодарен използвач, който отказва да покаже военна солидарност, когато наближава опасност?

Германия е критикувана не само за неадекватните харчове за отбрана в рамките на НАТО, а и заради тежкото състояние на въоръжените сили. Нищо не лети, нищо не плава, нищо не се движи в германската армия. Тя изглежда напълно неспособна да защитава страната, още по-малко някой съюзник, а реформите са половинчати.

Междувременно политическите елити в Германия не само се задоволяват с това да работят за неразпространение на ядрените оръжия, а и подкрепят изтеглянето на разположените в страната американски ядрени бойни глави.

Това е отражение на обществената незаинтересованост за отбранителната политика и на възгледа, че мирът е естественото състояние в световната политика. Всяка международна криза е посрещана с притеснение, но съвсем скоро обществените нагласи се връщат към безразличието.

Стратегията на Берлин може да бъде описана по следния начин: затвори очи и се надявай на най-доброто.

Основаването на сигурността на Германия само на надеждата може да се окаже фатално - историята предлага безброй примери. Но не, в Германия - острова на благословените, когато става дума за сигурност, гласове се печелят с наивен идеализъм. Без значение е, че това излага на риск Германия и насърчава антиамериканизма.

Нарцистичното поведение на Доналд Тръмп насърчава това развитие. В гнева си обаче германците отказват да признаят, че политиката на Тръмп е възприемана добре от неговите избиратели.

Популистката му дипломация, базирана на търсенето на приятелство със силни авторитарни лидери, и дистанцирането на Америка от безполезните й съюзници е по-популярна в САЩ, отколкото ние, европейците, бихме могли да си представим. Американците са изтощени от 17-годишната неуспешна война срещу тероризма. 

Какво трябва да направи Германия, изправена пред военната си неподготвеност и поведението на Тръмп?

1. На първо място, Берлин трябва да увеличи бързо и резултатно разходите си за отбрана. Половинчатият подход, който виждаме сега, не е достатъчен.

2. Германия трябва също да подобри качеството на въоръжените си сили и да ги модернизира.

3. Берлин трябва да развие способността си да мисли и действа от гледна точка на военната си стратегия. Новите предизвикателства изискват да се мисли геополитически, например как да се защитят търговските интереси на Германия.

4. Ядрените заплахи на двайсет и първи век трябва да бъдат решавани с участието на Германия, а не да бъдат осмисляни в конфигурацията на студената война.

5. Новата роля на Германия като враг номер едно на САЩ налага да преосмислим радикално отбранителната си политика.

В тази деликатна ситуация пред Германия са следните алтернативи:

1. Надяваме се на по-добри времена, след като Тръмп си отиде. Ако изберем този път, трябва да имаме предвид, че американските гаранции за сигурноста ни ще стават все по-несигурни с всеки изминал ден.

Като новия враг на Тръмп Германия не може да разчита на покрепата на САЩ. Това ни води до притеснително заключение: за пръв път от 1949 г. Германия не е защитена от американския ядрен щит. В случай на сериозна криза Германия ще е беззащитна.

2. Като заместител на все по-несигурната американска защита в Берлин се обсъжда създаване на европейска ядрена сила. Вариантите са да бъде създаден общ европейски ядрен арсенал или Франция и Великобритания да поемат ядрената защита на Германия, която да осигурява частично финансиране на програмите им. Убедително ли е това предложение?

Европа чака над седемдесет години да се създаде обща отбранителна политика. Напразно. Дори и в бъдеще не е ясно дали Франция и Великобритания биха осигурили отбраната на Германия със своите ядрени сили.

3. На американската ядрена защита вече не може да се разчита, а обща европейска ядрена сила не изглежда като близка възможност. Единствената възможност е ясна: при сериозна криза Германия трябва да може да разчита на себе си.

Вниманието ни най-после се насочва към слона в стаята, за който никой у нас не иска да говори - Германия трябва да стане ядрена сила.

В миналото сигурността на Берлин е била гарантирана от други и той нямаше нужда от оръжия за масово унищожение. Ситуацията днес изглежда по-различна. Но заради политическа коректност, липса на граждански кураж и липса на критичен анализ на военната ни стратегия ядреното оръжие е напълно изключено като възможност за гарантиране на сигурността ни.

В заключение, реалната възможност за загуба на американския ядрен щит, липсата на европейски такъв и ерозирането на институции като НАТО и ЕС наред с неадекватната отбранителна политика на Германия изискват пълна промяна на подхода. Изниква също въпросът при какви обстоятелства и на каква цена най-голямата европейска икономика може да стане ядрена сила.

Промените в САЩ и в света изправят Германия пред трудни решения, от които обаче политиците и обществото вече не могат да бягат. Ярените оръжия на XXI век заплашват да направят Германия беззащитна, а това не бива да се допуска.

Като демократична ядрена сила Германия би подсилила сигурността на Запада. Всички ядрени оръжия имат политически функции главно да предпазват страната от изнудване в кризисни ситуации.

Дипломацията на една страна при кризи може да бъде успешна само ако е гарантирана от военна сила.

Звучи прекрасна идея да оставим Европа най-накрая да вземе съдбата си в свои ръце, но опитът е показал, че европейците не могат да следват обща отбранителна политика.

Идеализирането на европейската интеграция и демонизацията на националния интерес доведоха Европейския съюз до дълбока криза. Ето защо възстановяването на баланса между интересите на общността и националните стремежи е особено необходимо, особено за Германия. Само така тя ще бъде способна да се справя уверено с кризите и самата тя да защитава свободния свят.

* Бел ред.: Статията на Кристиан Хаке е публикувана първо в "Ди велт" и е препечатана от "Нешънъл интерест". Кристиан Хаке е сред най-уважаваните политолози в Германия. Той е професор в университета "Хелмут Шмит" в Хамбург.

Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z.