Швейцарската банка "Креди Сюис" опроверга информацията от тази сутрин, че е замразила руски авоари за $5 милиарда, предаде ТАСС, като се позова на пресслужбата на банката.

От финансовата институция поясняват, че внимателно следят законовите норми, включително и налаганите санкции на Русия, и само са "прекласифицирали попадналите под ограничения от страна на САЩ управлявани активи в активи под попечителство" (Assets under Management и Assets under Custody). Това обаче в никакъв случай не означава блокиране или замразяване на сметките.

"Тези действия не са довели до финансови загуби и формиране на резерви. Руският пазар е един от нашите приоритети и ние продължаваме да следим внимателно ситуацията", добави банката.

"Креди Сюис" е замразили активи на Русия на стойност 5 милиарда долара, съобщи ТАСС тази сутрин, като цитира Ройтерс. Действията на институцията са изцяло свързани с наложените от САЩ санкции срещу Руската федерация.

"Креди Сюис" си сътрудничи напълно с международните регулаторни органи, за да гарантира спазването на санкциите, включително тези, свързани с Русия", бе цитиран представител на банката.

Заради неутралния статут на Швейцария тя няма нужда да спазва санкциите, но поради факта, че банките в тази страна са много зависими от щатския долар, те трябва да следват политиката на Съединените щати, коментира още Ройтерс.

Около $6.2 млрд. (14% от напусналите Русия парични потоци) са отишли в Швейцария през 2017 г., а три пъти по-малко са тези в САЩ, по данни от централната банка на Русия.

От 22 август влезе в сила пълната забрана за продажби на технологии с двойно предназначение на руски фирми. Въвеждат се и допълнителни търговски ограничения като санкция, свързана с отравянето на Сергей и Юлия Скрипал, предаде "Дойче веле".

Както съобщи в началото на август Държавният департамент, правителството на САЩ е получило от британските си партньори убедителни доказателства, че това е било покушение, организирано от руските държавните структури. Санкциите се въвеждат по силата на закон от 1991 година, който задължава властите на САЩ да наказват държави, използващи химическо или биологическо оръжие. Досега този закон е прилаган само два пъти - срещу Сирия и срещу Северна Корея.

Съгласно документа санкционираната държава е длъжна да обещае, че няма да употребява химически оръжия и да допусне на своя територия международни инспектори, които да посетят подозрителните обекти. Това е задължение на всички страни, подписали Конвенцията за забрана на химическите оръжия, сред които е и Русия. Москва обаче упорито отрича да има нещо общо със случая Скрипал. Това означава, че след 90 дни, тоест в края на ноември, американците ще въведат втората серия от санкции. В тях вече може да става дума за понижаване нивото на дипломатическите отношения и дори за забрана на полетите на руската авиокомпания „Аерофлот“ в САЩ.

Паралелно върви и друга кампания. Задава се нов закон за санкции, иницииран от група сенатори - както от Републиканската, така и от Демократическата партия. Законът си поставя за цел да санкционира руската държава заради намесата ѝ в американските избори. Неотдавна "Майкрософт" съобщи, че хакери, свързани с руското военно разузнаване /ГРУ/, са се опитали да атакуват сайта на близкия до републиканците Институт „Хъдсън“ и Международния републикански институт. А това означава, че приемането на предвидените в Закона крайно рестриктивни формулировки е повече от сигурно. В текстовете е предвидена също забрана за финансови операции, свързани с руския държавен дълг, както и нови санкции срещу руските държавни банки. Тук главната интрига е в това дали ще им бъде забранено да извършват трансакции в долари. Освен това на ЦРУ, ФБР и Министерството на финансите е разпоредено да събират и публикуват информация за задграничните активи на Владимир Путин и близкото му обкръжение, пише "Дойче веле".