Ad Config - Website header

 

Article_top

Понеделник е денят на регламентирана скръб по 16-те жертви на катастрофата в Искърското дефиле. Ден на национален траур – тази лицемерна безсмислица, с която темата за затрития поради некадърност, безотговорност или алчност живот приключва. Без виновни, без възмездие, без справедливост.

От 1990 година до сега сме имали 23 такива дни. В десетилетието между 1990 и 2000 година сме траурили национално три пъти. Два от тях на знаменателните дати 25 декември (10 удавени военнослужещи в р. Върбица) и 15 август (14 войници в камион край София). Може би оттам тръгва мрачната прокоба, че такива неща у нас се случват около голям християнски празник. Не, нещастията ни не слизат от небето. Правим си ги тук, на земята.

Между 2000 и 2010 година има 8 дни на национален траур. Вие пресметнете колко са пред последните 8 години.

Колкото повече стават националните ни траурни дни, толкова повече си даваме сметка за живота само в случай на смърт. Държавата ни прилича на всяко западнало българско село – всички електрически стълбове, врати и стени облепени с вопли по некролозите за починали по всички възможни календарни поводи от смъртта, а гробището край селото – запуснато, тревясало, грозно.

Нашата скръб е креслива и демонстративна, нашият траур е мазохизъм без вътрешно осмисляне.

Откъде идва у нас това безжалостно към близките на жертвите втренчване в смъртта и това пълно безразличие към опазването на живота? Държавата, чиято работа е да опазва живота, обявява ден на национален траур, за да ни официализира скръбта. Стига! Скърбим от вчера, скърбим днес. А утре (понеделник - б.р.) искаме не да си спуснете черни знамена по учрежденията, да се премените с черни костюми и да си сложите тъжните физиономии, а да ни кажете кой е виновен и как ще помогнете на онези, чиято единствена  вина е, че останаха живи след този ад.

През 2009 година на Бакаджика загинаха също толкова, 16 души. Кой понесе отговорността за това, кой плати вината, че един раздрънкан автобус „Чавдар“ премаза 16 души? Нещастният шофьор, който е бил зад кормилото на развалината. И нещастният шафнер в изгорелия влак. Кой е виновен за останалите катастрофи? Кой е виновен за катастрофата, при която загина детето на министър Московски?

Хайде да вземем в деня на национален траур да получаваме отговори на такива въпроси, а не да спускаме черни знамена и да облечем водещите на телевизионните екрани в скръбни цветове. Даваме ли си сметка, че като не наказваме виновните, ние повторно убиваме жертвите. Г-н Борисов, г-н Московски – видяхте ли снимките на Никой Колев-Босия? За него ще правим ли ден на национален траур, или ние и без това си живеем всеки ден в подобен ритуал?

"Редута"

 
Снимка БГНЕС

Понеделник е денят на регламентирана скръб по 16-те жертви на катастрофата в Искърското дефиле. Ден на национален траур – тази лицемерна безсмислица, с която темата за затрития поради некадърност, безотговорност или алчност живот приключва. Без виновни, без възмездие, без справедливост.

От 1990 година до сега сме имали 23 такива дни. В десетилетието между 1990 и 2000 година сме траурили национално три пъти. Два от тях на знаменателните дати 25 декември (10 удавени военнослужещи в р. Върбица) и 15 август (14 войници в камион край София). Може би оттам тръгва мрачната прокоба, че такива неща у нас се случват около голям християнски празник. Не, нещастията ни не слизат от небето. Правим си ги тук, на земята.

Между 2000 и 2010 година има 8 дни на национален траур. Вие пресметнете колко са пред последните 8 години.

Колкото повече стават националните ни траурни дни, толкова повече си даваме сметка за живота само в случай на смърт. Държавата ни прилича на всяко западнало българско село – всички електрически стълбове, врати и стени облепени с вопли по некролозите за починали по всички възможни календарни поводи от смъртта, а гробището край селото – запуснато, тревясало, грозно.

Нашата скръб е креслива и демонстративна, нашият траур е мазохизъм без вътрешно осмисляне.

Откъде идва у нас това безжалостно към близките на жертвите втренчване в смъртта и това пълно безразличие към опазването на живота? Държавата, чиято работа е да опазва живота, обявява ден на национален траур, за да ни официализира скръбта. Стига! Скърбим от вчера, скърбим днес. А утре (понеделник - б.р.) искаме не да си спуснете черни знамена по учрежденията, да се премените с черни костюми и да си сложите тъжните физиономии, а да ни кажете кой е виновен и как ще помогнете на онези, чиято единствена  вина е, че останаха живи след този ад.

