Ad Config - Website header

 

Article_top

В продължение на близо три десетилетия се опитвам да въведа в Македония нов подход към българската политика. И да инициирам ново четене на македонската история за отношенията ни с българския народ. През тези двадесет и осем години критиките ми бяха насочени най-вече към македонските митологии, лъжи или исторически фобии.

Ето защо сега си давам правото на сериозна критика към българската политика към Македония. Напоследък тя е напълно безпринципна. За да бъде парадоксът по-голям, това се случва, когато като министър-председател на Македония дойде един прагматичен политик, човек, който с лекота подписа договора за приятелство с България. Той постоянно дава доброжелателни изявления, че иска да бъде приятел с България. И прави огромни смели стъпки в тази посока; въпреки че в собствената си партия има голяма съпротива срещу неговата политика. И има огромна опозиция от страна на силната ВМРО-ДПМНЕ, която не престава да призовава за "сключения вреден договор с България". Той е изложен на критика за подписания договор и от историци, журналисти и различни независими интелектуалци.

Да не забравяме, че македонските социалдемократи са създали антибългаризма в Македония.

Първо беше измислен проблемът с името Северна Македония. Дали това име е застрашило българските национални интереси? Да не забравяме, че името "Северна" не изпълва с ентусиазъм македонците, а идва след три десетилетия трудни преговори с гърците. А когато стане необходимо да се промени името на държавата, е необходимо да се запази поне определено достойнство. Съгласен съм, че някакви крайни националисти могат да злоупотребят с думата '"Северна", но това може да стане и с името Горна или Вардарска Македония, а и ако не се промени, а си остане Република Македония.

Република България първа призна името Македония. Но българските политици от три десетилетия мълчат за гръцкото монополизиране на същото име.

След това се появи проблемът с македонската православна църква. Съжалявам, че в нашия източен съсед мнозинството не разбра колко смело е постъпила македонската православна църква, инициирайки Българската православна църква да я разпознае като църква-майка.

След това по време на посещението на президента на Македония, Георге Иванов (чийто постоянен критик бях в продължение на десет години), се получи неудобство. Въпреки че пристига по покана на България, той се изправи пред грубо затворената врата на кабинета на премиера, което беше аргументирано с някои вътрешни македонски условия. За такава грубост в международната дипломация не съм чувал . Това не е само личен акт към определен политик, но и отношение към институцията на президента на съседна държава.

Илинденското въстание било македонско? Случи се, сякаш координирано, клане от страна на най-големите български политици и голям брой анализатори и журналисти. Значи ли това, скъпи съседи, че имаме нова забрана за употреба, този път с македонското прилагателно? Имаме ли някакви нови проблеми, които никога не са съществували, дори в българската историография? Сега, когато започваме да говорим за едно съществено сближаване, някой измисля проблеми, които не съществуват дори в най-крайните български среди. Нима тепърва трябва да се обяснява, че всичко, което се е случило на територията на Македония, може и се подразбира да бъде наречено македонско. Нима тракийските паметници на територията на България не са български?

Ако Илинденското въстание е водено от организация, която се нарича македонска, ако крайната цел е автономия на Македония, не можем ли да го наречем македонско?  Ако Илинденското въстание не беше македонско, би ли имало днес самостоятелна и независима Македония ? През 1900 г. един от нашите съвместни писатели Войдан Чернодрински, роден в Македония и живял и умрял в София, написва драмата "Македонска кървава сватба“. В новото издание, как би било по-подходящо да се постави заглавието, само "кървава сватба" или "българска кървава сватба"? Същият автор през 1904 г. пише и драмата "Македонско въстание". Забранявайки ни прилагателното '' македонски '', означава ли, че вече нито Охридското, нито Тиквешкото ще ги наричаме македонски?

А какво правим с македоно-одринското опълчение? Какво ще правим с единадесетата македонска дивизия? Какво ще правим с македонската имиграция в Америка, както я нарича и Ванче Михайлов, но и Георги Пирински? Как ще кръстим Македонския научен институт и неговия вестник "Македонски преглед"? Как ще се справим с македонските братства, съществували във всеки град в България? Или пък с Македонската патриотична организация в САЩ и тяхното издание "Македонска Трибуна"?

Скъпи приятели, във вашите ежедневни политически изчисления между правителството и опозицията представихте безпринципно Македония. Отворете вашите собствени историографии и ще срещнете хиляди места, в които се използва описателното прилагателно "македонско".

Отново ще ви напомня, че в лицето на премиера Заев имате прагматичен приятел. Не си позволявайте да губите неговата привързаност, защото може би в момента той е единственият политик, готов да се извини за нещо, което не е направил погрешно. Ако той падне, докато се появи втори като него, ще чакате две или три десетилетия!

Оставете историческите декларации на страна и вижте, че на ГКПП Делчево - Благоевград. Там има постоянен задръстване, а през уикендите и по празниците хората чакат и по няколко часа. Тъй като теснината е изключителен от ваша страна, отделете от бюджета 50 хил. евро, за да направите още една лента, така че гражданите да могат да пътуват и да общуват свободно.

Статията е публикувана в Плюсинфо. Публикуваме в със съкращения.

 

В продължение на близо три десетилетия се опитвам да въведа в Македония нов подход към българската политика. И да инициирам ново четене на македонската история за отношенията ни с българския народ. През тези двадесет и осем години критиките ми бяха насочени най-вече към македонските митологии, лъжи или исторически фобии.

Ето защо сега си давам правото на сериозна критика към българската политика към Македония. Напоследък тя е напълно безпринципна. За да бъде парадоксът по-голям, това се случва, когато като министър-председател на Македония дойде един прагматичен политик, човек, който с лекота подписа договора за приятелство с България. Той постоянно дава доброжелателни изявления, че иска да бъде приятел с България. И прави огромни смели стъпки в тази посока; въпреки че в собствената си партия има голяма съпротива срещу неговата политика. И има огромна опозиция от страна на силната ВМРО-ДПМНЕ, която не престава да призовава за "сключения вреден договор с България". Той е изложен на критика за подписания договор и от историци, журналисти и различни независими интелектуалци.

Да не забравяме, че македонските социалдемократи са създали антибългаризма в Македония.

Първо беше измислен проблемът с името Северна Македония. Дали това име е застрашило българските национални интереси? Да не забравяме, че името "Северна" не изпълва с ентусиазъм македонците, а идва след три десетилетия трудни преговори с гърците. А когато стане необходимо да се промени името на държавата, е необходимо да се запази поне определено достойнство. Съгласен съм, че някакви крайни националисти могат да злоупотребят с думата '"Северна", но това може да стане и с името Горна или Вардарска Македония, а и ако не се промени, а си остане Република Македония.

Република България първа призна името Македония. Но българските политици от три десетилетия мълчат за гръцкото монополизиране на същото име.

След това се появи проблемът с македонската православна църква. Съжалявам, че в нашия източен съсед мнозинството не разбра колко смело е постъпила македонската православна църква, инициирайки Българската православна църква да я разпознае като църква-майка.

След това по време на посещението на президента на Македония, Георге Иванов (чийто постоянен критик бях в продължение на десет години), се получи неудобство. Въпреки че пристига по покана на България, той се изправи пред грубо затворената врата на кабинета на премиера, което беше аргументирано с някои вътрешни македонски условия. За такава грубост в международната дипломация не съм чувал . Това не е само личен акт към определен политик, но и отношение към институцията на президента на съседна държава.

Илинденското въстание било македонско? Случи се, сякаш координирано, клане от страна на най-големите български политици и голям брой анализатори и журналисти. Значи ли това, скъпи съседи, че имаме нова забрана за употреба, този път с македонското прилагателно? Имаме ли някакви нови проблеми, които никога не са съществували, дори в българската историография? Сега, когато започваме да говорим за едно съществено сближаване, някой измисля проблеми, които не съществуват дори в най-крайните български среди. Нима тепърва трябва да се обяснява, че всичко, което се е случило на територията на Македония, може и се подразбира да бъде наречено македонско. Нима тракийските паметници на територията на България не са български?

Ако Илинденското въстание е водено от организация, която се нарича македонска, ако крайната цел е автономия на Македония, не можем ли да го наречем македонско?  Ако Илинденското въстание не беше македонско, би ли имало днес самостоятелна и независима Македония ? През 1900 г. един от нашите съвместни писатели Войдан Чернодрински, роден в Македония и живял и умрял в София, написва драмата "Македонска кървава сватба“. В новото издание, как би било по-подходящо да се постави заглавието, само "кървава сватба" или "българска кървава сватба"? Същият автор през 1904 г. пише и драмата "Македонско въстание". Забранявайки ни прилагателното '' македонски '', означава ли, че вече нито Охридското, нито Тиквешкото ще ги наричаме македонски?

А какво правим с македоно-одринското опълчение? Какво ще правим с единадесетата македонска дивизия? Какво ще правим с македонската имиграция в Америка, както я нарича и Ванче Михайлов, но и Георги Пирински? Как ще кръстим Македонския научен институт и неговия вестник "Македонски преглед"? Как ще се справим с македонските братства, съществували във всеки град в България? Или пък с Македонската патриотична организация в САЩ и тяхното издание "Македонска Трибуна"?

Скъпи приятели, във вашите ежедневни политически изчисления между правителството и опозицията представихте безпринципно Македония. Отворете вашите собствени историографии и ще срещнете хиляди места, в които се използва описателното прилагателно "македонско".

Отново ще ви напомня, че в лицето на премиера Заев имате прагматичен приятел. Не си позволявайте да губите неговата привързаност, защото може би в момента той е единственият политик, готов да се извини за нещо, което не е направил погрешно. Ако той падне, докато се появи втори като него, ще чакате две или три десетилетия!

Оставете историческите декларации на страна и вижте, че на ГКПП Делчево - Благоевград. Там има постоянен задръстване, а през уикендите и по празниците хората чакат и по няколко часа. Тъй като теснината е изключителен от ваша страна, отделете от бюджета 50 хил. евро, за да направите още една лента, така че гражданите да могат да пътуват и да общуват свободно.

Статията е публикувана в Плюсинфо. Публикуваме в със съкращения.

Коментари

Браво! Недостижимо ниво за

Браво! Недостижимо ниво за българските "политици"!
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

??????????

За Въстанието Заев изхвърли следната нахална глупост:
„Илинден означава историческа приемственост на нашите стремежи, нашата държавност и нашата гордост. Илинден е величественото ни минало, Илинден е светлото ни бъдеще… Чрез това възможно решение запазваме нашето достойнство и утвърждаваме нашата македонска идентичност…“

И, внимавайте сега:

„Илинденска Македония е държава и общество, за чието благополучие и развитие еднакво ангажирани бяха и МАКЕДОНЦИТЕ, и АЛБАНЦИТЕ, и ТУРЦИТЕ, и СЪРБИТЕ, и ВЛАХИТЕ, и РОМИТЕ, и БОШНЯЦИТЕ, и всички други, които са се борили и преборили за свободна и независима Македония”.

Това каза Заев.

Българите ги няма в неговият поменик.

Българските войводи, които сътвориха Илинденско-Преображенското въстание няма как да се защитят. Само в деня на целуването в Благоенград са обърнаха в гробовете и разлюляха хайдушките поляни из Пирина..


Заев – този политически хулиган – им се изплю върху гробовете.

Изплю се и върху българските знамена, развявани по време на въстанието.

Хубаво го нацелувайте пак.

Със същия успех и аз....

...бих могъл да запитам защо е толкова зор събития които са....хайде да ги нарека и български да бъдат наричани македонски?
Този зор за мен също е опит за определяне на едни събития, като такива в които българите не са имали нищо общо......Независимо, че самите бунтовници са се наричали българи.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?