72-ма затворници са успели да избягат през последните 5 години. В повечето случаи обаче гражданите не са били уведомени, публично известни станаха само няколко случая. Министерството на правосъдието е решило да прикрие повечето имена с аргумент, че те не са дали съгласие личните им данни да бъдат огласявани публично.

Избягалите най-често са изтърпявали присъди за убийства, блудства, изнасилвания, кражби, грабежи, наркотици, измами, контрабанда и телесни повреди.

"Няма писмено съгласие на лицата за предоставяне на исканата информация", този аргумент шефът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерството на правосъдието Васил Миладинов дава на отказа си да предостави информация за избягалите на в. "Сега".

Пред вестника Миладинов не уточнява дали е правен опит "третите лица" да бъдат открити, за да бъдат питани, и дали примерно официално са отказали.

Зрелищното бягство на Владимир Пелов и Радослав Колев, които през април успяха лесно "да си тръгнат" през централния вход на Софийския затвор, разкри хаоса и липсата на контрол в местата за лишаване от свобода. Пелов беше открит два месеца по-късно край Ботевград, след като загина в престрелка, а Колев още се издирва. През тази година имаше и бягство от болница. 

Тогава Министерството на правосъдието обаче споделяше лични данни на избягалите без да е потърсило съгласието им, което е необходимо според Миладинов.

От Върховната касационна прокуратура преди време също отказаха да предоставят имената на ефективно осъдените, които са избягали, преди да влязат в затвора, защото това били лични данни. 

Адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" коментира пред "Сега", че всички случаи на бягства от затвора са публични и няма причина имената на изчезналите да бъдат пазени в тайна, защото надделява общественият интерес. Затова и имената на бегълците не може да са тайна.