Ad Config - Website header

 

Article_top

Българските винено-кулинарни маршрути могат да промотират съчетаването на ракия със салата преди храненето. Това каза в интервю за БТА проф. Таня Дъбева, ръководител на катедра "Икономика и организация на туризма" към Икономически университет - Варна.

"При други народи, освен на Балканите, това го няма и туристите много се чудят на този начин на консумация. Така че и това е мотив за привличане на клиентела. Изобщо наистина трябва да търсим и да разчитаме на регионални, локални продукти на местни занаяти, местни ферми, автентични, за да сме интересни и търсени", каза Дъбева.

Тя обясни, че в България вече са изготвени 12 винено-кулинарни дестинации, които обхващат отделни райони в страната.

"Иначе казано, това е опит да се очертаят маршрути, в които да се наблегне както на развитието на винения, така и на кулинарния туризъм. Безспорно обаче в тези интересни маршрути акцентът се поставя повече върху виното и много по-малко върху кулинарията", каза Дъбева.

Тя припомни, че френското гастрономическо наследство например е обявено от ЮНЕСКО за паметник, т.е. с изключително значение.

"Ние също имаме гастрономическо наследство, но поради кръстопътното ни положение и смесването на различни народи и етноси се е получило преплитане и доста трудно бихме могли да изкристализираме и да посочим категорично какво е това българска национална кухня", каза Дъбева. 

И допълни, че българската кухня има много общо със съседите си и затова по-скоро бихме могли да говорим за балканска кухня.

"Според мен в България трябва да акцентираме по-скоро върху местните продукти. Знаете, че в страната се правят много кулинарни фестивали - на киселото мляко, на смилянския боб, на сливата, на баницата, на цацата, на рибената чорба и т.н. Това са характерни за определени райони продукти, но на тази база могат да се привличат туристи, тъй като кулинарните фестивали са също тип кулинарен туризъм", каза Дъбева.

Тя обаче изтъкна, че все още няма райониране на страната въз основата на кулинарното наследство, макар че през годините етнографи са се занимавали с тази тема.

"Има седем етнографски области в страната, свързани с облекла, фолклор, песни и т.н. Но не и с гастрономията, а това безспорно е минус. Хубавото е, че въпросът за изработване на кулинарна карта на страната вече е поставен на масата. Изпълнението на такъв проект би било изключителен плюс за развитието не само на кулинарния туризъм, но изобщо за туризма в България", смята Дъбева.

"Имайте предвид, че когато се говори за кулинарен туризъм, в никакъв случай не става дума само за храната. Ресторантьорският продукт е много по-комплексно понятие - в него влизат и обслужването, и средата, и атмосферата. Важно е в заведението да се създаде една незабравима, привлекателна, персонализирана, интересна, интерактивна, атрактивна атмосфера, за да могат да се привличат туристи, т.е. това посещение да е свързано с цяло преживяване", изтъкна Дъбева.

И допълни:

"Има и една друга лоша тенденция в България - в повечето заведения менюто е едно и също, повтаря се. Еднакви салати, предястия, аламинути... Това не е нормално. Ако искаш да привлечеш хора, трябват интересни предложения."

 

Българските винено-кулинарни маршрути могат да промотират съчетаването на ракия със салата преди храненето. Това каза в интервю за БТА проф. Таня Дъбева, ръководител на катедра "Икономика и организация на туризма" към Икономически университет - Варна.

"При други народи, освен на Балканите, това го няма и туристите много се чудят на този начин на консумация. Така че и това е мотив за привличане на клиентела. Изобщо наистина трябва да търсим и да разчитаме на регионални, локални продукти на местни занаяти, местни ферми, автентични, за да сме интересни и търсени", каза Дъбева.

Тя обясни, че в България вече са изготвени 12 винено-кулинарни дестинации, които обхващат отделни райони в страната.

"Иначе казано, това е опит да се очертаят маршрути, в които да се наблегне както на развитието на винения, така и на кулинарния туризъм. Безспорно обаче в тези интересни маршрути акцентът се поставя повече върху виното и много по-малко върху кулинарията", каза Дъбева.

Тя припомни, че френското гастрономическо наследство например е обявено от ЮНЕСКО за паметник, т.е. с изключително значение.

"Ние също имаме гастрономическо наследство, но поради кръстопътното ни положение и смесването на различни народи и етноси се е получило преплитане и доста трудно бихме могли да изкристализираме и да посочим категорично какво е това българска национална кухня", каза Дъбева. 

И допълни, че българската кухня има много общо със съседите си и затова по-скоро бихме могли да говорим за балканска кухня.

"Според мен в България трябва да акцентираме по-скоро върху местните продукти. Знаете, че в страната се правят много кулинарни фестивали - на киселото мляко, на смилянския боб, на сливата, на баницата, на цацата, на рибената чорба и т.н. Това са характерни за определени райони продукти, но на тази база могат да се привличат туристи, тъй като кулинарните фестивали са също тип кулинарен туризъм", каза Дъбева.

Тя обаче изтъкна, че все още няма райониране на страната въз основата на кулинарното наследство, макар че през годините етнографи са се занимавали с тази тема.

"Има седем етнографски области в страната, свързани с облекла, фолклор, песни и т.н. Но не и с гастрономията, а това безспорно е минус. Хубавото е, че въпросът за изработване на кулинарна карта на страната вече е поставен на масата. Изпълнението на такъв проект би било изключителен плюс за развитието не само на кулинарния туризъм, но изобщо за туризма в България", смята Дъбева.

"Имайте предвид, че когато се говори за кулинарен туризъм, в никакъв случай не става дума само за храната. Ресторантьорският продукт е много по-комплексно понятие - в него влизат и обслужването, и средата, и атмосферата. Важно е в заведението да се създаде една незабравима, привлекателна, персонализирана, интересна, интерактивна, атрактивна атмосфера, за да могат да се привличат туристи, т.е. това посещение да е свързано с цяло преживяване", изтъкна Дъбева.

И допълни:

"Има и една друга лоша тенденция в България - в повечето заведения менюто е едно и също, повтаря се. Еднакви салати, предястия, аламинути... Това не е нормално. Ако искаш да привлечеш хора, трябват интересни предложения."

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията