Какво може да стане, когато използваш едни и същи сателити за контрол на конвенционални и ядрени оръжия?

Случайна ядрена война, ето какво.

За това предупреждава вашингтонска неправителствена организация, според която САЩ могат да предизвикат ядрена война само защото използват едни и същи команди и едни и същи комуникационни канали за контрол едновременно на ядрени и конвенционални оръжия. Подобна "двойна употреба" поставя в опасност света, защото една атака срещу неядрена инфраструктура, например сателити и радари, може да се прецени като опит да бъде засегнат ядрения арсенал на САЩ.

Проектът за ядрена стратегия на администрацията на президента Доналд Тръмп предвижда ядрен отговор на кибератаки или физически атаки срещу американски сателити. Това повдига проблем, наречен "ядрено заплитане", при което традиционно ясните разлики между ядрени и неядрени системи се замъгляват.

В свое проучване, фондация "Карнеги" посочва, че в Русия и Китай съществува същото явление. Русия например държи обикновените и ядрените си подводници в едни и същи бази. Така ако САЩ ударят такава база с конвенционално оръжие, Москва може да реши, че атаката е срещу ядрените оръжия на страната и да отговори с ядрена атака.

Китай пък има план да нападне американски сателити, за да попречи на използването на т.нар. умни оръжия, които разчитат на управление от сателити, за които Пекин смята, че са част от конвенционалния арсенал на САЩ. Администрацията на Тръмп обаче не би възприела подобна атака така.

Ново проучване на "Карнеги" разкрива, че САЩ правят същата грешка като Русия и Китай.

"От последното десетилетие на Студената война САЩ разчитет все повече на системи с двойна употреба", пише Джеймс Екшън, зам.-директор на програмата на "Карнеги" за ядрени политики.

"До средата на 80-те години например американските сателити за ранно предупреждаване са използвани изключително за засичане на изстрелване на балистични ракети с ядрени бойни глави. Днес те позволяват проследяването на конвенционални балистични ракети."

САЩ се отказаха също от базираните на земята комуникационнни системи за контролиране на ядрените сили. Тоест сателитите станаха буквално единственият начин за контролиране и командване на ядрения арсенал. Те изпъляват същата роля и за конвенционалните арсенали.

Киберзаплахите и оръжията, разработени специално, за да поразяват сателити, се превърнаха в основни заплахи. А междувременно САЩ разчитат все повече и повече на своите сателити.

Екшън описва няколко сценария, при които рекацията на САЩ може да ескалира.

"Русия може да нападне американски системи за ранно предупреждение на земята или в космоса с цел да победи противоракетната отбрана на Европа", пише той. "Вашингтон може да възприеме подобна атака като подготовка за ограничен ядрен удар върху територията на САЩ."

САЩ се боят, че Русия може да използва ограничен ядрен удар, за да ги притисне до стената, където Вашингтон трябва или да се откаже, или да предизвика мащабна ядрена война. Но Москва може да нападне комуникационни системи с двойна употреба с цел да наруши функционирането на конвенционалните оръжия, което обаче САЩ могат да възприемат като опит за предотвратяване на евентуален ядрен отговор.

Това се отнася в по-малка степен за Китай, който знае (и САЩ знаят, че Китай знае), че ако удари пръв, пораженията няма да са достатъчно големи и ще последва мощен американски отговор. И все пак китайска атака срещу Радарната система за ранно прихващане на балистични ракети например може да бъде възпиета като прелюдия към ядрена атака.

Зам.-директорът на програмата на "Карнеги" за ядрени политики изтъква, че американската реакция в подобна ситуация ще зависи от допълнителни фактори, например дали Русия е поставила ядрените си сили в готовност. Но това е твърде тънък лед, по който не можем да си позволим да се разхождаме.

Разплитането на "ядрения възел" няма да е лесно. Русия, Китай и САЩ не желаят да платят цената за разделянето на ядрените от конвензионалните контролни системи и съоръжения за транспортиране.

Нито пък са склонни да се откажат от част от арсеналите си.

Докладът на "Карнеги" е изключително важен за системите за противоракетна отбрана, които на практика се превърнаха в конвенционални цели. А балистичните ракети - в конвенционални оръжия.

И все пак нападение над системите за противоракетна отбрана като част от конвенционална война значи да накараш противника да мисли, че се готвиш за ядрена атака. И той да отвърне.

*Майкъл Пек е американски специалист по въпросите на отбраната и сигурността. Пише за "Форийн полиси", "Форбс", "Политико", "Дейли бийст" и други.

Статията му е публикувана в "Нешънъл интрест" (The National Interest). Преводът е на Клуб Z.