„Братко, ядохме, пихме… омари, вино; сметката на човек беше само по 20 евро!”.

Това изречение (или друга подобна версия), предполагам, че и вие сте го чували. Буквално до вчера отиващите до гръцките острови в Егейско море турски граждани разправяха надълго и нашироко колко евтино е в Гърция; как са си гледали кефа; колко по-изгодна е почивката при комшиите, в сравнение с нашите курорти Бодрум или Чешме. Понеже това бяха златните години на Турция. Като се започне от средата на 2000-те години, та чак до 2016-та, в продължение на 10 години ние живяхме в „Ерата на Лалето”.

Докато Гърция беше в криза, у нас турската лира беше силна; икономиката ни беше добре смазана и направо звънтеше.

Националният ни доход средно на глава от населението беше над 10 хиляди долара. Разменният курс на еврото се въртеше около 2 турски лири. Турската икономика се развиваше с невиждани в Европа темпове. Британското списание „Икономист” определяше Турция като „Истинският Китай в Европа”.

Тази „Ера на Лалето” не се отнасяше само за баровците, за важните клечки; важеше напълно за всеки един от нас.

За пръв път обикновеният турски гражданин се сля и прегърна целия свят. Превърна се международен пътешественик. През 90-те години на миналия век много малка прослойка от населението имаше възможност да пътува в Европа; от средата на 2000-те години всяко средностатистическо семейство можеше спокойно да ходи в Европа – като спести малко пари, или вземе някой дребен заем. С развитието на демокрацията в Турция се засили както нашата собствена увереност; така и се увеличиха нашите собствени пари и самочевствие. На всяко място в Европа имаше пътуващи турци. Беше съвсем нормално когато обикаляте Прага, Флоренция, Рим, да чуете турска реч; да видите турски туристи, които си правят снимки за спомен, или пазаруващо турско семейство.

Разбира се, специално по отношение на Гърция, нещата се развиваха и от гледна точка на други, съвсем различни писти. От една страна, след дълги години на застой, в политиката имаше повей на приятелство. От друга страна – едно чувство на превъзходство над гръцкия народ, който бързо обедняваше… Така или иначе обаче, през последните години турците буквално заляха Гърция. На някои гръцки острови имаше толкова много турски туристи, че трябваше да се заврете в някое закътано място – за да не ви срещне и неприятно „засече” някой познат от Турция.

А как е сега? Къде, къде по-различно!...

Подобно на кратката пролет в нашата демокрация, в момента и в областта на икономиката сме стигнали до края на „Ерата на Лалето”. Едно евро вече струва 7 турски лири. Гърция бавно-бавно излиза от кризата, а ние с огромна скорост потъваме в нея.

Преди една година близо един милион турски граждани ходеха на почивка в Гърция. Като се върнеха разказваха наляво и надясно колко привлекателни са цените при комшиите - чак до парите за въздуха и водата. Сега обстановката е коренно различна. Не остана нито едно място в Гърция, където турците да ходят и после да разправят как са „яли и пили за 20 евро”. Когато избухна икономическата криза в Гърция, местното население вече нямаше възможност да си купува нито нова кола, нито нов мобилен телефон, нито нова къща. Дори и онези, които имаха някаква работа, използваха оскъдните си доходи да плащат като попове натрупаните дългови, или с мъка да покриват ежедневните си разходи. Народът обедняваше.

Страхувам се, че ако икономиката ни продължи да се свива с тези темпове, след една година картината и у нас ще бъде същата.

Това може да очаква средната класа в Турция. Оставете ходенето на почивка в Гърция, дърдоренето „колко много и евтино сме яли и пили там...”. С тези темпове и тенденции няма да можем дори и да си покажем носа извън Одрин.

Не го казвам аз това, показват го цифрите: 

1 ЕВРО = 7 ТУРСКИ ЛИРИ. Край на „Ерата на Лалето”! 

Коментарът на журналистката Аслъ Алтънташбаш във в. „Джумхуриет” препечатваме от "Фокус".