Ad Config - Website header

 

Article_top

През нощта на  21 август 1968 г. по военните радиочестоти на струпаните край границите на Чехословакия войски на Варшавския договор е излъчен кодът „Вълтава-666“. Той дава зелена светлина за инвазията на огромната армада от самолети, танкови колони и механизирана пехота. Месеци преди това на импровизирани „учения“ тя се подготвя да нахлуе в „братската“ страна, позволила си въпреки заплахите на Кремъл да прави "социализъм с човешко лице".

В дирижираната от Москва операция „Дунав“ участват около половин милион военнослужещи, авиация и над 5000 танка и бронетранспортьори на армиите на СССР, ГДР, Полша, Унгария и НРБ. Българското участие е изцяло подчинено на съветското командване и е сравнително скромно – два моторизирани пехотни полка с обща численост от близо 2200 души. Много по-значимо е обаче участието на диктатора Живков в насъскването на догматичната върхушка на СССР и верните ѝ сателити за предприемане на решителни действия срещу Чехословакия. Още в началото на март 1968 г. Живков твърдо защитава пред Брежнев и обкръжението му идеята за смазване на едва започналата демократизация в страната, насърчавана от новото партийно и държавно ръководство начело с Александър Дубчек.

Особено ненавистни за диктатурите в съветския лагер са започналите широки и напълно свободни дискусии в чехословашката преса, радио и телевизия за промяна на неосталинисткия модел, по който Чехословакия е принудена да се развива. Премахването на цензурата, както и официалната линия на Дубчек и съмишлениците му към демократизация и за внасяне на пазарни механизми в колабиращата „планова“ икономика на дефицита, вбесяват Кремъл и част от васалите му“, изтъква проф. Евелина Келбечева.

Хаос, пиянски стрелби и изолация

По думите на историка Ангел Николов, който по време на инвазията е студент в Прага, военнослужещите са специално подбрани от частите с най-ниско образователно равнище в БНА. Преди нахлуването войниците, извозени със съветски транспорт от границата с Турция до горите на съветското Закарпатие, преминават специално политическо обучение с цел промиване на мозъците им. Трябва да им бъде внушено, че ще бъдат изпратени да спасяват чехите и словаците от контрареволюционери и империалисти. „Освободителите“ ще бъдат посрещнати едва ли не с хляб и сол.

Истината е, че по пътя към определените за охрана от БНА словашки градове Банска Бистрица и Зволен, българите нямат други контакти с местното население, освен хвърляните по войнишките камиони камъни и цвекло. Словаците изпочупват антените на българските бронетранспортьори и „ГАЗ“-ки и те загубват радиовръзката помежду си и със съветските си началници. Настава пълен хаос в придвижването към обектите за „охрана“. Отгоре на всичко става ясно, че офицерите масово не могат да разчитат и да разбират топографските и другите военни карти. От страх, че ще станат прицел на измислени „контрареволюционни“ снайперисти, много от командирите навличат войнишки униформи и се скатават между подчинените си в камионите. Ето защо, когато идват с хеликоптер, за да разберат какво се случва в хаотично придвижващия се български конвой, съветските началници не могат да разпознаят кой всъщност го командва и води“, описва Ангел Николов „подвизите“ на полковете от Елхово и Харманли в Словакия.

Българите, както и останалите „освободители“, са напълно изолирани от местното население, което ги посреща с открита враждебност. Малка българска част, която участва в охраната на летища край Прага, дори не разбира какво изобщо се случва в чешката столица, защото е принудена да дебне за „врагове“ от окопи и палатки, от които изобщо не излиза. Под влияние на страха и на алкохола нощем те стрелят безразборно по всяка „контрареволюционна“ светлинка или шум и плашат до смърт жителите на близките квартали, свидетелства Николов. Омерзителни, според него, са историите за героични подвизи и любовни връзки с момичета, тиражирани от участвали в агресията през 1968 г. българи. 

Чехите и словаците не можеха да ги понасят. Само трима вече бивши войници след падането на комунизма публично се извиниха на двата народа за позорното си участие в операция „Дунав“. И веднага получиха заплахи от военните, че ще бъдат подведени под отговорност за разгласяване на „тайните“ за трагикомичното участие на НРБ в смазването на Пражката пролет“,  разказва Николов.

Скоро след окупацията той е принуден да прекрати следването си в Прага и да се върне в България.

Поуките от агресията

Евелина Келбечева е категорична, че всяка радикална промяна в комунистическите диктатури е започвала и приключвала единствено и само „отгоре“. Пражката пролет изпреварва с 20 години Горбачовата „перестройка“. Това дава шанс на диктатори от ранга на Живков да си направят съответните изводи как да опазят личната и клановата си власт в бъдеще. Рецептата за НРБ включва пълно политическо и икономическо подчинение пред „Големия брат“ в Кремъл. „Няма нищо неистинско или случайно в опитите НРБ да бъде трансформирана като 16-та република на СССР през периода до 1973 г. Това би осигурило пожизнено царуване на династията от Правец. След събитията в Чехословакия Държавна сигурност рязко засилва следенето, контрола и „профилактиката“ на интелигенцията в НРБ. Значителна част от нея е съблазнена с привилегиите на властта, което я изключва от участието в събития, подобни на случилото се в Чехословакия“, заключава проф. Келбечева.

Дойче веле.

 

През нощта на  21 август 1968 г. по военните радиочестоти на струпаните край границите на Чехословакия войски на Варшавския договор е излъчен кодът „Вълтава-666“. Той дава зелена светлина за инвазията на огромната армада от самолети, танкови колони и механизирана пехота. Месеци преди това на импровизирани „учения“ тя се подготвя да нахлуе в „братската“ страна, позволила си въпреки заплахите на Кремъл да прави "социализъм с човешко лице".

В дирижираната от Москва операция „Дунав“ участват около половин милион военнослужещи, авиация и над 5000 танка и бронетранспортьори на армиите на СССР, ГДР, Полша, Унгария и НРБ. Българското участие е изцяло подчинено на съветското командване и е сравнително скромно – два моторизирани пехотни полка с обща численост от близо 2200 души. Много по-значимо е обаче участието на диктатора Живков в насъскването на догматичната върхушка на СССР и верните ѝ сателити за предприемане на решителни действия срещу Чехословакия. Още в началото на март 1968 г. Живков твърдо защитава пред Брежнев и обкръжението му идеята за смазване на едва започналата демократизация в страната, насърчавана от новото партийно и държавно ръководство начело с Александър Дубчек.

Особено ненавистни за диктатурите в съветския лагер са започналите широки и напълно свободни дискусии в чехословашката преса, радио и телевизия за промяна на неосталинисткия модел, по който Чехословакия е принудена да се развива. Премахването на цензурата, както и официалната линия на Дубчек и съмишлениците му към демократизация и за внасяне на пазарни механизми в колабиращата „планова“ икономика на дефицита, вбесяват Кремъл и част от васалите му“, изтъква проф. Евелина Келбечева.

Хаос, пиянски стрелби и изолация

По думите на историка Ангел Николов, който по време на инвазията е студент в Прага, военнослужещите са специално подбрани от частите с най-ниско образователно равнище в БНА. Преди нахлуването войниците, извозени със съветски транспорт от границата с Турция до горите на съветското Закарпатие, преминават специално политическо обучение с цел промиване на мозъците им. Трябва да им бъде внушено, че ще бъдат изпратени да спасяват чехите и словаците от контрареволюционери и империалисти. „Освободителите“ ще бъдат посрещнати едва ли не с хляб и сол.

Истината е, че по пътя към определените за охрана от БНА словашки градове Банска Бистрица и Зволен, българите нямат други контакти с местното население, освен хвърляните по войнишките камиони камъни и цвекло. Словаците изпочупват антените на българските бронетранспортьори и „ГАЗ“-ки и те загубват радиовръзката помежду си и със съветските си началници. Настава пълен хаос в придвижването към обектите за „охрана“. Отгоре на всичко става ясно, че офицерите масово не могат да разчитат и да разбират топографските и другите военни карти. От страх, че ще станат прицел на измислени „контрареволюционни“ снайперисти, много от командирите навличат войнишки униформи и се скатават между подчинените си в камионите. Ето защо, когато идват с хеликоптер, за да разберат какво се случва в хаотично придвижващия се български конвой, съветските началници не могат да разпознаят кой всъщност го командва и води“, описва Ангел Николов „подвизите“ на полковете от Елхово и Харманли в Словакия.

Българите, както и останалите „освободители“, са напълно изолирани от местното население, което ги посреща с открита враждебност. Малка българска част, която участва в охраната на летища край Прага, дори не разбира какво изобщо се случва в чешката столица, защото е принудена да дебне за „врагове“ от окопи и палатки, от които изобщо не излиза. Под влияние на страха и на алкохола нощем те стрелят безразборно по всяка „контрареволюционна“ светлинка или шум и плашат до смърт жителите на близките квартали, свидетелства Николов. Омерзителни, според него, са историите за героични подвизи и любовни връзки с момичета, тиражирани от участвали в агресията през 1968 г. българи. 

Чехите и словаците не можеха да ги понасят. Само трима вече бивши войници след падането на комунизма публично се извиниха на двата народа за позорното си участие в операция „Дунав“. И веднага получиха заплахи от военните, че ще бъдат подведени под отговорност за разгласяване на „тайните“ за трагикомичното участие на НРБ в смазването на Пражката пролет“,  разказва Николов.

Скоро след окупацията той е принуден да прекрати следването си в Прага и да се върне в България.

Поуките от агресията

Евелина Келбечева е категорична, че всяка радикална промяна в комунистическите диктатури е започвала и приключвала единствено и само „отгоре“. Пражката пролет изпреварва с 20 години Горбачовата „перестройка“. Това дава шанс на диктатори от ранга на Живков да си направят съответните изводи как да опазят личната и клановата си власт в бъдеще. Рецептата за НРБ включва пълно политическо и икономическо подчинение пред „Големия брат“ в Кремъл. „Няма нищо неистинско или случайно в опитите НРБ да бъде трансформирана като 16-та република на СССР през периода до 1973 г. Това би осигурило пожизнено царуване на династията от Правец. След събитията в Чехословакия Държавна сигурност рязко засилва следенето, контрола и „профилактиката“ на интелигенцията в НРБ. Значителна част от нея е съблазнена с привилегиите на властта, което я изключва от участието в събития, подобни на случилото се в Чехословакия“, заключава проф. Келбечева.

Дойче веле.

Коментари

Нека разкажат Христо Иванов,

Нека разкажат Христо Иванов, Евгений Дайнов, Иван Кръстев, Радан Кънев, за това как техните предци са допринесли за победата на социализма в братска ЧССР.
Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

книгата

на Ангел Николов е най- доброто написано у нас за събитията в Чехия 1968 г.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията