Ad Config - Website header

 

Article_top

Видях ги с очите си, когато като осмокласник пътувах с баща из Закарпатието. По тесен път към Ужгород, останал още от времето на Австро-Унгарската империя, се движеше колона от танкове.

Гледай внимателно, - каза ми баща ми, - за да не забравиш никога лицето на родината“.

Разбира се, по онова време родината имаше други лица – Аксьонов, Тарковски, Окуджава, Висоцки. Но през август 1968 г. всички те бяха заглушени от танковете.

Запомних урока от Прага завинаги – той се превърна както в крайъгълен, така и в пробен камък. Като смаза "комунизма с човешко лице", властта придоби животински вид. След разгрома на Пражката пролет, да си заедно с властта се оказа етически невъзможно и на практика безполезно.

Честните партийци, които влизаха в КПСС с мечтата да прочистят и подобрят партията, заприличаха на глупаци, изправени пред натрапения от пропагандата подъл избор – съвестта или родината? Всъщност, избор нямаха. Интелигенцията бе обречена да бъде опозиция. И аз никога не съм бил приятел с такива, които казваха: "по-добре ние, отколкото янките".

След Прага страната, която се бе избавила от благородните илюзии на 60-те, влезе в застоя и аз никога няма да забравя с какво започна той. В нашия факултет имахме преподавателка по изразително четене, Майорова, чийто съпруг беше от удушвачите на Прага. Веднъж бях у тях и видях огромно количество заграбен бохемски кристал.

Чехите ни го подариха, - обясни жената на генерала, - как иначе, ние ги избавихме от такава чума“.

В определен смисъл тя беше права, но за да се разбере това, трябваше да дойде перестройката. Чак след нейното идване стана ясно, че Дубчек от 60-те е Горбачов от 80-те и логиката на свободния човек веднага да се разправи с комунизма, не бе минавала през главите на вождовете-реформатори.

Трагедията е в това, че съветската окупация открадна цяло поколение и така отложи нежната революция чак за 1989 г. Ако не бяха тези танкове, Чехословакия щеше да се върне в Европа 20 години по-рано. Още повече, тя можеше да повлече със себе си и Москва. И тогава в Русия можеше да дойде гласност вместо застой. И кошмарът с афганистанската война нямаше да го има. И полумъртвите генерални секретари. И границите щяха да се отворят много по-рано. И никога нямаше да си тръгнат Солженицин, Бродски, Довлатов, Аксьонов. Да, аз също щях да живея където съм израснал, а не където попаднах.

Оказали се на кръстопът, танковете посякоха възможността за свободен вектор на развитие на съветската история. Но може и такъв вектор никога да не е имало. Все пак, половин век по-късно всичко се повтори. И това, което за нас беше Прага през 1968 г., днес е Крим. Както и тогава, окупационна армия се намеси в спора на славянските народи за тяхното място в Европа. Както и тогава, унизиха патриотизма до оправдание за агресията. Както и тогава, престъпният режим си намери защитници, повтарящи мантрата „ако не бяхме влезли ние, щеше да влезе Америка“.

Новото за мен е, че сред апологетите се оказаха талантливи колеги, един от които написа: „Последствията от „Пражката пролет“ действително можеха да се окажат катастрофални... Каквото и да се случи, танковете премахнаха проблема“. По мое време с такива не сядахме да пием дори, но аз отдавна живея зад граница и ревизията на безспорна история не представлява за мен тема за обсъждане.

Другото е, че всяко руско поколение получава своята "Прага" и пред всяко тя поставя екзистенциалния избор – да бъдеш със себе си или с Родината, както – по думите на Фридрих Дюренмат – нарича себе си всяка държава, когато започва да убива.

...

Александър Генис е писател и журналист, който живее в Ню Йорк. Текстът е публикуван на сайта на "Радио Свобода". Преводът е на Клуб Z.

Публикуваме този текст по повод 50 години от нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия на 20 август 1968 г.

 

Видях ги с очите си, когато като осмокласник пътувах с баща из Закарпатието. По тесен път към Ужгород, останал още от времето на Австро-Унгарската империя, се движеше колона от танкове.

Гледай внимателно, - каза ми баща ми, - за да не забравиш никога лицето на родината“.

Разбира се, по онова време родината имаше други лица – Аксьонов, Тарковски, Окуджава, Висоцки. Но през август 1968 г. всички те бяха заглушени от танковете.

Запомних урока от Прага завинаги – той се превърна както в крайъгълен, така и в пробен камък. Като смаза "комунизма с човешко лице", властта придоби животински вид. След разгрома на Пражката пролет, да си заедно с властта се оказа етически невъзможно и на практика безполезно.

Честните партийци, които влизаха в КПСС с мечтата да прочистят и подобрят партията, заприличаха на глупаци, изправени пред натрапения от пропагандата подъл избор – съвестта или родината? Всъщност, избор нямаха. Интелигенцията бе обречена да бъде опозиция. И аз никога не съм бил приятел с такива, които казваха: "по-добре ние, отколкото янките".

След Прага страната, която се бе избавила от благородните илюзии на 60-те, влезе в застоя и аз никога няма да забравя с какво започна той. В нашия факултет имахме преподавателка по изразително четене, Майорова, чийто съпруг беше от удушвачите на Прага. Веднъж бях у тях и видях огромно количество заграбен бохемски кристал.

Чехите ни го подариха, - обясни жената на генерала, - как иначе, ние ги избавихме от такава чума“.

В определен смисъл тя беше права, но за да се разбере това, трябваше да дойде перестройката. Чак след нейното идване стана ясно, че Дубчек от 60-те е Горбачов от 80-те и логиката на свободния човек веднага да се разправи с комунизма, не бе минавала през главите на вождовете-реформатори.

Трагедията е в това, че съветската окупация открадна цяло поколение и така отложи нежната революция чак за 1989 г. Ако не бяха тези танкове, Чехословакия щеше да се върне в Европа 20 години по-рано. Още повече, тя можеше да повлече със себе си и Москва. И тогава в Русия можеше да дойде гласност вместо застой. И кошмарът с афганистанската война нямаше да го има. И полумъртвите генерални секретари. И границите щяха да се отворят много по-рано. И никога нямаше да си тръгнат Солженицин, Бродски, Довлатов, Аксьонов. Да, аз също щях да живея където съм израснал, а не където попаднах.

Оказали се на кръстопът, танковете посякоха възможността за свободен вектор на развитие на съветската история. Но може и такъв вектор никога да не е имало. Все пак, половин век по-късно всичко се повтори. И това, което за нас беше Прага през 1968 г., днес е Крим. Както и тогава, окупационна армия се намеси в спора на славянските народи за тяхното място в Европа. Както и тогава, унизиха патриотизма до оправдание за агресията. Както и тогава, престъпният режим си намери защитници, повтарящи мантрата „ако не бяхме влезли ние, щеше да влезе Америка“.

Новото за мен е, че сред апологетите се оказаха талантливи колеги, един от които написа: „Последствията от „Пражката пролет“ действително можеха да се окажат катастрофални... Каквото и да се случи, танковете премахнаха проблема“. По мое време с такива не сядахме да пием дори, но аз отдавна живея зад граница и ревизията на безспорна история не представлява за мен тема за обсъждане.

Другото е, че всяко руско поколение получава своята "Прага" и пред всяко тя поставя екзистенциалния избор – да бъдеш със себе си или с Родината, както – по думите на Фридрих Дюренмат – нарича себе си всяка държава, когато започва да убива.

...

Александър Генис е писател и журналист, който живее в Ню Йорк. Текстът е публикуван на сайта на "Радио Свобода". Преводът е на Клуб Z.

Публикуваме този текст по повод 50 години от нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия на 20 август 1968 г.

Коментари

Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Чудесен текст.

Цитатът от Дюренмат накрая трябва да отвори очите на онези, които имат симпатии към всякакви патрЕотични заигравки.
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Диващината между Прага и Крим - 50 години без промяна

В този смисъл един човек, живял дълго време свободен би трябвало да разбира, че Тарковски, Окуджава, Висоцки са просто другото лице на загадъчната варварска душа, но неразделна част от нацията на злото. Авторът, разбира се, понеже е руснак не го разбира. Парадоксалното е, че много българи все още боготворят алкохолното петно Висоцки.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Руска геноцидност!

Тезите за износения Запад, за Православието /присвоеното от русите Православие/да е единствена религия в света, Русия да е политически световен хегемон, Америка - враг на Русия, продължават да са в действие в руското общество. . Русия се въоръжавала до зъби, за да може да запази първичната руска самобитност неопетнена, по-скоро руската простотния, и така под смирения поглед на Запада тя с активната си имперска доктрина продължава да анексира, Преди 10г. изби не малко грузинци и отхапа една пета от територията на православна Грузия. Преди 4 години анексира Крим. Всички съседи на Русия живеят в състояние на непрекъснат политически стрес от нейната геноцидна политика. Германия се преструва, че не забелязва нагонът на руската мечка да завладява и да убива, , но тя също вече е изпаднала под някаква руска зависимост, последица от недалновисната политика на Меркел. Представяте ли си - богата къща, но собственикът не заделя пари, за заключалка на входната си врата. Германия днес е порочно лошо въоръжена и това окуражава руската агрексвност.

Докато не се убие Руската империя, не руския народ и държава, за света Русия ще бъде сила с непредвидимо поведение.

Калин

Изразът " честни партийци" не го разбирам по ред причини. Но никъде не чета за имперската политика на Русия, която нито започва с Чехословакия, нито завършва с Крим. Няма страна, която да граничи с Русия и да не е заграбена нейна територия.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията