Ad Config - Website header

 

Article_top

Прочутите швейцарски крави – запазената марка на алпийската държава, вече не са това, което са били в продължение на векове: наедрели са, натежали са и дори застрашават устойчивостта на планинските поляни, по които обикалят. Това сочат актуалните проучвания за кравешките габарити в Швейцария, предизвикани от загрижеността на животновъдите за опазване на съществувалия години наред баланс.

Стремежът към рекорден млеконадой има, както се оказва, и обратна страна – когато кравите стигат ръст 1,60 м и тежат по над 800 кг, изправят стопаните си пред толкова сериозен проблем, че те вече копнеят за някакви нови по-дребни породи. Актуалните швейцарски крави ядат прекалено много, имат нужда от повече място в обора и се случва да нанесат щети по моравите с прекомерната си масивност. Поради всичко това в Швейцария наскоро е създадено дружество - изразител на интересите на фермерите - „Нова швейцарска крава“, с идеята да насърчи отглеждането на животни, които хем са по-малки, хем се задоволяват с по-малко, хем са по-добро здраве.

„С всяка следваща година кравите стават с по 0,3 см по-високи. На тази тенденция трябва да се сложи край“, убеден е председателят на швейцарския Съюз на животновъдите Маркус Гербер.

Той обяснява, че обичайно се търсят бикове, чиито потомки да са с максимално големи вимета. Но това автоматично означава и по-големи размери на животните като цяло, т.е. на виметата би трябвало да започне да се придава по-малко значение, препоръчва експертът.

Швейцарските крави (700 000 на брой) дават средно по 7500 литра мляко годишно, или двойно повече, отколкото през 60-те години. Има шампионки, които стигат и до 12 000 литра, изтъква Михаел Шварценбергер, един от инициаторите за създаването на дружеството „Нова швейцарска крава“.

„Идеалът ни е кравата, която е плодовита, здрава, няма нужда от много антибиотици и прехранвайки се с местните треви и царевици, е в състояние да осигури добро количество мляко“, пояснява Шварценбергер.

Затова от дружеството препоръчват за оплождането бикове, чието поколение би било по-дребничко, по-малко капризно и по-малко уязвимо в здравен план. Оптималното тегло е 500 до 600 кг при ръст от 1,40-1,45 м – за това мечтаят швейцарците.

Защото повечето обори са строени преди 25-30 години съответно с тогавашната големина на животните и сега вече са им тесни, особено когато лежат. А това би могло да доведе до здравословни проблеми с кръвообращението или със ставите. Освен това по-големите крави имат нужда и от повече храна, която наличните тревни площи не смогват да предоставят. Да не говорим, че тежките животни представляват заплаха за крехките алпийски морави, тъй като изпотъпканите площи се възстановяват много трудно.

Проблемът съществува и в Германия, и в Австрия, но в по-малки мащаби. Председателят на Съюза на германските млековъди Щефан Ман е на мнението, че в продължение на твърде дълго време от Канада, САЩ и другаде са се внасяли сперма и ембриони, предназначени за развъждането на колкото може по-големи крави. Междувременно размерите на оборите постепенно се адаптират към новите размери на кравите, които в Австрия и Германия не са непременно по-тежки, а „само“ по-големи. Михаел Пфафенбихлер, сътрудник на президента на австрийския Селскостопански съюз, очертава развитието по следния начин:

„Като при спортистите е – залага се повече на формата, отколкото на мускулната маса.“ 

 

Прочутите швейцарски крави – запазената марка на алпийската държава, вече не са това, което са били в продължение на векове: наедрели са, натежали са и дори застрашават устойчивостта на планинските поляни, по които обикалят. Това сочат актуалните проучвания за кравешките габарити в Швейцария, предизвикани от загрижеността на животновъдите за опазване на съществувалия години наред баланс.

Стремежът към рекорден млеконадой има, както се оказва, и обратна страна – когато кравите стигат ръст 1,60 м и тежат по над 800 кг, изправят стопаните си пред толкова сериозен проблем, че те вече копнеят за някакви нови по-дребни породи. Актуалните швейцарски крави ядат прекалено много, имат нужда от повече място в обора и се случва да нанесат щети по моравите с прекомерната си масивност. Поради всичко това в Швейцария наскоро е създадено дружество - изразител на интересите на фермерите - „Нова швейцарска крава“, с идеята да насърчи отглеждането на животни, които хем са по-малки, хем се задоволяват с по-малко, хем са по-добро здраве.

„С всяка следваща година кравите стават с по 0,3 см по-високи. На тази тенденция трябва да се сложи край“, убеден е председателят на швейцарския Съюз на животновъдите Маркус Гербер.

Той обяснява, че обичайно се търсят бикове, чиито потомки да са с максимално големи вимета. Но това автоматично означава и по-големи размери на животните като цяло, т.е. на виметата би трябвало да започне да се придава по-малко значение, препоръчва експертът.

Швейцарските крави (700 000 на брой) дават средно по 7500 литра мляко годишно, или двойно повече, отколкото през 60-те години. Има шампионки, които стигат и до 12 000 литра, изтъква Михаел Шварценбергер, един от инициаторите за създаването на дружеството „Нова швейцарска крава“.

„Идеалът ни е кравата, която е плодовита, здрава, няма нужда от много антибиотици и прехранвайки се с местните треви и царевици, е в състояние да осигури добро количество мляко“, пояснява Шварценбергер.

Затова от дружеството препоръчват за оплождането бикове, чието поколение би било по-дребничко, по-малко капризно и по-малко уязвимо в здравен план. Оптималното тегло е 500 до 600 кг при ръст от 1,40-1,45 м – за това мечтаят швейцарците.

Защото повечето обори са строени преди 25-30 години съответно с тогавашната големина на животните и сега вече са им тесни, особено когато лежат. А това би могло да доведе до здравословни проблеми с кръвообращението или със ставите. Освен това по-големите крави имат нужда и от повече храна, която наличните тревни площи не смогват да предоставят. Да не говорим, че тежките животни представляват заплаха за крехките алпийски морави, тъй като изпотъпканите площи се възстановяват много трудно.

Проблемът съществува и в Германия, и в Австрия, но в по-малки мащаби. Председателят на Съюза на германските млековъди Щефан Ман е на мнението, че в продължение на твърде дълго време от Канада, САЩ и другаде са се внасяли сперма и ембриони, предназначени за развъждането на колкото може по-големи крави. Междувременно размерите на оборите постепенно се адаптират към новите размери на кравите, които в Австрия и Германия не са непременно по-тежки, а „само“ по-големи. Михаел Пфафенбихлер, сътрудник на президента на австрийския Селскостопански съюз, очертава развитието по следния начин:

„Като при спортистите е – залага се повече на формата, отколкото на мускулната маса.“ 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията