Христо Стоичков и Трифон Иванов попаднаха в класация на "20-те най-корави футболисти" на британския в. "Дейли мейл". И двамата нерядко са част от такива компании.

Изданието не е включило британци, иначе там достойно място биха заели Рой Кийн, Греъм Сунес, Стюърт Пиърс, Вини Джоунс (разбира се!) и т.н.

Вижте 20-те. При представянията на Стоичков и Иванов публикуваме дословно "визитките" на "Дейли мейл". При останалите информацията смесена - на английския таблоид и на Клуб Z.

1. Христо Стоичков (България, ЦСКА, “Барселона”, “Парма” и т.н.)

“Винаги съм казвал, че той е закърмен с лошо мляко”, изрече Йохан Кройф за българския нападател, който можеше да всее страх дори у онези, които го гледаха у дома пред телевизора, с навъсеното си изражение.

Известен като Камата или Стрелеца, Стоичков имаше фатален ефект с поведението си и пред вратата на съперника. Един изключителен талант, въоръжен с всемогъщ дух в тялото на питбул. Можеше да докара беда на всеки, който му се изпречи на пътя.

Първият му сезон в “Барселона” беше белязан от наказание заради настъпване на съдия. Също така е получавал доживотно изваждане от футбола в страната си - впоследствие редуцирано."

2. Андони Гойкоечея (Испания и "Атлетик" Билбао)

Наричан Касапина от Билбао. Известен е с това, че счупи крака на Диего Марадона, когато аржентинецът играеше в “Барселона”. Част е от поколения, в които испанските защитници бяха известни със своята безцеремонност.

3. Дженаро Гатузо (Италия, "Милан" и т.н.)

Помним го много добре. И той беше питбул, но в различна светлина. Като треньор също не се е променил много. 

4. Патрик Виера (Франция и “Арсенал”, “Ювентус”, “Интер” и т.н.)

Спечели си слава като корав футболист и лидер най-вече с екипа на “топчиите”. Типичен биткаджия. Основен съперник на Рой Кийн във времената, в които съперничеството и омразата между "Арсенал" и "Манчестър Юнайтед" приковаваха вниманието на целия футболен свят.

5. Златан Ибрахимович (Швеция и половин дузина велики европейски клубове)

Златан ще остане в историята с брилянтните си голове и гигантско его, което не се свени да вади на показ. Определя се като "Бог". На терена понякога пък не пропуска да раздава правосъдие.

6. Марко Матераци (Италия, “Интер” и т.н.)

Човекът, който провокира Зинедин Зидан и го извади от финала на Световното през 2006 г. Един от последните футболисти от старата школа на италианския футбол. Често безскрупулен на терена.

7. Клаудио Джентиле (Италия, “Ювентус” и т.н.)

Като говорехме за “старата школа” на “скуадра адзура”, той е един от професорите й. Името му се превежда като “любезен”, но Джентиле беше всичко друго, но не и такъв. Питайте Марадона и асовете на великия бразилски отбор от 1982 г.

8. Марко Тардели (Италия, “Ювентус” и т.н.)

Верен съратник на Джентиле, но и наистина голям футболист. За него Джими Грийвс, бивш английски национал и световен шампион, а след края на кариерата си тв анализатор, казва следното:

“Отговорен е за повече белези от хирург в болницата “Харфийлд”.

9. Паоло Монтеро (Уругвай, “Ювентус” и т.н.)

Игра в периода 1990-2007 г. 21 червени картона е получил в кариерата си.

10. Найджъл де Йонг (Холандия, “Аякс”, “Манчестър Сити”, “Милан” и т.н.)

И той има цветисти прякори като Разрушителя и Косачката. Получи директен червен картон за брутално влизане в гърдите на Чаби Алонсо на финала на Световното през 2010 г.

“Не съжалявам за нищо”, каза след това халфът и изтъкна, че негов идол е бил ирландецът Рой Кийн, който би заел предни позиции в тази листа.

11. Ерик Кантона (Франция, “Олимпик” Марсилия, “Манчестър Юнайтед” и т.н.)

Зъл гений. Идол на феновете на “Юнайтед”. Изпълнението му в стил “кунг-фу” в главата на запалянко при гостуването на “червените дяволи” на “Кристъл Палас” през 1994 г. си остава сред марковите му прояви наред с десетки майсторски изпълнения.

12. Томаш Репка (Чехия, “Спарта” Прага, “Фиорентина”, “Уест Хем” и т.н.)

Според “Дейли мейл” защитникът имал вид на типичен затворник - от най-закоравелите. Не беше в чешкия отбор на европейското през 1996 г. (второ място) заради наказание.

13. Мигел Анхел Надал (Испания, “Барселона” и т.н.)

Един от “твърдите” играчи в първия дрийм тим на "Барса", част от който беше и Христо Стоичков.

14. Трифон Иванов (“Етър”, ЦСКА, “Бетис”, “Рапид” Виена и т.н.)

"С дългата си сплъстена коса и занемарена брада българинът приличаше повече на вълк, отколкото на човек. А със студения си тежък взор той смущаваше сънищата на всяко едно дете, гледало Световното в САЩ, където беше част от един знаменит отбор, достигнал до полуфинал.

Преди четвъртфинала с Германия Иванов уверено казал на своя треньор: “Само спокойно. С моя кръвожаден вид ще ги уплаша до смърт. Руди Фьолер сам ще падне, като усети дъха ми (бел. ред. - тук личи “творчески” подход от страна на “Дейли мейл”. Няма данни за такива думи на Трифон, леки му небеса, към Димитър Пенев. За пореден път се убеждаваме, че Туньо доста е впечатлил британците през 90-те години и е събудил фантазиите им).

Независимо че често риташе безразсъдно и правеше хрущящи влизания, за разлика от повечето корави футболисти Иванов ще бъде запомнен чисто и просто с обич. 

Той имаше склонноста да отправя абсурдни 40-метрови шутове от свободни удари, които никога не попадаха във вратата, но бяха незабравими. След кариера в България, Испания, Австрия и Швейцария Иванов умира от инфаркт само на 50 години през 2016-а.”

15. Пабло Алфаро (Испания, “Сарагоса”, “Барселона”, “Атлетико” Мадрид, “Севиля”, “Расинг” и т.н.)

Интересен избор на британското издание. Пабло Алфаро има слава в родината си. Шегите с него идват от това, че е завършил медицина, но никога не е практикувал. Всъщност това не е съвсем вярно - “практикувал” е на терена. Наричан е Доктор Смърт. 18 червени картона и почти още толкова изгонвания с два жълти - не е зле.

16. Сирил Рол (Франция, “Бастия”, “Ланс”, “Олимпик” Марсилия, “Монако” и т.н.)

Пак от същата “кръвна група”, но без лекарската диплома. В негова чест феновете на някои от отборите, в които халфът “игра”, носят фланелки с надписа “Секс, наркотици и Сирил Рол”. 

Той държи рекорд във френската Лига 1 - 25 червени и 187 жълти картона в периода 1993-2010 г.

17. Ромео Бенети (Италия, “Ювентус”, “Милан”, “Рома” и т.н.)

Фигура в италианския футбол през 60-те и 70-те години, доста харизматична заради непреклонния характер. Бенети беше лидер, “мъжкар” и никога не се боеше от единоборства и спречквания.

Наричан е Танка, Тигъра, Скалата…

18. Паскуале Бруно (Италия, “Лече”, “Ювентус”, “Торино”, “Хартс” и т.н.)

Игра за доста клубове през 80-те и 90-те години. “Железен” защитник, който можеше да играе на всички постове в отбраната. Неговият прякор беше Животното. В родината му го помнят и със скандални и провокативни интервюта след мачове. След края на кариерата си стана… тв коментатор.

19. Пепе (Португалия, “Порто”, “Реал” Мадрид, “Бешикташ” и т.н.)

Човекът за “мокри поръчки” в звездния “Реал” за още по-звездния “Барселона”, пък и срещу много европейски звезди в Шампионската лига. Не се справя лошо с функциите и като национал на Португалия.

20. Мигели (Испания, “Барселона” и т.н.)

Или Тарзан, както го знаят по-старите фенове на "Барса". Имаше защо. Казват, че вече нямало такива бойци на терена. През 1979 г. Мигели игра на финал за КНК срещу “Фортуна” (Дюселдорф) със счупена ключица. Не поиска смяна.

Извън тези 20:

Джузепе Бергоми (Италия), Алексис Делгадо (Испания), Джузепе Лоренцо (Италия), Даниел Пасарела (Аржентина), Хосе Камачо (Испания), Хосе Сантамария (Уругвай), Мичел Салгадо (Испания), Диего Симеоне (Аржентина).