През 2009 година на Бакаджика загинаха също толкова, 16 души. Кой понесе отговорността за това, кой плати вината, че един раздрънкан автобус „Чавдар“ премаза 16 души? Нещастният шофьор, който е бил зад кормилото на развалината. И нещастният шафнер в изгорелия влак. Кой е виновен за останалите катастрофи? Кой е виновен за катастрофата, при която загина детето на министър Московски?

Хайде да вземем в деня на национален траур да получаваме отговори на такива въпроси, а не да спускаме черни знамена и да облечем водещите на телевизионните екрани в скръбни цветове. Даваме ли си сметка, че като не наказваме виновните, ние повторно убиваме жертвите. Г-н Борисов, г-н Московски – видяхте ли снимките на Никой Колев-Босия? За него ще правим ли ден на национален траур, или ние и без това си живеем всеки ден в подобен ритуал?

"Редута"

Коментари

Днес е

Днес е ден на национален траур, като причина, заради катастрофата на автобуса, като следствие - катастрофата на държавата!

България е в дерето!

Кака ви Веска

Кака ви Веска ей са ше си закрие профила на Фейсбука
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Здравейте, госпожо Седларска!

Когато разбрах, че при последното масово ужилване само няколко ужилени са илезли на протест, бях решил повече да не коментирам, но не можех да не Ви поздравя за чудесната статия, която упреква, прави опит да събуди нечисти съвести, мобилизира.. Една от многото постоянни стратегически задачи на Русия спрямо България е Отечеството ни в своето развитие да не се извиси.Тази цел се преследва постоянно, включително и в наши дни. Насилническото изолиране на България от Европа след Берлинския конгрес 1878 г. от Русия, принуди българите да формират държава от руско-турско азиатски тип. Държавата ни е мръсна, покрита цялата с фасове, законите са ампутирани, Русия назначава управляващите у нас, Русия руши мощно българската идентичност. Под руско въздействие руско-турско-азиатският тип държава винаги ще ни осигурява неуреденост, в България в сравнение с европейските страни винаги ще се случват повече катаклизми. Ако Русия насилствено не ни държеше и държи в своята орбита, щяхме най-малкото да живеем в държава като Дания, Финландия, изобщо като цяла Скандинавия, като Швейцария. Само Бог знае колко злато и други блага е отмъкнала Русия от българите, за да не просперираме. Току що проходилото Княжество България например плати на Русия 31 и половина тона чисто злато по измислен от руснаците Окупационен фонд, а вероятно толкова бе платено и за Източна Румелия след Обединението. Русия дори посегна на финансовия ни резерв, който по средата на пътя при транспортирането към Русия бе върнат отново в България по заповед на княз Александър І Български.

В резултат на тези руски насилничества държавата ни боледува тежко. Народът ни заприлича на руския крепостен, малко чете, повече се краде, не познава истинската си история, защото Русия му пречи, ерозирането на българската идентичност доведе до силно намаление на патриотизъм у народа ни и в резултат на това сегашните ни възможностите за просперитет са силно занижени. Благодарение на руската унищожителна демографска политика спрямо България, започната още по времето на Раковски, едно голямо руско зло, което се прикрива, българският етнос се топи много по-ускорено от циганския и турския.

Руската унищожителна политика прави всичко възможно църквата ни да е без национална кауза, да е руско пале, и българите да бъдат управлявани от посредствени политици, които освен посредствеността им са и пълзящи пред Москва.

Народе български, през дългото съществуване на българското племе много негови разклонения дефинитивно са унищожени. Сега племето ни разполага само с Дунавска България. Ще позволиш ли, народе български, да бъдеш управляван и тикан в руския търбух от бойковисти, бесепари, догановци и местановци, каракачановци и т.н. заради себични за тях и за рода им интереси, най-вече изграждане на традиционно фамилно предателство?

Калин

Тези " лицемерна безсмислица " са част от културния код на Европа и не само на нея. И в Германия имаше влакови катастрофи и във Франция и в Япония. И навсякъде имаше национален траур. Ами то и в гробищата има плочи на които пише " Ние винаги ще те помним", а всичко вече не се вижда и чете от трева и бурени. Има океан от знаци и символи в основата си лицемерни и безсмислени, но държавите дават някакъв знак за трагедия. Така е устроен светът. И в САЩ стават катастрофи и там има национален траур. Но има разбира се и разлики. Ако някой мъж във Франция има еректилна дисфункция не отива под прозорците на Макрон да иска оставка. Ако пенсионират директорка на детска градина в Париж, децата не пеят песнички под прозорците на Макрон да я върнат. Голяма част от Българите живеят в 1975 г. Пеят партизански песнички на Бузлуджа, а и двете им деца и внуци живеят в Чикаго...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията