Ad Config - Website header

 

Article_top

Националният референдум против еврото отиде в коша, след като инициаторът Движение "Възраждане" направи протест пред парламента, но не внесе подписката с 221 122 подписа на български граждани. Като причина беше посочено, че организаторите не били допуснати до Народното събрание. Ако броят на подписите е бил горният, те са отговаряли на законовото изискване за минимум 200 000 подписа, което дава възможност предложението да бъде разгледано и дебатирано в парламента.

Истинската причина, която научихме от някои организатори на подписката, е била автоцензура на "Възраждане". Заради несигурност за броя на валидните подписи, които ще останат след извършването на проверка и най-вече заради страх от глоби за евентуални нередности при събирането "Възраждане" са предпочели да не внасят подписката в парламента.

Както е известно, след приемането на по-строгия регламент за личните данни през май, наказанията на оператори на лични данни значително се вдигнаха. Същевременно рязко нарасна броят на гражданите, които, макар и да подкрепят идеи за референдум, отказват да дават лични данни в подписките заради разразила се психоза за защитата на личните данни.

Събирането на подписката на "Възраждане" съвпадна с новия регламент и това до голяма степен затрудни успеха на начинанието. Същевременно отговорните институции не дадоха инструкции и разяснения за прилагането на регламента спрямо правото на референдум, което се реализира чрез събиране на подкрепа с подписи и лични данни.

Междувременно, независимо от затегнатата защита на личните данни, Агенцията по вписванията продължи да публикува лични данни и подписи на граждани директно в мрежата, докато тази злоупотреба с информация от страна на държавата не секна изведнъж заради смехотворна техническа непригодност на сървърите и системата, за която данъкоплатците са платили милиони.

С инициативата на Движение "Възраждане" правото на национален референдум беше обезценено за пореден път. При съществуващите законодателни условия за пряк вот в България (независимо от регламента за личните данни), няма начин да бъде организиран валиден национален референдум и този, който подема подобна инициатива има други цели, различни от референдум. Разбира се, те биха могли да бъдат до известна степен обществено-полезни – например да се състои дебат за еврозоната, но от "Възраждане" пропуснаха тази възможност с непредставянето на подписката в парламента.

От друга страна подписките за референдум вършат работа на партиите за медийно позициониране, мобилизиране на подкрепа и рекрутиране на местни организации. Най-вероятно в това отношение инициативата на движението е била полезна за неговото партийно строителство. Но може би само до известна степен, защото невнасянето на подписката и най-вече отсъствието на аргументирано публично обяснение вероятно ще разочарова негови евентуални бъдещи избиратели.

Всъщност налице е и опит за заблуда на обществеността, като се посочи, че парламентът е виновен за невнасяне на подписката. В случая парламентът не може да бъде укорен – той е регистрирал инициативата за национален референдум  при  стартирането й, а след като не е била внесена в 3-месечния законов срок, Председателката на Народното събрание е издала заповед за прекратяване. И двете действия на парламента са видни от Регистъра за пряко участие, намиращ се на неговия уебсайт.

В единствения политически анализ, открит в мрежата относно инициативата на "Възраждане", коментаторът й Иво Инджев я представи като манипулативна акция, координирана с БСП, която е целяла да разпали страхове у населението по отношение на интеграцията на страната ни в еврозоната и така да извлече политически дивиденти.

Даниела Божинова е изпълнителен директор на "Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива" (БСНГИ). Организатор на редица кампании – за защита на екологичните права на хората от Черноморието и Югоизточна България във връзка с проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис, в защита на правото на достъп до архитектурната среда на хората с увреждания, за по-голямо участие на жените в местното самоуправление и др. Автор на книги и публикации за интеграцията в Европа, референдумите и др. Печели стипендия "Фулбрайт" за защита на изследователския проект "Овластяване на гражданите чрез механизмите на пряката демокрация – гражданска законодателна инициатива, референдум и инициатива за отзоваване на политици на изборни длъжности".

 

Националният референдум против еврото отиде в коша, след като инициаторът Движение "Възраждане" направи протест пред парламента, но не внесе подписката с 221 122 подписа на български граждани. Като причина беше посочено, че организаторите не били допуснати до Народното събрание. Ако броят на подписите е бил горният, те са отговаряли на законовото изискване за минимум 200 000 подписа, което дава възможност предложението да бъде разгледано и дебатирано в парламента.

Истинската причина, която научихме от някои организатори на подписката, е била автоцензура на "Възраждане". Заради несигурност за броя на валидните подписи, които ще останат след извършването на проверка и най-вече заради страх от глоби за евентуални нередности при събирането "Възраждане" са предпочели да не внасят подписката в парламента.

Както е известно, след приемането на по-строгия регламент за личните данни през май, наказанията на оператори на лични данни значително се вдигнаха. Същевременно рязко нарасна броят на гражданите, които, макар и да подкрепят идеи за референдум, отказват да дават лични данни в подписките заради разразила се психоза за защитата на личните данни.

Събирането на подписката на "Възраждане" съвпадна с новия регламент и това до голяма степен затрудни успеха на начинанието. Същевременно отговорните институции не дадоха инструкции и разяснения за прилагането на регламента спрямо правото на референдум, което се реализира чрез събиране на подкрепа с подписи и лични данни.

Междувременно, независимо от затегнатата защита на личните данни, Агенцията по вписванията продължи да публикува лични данни и подписи на граждани директно в мрежата, докато тази злоупотреба с информация от страна на държавата не секна изведнъж заради смехотворна техническа непригодност на сървърите и системата, за която данъкоплатците са платили милиони.

С инициативата на Движение "Възраждане" правото на национален референдум беше обезценено за пореден път. При съществуващите законодателни условия за пряк вот в България (независимо от регламента за личните данни), няма начин да бъде организиран валиден национален референдум и този, който подема подобна инициатива има други цели, различни от референдум. Разбира се, те биха могли да бъдат до известна степен обществено-полезни – например да се състои дебат за еврозоната, но от "Възраждане" пропуснаха тази възможност с непредставянето на подписката в парламента.

От друга страна подписките за референдум вършат работа на партиите за медийно позициониране, мобилизиране на подкрепа и рекрутиране на местни организации. Най-вероятно в това отношение инициативата на движението е била полезна за неговото партийно строителство. Но може би само до известна степен, защото невнасянето на подписката и най-вече отсъствието на аргументирано публично обяснение вероятно ще разочарова негови евентуални бъдещи избиратели.

Всъщност налице е и опит за заблуда на обществеността, като се посочи, че парламентът е виновен за невнасяне на подписката. В случая парламентът не може да бъде укорен – той е регистрирал инициативата за национален референдум  при  стартирането й, а след като не е била внесена в 3-месечния законов срок, Председателката на Народното събрание е издала заповед за прекратяване. И двете действия на парламента са видни от Регистъра за пряко участие, намиращ се на неговия уебсайт.

В единствения политически анализ, открит в мрежата относно инициативата на "Възраждане", коментаторът й Иво Инджев я представи като манипулативна акция, координирана с БСП, която е целяла да разпали страхове у населението по отношение на интеграцията на страната ни в еврозоната и така да извлече политически дивиденти.

Даниела Божинова е изпълнителен директор на "Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива" (БСНГИ). Организатор на редица кампании – за защита на екологичните права на хората от Черноморието и Югоизточна България във връзка с проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис, в защита на правото на достъп до архитектурната среда на хората с увреждания, за по-голямо участие на жените в местното самоуправление и др. Автор на книги и публикации за интеграцията в Европа, референдумите и др. Печели стипендия "Фулбрайт" за защита на изследователския проект "Овластяване на гражданите чрез механизмите на пряката демокрация – гражданска законодателна инициатива, референдум и инициатива за отзоваване на политици на изборни длъжности".

Коментари

Stoqn Petrov's picture
Stoqn Petrov
chrome

Безславен финал ...

Не може да има друг финал на една безсмислена инициатива

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията